Показват се публикациите с етикет хляб. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет хляб. Показване на всички публикации

сряда, 7 май 2025 г.

Чеснови възелчета / Garlic Knots

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

По принцип всички хора обичат меко и топло хлебче, но не както моята законна половинка. Заклевам се, ако има нещо, което не ми е сред любимите му привички е постоянната му нужда хлябът да бъде супер мек, пресен, ако има как и топъл, за да го яде. Щеше да е по-лесно постижимо, ако друг негов вбесяващ навик не му беше да оставя хляба постоянно открит навън и въобще да забравя да го прибра. Не консумира и хляб, който е бил в хладилник, а аз самата рядко ям хляб, особено ако е такъв от супермаркета. И ето, че се налага да си търся лесни рецепти за бързи хлебчета, които да забъркам и да знам, че не само ще се изядат, но ще стигнат, без да остават много. 


Хубавото е, че поне винаги имаме какво да изпратим и на кокошките на село, но все пак, не обичам да изхвърлям храна. Ето защо и за мен е наистина важно да готвя не само вкусно, разумно, икономично и разбира се, да се изяжда бързо. 
Днешните хлебчета така и не са оставали за повече от ден, а дори и на следващия пак бяха меки и вкусни, което си е победа за битката, която водя у дома. Дори и аз, която се стремя да не ям прекалено много въглехидрати, се поглезвам с по някое "възелче", защото са твърде вкусни да им устоя, но поне са в малки количества и мога да не прекалявам. Приканвам ви и вие да ги опитате, защото си заслужават.


Необходими продукти: 
Около 500 г брашно Пица София мел 
350 мл хладка вода
80 мл зехтин 
7 г ( 1 пак. ) суха мая или 1/2 кубче жива
1 ч.л. захар
1 ч.л сол
Подправки на вкус: чесън на прах, сух риган и босилек 

Още:
кашкавал/ пармезан
чесън на прах/ или обикновен
пресни билки: магданоз, босилек
50 г масло
30 мл зехтин



Започваме с приготвянето на тестото. За целта слагаме в купа ( аз ползвам директно тази на миксера, тъй като ще меся с него), две трети от брашното. Ползвам това за пица на София мел, тъй като е идеално за такъв вид рецепти. Искам да приготвя еластично, дъвкаво тесто. 
Към брашното прибавяме маята и захарта, като разбъркваме да се разпределят добре в брашното, 

 

а след това прибавяме и водата. Оставяме за кратко, докато се получат балончета и започваме да бъркаме и заместваме лепкаво тесто.


През това време в купичка смесваме зехтина с подправките. Аз наблягам на чесъна на прах, сол и риган, тъй като тестото става много ароматно, без да има твърде агресивен вкус. Прибавяме и зехтина към тестото, докато се интегрира добре, а след това почваме да прибавям малко по малко от останалото ни брашно. Получаваме меко, леко лепнещо тесто, което прехвърляме в купа, покриваме с кърпа и оставяме на топло да втаса. 

 

Аз предпочитам периодично да го "отвивам" и да го превивам на няколко пъти, за да помогна на процеса по образуване на глутена, което ще направи тестото по-еластично. Тази стъпка не е задължителна, но ако искате постигнете още по-вкусно тесто, трябва да го опитате. Просто навлажнявате пръстите си са малко вода и завивате тестото от всички страни навътре и оставяте отново да се надигне. 


Когато тестото втаса, разделяме на части и оформяме на топка. Аз ги правя с големината на мандарина, но вие може да направите по-големи или по-малки възелчета. От тази рецепта спокойно може да направите 16 броя. 

 

Всяко топче разточваме на фитил с големина около 10 см, който завързваме на възел и повиваме краищата навътре така че да стане като топче отново. Редим в тавичка, с хартия за печене и оставяме да втасат отново за около 25 минути. Ако процесът е тръгнал вече и е достатъчно топло, времето ще е достатъчно.  
Пъхаме да се пекат в загрята фурна на 200 градуса. като преди това може да намажете с малко вода, прясно мляко, масло хлебчетата и да поръсите с малко рендосан кашкавал. 


