Руло „Молив“ за 15 септември / “Pencil” Swiss Roll for the First Day of School

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток  

Не бях намислила да пускам толкова щура рецепта само два дни преди началото на учебната година, но ето какво се случи.

Попадна ми една сладка идея за оформяне на торта като моливче по случай 15 септември и се загледах. Боян, както винаги, се катереше около мен, използвайки чудната си хватка „внезапно скачане и тръшване“, но този път и той се загледа и каза: „Искам такова моливче!“

Аз, без много да му мисля, отговорих: „Ако искаш, трябва да си го направиш.“

И тук явно съм подценила детската способност да се приема всичко напълно буквално. Боян хукна към кухнята и докато се усетя, вече беше извадил яйцата и беше готов да започваме.

Не предполагах, че ще приеме думите ми чак толкова сериозно. Все пак при Боян думите на майка му обикновено са нещо като предизборни обещания – звучат чудесно, пожелателни са, но не е задължително да бъдат изпълнени веднага. 

Да, ама не. Като един изнервен електорат той настоя да започнем работа по проекта и не след дълго вече двамата правехме семейната рецепта за маминото руло.

А, щом ще е гарга, нека да е рошава, реших аз, и се сетих за няколко позавехнали сини сливи в хладилника. Да ги ядеш – ядеш, ама те не свършват. Та си казах: „Ето тук ще паснат.“

И така, без особена подготовка, без всички необходими продукти и със значително по-малко време, отколкото вероятно изисква една добре изпипана торта моливче, започнахме.

Резултатът, разбира се, не е съвършен. Но пък беше много вкусен, а най-вече – много забавен за правене. И може би точно това е най-хубавата част от цялата история.

Защото ако можем да измислим още една причина децата да харесват началото на учебната година, вместо да го посрещат като национална трагедия, и в същото време да намерим приложение на някой позавяхващ плод от хладилника – аз съм напълно „за“.

Така че, по случай 15 септември, ви показвам нашето вкусно моливче – направено малко набързо, с много желание и с един тригодишен кулинарен директор, който категорично не приема откази. 

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток  

Необходими продукти:
5 яйца
250 г захар
140 г брашно
ванилия

За желето от сини сливи:
Около 1 кг сини сливи 
400 г желираща захар
сокът на половин лимон

За рулото разбиваме яйцата и захарта докато бухнат и станат светли. Прибавяме постепенно пресятото брашно, към което сме смесили и ванилията.

 

Може да бъркате на ръка или на бавна степен на миксера, но е важно да запазим въздушността на сместа. 

Изсипваме я в тавичката на фурмата, застлана с хартия за печене и печем на 170 градуса докато порозовее - около 10-15 минути.

 

Когато го извадим, навиваме на руло както си е с хартията и оставяме да изстине напълно През това време се захванах с желето от сливи, но ако искате може да пропуснете тази стъпка и да намажете рулото с ваш мармалад, сладко или шоколад по желание. 

Аз лично смятам, че пандишпановото руло си върви най-много с леко кисела жилка като мармалади от сливи, кайсия или пипки.

За желето от сливи измиваме и почистваме сливите от костилките. Слагаме ги заедно със захарта на котлона да заврат и бъркаме докато захарта се разтопи и сливите пуснат сока си След като почне да се запенва, намаляваме температурата  да къкри и обираме пяната. Оставяме да поври още 15 минути.  

 

След това пасираме с пасатор и варим още 3-4 минути. Оставяме да се охлади. 

Развиваме пандишпановия блат и намазваме с желето. Може да сложите още един пласт отгоре с бита сметана, за да има моливчето повече обем, както е в оригиналния клип, но аз исках да е по-натурално, пък дори и да рисувам визията му малко. Завиваме отново и слагаме да стегне на студено за няколко часа.

Преди декориране заостаряме единия край с нож.

 

Украсяваме с малко бита сметана. Аз добавих към нея и малко от желето, така че да се оцвети в нежно розово. Накрая добавих още захарна украса и шоколадови буквички – просто защото ми се намираха в „сладкарския шкаф“. 

Вярвам, че вие можете да измислите още много подходящи украси, с които да зарадваме децата и да им пожелаем „На добър час!“.

Още една учебна година е пред нас! Нека бъде успешна, радостна и вдъхновяваща, изпълнена с нови идеи, знания и много поводи за усмивки. ❤️

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Плодов сладкиш "Насладка" / Easy Plum Pie Recipe

 

Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук

Много пъти съм ви разказвала как "мойтО мъж" яде по много, не обича много нови рецепти, нищо не му се лепи и не е по сладкото. Проклятието на сладкара по душа и авантюриста в кухнята като мен. Барем да можете поне да дебелее, защото когато говорим с хора, които не познават хобито ми, все ми подхвърлят репликата " И му готвиш повече на твоя мъж, че виж какъв е кожа и кости" . Представяте ли си как си прехапвам устата само? Казвам му, че ще ми развали репутацията накрая и ще плъзне някоя конспирация, че съм Мили Ванили на гастрономията и въобще не готвя аз, ако не се напъне да качи някое кило. 

