Насам народе, насам на хубавата музика!
Най-сетне успях да създам нов пост за Метъл Кухня, а той е посветен на великите Type O Negative. Заклевам се в брадата на Митко, колко време го отлагах този пост, но най-сетне успях. Ще открия сезона, като закрия месец септември подобаващо с песента им "September sun":
Слава Богу, имат доста неща и веднага откриваме месец октомври с техния
"October rust".
Aко не сте ги слушали досега, няма по-добър месец да
започнете и тъй като не мога да избера по-подходяща песен от всичките,
вземете целия албум!
Истината е, че отлагах толкова дълго, защото писането за тях може да ми отнеме дни, седмици, няколко зими и като приключа най-много да ми остане време да хвърля медальона на дъното на океана.
Но все пак реших, че това едва ли ще е единственият ми пост посветен на тях, затова и реших, че ще пиша, каквото напиша, пък по-натам пак.
Вече няколко пъти съм се опитвала да ги шмугна в блога, като например инспирацията ми за тортата "Бруклинско затъмнение",
и разбира се, моята торта за един от рождените ми дни, която си направих сама, защото дотам го докарах - сама тортите да си правя!
Но днес, освен с много музика, искам да ви споделя и някои мои лични спомени, свързани с Тупето ( както им казваме :) )
Влюбих се в тях още преди балканската война, когато бях ученичка и чаках леля ми да заспи, за да почна да записвам от метъл предаванията по една холандска телевизия тогава....на касетки, оф корс.
(Който не е слушал неща на касетки, не знае какво е да пазиш лентата като първородното си - да не се набере и да почне да влачи от прекомерно слушане.)
Тогава пусках предаването през дека за записване и го слушах през слушалки, за да не наруша хъркането на леля, което на моменти акомпанираше чудесно на някои пигси вокали от телевизията. Изведнъж Те се появиха на екран и беше любов от пръв поглед.
Музиката им беше ключова за откриването на цял един нов музикален свят, и, въпреки че следващите години прекарах проучвайки почти всяка готик - дуум банада (дори от Папуа Нова Гвинея), мога да кажа, че те са уникални като стил! Няма други като тях просто!
Много ще ми е трудно да седна да пиша биография и ревю, защото това е все едно да трябва да опишеш леля ми Спаска на целия свят. Откъде да започна?! Цялата информация за тях си седи в интернет и всеки може да я прочете, за да прочетете как са докоснали черните сърчица на своите фенове, можете да разберете от мен, например.
За мен те са просто Питър, Джош, Кени и Джони (и Сал) или петимата чепове от Бруклин.
С незаменимо чувство за хумор и харизма, Питър стои в центъра на това сборище от непукисти, като не се коси да сподели за всяка шитня, която му се случва и да напише невероятен текст абаут ит.
Слушала съм много за това, как Тайп са депресарска, женска и най-вече кавър група, защото имат доста кавъри на песни, но да ме извинявате, това не са обикновени кавъри.
Почти съм сигурна, че могат да вземат и песен Мая Нешкова и да те накарат да изпиташ влечение към некро-еротика (Да сложа Лили Иванова би било твърде оправдано)
И така, дойде година .... и мечтата на всичките ми мечти се сбъдна. Те дойдоха за концерт в България, макар и само като гости в концерта на Мерилин Менсън. Вярвате или не, това е едно от преживяванията ми, които ме държат понякога в трудни моменти.
Понякога си мисля, че наистина ми се случват само гадории, но като погледна назад си давам сметка, че успях да гледам любимата си група на живо, в техния единствен концерт в България евър, което си е чист късмет, защото нямах пари да се усмихна.
Помня, че взех пари на заем за мърч, защото все пак:
Type успяха да издадат само един-единствен албум, Dead Again, преди Питър да почине през 2010. Помня, че сутринта, когато прочетох новината, си помислих, че може би пак е някоя от неговите изгъзици, тъй като е известен със своя черен хумор.Не можех да повярвам, че вече няма да ги има. Никога не съм била добра в описването на такива чувства - тъгата от загубата на нещо скъпо и избягвам да го правя. Когато се чувствам така, именно музиката е тази, която оставям да ме "лекува". Тяхната музика!
Много фенове се опираха именно на нея и през годините успях да прочета много и най-различни истории - от хора бездомни, в затвора, борещи се с
пристрастеност и тежки заболявания, загуба на близки, за които именно
музиката на Тайп е била движеща сила, даваща им воля да се преборят или
да преживеят случилото се. Това определено е група, която няма да ви даде
тон за Party hard, но определено ще ви каже истината такава, каквато е:
Everything Dies
Преди няколко години, когато реших да даря кръв, бях много ентусиазирана, че най-сетне ще разбера кръвната си група. Така се надявах да излезе нулева отрицателна, та да си обяснявам на всеки, че при мен фенщината е по кръвен път. Колко много не се очудих, като разбрах, че съм Type 0 Negative. Ами аз винаги съм си го знаела :)
И така, това обяснява много неща за много неща. Както и дългия пост, който дори не може да започне да ви обяснява, колко много ги обичам. Но както всяко нещо, най-хубавото се пази за накрая, а именно - десертът. Този път, инспириран от рецептата ми за петифури-подаръчета, която можете да видите тук, направих малки хапки:
После седнах старателно да украсявам с Винландското знаме и други знакови фигури, използвайки класическите цветове на Type 0 Negative:
Поднесох тези вкусотии на себе си и много ги харесах, а пък аз не съм лесен критик. Много добре вървят с цялостната дискография на групата, чаша вино и малко есен!
И преди да завърша, ще кажа няколко думи за слона в стаята . Да, Питър Стийл е може би най-прекрасният мъж, ходил по тази земя, но не само заради невероятния си външен вид и стегнатия му биполярен задник,
а заради острия му ум, чувствителността, любознателността, интелигентността и огромната любов към животните, които винаги е демонстрирал.
Верен на себе си, в едно от последните си интервюта сподели, че се чувства оптимистично настроен и се надява някога "to meet the right gouhl" :) , и се надявам там където е, да не се чувства самотен.
Rest in Peace, Peter! 
Type O Negative Forever!
