Торта" Горска поляна" / Forest Meadow Cake

Има ли някой, който да не обича шоколадово суфле или течен шоколад?! Аз лично не познавам, затова и съм сигурна, че днешната торта ще е като дар от природата за всички нас, които избутахме тази работна седмица - ту топла, ту студена, ту светла, ту тъмна, ту протестираща, ту не протестираща ( ако съдим по телевизиите). 

Аз лично имам нужда от голямо парче сочна, вкусна домашна торта, а тази е точно такава защото и сърцевината й е като суфле и просто мога да ви кажа, че е една от най-вкусните приготвяни през тази година. Толкова труд й хвърлих да я направя като хората, ама тя не се получи както се надявах или поне не и на външен вид. Отдавна исках да направя една тематична, есенна торта, която да впечатлява с визия и вкус, но повечето подобни обикновено изискваха или използването на не любимия ми фондан ( бляк) или на някакви скъпи работи, които моят разорен г*з не може да си позволи баш сега. 

Реших, че сиромаси -лакомници като мен бол и те също ще се радват на идея за такава торта, но да им излиза по-тънко :)  Аз пък се спрях на торта, която ми глътна почти всички продукти в  хладилника ( но поне са такива, които имаме под ръка), но пак ще повторя, макар да не съм го казвала - не съжалявам. Толкова е вкусна, че имах чувството, че преживявам с рецепторите си фантазията за страстна ménage à trois между домашен течен шоколад, плънката на шоколадов суфле и вкусни орехови бишкоти. 

За украсата пък се спрях на целувки- гъбки, които приготвих както и духчетата от призрачната торта за Хелоуин тук и по същата рецепта. Не бяха никак трудни за направа и въобще като правя целувки, правя поне няколко различни форми от една доза. Ако някои от вас пожелаят обаче, ще пусна и отделна публикация за гъбките, за да не удължавам и без това дългата публикация. Дълга е не защото дрънкам много ( все пак затова сте ми на гости дошли - да ви забавлявам), нито защото рецептата е кой знае колко трудна ( всъщност въобще не е, по мои стандарти), а защото искам да ви опиша по подробно метода за направата на ядлив "мъх" за украса. Научих за него от Йоли, където тя го представи в къде-къде по-пищна и изпипана торта, но аз нали съм джаста-праста творих в друго направление.  

Без повече отлагане, преминавам към рецептата, за да може да се амбицирате да я сготвите още този уикенд. А ето и продуктите:

За блата: 

6 яйца

6 с.л. захар

2 с.л. брашно

4 с.л. млени орехи

За крема:

1) 1 бр. пудинг Др. Йоктер тъмен шоколад , 350 мл прясно мляко, 4 с.л. захар

2) 6 жълтъка, 6 с.л. захар, 60 г тъмен шоколад

3) 250* г масло, 60 г пудра захар

Още: 150 г млени бисквити

50 г млени орехи

За украсата:

шоколадов ганаш (рецепта тук)

бита сметана 

сладък мъх*

гъбки - целувки ( рецепта тук)

горски плодове

Не се плашете предварително от списъка на продуктите, всичко ще си дойде на мястото и ще видите, че не е толкова разточителна. 

Първо правим блата. На мен обикновено ми отнема около 30 минути да направя един такъв блат, та се захващам вечер, защото обичам тортата да "пресипи" поне една нощ в хладилника, да се успокои, че ще живее там и въобще да не подозира как щя я изплюскаме на другия ден.

За целта, разделяме белтъци от жълтици и разбиваме в напълно сухата купа на миксера първо белтъците със захарта на твърд сняг. 

След като стане такъв, прибавяме жълтъците последователно, като намаляваме леко и мощността на миксера, за да не спадне белтъка. Спираме миксера и на ръка, пресявайки малко по малко прибавяме брашно и орехите, като бъркаме със силиконова шпатула или телена бъркалка, с бавни и плавни движения. 

Прехвърляме сместа във форма за торта с диаметър 24 см, с хартия за печене на дъното и леко намазана с олио. Хоп в печката на 150 градуса за 15-20 минути, докато леко порозове. Оставяме да се охлади постепенно, върху отворената врата на фурната например.

