Показват се публикациите с етикет бързи рецепти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет бързи рецепти. Показване на всички публикации

събота, 31 януари 2026 г.

Сладоледени топки "Баклава" / Baklava Ice Cream Balls


Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 

Аз като ви казвам, че е хубаво да се хапва всичко, ама в малки порцийки, имам предвид и полезното, и неполезното. Ако се чудите откъде-накъде сладолед през януари, първо да кажа: сладоледът е евергрийн. За всеки сезон, всеки повод и особено ако някъде ви боли — наложете отгоре една добре изстудена купичка сладолед.

Скоро е Св. Валентин и малко или много ще ме удари романтичната вълна. Как все още не съм се удавила в нея - не знам. Все си мислех, че с годините и увеличаващия се в мен цинизъм романтиката ще си замине, но истината е, че видя ли дори съвсем малки наченки на такава в ежедневието около мен, винаги ми прави впечатление. Колко сиво би било всичко, ако не носехме този „плам“ в себе си - за нещо красиво, духовно, нежно и изпълнено само с топлина и желание за споделеност. Тогава даже и Джоуи споделя храната си, а с днешния десерт това изобщо не е трудно.


Оформени като индивидуални порцийки, тези малки сладоледени баклавички могат да разтопят всяко сърце - пък било то направено и от волфрам.

Друго важно предимство на този десерт е, че можете да си направите повече порции, които да съхранявате във фризера и просто да поднасяте, когато се наложи. Например всеки понеделник, когато след работа осъзнаете, че ви предстоят още цели четири дни от същото.


Аз се задоволявам с една топка от време на време, но истината е, че всеки десерт е по-вкусен, когато го консумираш умерено. Сякаш ядеш и не знаеш кога щастието ще ти се усмихне следващия път.

И така, рецептата със сигурност отнема по-малко време за приготвяне, отколкото аз да ви навивам да я направите. Но пък няма лоша реклама - все още има хора, които се „хранят с очите“ и се влюбват само от четене, дори и без картинки. Аз в случая ще хвърля по една-две, а за по-напористите има и кратка видео рецепта.


Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 

Необходими продукти:
5-6 листа фини кори София мел
1 с.л. масло
500 мл сладолед
200 г млени орехи
100 г кафява захар
1 ч.л. канела
1 ч.л. ванилия
мед и шамфъстък за поръсване


Започваме, като опаковаме по една топка сладолед в стреч фолио и я прибираме във фризера, за да стегне в тази форма. Аз го правя поне една вечер по-рано.

 

През това време нарязваме корите на ситно и ги запичаме в тиган, като добавяме и малко от маслото на дъното за аромат.

 

Разбъркваме периодично, така че корите да се запекат добре и да добият карамелен цвят и уханен аромат.

 

Добавяме захарта, канелата и орехите и разбъркваме. Оставяме сместа да се охлади, а след това овалваме всяка топка в нея, като притискаме добре „панировката“ върху сладоледа.

Прибираме отново във фризера, докато решим да поднесем. Поднасяме, поръсени с малко мед или захарен сироп.

Отхапваме бързо с пръсти или се наслаждаваме бавно с лъжичка. 



Добър апетит! 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3




четвъртък, 30 октомври 2025 г.

Шоколадова плитка с фини кори / Phyllo chocolate braid


Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 

Откакто се завърнах в редиците на труда, знаете, започнах да наблягам на още по-бързите и лесни десерти. Ако са и икономични, значи веднага ще намеря време да ги приготвя. Желанието ми да опитвам нови и нови рецепти и вкусове не ме напуска. Щеше да е хубаво след цялата умора от работата, детето и къщуването да ме удря липса на апетит, ама ей го на — там Господ е сипвал, ли сипвал.

Колкото и да съм скапана, със сетни сили ще пропълзя в кухнята и ще се заблажя с нещо. Някой ще каже: „Е, изяж там една вафла и ще залъжеш глада“, обаче не са познали.