След като възелчетата за напълно изпечени, ги прехвърляме в подходящ съд, където ще ги залеем с разтопеното масло и зехтин, в което сме смесили и нарязаните на ситно пресни подправки, Лично аз предпочитам и тук да ползвам чесън на прах, тъй като зрелия е твърде силен на вкус.


Завършваме с малко пармезан и се опитваме да не изядем всичко само докато снимаме. 
Ако искате да видите колко изкусително се отделя сърцевината на възелчето, обезателно изгледайте клипа за приготвянето му и ще разберете защо ми се налага да ги правя всяка седмица :) А, сега и вас набутах :) 


Надяваме се това да е моето предложение и да е от ползването, а ако търсите и виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ни го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3


вторник, 25 февруари 2025 г.

Бавно печено дърпано пилешко / Slow cooker pulled chicken recipe

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук    

И този уикенд не пропуснах да се развихря в кухнята. След като предишния прекарахме с мъжа ми в Триград, където се опитвахме да си припомним как се чувства човек след осем часа сън,  необезпокоявано хранене и как се води непрекъснат от бебе разговор, определено се чувствам много заредена. Да пътуваме отново заедно с него, да се радваме на красивите гледки в планината, въздуха и тишината беше повече от необходимо за проскубаните ни родителски души, а позабравеното ни хоби да търсим нови вкусни места за хапване също се възроди.

 С охота наблюдавах как сервитьорката носи три чинии с различни меса, предполагайки, че поне някоя е за мен, но аз просто и показвах отново и отново, че е за мъжа ми, докато си рових с лъжичка в цеденото мляко с орехи и мед. Така е братя и сестри, търсенето на месни рецепти при мен не спира, защото още не е дошъл денят,  в който Ачо ще каже, че не му се яде месо. Или пък сандвичи. :)  А, защо не и сандвичи с месо....като днешната рецепта. 

Тя е за бавно печено дърпано пилешко месо. Освен, че може да си го хапвате така, в сандвичи, с гарнитура и дори препържено след това на плоча, рецептата е такава, че ще искате да си запишете веднага.

Сготвих я в мултикукъра на програма за бавно печене, но вие може да го направете и във фурната най-спокойно. Тази марината се различава от традиционните вкусове за България и ще се хареса на тези от вас, които харесват по-западни такива. И все пак, препоръчвам ви да я приготвите с българско месо като Лудогорско пиле. 

Напълних от моите домашни пълнозърнести хлебчета с месото и му се отядохме. Останалото прибрах в хладилника и всеки ден си затопляхме по малко, като си направихме различни видове ястия с него. 


Но хайде да преминем към рецептата: 

Необходими продукти:
Около 800 г пилешки филе от гърди Лудогорско пиле
2 глави лук ( червен и жълт)
3 скилидки чесън
150 г доматено пюре
2-3 с.л. кафява захар
1 с.л. горчица
1 с.л. Уорчестър сос 
1 с.л ябълков оцет
100 мл бульон
подправки: 2 ч.л. чили на прах, 1 ч.л. червен пипер, 1 ч.л кайенски пипер, 1 ч.л. черен пипер, 1 ч.л. сол, 1 ч.л. подправка за пиле

Започваме като си приготвяме продуктите тъй като с тази рецепта няма повече от една стъпка. 


Нарязваме лука и чесъна на дребно и измиваме месото. 

 

В  подходящ съд изсипваме всички съставки ( без бульона), разбъркваме и прибавяме месото така, че да го покрие добре.
След това изсипваме бульона. Аз имам домашен пилешки бульон, но може да ползват и говежди, защото ще засили барбекю вкуса.

 

Ако ще готвите ястието в мултикукъра, сложете го за 2.5 часа на висока температура, а после още час на ниска. Що се касае за фурна, сложете го във фурната, добре задушено с фолио на максимална температура докато заври, а след това намалете на 130 градуса за около два часа.  За всяка фурна може да отнеме различно време.


