Показват се публикациите с етикет разядка. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет разядка. Показване на всички публикации

вторник, 9 септември 2025 г.

Дзадзики / Tzatziki

 

Лятото не беше само наужким, но усещам как се изнизва. А вие?
Още топли дни ни очакват и още един дълъг уикенд към края на септември. Тогава отново очакваме голямо задръстване към Гърция. И тъй като е в моя регион, мога да ви кажа, че не ги виня. И аз самата пътувам натам при първа възможност, тъй като нашето любимо Черноморие ми е доста, доста по-далече.

Посетих го тази година на два пъти и си похарчих парите за глупости – да не кажете, че не съм подпомогнала икономиката, малкия, средния и сенчестия бизнес, които често се припокриват, защото всеки един от тях е „писан“ на нечия баба.

И така – нашите баби по Кресненско пак ще останат заложници на задръстването, и не знам дали ще можем да ги посетим. Но стигнем ли натам – още няколко километра и:
„Калимера, калимера!“ – пак сме в Гръцко.

Балканско ли е – все ще намерим причина да не се „долюбваме“, но пък аз смятам да наруша традицията и да хвана да похваля един от нашите съседи.

Освен вкусно фрапе, крехки октоподи и безплатен десерт, там съм намерила и най-вкусната, сочна и дебела пържола на тиган, за която съм готова да пропътувам цялото задръстване по дефилето.

Намерила съм още вдъхновение в безгрижието и спокойствието на гърците – да затварят за обяд, независимо колко туристи има. По обяд – пък каквото ще да става!

Но любовта към дзадзикито намерих у дома.
Истината е, че като повечето хора, и аз съм израснала със салата „Снежанка“, и като такава – нямам намерение да споря дали са еднакви, приличат си или – както казват някои, които живеят, за да злобеят – „нямат нищо общо“.

Сега, аз етикети няма да слагам, но да кажеш, че нямат нищо общо, е малко... хахо-пръ. Най-малкото си приличат по вкус.

И все пак – имат своите разлики, и сега ще ви ги кажа – такива, каквито аз съм установила, че са на почит у дома. Ще ви споделя и различни варианти, които може да направите. И ако търпението да прочетете рецепта е с вас – може и да го направите. За по-мързеливките съм спретнала и клип.

Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:
500 г гръцко кисело мляко (поне 10% масленост)
2 средни краставици 
3-4 скилидки чесън
2-3 с.л.  екстра върджин зехтин
1 ч.л. лимонов сок 
3-4 с.л. нарязан на ситно копър 
сол на вкус

Аз таратор с настъргани краставици не признавам,
но виж – дзадзики не можеш да направиш по друг начин. За щастие, там може да използвате и не толкова хрупкави краставички – така че няма да идат зян, ако са ви останали в хладилника.

За целта първо ги настъргваме в купа.
Аз не ги беля, защото когато са настъргани на ситно, не се усещат, а става по-интензивен вкусът.
Овкусявам със сол и разбърквам, така че да поеме от нея самият зеленчук и да пусне вода.

През това време си настъргваме чесън.
За разлика от млечната салата, тук може спокойно да увеличите дозата. Дзадзикито има доста по-силен чеснов вкус. И все пак – сложете според желанието си. Вие ще си го ядете накрая. 😉


Нарязваме и копър на ситно.
В някои региони на Гърция заменят или добавят и малко мента, но ако не сте свикнали – сложете само малко.

След като краставицата пусне водата, трябва добре да се изстиска.
Като казвам добре, значи наистина – да не остава вода.

След това подправяме с лимонов сок и зехтин.
Дзадзикито има по-кисел и по-чеснов вкус. Освен това се прави с цедено гръцко мляко, което също е специфично само по себе си. Някои казват, че слагат и сметана, но лично аз смятам, че на повечето места си е просто тяхното цедено мляко – което се различава от нашето.

В дзадзики не се слагат орехи, но тук си признавам – Ачо ме кара да слагам.
Ако искате автентичност – не ги добавяйте. Или направете като мен – сложете малко отгоре, заедно с още малко зехтин и копър.

Да сипваме по едно узо и да си кажем:

🥂 Йамас! 



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 





петък, 13 юни 2025 г.

Родопска закуска / Rhodope Breakfast

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Месец Юни е детският месец -  тогава е Международният ден на детето, но и всички деца излизат ваканция. Навсякъде се изпълва с техния смях и игра от рано до късно вечер. За нашето семейство месец Юни е още по-специален, защото през този месец е роден и Боян, който след две седмици ще навърши две години. 