Сега, когато най-сетне времето навън е само за „у дома“ (стаен, ехиден смях), мога да си вилнея в кухнята на воля — без да ме гледат с неодобрение, че прекарвам времето си там, а не навън на въздух. Не разбират ли хората, че някои от нас дишаме десертни изпарения? :)

Аз обожавам уханието на канела, ванилия, шоколад, топъл хляб, къкрещи гозбички, ароматни чаени свещи, пресен дъжд, топли пантофи, пухкави суичъри, планински чай и свещена интровертност. Обожавам и рецепти, които мога да сготвя за пет минути и пак да имам усещането, че съм ги купила от някоя старовремска френска пекарна.

Днешният божествен десерт се състои от милиони (добре, де — може би не чак милиони), запечени до златисто корици, слепени с шоколад, ядки, леко ухание на канела и обляти в захарен сироп, така че всяко късче да те праща на оня свят от удоволствие. Така че — да, ако е гарга, да е рошава!

Хубавото е, че става буквално за 10–15 минути, а след това, ако искате да не се охраните прекалено, просто го споделете с добри хора. Така правя аз. :)


Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:
1/2 пак. фини кори София мел
350 г течен шоколад
100 г ядки 
100 г тъмен шоколад ( шоколадови капки) 
125 г масло
захарен сироп
канела

Започваме, като поставяме един лист от корите и намазваме с малко масло по цялата му повърхност с помощта на кухненска четка. Отгоре слагаме втори лист и разпределяме малко от течния шоколад. По желание поръсваме с щипка канела. След това поставяме още един лист, отново намазваме с масло и добавяме още един лист. Този път нанасяме шоколад и поръсваме с малко шоколадови капки.

 

Повтаряме процедурата, като на следващия пласт шоколад слагаме от ядките. Редим така, докато ни свършат продуктите, като поставяме плънка през една кора, а всяка втора кора намазваме с масло.
Аз смятам, че половин пакет или до 2/3 от пакета са напълно достатъчни за този десерт.


 

След това навиваме на руло и разрязваме по дължина. Усукваме двете части една около друга, оформяйки плитка.
Прехвърляме върху тава, покрита с хартия за печене, и намазваме отгоре с малко масло.

Печем в предварително загрята фурна на 200°C за около 10–15 минути.


 

Добре е десертът да хване хубав захар, но внимавайте да не прегорите шоколада, защото започва да горчи. 
Заливаме отгоре със захарен сироп и готово. 


Толкова хрупкаво отвън, талкова шоколадово и сочно отвътре. 







👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3




неделя, 24 август 2025 г.

Замразен дюнер / Frozen doner

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Чукнах още една годинка преди няколко дни. Беше първият ми рожден ден, който празнувах в компанията на приятели (колегите в офиса) от години, и се чувствах като ученичка, която се надява да ѝ се размине изпитването в този ден, ако се представи добре. А, аз мисля, че се справих.

Занесох една от любимите си торти, за да се почерпим, а за соленко направих любимата ми пица с блат от пилешко месо вместо тесто (показвала съм ви я тук).

Та така — стегнали сме се на диета в офиса, че ако някой донесе нещо вредно, го очаква линч и някоя допълнителна задача отгоре, за да му дойде акъла. Мен обаче ме чакаха с отворени обятия — две години майчинство без сладкиши си казаха думата, та този ден всички му отпуснахме душата.

Пицата специално я бях обещала на един колега, който безропотно си я дочака… само 36 месеца по-късно. Какво геройство, какъв стоицизъм!

За подарък, освен китка, любима музика на безжична колонка и няколко малки джобни „хулиганки“ с водка и уиски (ей така — за спешни случаи в бюрото), получих и най-якия подарък — чушкопек. Всяка домакиня трябва да го има — къде за чушки, къде да затисне нещо тежко отгоре… или да го метне по някого, ако се наложи.

Аз досега все заемах този на мама, но вече съм горд притежател на един от най-обичаните български уреди — чушкопекът!

Остава само догодина да се снабдя с онази голяма затварачка за буркани, с възможност за регулиране на височината, и ще видите вие на пазара най-добрия пинджур!