                             

Докато това стане, почвам крема. За целта сваряваме един пудинг на др. Йоткер - тъмен шоколад в 350 мл прясно мляко според инструкциите. Дърпаме настрана да се охлади.

                           

През това време в миксера вече разбивам мекото масло и пудрата захар на крем. Аз сложих само 125 г масло, тъй като ми се видя, че кремът ще стане и с толкова, но стана по-мек както се вижда от снимките. Не мога да ви гарантирам дали ако е по-твърд ще ми хареса, защото честно казано този крем подлуди от кеф всички, които го опитаха ( За първи път майка ми се изскръндзави така, че да не даде на някой приятел).

Оставам на вас да прецените как искате да бъде той - смятам, че обаче е добре да ви кажа, че за по-стабилен крем ще ви трябват поне 250 г масло или пък да увеличите грамажа на шоколада в жълтъчния крем.

       

Последната част от крема е да разбием жълтъците и захарта на водна баня на котлона, докато станат на крем, който побелява и става все по-светъл и гъст. 

                   

                         

Към него прибавяме настъргания на ситно шоколад, да се разтопи и разбъркваме.

Всички тези компоненти после смесваме в купата на миксера, пудинга. жълтъчения крем, масления крем, и накрая прибавяме бисквитите и ядките.  Добере е всички съставки да са вече поохладени, но все пак  меки, за да поличите хубав, пухкав крем. 

                         

 Разрязваме готовия блат на две, слагаме едната част във формата ( той е достатъчно крехък и няма нужда от напояване) и изсипваме крема по средата. Завършваме с втората част на блата.

И хайде в хладилника да си почине :) 

На следващия ден, с нови сили реших да се захвана с приготвяне но сладки мъх*. Както ви казах, видях рецептата от Йоли, а ето как се прави:

Трябват ни четири картонени чашки за кафе (от по-големите), хранителни бои  и продуктите за тестото:

1 яйце

30 г глюкоза

12 г захар

25 г брашно

5 г бакпулвер

С миксер добре се разбърква яйцето, глюкозата и захарта. После пресявайки постепенно прибавяме и сухите съставки, като бъркаме така, че да се запази бездушността на сместа. Разделяме на четири части оцветяваме или пък сложете първо една част от боите - зелено, кафяво и бъркайте докато стане шарено на различни места :) 

                         

 Прехвърляме сместа в чашките, като гледаме да е като количество една трета от обема на съда, тъй като се надига. 

След това взимаме една чашка и я слагаме в микровълновата за една минута, като наблюдаваме  процеса да не прикипи или изгори. Проверете на няколко секунди ако трябва, като сместа ще се надига при самото печене. Правете една по една чашките тъй като ще имате възможност, ако направите грешка  да се поправите със следващите, докато му хванете цаката :) 

                         

За да извадите мъха трябва да скъсате чашка, за да може да си запази формата ;) 

С него украсяваме тортата, която реших да измажа с малко бита сметана първоначално ( тя ми държеше крема на място) , а отгоре и с шоколадов ганаш.
Шарките може да направите с къдрав нож за хляб или някои от пластмасовите шпатули за сладкарска украса, ако имате такива.

Завършваме с малко целувки-гъбки, които поръсваме с како, за да имат още по-горски ефект. Може да украсите тортата и с горски плодове. Моите бяха замразени, но също доста вкусни ;) 

 Определено не ней-добрата ми украса за торта, но пък е една от най-вкусните и докато водя вътрешна битка със себе си дали да я публикувам или не, си давам сметка, че вече сме отвикнали от този вид истински неща около нас. Всичко е перфектно - плажовете в инстаграм, перфектните селфите, перфектните фотошоп снимки на ястия в списанията и Интернет, че си обещах да ви показвам нещата такива каквито са - както преди, така и за напред :) 

Кръстих тортата на една много стара сладкарница в моя град,  където дядо ми обичаше да ходи да си пие кафето с приятели! Нямаше по-истински и прекрасен човек от него и тъй като преди дни отбелязахме годишнина от деня, в който ни напусна, реших, че ще се радва внучка му да му приготви още една от вкусните, меки тортички, които той обичаше. 

Прекрасни, усмихнати и много обичливи почивни дни, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!