Замислих се за детството и какви закуски хапвахме тогава, освен любимата попара, пържени филийки и мекички. Мама не беше голям почитател на сандвичите, но това навярно беше заради трудните години, когато не се намираха кашкавал или салам в излишък. Затова пък обожавах да гостувам на леля в Пловдив по цяло лято, а там всяка сутрин започваше именно с тази високо протеинова родопска закуска. При леля беше ларж - все се намираше някакъв колбас, понякога дори луканка. Реших да ви я представя и на вас по същия начин, защото все някога ще се уморите от авокадо тост и ще поискате да опитате нещо наистина близко до балканския ни вкус. 

Тази закуска се приготвя буквално за минути, с достъпни продукти, а сега още по-лесно - използвам  Picantina трапезна шарена – най-традиционната българска комбинация  от натурални и ароматни подправки. И много важно – не съдържа оцветители, мононатриев глутамат, глутен.  Ето как: 

Тази рецепта може да видите и във 


Необходими продукти: 
400 г извара
250 г майонеза
4 с.л. Picantina трапезна шарена сол 
( по желание чесън и черен пипер) 

Не е голяма философия. Слагаме в купа изварата, добавяме майонезата, шарена сол на вкус и разбъркваме. Леля винаги добавяше доста червен пипер, за по-розов цвят, знаеше, че обичах тази розова закуска. Освен това слагаше и никоя щипка черен пипер, ей така за пикантност. Може да добавите и чесън, но за мен тогава става повече като разядка за обяд или вечеря. Ако все пак държите да има чесън, добавете Picantina чесън на гранули /солничката/. 

 

Всяка седмица леля приготвяше нова доза, като просто допълваше към предишната (ако е останала), затваряше в бурканче и хоп, в хладилника. 


Толкова е вкусна добре изстудена върху мека филийка в топлите дни, че няма да имате нужда от нищо друго.


Напоследък накъдето и да погледна лепят етикета "протеинов" или "високо протеинов", но вие да знаете, че баба отдавана е открила топлата вода. Яли сме хубави закуски и едно време и пак ще ядем. 
Добър апетит! 




Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3





четвъртък, 19 октомври 2023 г.

Рецепти от филми: Мухамара - арабска разядка / Muhammara



Спомняте ли си, когато Кари срещна Ейдън на пазара в Абу Даби? 

Говоря за втората част на филма "Сексът и градът". Ако не сте го гледали, то под какъв камък сте живели досега? Моя милост е голям фен на сериите и да си призная никога не  бях очарована от  Мистър Big и вътрешно съжалявах, че Кари не остана с Ейдън накрая. 

Той поне никога не би я вързал да го чака пред олтара. Чакането  е най-агонизиращото нещо, не мислите ли? Да чакаш, да се надяваш, да те убива незнанието, а надеждата да те крепи да продължаваш още. Аз вече не чакам. 

Начаках се както се казва. Сега може да изглеждам като бърлива малко, че перкам напред и все върша нещо, изглеждам и понякога нетърпелива, но животът си тече и не бива да ни преминава в чакане. Не чакайте и вие, да дойде перфектният момент, перфектният човек, да съберете смелост да кажете какво мислите, кого обичате, защо го обичате, какво искате да се промени. 



Не отлагайте хубави моменти в живота, заради неща, които не можете да промените или никой не знае кога ще станат. Направите всеки един ден значим за вас, а и не бавете направата на хубавите рецепти за специален повод. Не отлагайте целувката за "след работа". Никога не знаем колко ни е отредено, затова грабете от хубавите неща с шепи още сега. Сигурна съм, че около вас има поне няколко такива всеки ден, но просто сте спрели да им обръщате внимание. А, не бива. Малките неща са най-сладки, разбираме го, когато получим големите, но се осъзнаем,  че отдавна не сме получавали от малките, които ни радваха повече. И ако се чудите от къде този прилив на мъдрост сега по никое време, ами ей така. Защо да чакам? Защо да чакам да споделя с вас нещо, което е така и ще помогне може би не на всеки от вас, но някой от вас ще го прочете днес и ще е дозата кураж, която му трябва...Да не чака повече. Да кандидатства за онази работа, да се обясни в любов, да промени деня си за добро, да почне тъпата диета или пък да целуне половинката си, на която беше бясна вчера. 