Днес обаче ще ви изкуша с една рецепта, която е също толкова впечатляваща като четворен чушкопек, а именно за замразен дюнер. Моето спасение в летните жеги. Супер вкусен, лесен за напарва и винаги готов. Става и за диетичните периоди, тъй като е чудесен източник на протеини.  Трябва да го опитате, защото ще ви скрие шапката, хайде да ви показвам:

 
Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:
600 г пилешко филе Лудогорско пиле
3 супени лъжици кисело мляко
100 мл олио
1-2 супена лъжица концентрирано доматено пюре
На вкус: млян кориандър, млян кимион, мащерка, черен пипер, лют пипер, чесън на прах, червен пипер и сол

Рецептата е елементарна. Нарязваме пилешкото месо на ленти, Не трябва да са много дебели, нито много малки, защото парчетата за дюнера ще станат много дребни иначе. Аз се доверявам на Лудогорско пиле, тъй като е българско, пилешко месо с доказано качество. 

 

Слагаме в купа и прибавяме всички останали съставки. Аз слагам повече домати и задължително кориандър. Ако имате чушкопек, може да сложите пасирана и една печена червена чушка :) 

Омесваме хубаво и прехвърляме в стреч фолио и завиваме на салам. Връзваме добре в двата края. 

 

Прибираме във фризера да се замрази за 24 часа, а след това вадим и режем докато 

 

е още замръзнало с остър нож на тънки люспи колкото ни трябва. 


Запържваме месото в силно загрят тиган  и готово. 

Сглобяваме си дюнерите по наше усмотрение с любими зеленчуци.

Аз си правя и домашен чеснов сос и ако искате ще споделя рецепта и за него. 

 

Ах, трябва да опитате тази рецепта. Ще се убедите, че това е най-добрият начин за рязане на супер тънки парченца месо, а подправките са просто точно това, което искате от един истински дюнер. 

Опитайте! 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



сряда, 14 август 2024 г.

Грис халва със сирене / Semolina Halva with Cheese


Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук

Мама много обича грис халва. Така и не разбирах какво толкова я превъзнася тази напояваща мокър пясък консистенция, особено когато като малка си мечтаех повече за шоколад и по-корекомски десертчета. Тези познати от девството халви, сутляши и нишестета хич ми не бяха по вкуса, но ето сега, няколко десетилетия по-късно, и аз стоя над тигана премлясквайки и боготворейки получения вкус. 
Не мога да си го обясня защо, но със сигурност се получава някакво насищане и изведнъж уж по-простичките на вид и вкус рецепти, започват да пленяват сърцата ни отново. С днешната рецепта успях и аз да се влюбя в грис халвата и вече няма само Боян да посяга към пакетчето грис в магазина.  

Хубавото на този десерт е, че може да го оформите и поднесете всякак. като каша, като топки сладолед, да го режете на квадрати дори, но истината е, че най-голямо удоволствие доставя или да създадете една интересна картина при поднасянето му или да го гледате как се разтяга заради плънката от моцарела. 

Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:
1 ч.ч. грис София мел
1 ч.ч. захар
200 г моцарела 
100 г масло
3 ч.ч. вода

Започваме като в тиган разтопяваме маслото, а след това прибавяме гриса. Разбъркваме постоянно, докато го оставяме да се запече и 

 

постепенно промени цвета си към по-карамелен. След това прибавяме захарта и "запичаме" на тигана още няколко минути, докато усетите карамеления аромат. 
След това прибавяме водата и разбъркваме периодично, 

  

докато десертът тръгне да се сгъстява и поеме течността. 
Накрая прибавяме и нарязаната моцарелаа. Разбърквам отново, докато се разтопи напълно, 

 
и се оформят конци. 
По желание добавете малко шам фъстък или други ядки. 

Да ви е сладко! 







Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓


📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:




Харесва ли ви публикацията и моя блог? 
Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 
📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 
Благодаря ви, приятели! 




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...