Ретро кифли с мак и мармалад от шипки / Sweet rolls with Poppy seed and Confiture

 

Знам,че трябва да отслабваме уж за лятото, но само ме изслушайте. Първо на първо след близо две години затворени у дома, не е ли по-важно да сме здрави и щастливи :) Второ, то се е видяло, че тази година освен разстояние по плажовете, няма да има и много (руски) туристи, така че кой ще ни гледа? Tрето, трябва ли да ви въвеждам в дългогодишната традиция и любов към домашните кифлички?! 

Помня, че именно кифлата с мак беше любимата ми закуска в училище, като в нея се криеше най-вкусния пълнеж от мармалад от шипки. Толкова много обичахме този мармалад с моята приятелка Деси, тъй като само защото се правеше трудно по онова време се считатше за нещо като гурме-мармалад. 

Един път, тъкмо беше спрял тока в нейната квартира и ние гладни-гладни, решихме да си възпроизведем усещането за кифла с мак като си мажем филийки сух хляб с мармалад. Едва когато дойде това забелязахме, че бурканът е бил подправен с малко количество мравки, които ние вече бяхме похапнали, но какво да се прави. 

Деси в оптимизма си реши, че така "кифлите" ни са имали и мак по себе си и двете потънахме в смущаващ смях, който помним и до днес.

И ако моята история е ви е отказа до тук, искам само да ви кажа, че любовта към едновремешните меки, въздушни клифлички, с тръпчив пълнеж и хрупкава поръска от мак е нещо, което трябва да продължи да съществува. 

 Сега, когато всички закусват "курасани" ( както казва баба), аз смятам да възродя традицията по домашните кифли с усещане за детство. 

Ако  вие имате пък любимо ваше тестено произведение, което според вас, трябва да не губи популярност споделете го в моята игра във Фейсбук, и може да спечелите тези красиви прибори за харчене от 27 броя. 

Ще раздам 3 такива комплекта,  а за целта трябва само да ми отговорите на един лесен въпрос, без грешен отговор. Вижте играта тук - колкото повече отговори, толкова повече идеи за готвене :) 

А, сега няма да се бавим повече, ако сте си опитали късмета в играта, време е да преминем към рецептата, защото това ще ви е утешителната награда, каквото и да стане - Да се натъпчете  с най-меките и вкусни кифлички. 

За тестото реших да адаптирам тестото за дунапренени кифли на Ваня Джорджевич и определено излизат достатъчно кифли, така че ако правите мини кифлички, може да направите и половин доза. Ето и какво ще ви трябва:

Необходими продукти:

Около 1, 2 кг брашно София мел Екстра

250 мл прясно мляко

250 г кисело мляко

200 мл газирана вода

100 мл олио

2 пак суха мая ( 2 х7 г) 

5 с.л. захар ( може и повече)

1 ч.л. сол

Още:

1 яйце

малко прясно мляко

50 г мак

За пълнеж:

мармалад от шипки

течен шоколад 

Пресяваме брашното и прехвърляме две трети от него в купата на миксера. Правим кладенче и прибавяме захарта, маята и захарта.

Прибавяме и млеката и газираната вода и почваме да месим тестото с приставка за месене. Прибавяме постепенно олиото и останалото брашно, като може да отиде и повече от предложеното, но се опитайте да оставите тестото възможно най-меко, за да станат и кифличките  пухкави, а не твърди.

Аз го направих с помощта на олиото и след като го оформим на топка го слагаме в намаслен съд, на топло да втаса за около час. Аз го правя във фурната на 50 градуса, покрито със стреч фолио.

След като тестото се надигне, го изсипваме на масата и разделяме на две части. Взимаме едната част и я оформяме на топка, а другата оставяме покрито в купата.

Разделяме топката на 8 равни част, като всяка оформяме на по-малка топка.

Всяка топка разточваме на овал ето така и намазваме с мармалад по дължина ( може да сложите и друга плънка, на мен ми свърши мармалада и някои намазах с течен шоколад) 

Завиваме на рулце ето така 

и редим в тава, застлана с хартия за печене, като оставяме място между тях, за да има накъде да бухват, като ги оставяме да втасат още веднъж на топло.

Загряваме фурната на 200 градуса и преди да пъхнем да печем кифлите, ги намазваме с размито с малко мляко или вода яйце.

Печем за около 20 минути, докато хванат красив загар.

Толкова са мекички!

