Показват се публикациите с етикет рецепти от филми. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет рецепти от филми. Показване на всички публикации

неделя, 16 октомври 2022 г.

Шоколадови мъфини от Хари Потър "Сортиращата шапка" / Harry Potter sorting hat cupcakes

 

И този месец успях да си открадна около седмица за семейството, като този път заминах да видя новия член на семейството - новият ми племенник Матео. Той е само на три месеца и е безумно мило същество, което ме мога да спра да гледам. Сестра ми, да е жива и здрава, най-добрите рецепти за бебета има, защото до едно са супер меки, пухкави и безумно сладки. 

Докато Ноа е вече на шест и знае, че леля му ще бъде до него във всяка игра : гоненица, криеница, бой с лазерни мечове, карти Покемон, обикновени карти на война, рисуване, лепене,  и разбира се на една от любимите ни компютърни игри, които можем да играем заедно:  Хари Потър. 

Как да откаже и леля му, като обожава магическият свят на Хари Потър и всичко свързано с него. Ето защо тази година искам да ви изкуша с едни уникални шоколадови мъфини, които ще ви покажат към коя къща принадлежите, щом отхапете от тях - Грифиндор ( червен пълнеж) , Слидерин ( зелен пълнеж) , Рейвънклоу ( син пълнеж)  или Хъфелпъф ( жълт пълнеж) . Това последното обожавам как звучи :) 

След като ги декорирате обаче, няма да знаете къде какъв пълнеж има и само Сортиращата шапка може да реши това: към коя къща принадлежите. Шапките направих от меки карамелени бонбони - имах останали такива в един буркан от Лидл. Тъй като са меки, са като пластилин и не се налага друга обработка освен с ръце да ги помачкате да стане по-пластични. От два бонбона правя една шапка. От един правя основата на шапката, като кръгче, а от друг бонбон оформям по0скоро като триъгълник за върха на шапката. С нещо остро оформям гънките, очите и устата на Сортиращата шапка. ( Ако пискате, ще направя кратко клипче за оформянето им :)

Но ето първо как да направите мъфините: 

Необходими продукти за около 26 броя:
За мъфините:
300 гр брашно
100 гр какао
400 гр захар
250 мл мляко
250 мл олио
250 мл вряла вода
3 яйца
1 ч.л. сода
1 ч.л. бакпулвер
1 ч.л. ванилия

За плънка: 
сметана/ крема сирене
хранителни боички

За украса:
шоколадов ганаш
меки карамелени бонбони 

Започваме с приготвянето на сместа за мъфините като за целта ни трябват три отделни купи. В едната смесваме брашното с какаото, содата и бакпулвера.  Във втората разбиваме яйцата със захарта и ванилията. А в третата прясното мляко и олиото. Прибавяме млечната смес към тази с яйцата и продължаваме да разбъркваме. Прибавяме постепенно тази смес към сухите съставки в първата купа, като разбъркваме с шпатула. Тук е моментът да прибавим и чашата топла вода. Получава се хубава наситено-какаова смес,

   

която разпределяме във формички за мъфини. Тъй като от тази доза излизат повече бройки, ако искате само 12 броя, може да направите и половин доза.
 Печем ги в предварително затоплена на 170 градуса фурна за около 20 минути или докато забучена дървена клечка в центъра им излиза суха.

След като изстинат, издълбаваме в средата и се заемаме с пълнежа. За целта може да оцветите в четири различни цвята бита сметана, но аз обичам да е смес от бита сладкарска сметана ( вече подсладена) с крема сирене. Определено е по-вкусно и сочно. 
Пълним кексчетата с тази смес и заглаждаме отгоре за да не се подава от цветя и да издава изненадата.

  

След това приготвяме шоколад ганаш  от 100 г шоколад и 100 мл сметана, в който топваме кексчетата, запечатвайки пълнежа.

   

Преди да сложим по една шапка отгоре, реших за още допълнителен магически ефект да поръся шоколада с пукащи бонбонки :) 


Получиха се чудесно :) 


Искате ли и вие да разберете към коя къща принадлежите, просто си грабнете кексче? 



Дали за този или друг празник, за тематичен рожден ден или пък просто вкусни хапване по време на поредния филмов маратон на Хари Потър, за който есента е идеалното време ;) , тези мъфини ще ви създадат настроение


А, ти коя къща се падна? 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 


Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!





неделя, 7 ноември 2021 г.

