Животът ми никога не е бил по-голяма лудница и понякога си мисля, ще успея ли въобще да сготвя днес, пък камо ли да направя десерт. И все пак, ето че на страниците на блога пак се появява такъв. Не е най-изпипаното ми творение, като доста такива напоследък, но да бъда сама и съсредоточена в кухнята е лукс, с които вече не разполагам. Последният път, в който имах неблагоразумието да си помисля, че Боян явно се заиграл спокойно в другата стая бе ден преди рождения му ден в събота, когато правех неговата тортичка по случай предстоящи му празник. Даже снимах част от приготвянето на блатовете, с които той "ми помагаше" като ми подяде бананите за рецептата, още докато са в купата. Но това далеч не беше драмата на деня.
Явно му писна и след като излезе пропълзявайки от стаята, аз продължих с рецептата, фантазирайки си за невероятния й резултат и щастието му щом опита първата си торта, в която няма нищо изкуствено, няма захар, само полезни продукти, но все пак вкусна и тържествена. И изведнъж той се подаде на вратата с някакъв бял мустак и доволна усмивка. Загледах се учудено откъде е набарал някой крем или сметана може би, какво по ..... е това на лицето???! Проследих следата по плочките след него и с най-голям шок установих разсипан препарат за пране по целия под на банята. Очевидно за един ден е отключил ново умение като : намиране, отваряне и изсипване на тежки туби, и разпенването на веществото по пода, до полочването на "белтъци на сняг".
Паниката която ме обзе беше неописуема.
Oпитах се да установя дали този мустак е от пяната в баняната или се е опитал да пие от него. Целия беше хлъзгав и едвам го държах, а аз едва се държах на краката си заради хлъзгавия под. Оттам на кратко макар, че отиде целия ден: бързо пристигане в спешния център в Благоевград, преглед от редица специалисти, извозване с линейка до Пирогов и още прегледи там. За щастие почти веднага се установи, че белият мустак от пяна най-вероятно е само от мацаницата на пода, но за всеки случай беше добре да минем през цялата процедура. Докато майчиното ми сърце се беше свило на десет вида оригами, то за Боян беше един интересен ден, в който си игра с всички сестри и санитари, даваха му да пипа всякакви нови неща в кабинета, да бута носилка, возенето с линейката беше много приятно друскащо за него, докато накрая просто реши да проспи пътя, докато сиренета виеше, а аз се чудех как ще потъна от срам и притеснение едновременно.
За наш късмет и в Пирогов попаднахме на добри хора, които сметнаха, че по-добре да ни консултират още веднъж, пък и да си направим вълнуваща разходка с линейка за спомен за предстоящия рожден ден.
Препоръчаха ми да изключа от диетата му за сега 'перилни препарати" и да се върна да понаправя тортата, която изпекох с превтасали на плота блатове от поне осем часа.
Тортичката стана все пак, но тъй като съществена част от материала нямаше как да се заснеме, ще ви почерпя с друг десерт за повода ни. Вярвам, че ще се хареса на всички - сочно и най-вече БЪРЗО Трилече. Изкушавам се да напиша "Македонско трилече", тъй като именно от там си купих и глазурата за десерта, когато посетихме страната преди около месец. Забелязах , че това там е явно доста популярен десерт, който се сервираше почти във всеки ресторант, но и в магазина продаваха готова глазура за него. Рецептата видях от
тук, като малко я модерирах, тъй като съм убедена, че в трилечето, което хапвахме на Дойранското езеро имаше и малко грис. Виждала съм, че има и други варианти за този вкусен и лесен десерт, но за сега грабваме една за ушите и да пробваме.
Тъй като основен фактор за настоящите рецепти е да са бързи за приготвяне, така че и майки, които не бива да мигат и за секунда далеч от детето да могат да приготвят, използвах брашното с набухвател на София мел за кекс.