След като месото е готово, ще се разпада дори от натиска на вилицата. Останалия сос може да сгъстите с една лъжица брашно на котлона и да го направите на гъст сос или да го оставите рядък, за да е идеален за топене. 


Месото е чудесно за пълнене на сандвичи, а гарнитурата е оставям вие да изберете.
Грабвайте вилиците и заповядайте на масата.


Надяваме се това да е моето предложение и да е от ползването, а ако търсите и виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ни го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo @yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:


събота, 1 февруари 2025 г.

Хлебчета на решетка / Whole wheat sandwich bread recipe


 
Ето, че отмина и първият месец от тази година. Буквално преди няколко дни успяхме да свалим цялата коледа украса у дома и може да ви се струва върха на мързела, но повярвайте ми, забавянето не дойде от излежаване. Когато си с едногодишно у дома, дори когато си болен, не същества думата излежаване. Той става все по-бурен, все по-енергичен и най-хубавото, все по-смешен. най-сетен разбирам хората, които не просто нямат сили да излизат навън с приятели, но и нямат желание да гледат други неща, освен непрестанната шоупрограма на децата си. Когато се сетя на какво съм се смяла чистосърдечно в последно време, отговорът е един и същ - белите на Боян, неговите сладки думички и жестове. След като научи основните думички - мама, тати, коте, баба, деди и чичи, едва ли ще познаете, коя бе следващата дума. Бобър! От всички животни, които научаваме, бобър е този, които се знае най-добре. Яде маслини като за световно, а хлябът е нещо, което се дъвчи като дъвка през пет минути. Затова се грижа винаги да имаме някаква форма на хляб и закуски. 

Като днешната забавна рецепта за хлебчета на решетка. Идеята харесах от интернет, но реших да ги направя с пълнозърнесто брашно, за по-здравословен вариант. Много исках да видя, дали ще се получат и при мен. Изглеждаха като перфектните хлебчета за сандвичи и точно това се получи наистина. 

Единствено ме е яд, че не успях да ги изчакам да втасат както трябва, но времето, което имах изтече, малкия се събуди и просто реших да ги пухна да се пекат. сигурна съм, че щяха да станат много по-едри и пухкави и го казвам за да сте спокойни, ако търсите този ефект, но дори и така станаха много вкусни и успях да ги разрежа за сандвичи. 
Но стига съм плямпала, нека ви покажа рецептата. 

Необходими продукти:
300 г пълнозърнесто брашно София мел ( или 2 :1 Пълнозърнесто и Класик)
100 мл затоплено мляко
120 мл вода
50 мл олио
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
4 г суха мая 

Започваме като в купа пресяваме брашното. Аз реших да сложа пълнозърнесто и малко бяло като бялото е съвсем малко, но вярвам, че ще станат чудесно и само с пълнозърнесто брашно. 

Правим кладенче в брашното и изсипваме маята, захарта и леко затопленото мляко и вода. Оставяме да шупне леко и започваме да разбъркваме.

 

Прибавяме постепенно олиото и солта и замесваме меко, нелепнещо тесто. Оставяме да втаса за половин час във фурната на 50 градуса, докато удвои обема си. После разделяме тестото на четири топки и 

 

разточваме леко ето така. Пъхаме ги във фурната отново, под решетката за печене непосредствено да втасат още веднъж. 
За по-лесно намажете решетката с малко олио.
След като втасат, ги изпичаме на 200 градуса за 15 минути.

 

Когато се надигнат те минават през решетката и им прави тази интересна шарка. Стават идеални за сандвичи тип тостери.


Със сигурност ще ги приготвя повече пъти, когато мога да оставя тестото да втасат спокойно, но станаха толкова вкусни ( ще ви покажа скоро с какво ги напълних), че не мога да чакам и трябва да ви споделя този метод. 


Боян ги нападан веднага с любимото и сирене и маслини, още топли, топли и аз нямаше как да откажа. Ще се радвам да ги приготвите и да споделите впечатления, 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:


сряда, 6 ноември 2024 г.