Няма търпение да чуя вашето мнение за тези кифлички в коментарите, а ако имате още предложения за вкусни тестени изделия, не пропускайте да се включите в ИГРАТА :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястие, присъедините се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Мармалад от сини сливи / Plum marmalade

Тази сутрин не заех кое по-напред да ви предложа : мармалада от сливи или мързеливата лютеница на вуйна ми. И двете са идеални за сезона и рецепти, които повярвайте ми, трябва да имате. Реших, че лютеницата няма да ни избяга, но ако ви представя този мармалад, не само ще видите последната рецепта за мармалад, която ме впечатли с вкуса си, но и ще е чудесна прелюдия на тортата, която искам да покажа утре. Няма да издавам много информация, но ще ви кажа, че трудно намирам десерти, в които мога да интегрирам сладка и мармалади, без да ми е прекалено натрапчиво. Тази обаче е точно такава и съм сигурна, че си заслужава да я прибавите към семейната колекция. 

Днешната рецепта също е такава и макар аз да не съм от големите консуматори на този вид консервирани плодове, когато се видя в повече, решавам, че ще си затворя някое и друго бурканче. Може би защото не ям много сладко, пък особено на закуска, плодовите бурканчета не са такава неизменна част от моето ежедневие. Сестра ми и зетя обаче ги обожават и знам, че колкото и да направя ще им видят сметката за нула време. 

Мармаладът от сини сливи ( и шипки) ми е любимият, точно заради тази леко кисела нишка, която има в себе си. Толкова кадифена текстура, че може да изядеш цял хляб докато си се усетел, че си прекалил. Този път обаче, колежка на майка ми ми даде рецепта за мармалада с малка добавка от фини портокалови корички, които промениха представите ми за света. Първоначално малко се намръщих от тази комбинация на слива и цитрус, но истината е, че все едно си натикал Коледа в бурканче. Обезателно трябва да го опитате пък било то и просто да сложите в едно бурканче. Повярвайте ми - няма да съжалявате! И защото денят напредна, а края на седмицата е близо, няма да ви губя времето, а преминавам към рецептата :) 

Необходими продукти:

3 кг сини сливи

1 кг захар

1 портокал

Сливите се измиват и почистват от костилките. Нарязват се на парчета. 

Слагат се с една чаена чаша вода и чаша захар да варят на котлона.

                             

Сливите се варят докато омекнат добре.

Когато сливите са готови, ги прецеждаме през сито, като с помощта на шпатула ги претриваме, така че да отделим твърдите частици на люспите. Може да пасирате сливите преди това, з ада ви още по-лесно да претривате пюрето.

След като сме прецедили добре цялата смес, прибавяме останалата захар и връщаме на котлона да къкри докато мармалада сгъсти.

                             

През това време измиваме и обелваме портокала, като гледаме да бъде възможно на най-тънко и да не попада никаква част от бялото. Нарязваме е на ситно и сваряваме коричките във вода. Отнема минутка, а след това ги отцеждаме и повтаряме процедурата още два пъти. Тоест корите сменят общо три води. 

След като са готови и отцедени, ги прибавяме към готовия мармалад.

                             

Мармаладът се сгъстява бързо, текстурата му става по-тежка и започва да пръска много, затова може да сложите лист алуминиево фолио отгоре. Аз го проверявам като капвам малко на плота и след като изстине леко, прекарвам пръст по него и размазвам леко, за да видя дали ще остави чиста следа и няма да тръгне да се разлива.

Готовия мармалад консервирам с леко затоплени във фурната бурканчета ( за да не се пукнат от топлината на мармалада) и затварям веднага. Редя в найлонова торба,  обърнати с капачките надолу, а след това задушавам добре. Накрая завивам и с одеяло и оставям някъде в стаята да се "изварят" в собствената си топлина. Та си спестявам изваряването им, но ако вие искате да го направите за всеки случай - няма проблем ;) 

Може и да не ям много сладка, но за това направих изключение. Опуках три филии само докато снимам, а за след това не ми се говори. Чак срам ме хвана, защото мина инкасаторът за водомера, а аз му отворих вратата нацапана до ушите като жокера. Той човекът ме пита " Извинете, аз от масата ви вдигам", а пък се чудех откъде е такъв ясновидец. После като се огледах в огледалото си разясних ситуацията и засрамена - не засрамена си направих едно чайче, намазах си още някоя филийка и си седнах да си доям :) 

Усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!