Добрата новина е, че килограми се качват в тая къща, но лошата е, че не от него, защото аз само да дишам покрай сладкиш и съм кило нагоре. Но и това не ме спира да готвя тези вкусни изделия, защото ако в една къща не мирише на запръжка с лук по обяд и ароматно печиво с ванилия следобед, тогава защо ни е кухнята??? 

Десертите са като песен за душата ми и от момента, в който забърквам една по една съставките, се чувствам като в час по "Защита срещу тъмните сили в Хогуортс". 

Нищо лошо не може да ми се случи,  докато миксерът работи и у дома винаги има брашно, захар и яйца.

Днешната рецепта е за един топящ се в устата пай, който много напомня за маслените сладки с мармалад, които познаваме от детството. Тук ще използваме олио, вместо масло и въпреки това ще получим изкусителен вкус, а колкото повече сладкишът седи толкова, по-мек става. 

За пълнеж използвах сини сливи , но може да ползвате и други налични плодове.

Да започваме 😋 

Необходими продукти:
Около 500 г плодове ( сливи, праскови, кайсии) 
3-4 с.л. захар
За тестото:
Около 2 ч.ч. брашно София мел Екстра
1 яйце
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. олио
1 пак. бакпулвер ( 10г)
1 бр. ванилия
пудра захар за поръсване
1 ч.ч.= 200 мл

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Започваме като измиваме, почистваме и нарязваме плодовете на малки кубчета. Аз имах силни сливи, и две нектарини за поизрязване. 

 

Слагаме ги на котлона, със захарта, като ги разбъркваме от време на време. Нека пуснат соковете си и променят цвета си към червен. тогава махаме от огъня и оставяме леко да се охлади сместа на стайна температура. 

 

През това време, с миксер разбиваме захарта с яйцето, прибавяйки и олиото. Към тази смес, започваме да прибавяме малко по малко от брашното, смесено с ванилията и бакпулвера, докато почне да се образува меко тесто, 

 

което се отделя от стените на миксера и се формира на топка. 

Готовото тесто разделяме на три части, като една от тях разточваме с още малко брашно на кора за тарт или пай. Моята форма за тарт е с размер 22 см.

С останалите ни две парчета тесто правим фитили с еднакъв размер, който слагаме върху кората под формата на концентрични кръгове. 

 

Пълним с вече охладените ни плодове между кръговете и готово. Пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 30 минути.

След като сладкишът е готов, оставате го да се охлади и тогава го поръсете с пудра захар. 

Като повечето плодови пайове, и този е супер вкусен, още топъл с топка ванилов сладолед. 

Аз обаче ви препоръчвам да го нарежете на порции и приберете в кутия за храна. На следващия ден ще е като масло. И тъй като сладките "Насладки" са може би любими на "мойтО мъж", да се надявам с този пай да почне да наддава :) 

Опитайте и вие !

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Харесва ли ви публикацията и моя блог? 

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 

Благодаря ви, приятели! 

Крем сладкиш с грис и сини сливи / Plum Semolina Dessert Recipe

Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук! 

Есента е тук и вече съм една идея по-щастлив човек! Макар и лятно момиче, когато не мога да прекарам сезона на морето, поглъщайки миди и рибена чорба сякаш животът ми зависи от това ( понякога наистина ми се струва, че е така), предпочитам лятото по-бързо да свърши и да дойде вторият ми най-любим сезон, когато мога вече да спя без да си търся хладно място в леглото. Предвидливо съм си избирала легло от ковано желязо, та спейки една идея по-надолу, не само избягвам въртящите се на центрофуга крайници на Ачо, но и охлаждам краката си на желязото в долната част и само така успявам да преживея благоевградските летни жеги.

 Замирише ли на печени чушки навън обаче,  знам, че има светлина в тунела и ще мога да си поема глътка хладен въздух, 

Светкито отбелязва, че и бебо е като мен, обича да спи на по-хладно, а преродената ми скандинавска душица често се обяснява защо той е без чорапи. Че не съм съвсем от нашите земи, поне душевно си пролича още повече тези дни. 