Пухкави чеснови пръчици и прощъпулника на Боян /Fluffy Garlic Butter Breadsticks

 
Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук


Тази неделя направихме на Боян прощъпулник или както му казваме в нашия край - престъпулка. Един много забавен обичай, който знам, че радва цялото семейство. Имам приятели, които не честват никакви празници на децата си и такива, които честват всеки малък и голям повод, а аз като че ли съм някъде по средата. Избирам някои, които намирам за важни и най-вече забавни, правим ги в семеен кръг, така че възрастните роднини да се порадват повече на детето, защото съм забелязала, че те най-много се оживяват от общуването с мъници. Не са ми цел пари, украси и подаръци, а от семеен уют, спокойни и любящи хора, които намират време да бъдат част от живота на детето. 

И така се получи и този път, за което съм много щастлива и благодарна. Сега сигурно ще ме попитате кои вещи хвана Боян, но преди да ви кажа, ще ви разкажа какво сложих на погачата, която също съм представяла в блога вече тук. 

Наредих:

- стетоскоп за лекар

- зъболекарско огледалце за зъболекар

- линия за инженер

- калкулатор за счетоводител

- самолет за пилот

- паспорт за делегат

- книга за учен

- портмоне за финансист

- четка за рисуване за художник

- мерителни лъжички за готвач

- палка за барабани за музикант

Бях се постарала да сложа предмети, които не е виждал преди и избегнах някои уж задължителни, защото исках да има само тези професии.  Вуйчо ми обаче реши, че не може да няма отвертка, а Ачо добави ключовете за колата буквално в последния момент. И познайте? Естествено, че първото нещо, което грабна бяха ключовете, после докосна леко зъболекарското огледалце, но накрая вдигна намиращото се до него отвертка и последно взе паспорта. После цял ден си игра с портмонето и събираше стотинките от него, което е умение, което трябва да тренира, щом смята да кара БМВ. 

Освен питката, на семейното ни угощение имаше сладки, кекс, салатка, мини кюфтенца и тези вкусни, меки, чеснови пръчици, в които всички се влюбиха. Обещах да кача рецептата и опаковах на всеки за вкъщи защото бяха истински фурор. Вярвам, че ще се харесат и на вас, затова преминавам направо към рецептата. 

Тази рецепта може да видите и във 



Необходими продукти:
500 г брашно София мел Пица
300 мл хладка вода
35 мл олио
7 г суха мая
15 г сол
10 г захар
За намазване:
40 г топено масло
2-3 скилидки пресован чесън 
едра сол

Пресяваме брашното. Използвах брашното за пица на София мел, защото е идеално за такива пластични теста, които ще оформяме на пръчици. 
Отделям малка част от брашното, а в останалото в купата правим кладенче. Слагаме маята, захарта, хладката вода и започваме да разбъркваме.


 

Прибавяме и олиото и солта. Тестото ще е лепкаво, затова малко по-малко добавяме и останалото брашно, докато почне да се събира на топка. 


Прехвърляме го на плота и оставяме да почине под кърпа няколко минути, а след това разделяме на 16 части. 
 

Всяка част оформяме на топче. Върху набрашнена повърхност, слагаме едно топче и разточваме по дължина. 


Разточваме леко и на ширина, като получаваме овал с дължина около 22-22 см. След това леко започваме да навиваме от страните навътре, оформяйки пуричка. 

 

Оформената вече пуричка, разточваме още дин-два пъти на ръка, за да получим по-дълъг фитил с дължина около 30-35 см. 

 

Печем в предварително загрята фурна на 180 градуса докато се зачервят. След като се изпекат, още горещи ги намазваме с разтопено масло, в което сме сложили пресования чесън и поръсваме с малко едра морска или хималайска сол.


Толкова са апетитни и ароматни и хубавото е, че остават меки отвътре, но запазват формата си на пръчици отвън. Сервирахме ги във високи буркани и беше първото нещо, което свърши на масата :) 


Опитайте ги :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...