Тази рецепта може да видите и във
А , ето и рецептата:
Необходими продукти:
150 г брашно кекс София мел Кекс
50 г грис София мел
4 големи яйца
200 г захар
щипка сол
За сиропиране:
500 мл прясно мляко
400 мл евапорирано мляко ( или сметана)
300 г кондезирано мляко ( от тежкото)
Още:
готова глазура за трилече ( *или виж рецептата по-надолу)
По желание:
250 мл бита сметана между пластовете
Тъй като рецептата съществува в много варианти, искам да ви дам поне няколко такива да експериментирате с нея и сигурността, че няма какво да сбъркате - винаги се получава нещо много вкусно. Разбира се, че може би много от вас няма да имат тази глазура, затова ще ви дам рецептата да традиционна такава като заместител, но ако имате път към Македония скоро, може би ще искате да си вземете и също така, скоро ще споделя рецептата ( ако е рекъл Господ) за домашна фарситура, която използвах и в предишната рецепта, която смятам, че се доближава повече на вкус, отколкото истинския карамел в случая.
В тази рецепта се разделят жълтъците от белтъците. Вторите се разбиват с щипка сол на сняг, като постепенно се прибавя и от захарта докато получим пухкави и твърди връхчета. След това постепенно прибавяме един по един жълтъците, докато се интегрират добре.
Махаме сместа от миксера и на ръка и с помощта на телена бъркалка, интегрираме сухите съставки. В случая в брашното вече има набухвател, но ако ползвате обикновено такова, добавете поне половин пакетче бакпулвер.
Прехвърляме блата в подходяща тавичка за печене с размери около 20 на 30 см, предварително намазана с масло и брашно или с хартия за печене.
Печем блата в загрята на 170 градуса фурна за около 30 минути, а след като е готов оставяме да се охлади напълно.
Докато блатът се пече, правим соса за сиропирането на сладкиша. В огнеупорен съд смесваме всички съставки за него, като аз имах евапорирано мляко, което си взех от Холандия и леко беше тръгнало да се карамелизира от топлината, затова и цветът на соса стана също леко карамелен. ( Отново, може би няма да имате такова под ръка, ако не живеете в чужбина, но заменете със сметана)
Затопляме соса на котлона за няколко минутки, докато се хомогенизира напълно, а след това заливаме с топлия сос вече изстиналия брат. За по-добро попиване, обърнете плата с долната част нагоре, тъй като тя е по-пореста и попива по-лесно.
Аз не сложих цялата течност, спрях, когато реших, че е поел достатъчно. Прибрах в хладилника да се охлади и да абсорбира напълно.
По желаниe може да сложите пласт бита сметана преди нанасянето на карамелената глазура, аз така направих, макар че да си знаете, така е по-трудно да разнесете глазурата, но не е невъзможно.
Отгоре направих бели шарки с помощта на сметана, като може да видите повече в клипчето по-горе.
И както ви обещах, ако решите може да си направите карамелена глазура от истински карамел, като за нея ще ви трябва:
1 ч.ч. захар, 1/4 ч.ч вода, 3/4 ч.ч сметана или мялко, 2 с.л. масло и щипка морска сол
Слагаме захарта и водата в подходящ съд на котлона. Оставяме захарта да се разтопи и течността да заври, намаляваме на средна температура да къкри, докато постепенно сиропа започва да потъмнява . Когато постигне кехлибарен цвят, дърпаме от огъня и бавно прибавяме сметаната разбърквайки. Към този момент, сосът ще е станал на бучки, но го връщаме на огъня, като го разбъркваме докато се разтворят бучките ( ако не ви се чака много, използвайте жокер - пасатор)
След като соса е готов, слагаме в него и маслото и разбъркваме докато се разтопи напълно.
Оставаме глазурата да стегне малко и излизваме върху десерта.
Както виждате за този десерт съществуват много варианти за напарва и съм сигурна, че далеч не е последният път в който ще го направя.
Да живеят лесните и бързи десерти, защото иначе ми остава само да дояждам останалите ни бонбони от сватбата.
Новото ми семейство все са любители на сиропираните десерти, аз ги препокрих една преди няколко години, но в жегите няма нищо по-хубаво да извадиш добре охладен въздушна и кремообразна сладост от хладилника.
Опитайте и вие, а ако го направите, щракнете снимка и ми я изпратете :)
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓
📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !cussivalo@yahoo.comКулинарното ми пътешествие продължава още във :Страницата на блога във Facebook:👉Lussi`s World of ArtcraftПриятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:
👉Тik Tok:
Харесва ли ви публикацията и моя блог?
Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти !
📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com
Благодаря ви, приятели!
.gif)