Причини винаги ще има в този живот да отлагаме, да сме ядосани, уплашени и раздвоени - "Дела трябват, а не думи" както е казано, когато почнеш да правиш, пътят сам се подрежда. Казвам го изстрадала на гърба си и доволна от резултата всеки ден, пък било то дали е станало баш така както искам или не. Пак съм на "друго място от преди". Отдавна не бяхте чували гласа ми, такъв какъвто е, но оттатък спят моите "щастия", едното хърка, другото цоца биба, та барабар с котката на кълбо. Те са моето доказателство за верността на тези думи. 

И така, посвещавам на това една рецепта за - Мухамара. Именно това хапваха Ейдън и Кари на вечеря, когато се срещнаха отново в Абу Даби. всеки със свой живот зад гърба си и много неизказани въпроси в очите какво би било, ако бяха останали заедно. 

Ако гледате новите серии знаете как продължава тази история, но няма да говоря сега за това, няма да чакате повече, я! 

Ето е пустата мухамара.


Необходими продукти: 
5-6 печени чушки
1/2 ч.ч орехи *
1/2 ч.ч галета ( най-добре домашна от хляб с квас) 
2-3 скилидки чесън
1 ч.л. мед
1 ч.л. лимонов сок 
1ч.л. сок от нар ( може да замените с балсамико) 
3-4 с.л. зехтин
Използвани подправки: кимион, черен пипер, лщт пипер, червен пипер, доматена паста, канела и сол на вкус и по желание

1 ч.ч = 200 мл

Ако сега не ни замирише на печени чушки, то кога? Сега е сезонът да се насладим на този "парфюм", макар че знам, че повечето от вас вече са направили зимнините. Чушкопекът у дома може да работи по всяко време, а с това  и възможността да си спретнете тази рецепта още днес. Трябват ни няколко печени чушки. Като цяло първите продукти са основно използваните съставки, при подправки съм сложила тези, с които може да експериментирате, Няма да ви лъжа, продуктите са примерни, но така и трябва. И чушките са с различни размери, различна сладост - ще се наложи да опитвате. 


В рецептата се ползва много често един специален сок от нар, може да ползват такъв от турските магазини, но ако нямате и сладостта на меда с лимонче ще помогне или да сложите малко балсамиков оцет. Подправките са тези, от които може да използвтае, аз не ви препоръчвам да слагате от всички. Изберете от любимите си и сложете само още една нова за вас, за да усетите вкуса.  
Тук е чудесно място да използвате останалия ви стар хляб, запечете го на тиган или тостер, ей така да пусне аромат на печенко и натрошете после на галета. 



Сложете всички съставки в чопъра, като аз добавям чесъна и зехтина накрая. Подправяйте в последствие малко по малко, докато създадете вкус, който ще ви хареса. 

 
Уж като нашите разядки, но нищо общо :) Вадете препечените филии и да сядаме на масата. Какво повече ни трябва за да се наядем вкусно вкусно? 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели! 






















четвъртък, 10 октомври 2019 г.

Баба Гануш / Baba ganoush



Ах, Баба гануш! Как сладко звучи само! Като името на някой плюшен герой за гушкане или само на мен ми звучи така - Баба Гуш :) Истината е, че значението на думата е нещо като глезен татко или иначе казано, да поглезим татко с тази вкусотия. :) 

Баба гануш е много известна разядка от близкия изток и по-специално Ливан, а най-близко може да го оприличете на нашенското кьопоолу. Да, ама понякога една-две съставки променят вкуса на цялото ястие и смятам, че тук е точно така. Към баба гануш се добавя танан и сок от лимон, а понякога може да го поднесете и с кисело мляко. 

Цветът на ястието е като на престояло гуакамоле, да не кажа друга асоциация, но ако цветът някога ни е спирал да ядем нещо, то шоколадът нямаше да е една от най-обичаните храни по света.


Аз чак се обичам патладжани и като се сетя за този дундав плод ( защото всъщност е плод, нищо че за не си е зеленчук) се сещам за моите приятелки Марта и Ваничка,които само патладжани им дай и гледай бясно зомби в действие. 
И тъй като есента е момент за гушкане, за срещи с приятели в някое уютно кафе или пък на сладка вечеря у дома, сезон за патладжани и хапване пред телевизора, където ни трябват мезета и разядки, аз смятам,ч е тази рецепта ще ви се услади доста.