При монтирането на новия климатик за кухнята с изненада установих, че да се монтира външно тяло "отвън", означава да ти го залепят на прозореца. Буквално! Бях толкова втрещена, че хора, които се занимават с това "професионално" няма да си направят труда да го сложат по-нагоре, по-надолу, по-далеч, а не като застана с детето на прозорец да гледам климатика???Защо, кажете ми защо в българина е останало такова отвращение от естетиката и всяко нещо, което трябва да бъда направено елегантно и добре е с цената на милиони преговори с майсторите, сякаш ги карат да се застанат на терасата ..и да се метнат от нея. 

Жените си рискуваме живота за едни измити прозорци два пъти в годината поне, но господата майстори смятат, че удобството е най-доброто решение за тях и дотам. Как заспиват вечер, когато знаеш, че си могъл да направиш нещо хубаво, но си направил нещо грозно ???

Възхищаваме се на малките детайли, които правят домовете, улиците и сградите в чужбина да изглеждат чисти, нови и подредени, но имайки възможност да внесем такава практика у дома, веднага си казваме "Аааа нЕма се занимавам, важното е да ти е удобно, па дали е красиво все тая". 

Естетиката развива душевността, красотата ще спаси света буквално, когато тя е във вътрешния ни свят, отношенията и работата, която оставяме след себе си, тя ни доближава до божественото и отдалечава от първичното, което мисли само за най-естествените си нужди. 

Разбира се, сега с цената на още един загубен ден и предполагам още средства, ще го преместя тоз климатик, защото просто няма да ми даде мира, особено когато липсва логика!! ( В случая възможност да се сложи на по-добро места има в излишък) 

За да успокоя нервната си система, реших да се отдам на красотО-правене, с този вкусен, лесен и изгоден есенен сладкиш със сини сливи. Няма нужда да ти струва много за да е хубаво, а вкусно пък със сигурност! Прави се и много бързо, както може да видите и във ВИДЕО РЕЦЕПТАТА ТУК!

Вижте надолу подробно описаната рецепта, 

>>а ТУК може да я видите като ВИДЕО в Инстаграм 

>>>( А, тук в Тик Ток) 

Необходими продукти:

За "блатовете":

200 г кокосови стърготини

100 г захар

50 г масло и 50 мл олио

За крема:

1 л мляко

150 г грис София мел

100 г масло

150 г захар

1 ванилия

1 яйце

Още:

Около 1 кг сини сливи

Както винаги, приготвям продуктите на масата, отмерени по количества и на стайна температура.

Започваме като в тиган загряваме маслото и олиото, а към тях прибавяме кокосовите стърготини и захарта. 

 

Разбъркваме докато кокосът пусне аромата си почне да порозовява.

Дърпаме от огъня и на същия котлон слагаме 700 мл от млякото и захарта за крема.

В купичка сместваме заделеното от литъра мляко, едно яйца, ванилията и гриса и разбъркваме на кашичка. 

 

Когато млякото тръгне да завира, прибавяме тази кашичка и бъркаме докато кремът тръгне да се сгъстява. Грисът стяга доста, затова ви препоръчвам да оставите крема една идея по-рядък и да не позволявате млякото да извира прекалено. 

Към готовия крем интегрираме маслото, което ще го направи не само по-стабилен след охлаждане, но и по-ароматен. 

В подходящ съд слагаме половината от кокоса и 4-5 супени лъжици от крема и разбъркваме на паста. Разпределяме тази паста като основа в тавичката, притискайки по дъното. 

  

Отгоре нареждаме разполовените и почетени от костилката сливи. ( Може да ги наредите и по-плътно, ако искате да има повече плод)

Отгоре изсипваме остатъка от крема, притискаме или заглаждаме, в зависимост от това колко е стегнал и разпределяме останалата част от кокоса. 

Пъхаме десерта да се запече във фурната на 180 градуса за около 20-30 минути или поне при мен толкова му беше нужно. 

Охлаждаме и разрязваме на квадрати. Толкова е лек и кремообразен, а киселите сливи придават една свежест и ухание на есен.

На свекито все не й е достатъчно сладко, та взе да си търси пудра захар и мед отгоре, ама май прекали. Не можа да го дояде и каза "ти ми каза, че така ще стане, ама аз дай да сложа, та сега не мога да го изям"

Съжалих я жената, че накрая направих и един плътен захарен сироп, с който залях сладкиша, макар това действие да липсва от клипа, според нея така е още по-добре.

Аз не мога да ви кажа как е по-добре, на мен всякак ми е сладко, но не винаги ми се ядат сиропирани десерти. 

Ако не обичат кокос обаче, или все ви се навира кокос между зъбите ( разбрах, че и това е голям кахър за някои от вас) може да смените кокоса с галета ( само че сложете двойно-  400 г) или смес галета и някакви млени бадеми или други ядки.

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !
Потърси ме още във Фейсбук Тук и Тик Ток Тук!

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!