Известните карамелeни сладки от "Игра на калмари" / Squid Game Dalgona Cookies

 

 Винаги съм се разкъсвала какво съдържание ви трябва повече, защото в един момент все ми се настояваше повече за класически рецепти, после за здравословни, после за по-бързи такива, та ако може и да няма много писане преди това. Интересното е обаче, че аз винаги ще си остана вярна на себе си, което представлява one big mess от желания, странни идеи, музика, филми, нуждата да угодя на всички и най-вече каквото  да немарите тук, да ви остави усмихнати!
 Така че.... ако си мислите, че нещо е перманентно или пък знам какво правя след толкова много време, имам изненада за вас :)  Винаги следвам сърцето си и едва ли някога ще бъда блог с традиционно съдържание и спазващо правилата, които накрая превръщат всички блогове в еднакви. ( Чепатото си е чапато, както му се вика!)  
Ето сега се връщам отново към една моя любима рубрика " Рецепти от филми, серилали и т.н" , която пък включва и последен тренд ( фръц-фръц)  



Ако сте живели под камък или под картата ми за фитнес, която е завряна и аз не знам къде, може би не знаете за корейския сериал "Игра на калмари". Той стана истински хит и освен, че нета се запълни с всякакви шеги и референции към него, го превърна и в културен феномен, което може да потвърди и най-актуалния костюм за Хелоуин тази година. Дали ще си сложиш само анцуга на ПФК "Пирин" и му сложиш табелка с три цифрен номер, или пък розовия зимен екип за сноуборд и гевгир на лицето с нарисуван я триъгълник, кръг или квадрат - историята и е ясна, и ти  си се зарибил по сериала. 

Запознатите знаят за какво става въпрос, пък и имаше вече толкова ревюта, които сравняват сериала със знаете кои филми, и  изказваха цели професионални менения надълго и на широко, но тъй като това не е мястото за филмови ревюта ще кажа на тези, които научавта за него от тук за първи път за какво става въпрос накратко:


Обикновеният герой, да наречем корейския Пешо е задлъжнял не само заради страстта си към корейския Еврофутбол, но и ужасните си life choices, и затова лесно бива подлъган да участва в игри на живот и смърт срещу парична награда, която се увеличава от смъртта на всеки един от участниците. ( Нещо, като играта, които играят май повечето политици срещу собствения и народ) 
Викаш си, кой и с какъв акъл ще се репи за това, ама като си гледам банковета сметка и увеличаващите се цени на хранителните продукти, вече се чудя дали зеления екип ще накара очите ми да изпъкнат ;) 

Гледах сериала поти веднага и  то в оригинал на корейски. Със субтитри разбира се, макар че в много сайтове беше качен с английски дублаж. Аз съм свикнала да гледам доста азиатско кино  и не ми пречи, но пък знам, че за някои хора е истинско предизвикателство все още да гледат филми със субтитри. 

Искрено вярвам, че отново - именно такива хора заемат водещи позиции в обществото! 

И така, освен, че участниците умират като мухи в кухнята на баба ми , задачите им са на пръв поглед "детска игра", но с толкова уловки, като изречението на същата баба " Ела си бабе, няма да те бия" 

Днешната рецепта е посветена на именно едно от изпитанията, в което участниците получиха в кутийка нещо като корейско захарно петле, но от карамелизирана захар и вместо захарта да е излята в молд, те по-мързеливата само правят щампа в нея. 


Задачата бе да изрежат тази щампа с помощта само на клечка за зъби, в рамките на определено време, без да счупят нито парченце от фигурката. 

Излишно е да казвам колко е трудно да работиш с карамелизиарана захар без тя да се счупи, пък камо ли с клечка за зъби, камо ли за време, камо ли с пистолет до главата.

 Да не говорим, че колкото по-трудна за изрязване фигурка ти се падне, толкова по-зле, защото малките детайли дават повече възможност да се счупи карамела.

Атмосферата  и тишината по време на този тест във филма, със стичащите се потни капчици, страха, ужаса от грешката, която ще ти коства живота можеше да се сравнява само с контролно по немски в гимназията при учителката ни, която носеше прякора на известен български футболист то "Левски". 

 
И накрая...ако и вие като мен решите да тренирате за всеки случай, че попаднете в играта, :) ви предлагам да им хванем цаката на тези карамелки, като си ги направим у дома и видим наистина ли е толкова трудно, колкото изглежда пък :) 

Много ще се радвам да ми се вържете на акъла и обещавам да включа в статията вашите снимки, ако ми пратите такива :) 

А, ето как ги напарих аз. 