За мен тя има и други предимства като това, че е хубаво поне за едно ястие да не му берем гайлето на външния вида, а винаги може да употребите и по-увехналите и дребни патладжани, които не стават за пълнене. Моите бяха много малки и домашно производство, затова пък станаха перфектни за домашна консумация ;) 


Още малко остава до края на работната седмица и не мога да мисля много за идеи за вечеря, затова днес ще хапвам само баба гануш с домашни арабски питки, за които рецепта ви споделих вече ТУК.

А ето и рецептата за разядката: 

Необходими продукти: 
2 бр. патладжани
2-3 с.л. тахан
2-3 с.л. лимонов сок
2-3 скилидки чесън ( може и повече)
малко снопче  магданоз 
зехтин
сол

По желание още: 
поправки на вкус: черен пипер, кимион, кориандър
кисело мляко


Започваме като измиваме патладжаните и ги надупчваме с вилица. Увиваме ги във фолио и ги поставяме в тавичка. Пъхаме ги да се запекат във фурната за около 25-30 минути на по-силна фурна - около 180 градуса с обдухване. 


По средата на печенето отворете фолиото и ги обърнете за да може да се пекат от всички страни. След като са готови, ги оставете да се охладят леко и издълбайте само вътрешността на патладжачетата и ги сложете в купа. 

Намачкайте ги добре и прибавете поетапно от останалите продукти, като чесъна и магданоза кълцам на ситно и слагам на вкус, което значи, че може и повече да е от описаното по-горе :) 


Ползвайте сусамов тахан, но аз съм опитвала и с други, че даже и с фъстъчено масло, макар повече да сладни така, но на мен ми харесва. Подправете  с останалите подправки, които обичате. Това ястие е готово в този си вид и може да си го подправяте на вкус на момента и направо както си опитвате да си изядете половината купа. 

Направо си напарвате двойна доза! Няма какво да ви притеснява - ястието е вегетарианско, полезно за стомаха, патладжаните са изключително полезни като цяло и са идеални за засилване на имунната система, тема, която е много актуална в момента ( да не почвам с чесъна) 

И така, днешното предложение е малко и скромно, затова пък утрешното ще ви скрие шапката .
Останете с мен приятели и не забравяйте да оставяте вашите впечатления :) 


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!


понеделник, 12 август 2019 г.

Пастет от тиквички / Zucchini dip


Как е настроението днес, банда? Всичко на шест? Ако и вие като мен не сте на морето и ви се почива, правете като мен, почивайте където се намирате и това е. Няма да стана да ви мотивирам за работа или поне не днес, при тези температури. Знам, че някои от вас имат климатици, вентилатори или мастика за охлаждане, но аз лично нямам такива екстри и си се пържа по цял ден. Затова и готвенето у дома е сведено до минимум. Ако искате да хванете вълната на тази "мода", може да се присъедините към мен и тази седмица, когато ще ви представя бързи и лесни рецепти за предястие, основно и десерт, в този ред.

Днешното предястие ( което както е тръгнало ще си стане основно) е за един чудесен пастет от тиквички. Любима рецепта, която пазя вече достатъчно дълго в чернови, а пък някои от вас я пожелаха неколкократно и нямаше за къде вече да отлагам. Освен това ви обещах повече рецепти тип "разядки" и ето и следващата такава.


Преди да преминем към рецептата само ще кажа, че имате пълната свобода да променяте съотношението на съставките, така че да допаднат на вашия вкус. Аз съм задала по-скоро примерни количества, но бъдете убедени, че както и да го направите, ще останете очаровани. :) А ето какво ви е трябва: 

Необходим продукти: 
1 бр. по-голяма тиквичка
1/3 ч.ч. белени слънчогледови семки
2-3 скилидки чесън
150 г извара/ крема сирене
сол/ черен пипер
олио/ зехтин

Започваме като рендосваме тиквичката и я запържваме в малко мазнина. Прибавяме чесъна, който сме накълцали на ситно


и слънчогледовите семки. Разбъркваме и запържваме всичко, докато тиквичките 


поомекнат и намалят обема си. Подправете с щипка сол, разбъркайте и дръпнете от огъня. 


Пасирайте съдържанието на тиганчето в подходящ съд 


и прибавете изварата или кремата сирене. Опитвайте и коригирайте съотношението, като тук е мястото, където може да добавите още чесън, черен пипер, сол или друга подправка по желание.


Поднесете залят с малко олио/ зехтин,  поръска от печени слънчогледови семки и голямо количество хляб :)  
Ще си обложете пръстите..буквално! 



п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...