Необходими продукти:
-захар
-сода бикарбонат

Добре е да имате още:

-силиконова подложка или хартия за печене
-формички за сладки
-метална чаша или равна, чиста тежест
-търпение и идиотска решимост да направиш рецепта от филм, без да знаеш дали някой ще ти се върже на акъла


Тъй като я правих на око, нямам конкурентни мерки, но принципът на работа  е по-важен от самите количества в случая. Работим с обикновен карамел и в зависимост колко захар карамелизирате, толкова повече сладки ще излязат.

   

За да е по-тематично бърках с дървени клечки, но карамелизираме захарта добре ( аз сложих около половин чаена чаша захар или пък 2/3 ) и след като добие хубав, кехлибарен цвят, прибавяме щипка сода и дърпаме от огъня. Бъркаме с клечките, като содата ще накара карамела да стане като пухкав крем. 


Работим бързо и изливаме от тази карамелена смес по около една пълна супена лъжица ( макар аз да изливах директно от касеролата) върху силиконова подложка за сладки ( или пък хартия за печене) Излишно е да казвам, че да се изгориш с карамел е по-болезнено от удар по малкия пръст в ръба на масата и ви съветвам да не го правите..и двете! 

Докато карамелът още изстива, притискаме отгоре с някоя метална чаша, така че да заглади сместа, която е още е топла и пластична. След това време може да притиснете в нея отпечатък от формичка и дори да сложите по-голям кръг , който да оформи сладките след това в един размер. 

    

Мога да ви кажа, че правенето на тази дяволия, не по-лесно от изрязването им, което от една страна може наистина да ви накара много да се забавлявате...или поне при мен беше така.
 Отдавна не се бях кефала така на такава глупост, но бях твърдо решена да намеря перфектната последователност и инструменти, с които да ги направя. Ще се  опитам да ги обобщя за да ви улесня:

- не притискайте веднага с тежестта след изливането, ще залепне, трябва да минат 10-15 секунди
- това време е за малко карамел, но ако направите по-голяма сладка и е по-дебела ще отнеме повече време
- притиснете с формичката и извадете, когато той е тръгнал вее да стяга, защото иначе ще залепне и ще стане неравна при изваждането й
-не я оставяйте вътре да изстине, ще се счупи като решете да я вадите
- всички останали ви парченца и неуспешни сладки ги хвърляйте пак в касеролата, претопляйки ги и правейки ги пак на карамел за следващата партида
- забавлявайте се


Дайте на половинката или децата ви от сладките с клечка за зъби и му поставете закачката. Ако не успее , ще мие съдовете за месец, ще пуска прахосмукачката или каквото диктаторската ви душа пожелае :) 


Може да си направите и някакъв джакпот, ако решите. За децата опредено ще бъда забавна задача, макар да не ви съветвам да им давате да гледат сериала . Те ще го гледат сигурно така и така, но поне да не ви изпортят на норвежците :) 


Не съм сигурна дали ми се получиха идеални, но определено мога да кажа, че бяха идеални за игрите, защото някои се чупеха, някои не, някои издържаха теста с клечката, други не, но със сигурност беше много забавно.                                                                                                                     Ще се радвам и за вас да е така и ако искате повече такива рецепти, не пропускайте да ми кажете - аз и без това разпускам предимно с гледане на филми и сериали. Следващата ми обсесия бе Дюн, но това е само защото чакам този филм сто години. От книгата, до първата версия на филма - винаги съм била голям фен и сега ми се въртят още повече идеи :) Знаете и че на фейсбук страницата ми върви допитване за тортите, така че бъдете сигурни, че те няма да липсват такива в блога, особено сега, за наближаващите празници. 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 


Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
Благодаря ви, приятели!



петък, 1 март 2019 г.

Рецепти от филми : "Бохемска рапсодия" и тортата на кралицата / Movie recipes : Queen Cake - A Bohemian Rhapsody


Толкова много вдъхновение има в днешната ми публикация, че трудно намирам думи, с които да я започна. От деня, в който разбрах, че ще правят филм за Куийн, до първия трейлър, до почти божественото преживяване в киносалона, където никой нямаше време да яде пуканки, да си гледа телефона или да обсъжда скучни моменти от филма, защото такива просто няма.



Потъваш в едно безвремие на вечна класика, безсмъртни идеи, смели новатори, истински творци и магията на музиката в най-чистата й форма. "Бохемска рапсодия" е филмът, който ме накара да изпадна в мини транс и невъзможност да си вдигна дупенцето от седалката в киносалона, докато и последната буква от кредитите не беше изминала, а сърцето ми туптеше забързано от цялото  рок-опера изживяване, от което дори не знаех, че имам такава нужда. Събуди в мен толкова голям заряд за живот, който не мислех, че ще намеря в края на 2018-та година, която се оказа за мен безмилостна и изтощителна като песен на Фики.

 За пръв път от толкова време исках да си забърша прахта от барабаните, да се заровя в книгите, които лежат почти до всяко канапе у дома и да събирам всяка следа от красота и творчество около мен и да го вложа в следващата си публикация,  музикална или кино тема, защото за Бога - ако обичам нещо повече от готвенето и яденето, то това е музиката и киното. 

Обичам ги дотолкова, че като малка джобните ми за месеца отиваха за касетки  на рок, метъл групи или пък филмова музика  вместо в лавката за закуски, на което дължах стройната си фигура. 
Явно бая съм си погладувала тогава та сега нямам наяждане, но за мое щастие вече мога да ги съчетая в едно. Пригответе вилиците и започваме :) 

"We will, we will eat you!

С музиката на Куийн се сблъсках за първи път, когато още бях съвсем малка и увещавах дядо ми да не ме води на детска, а да обикаляме града и да пием кафе с неговите приятели в пенсионерския клуб, докато аз подчертавам всякак буква "г" във вестник Дума. Дааа, виждате накъде бият нещата във времеви план. Тогава имаше едно предаване - "Телевизионен справочник" и чат-пат пускаха някоя и друга западна песен, като изборът не беше много голям.


 Спомням си моментът, когато пуснаха отказ от концерта Live aid и погледът ми се прикова като в намаление на щанда за захар и брашно. Още тогава знаех, че моята малка, черна, бъдеща рок душица ще живее за моментите, които да съпреживявам музиката от големи стадиони до малки зали, но все така близо до първоизточника. 

И до днес днешен разорения ми гъз живее сред плочи, дискове, касетки и мърч от почти всеки концерт, на който кракът ми е стъпвал, но снимки почти нямам. Когато съм там - забравям за всичко. Ако отдавна не сте изпитвали това чувство, предлагам ви да си пуснете "Бохемска рапсодия" и да си го припомните.



 Един от финалните кадри, на стадиона Уембли и спускането на камерата над многобройната публика кара сърцето да ти се преобръща все едно се качваш на гондола. Филмът е изпълнен с такава енергия, че почти не можеш да седиш на седалката без да си тактуваш с крак и заслужено получи номинации за Оскар в множество категории, като спечели не малко от тях. 

За тези, които казват, че филмът не е кой знае какво и сексуалната ориентация на Фреди Меркюри все още им влияе за формирането на обективно мнение така все едно лично са я поели отзад, мога да кажа - kill yorself. 

Хубавите филми не винаги трябва да бъдат over the top complicetd и edgy като някой черно-бял Incredibly Strange Film Festival филм за живота на коминочистачите от Гватемала. 



Няма лошо един филм да ти носи радост, цвят, живот и настроение, което да гърмиш в колата до дупка на път за работа. 


Реми Малек взе Oскара за въплъщението си във Фреди съвсем заслужено и макар да ми стана мъчно за Виго, който направи също чудесна роля и го заслужаваше, щом Лео успя да устиска, вярвам,  че и великия Арагорн ще излезе мъж на място.


Едва ли има кой да отрече, че Реми Малек успя да съживи Фреди Меркюри така, както само китайската индустрия ще направи сега с парцали на тема Queen това лято. Само стойте и гледайте! 
"
"..and another one bites the cake

Влюбена съм в този филм, в тази музика, в тези актьори, в тези музиканти, в цялата работа по създаването на това наследство, което може да бъде пускано на мисловно-непропускливите в час по музика, пък белким се ориентират малко в някой по-стойностен жанр - така поне им е поднесено сдъвкано :) 

Мога да говоря с години за музиката на Куийн и за филма, но ще пристъпя към рецептата, защото тя не е случайна. 

Реших да приготвя тортата на кралица Елизабет, за която се знае, че е единствената торта, която кралицата приготвя сама. Първоначално не ми се видя кой знае колко привлекателна  като вкус, но в името на самата идея на поста реших да се спра на нея. След като прочух, че това е любимата торта на много хора, си казах, че може би наистина крие някакъв таен вкус, който не виждам ясно в съставките.


Още повече, че съдържа фурми, които не мога да кажа, че обичам. И все пак, правих Лепкав тофи пудинг, който е близо като вкус и ми хареса затова и сметнах, че ще ми допадне все пак. 


Модерирах крема на тортата, който в оригинал се запича отгоре, само като кокос, масло и мляко, но аз го upgrade-нах така, че се получи нещо като гигантска меденка от тези пълнените, който обожавам!!! Явно и вие, защото това е и топ рецептата в блога. Ами мога да ви кажа, че все едно ядеш торта със същия вкус, без цялата там игра по овалване, печене, дълбане и какво ли не.


И макар да бях under pressure какво ще се получи от цялата какофония в главата ми, се заех с работа :




Необходими продукти:
1 ч.ч. фурми
250 мл вода
1/2 ч.л. сода
375 г брашно ( около 1 1/2 ч.ч.) 
1 ч.л. бакпулвер
125 г масло
125 г кафява захар
1 ванилия 
1 яйца
1 ч.ч. орехи 

За крема:
100 г шоколад
100 мл течна сметана
200 мл прясно мляко
кокосови стърготини ( около чаша) 
млени какаови бисквити закуска ( около чаша) 
1/3 ч.ч. захар
100 г масло
ч.ч.= 250 мл


Започваме като нарязваме фурмите на средно малки парчета и ги слагаме в касерола. Добавяме водата и содата и оставяме да поврат около три минути. Оставяме да се охладят.

                             

През това време разбиваме маслото и захарта за блата на крем, а след това прибавяме яйцето.

В купа смесваме брашното, ванилията и и бакпулвера и започваме да прибавяме към маслената смес. Прибавяме и меките и сочни форми, които сме отцедили леко от водата, но сме оставили малко течност, за да може да овлажни сместа. Накрая прибавяме орехите, като аз сложих смес от орехи, малко фъстъци и лешници за по-богат вкус :) 

Постарах се да не ги разбивам много на ситно, тъй като исках да се усещат добре в блата.


                             


Готовата смес наподобява мекото тесто за меденките и е доста по-гъсто от обикновеното кексово за блатове. Въпреки това работете с него така :)                                                       Във форма за торта, моята бе квадрат с 22 см на страна слагаме хартия за печене на дъното и намазняваме с олио. Разпределяме половината смес, като може да си помагате с намазнени ръце или опакото на лъжица, която също да потапяте в олио, тъй като смета ще лепне. Постарайте се да я разперелите равномерно.



Печем във фурната на 180 градуса за около 15 -20 минути до суха клечка.  

Обръщаме върху решетка и оставяме блата да се охлади напълно, а в същата тавичка изпичаме и втория блат :) 

Повтаряме процедурата!

Кремът е моя хрумка, но знаех какво ще подхожда и исках да го постигна, макар на пръв поглед да не звучи или пък изглежда много добре. Обещавам ви - този крем ще се появява и в други мои торти занапред, затова си го запишаАЙте от сега ;)

 В касерола слагаме млякото, сметаната и захарта да се загреят на котлона. Прибавяме млените бисквити и кокоса и след като набъбант, дърпаме от огъня и прибавяме маслото и начупения на ситно шоколад. Разбъркваме докато всичко се хомогенизира и стане хубава каша. 

Може да я опитате, но не ви предупреждавам - води към пристрастяване и ще си изядете крема. Оставете да се охлади някъде, за да стегне.




Украсих тортата без ясня идея как точно искам да се получи, което се вижда и няма какво да се оправдавам.


 За стените на торта се вдъхнових от този костюм на Фреди, като изрязах черни ромбове от фондан.






 Отгоре пък има неговия силует , отново от фондан, декорация от шоколадов ганаш и позлатени фурми, защото the show must go on.
Определено исках да я направя малко по-красива отколкото се получи накрая, но смятам, че усетиш ли колко сърце е вложено в нещо, мигновено става по-привлекателно в твоите очи.




Тези от вас, които сме следят в инстаграм, научиха за този торта по-раничко, тъй като ви обещах там да ви издавам някои тайни какво се готви у дома и ви благодаря, че още от вас се включиха и ме последваха. За тези от вас, които са пропуснали, ето моят акаунт отново тук -  https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Вече сме на финалната права на днешната публикация, с която започвам не само март месец, но и се надявам все по-често да успявам да ви представям такъв вид публикации, вдъхновени от музиката и киното. 


Смятам, че изкуството е това, което ни доближава до божественото и определено се стремя да подкрепям всеки един човек, 




който желае да създава нещо от нищото - дали ще е музика, текст или просто кулинарно  произведение, ние сме създадени с това уникално качество да представяме емоциите си по уникални начин, да пеем за страховете  си, да рисуваме за любовта си и да се борим с невежеството и неправдата посредством думи и дела



Моят петък ще продължи да върви по музиката на Куийн, готвенето на нови рецепти и вкусно похапване от тази невероятна торта, достойна за кралски особи. Сигурна съм, че няма да съжалявате ако направите едно или всичките тези три неща.




На  вас пожелавам един щастлив и усмихнат уикенд, а аз си пожелавам да не надебелея много от всичко, което ям :) 

   


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!







Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...