Показват се публикациите с етикет без печене. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет без печене. Показване на всички публикации

вторник, 24 юни 2025 г.

Крънч торта с шамфъстък и шоколад / Crunch Chocolate & Pistachio Cake

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Към края сме на юни месец, и дано не началото на нова световна война. Ударно начало за рецепта, но такова е времето, в което живеем. 

Човек да се чуди за кое по напред да се притеснява. Дали и преди време е било така и просто липсата на информация ни е карала да се чувстваме по-сигурни? 

С годините определено не става по-лесно да приглушим тревожните мисли, но поне за мен, решението е колкото по-глобални са тревожните ми мисли, толкова повече да се центрирам около малките моменти на щастие, които изпитвам всеки ден. Като това как в момента Боян си пее сладко някаква измислена песничка, а само преди няколко часа прекрачи прага на яслата за първи път. И ние заедно с него бяхме със свити сърца от днешната нова голяма крачка за малкия човек, но се справихме с начинанието геройски. 

Тати отиде на работа, мама отиде за първи път до офиса да направи постъпления за връщане, а Боян успя да изкара почти до обяд в нова среда, без нас и биба. Аз лично го отчитам като много продуктивен и успешен ден. 

В неделя пък имаше рожден ден и стана на две, но за това ще ви разказвам друг път, като ви покажа още една очарователна торта. Днешната изпревари рожденденската, защото не мога да се стърпя да не ви я покажа. Тази може да си я приготвите на бързо, още през седмицата и няма нужда да пускате печката. 

Днешната торта е вдъхновена от пандемията наречена "Дубайски шоколад", от която до момента не съм засегната. Не, че няма да се случи някога, но честно казано, опитвайки самия шоколад и различни версии, които ми пробутваха, така и не ме впечатли. Докато не попаднах на тази рецепта и си казах, ей това вече ми харесва. 

Не само няма да се наложи да диря суров кадаиф като в "Мисията невъзможна", но в рецептата има много повече шоколад и никакво печене ( или поне може да се избегне).
Вкусът е толкова добър, че определено влиза в моментите на щастие през деня, за които ви говоря, затова, ако последно време ви лисват такива, не забравяйте, че винаги може да си ги създадете сами като си приготвите нещо невероятно вкусно, като днешната рецепта. 
Ето я и нея: 


Необходими продукти:
200 г шоколадови бисквити
100 г масло
200 г крем от шамфъстък
2 с.л. масло
6-7 бр. фини кори София мел 
250 мл сметана
250 г крема сирене 
100 г тъмен шоколад
80 г пудра захар

Започваме като навиваме корите на руло и нарязваме с нож на тънки парченца. В тиган с малко масло на дъното запържваме корите докато станат хрупкави, като разбърквате непрекъснато. Може да ги опечете във фурната също така, но ако не ви се включва печката за няколко минути, и на котлона ще стане. 

 

Смиламе бисквитите в чопъра и прибавяме разтопеното масло. Когато нямам какаови бисквити, просто добавям малко какао към сместа и точно така направих и този път. Разбъркваме и намачкваме хубаво сместа, докато я суетим с текстура на мокър пясък. 

 

Разпределяме бисквитената смес на дъното на форма за торта с размери около 20-22 см и пъхаме в хладилника да стегне. 
В купа смесваме хрупкавите парченца кори за баница с крема от шамфъстък. 

 

Разпределяме и него върху бисквитения пласт и прибираме в хладилника. 
Последната стъпка е приготвянето на шоколадовия мус. За целта разбиваме изстудената сметана с пудрата захар на сняг и започваме да прибавяме от кремата сирене, докато получим хубав, пухкав крем. 

 

В отделна купичка разтопяваме шоколада. Аз използвах черен, тъй като смятам, че е най-подходящ за този мус. Започваме да прибавяме малко от крема към него, разбърквайки енергично с телена бъркалка, докато се темперира така, че да може да го прехвърлим обратно в купата и да продължим да разбиваме. Така ще премахнем възможността кремът да се пресече от топлия шоколад. 
Изсипваме пухкавия мус върху хрупкавия пласт с корите за баница и готово. 

 

За украса използвах още малко от останалите ми печени корички и шамфъстък.


Точно такава торта ми се хапваше в топлите дни. Обожавам торти, които съчетават различни видове текстури, а хрупкавия пласт тук е божествен. От сега ви казвам, ще направя още вариации на тази торта и ще сътворя някой "Български шоколад", който да отвее Дубайския в десе(р)та глуха. 
Може да пропуснете и бисквитения пласт и пак да се насладите на супер торта, а ако искате, може да го замените и с някой любим блат за торта. Аз съм тук да давам идеи, не акъл, може да правите каквото искате с живота си :) 



И тъй като ми остана половината пакет от корите, нямам търпение да ви покажа каква бърза и лесна закуска сътворих с тях :) 
Но сега, да се почерпим за здравето на всички ни и на моето юначе. 


Грабвайте виличките и съм сигурна, че няма да оставите и трохичка :) 



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3







вторник, 3 юни 2025 г.

Черамису / Cherrymisu


Рецепта за милион долара! Eвро? Коя валута предпочитате или да направим референдум? Знаете, че се стремя да избягвам политика и тежки теми в блога, не защото не ме вълнуват или нямам позиция, но ако ги обсъждаме и тук, с какво ще се пълни фейсбук? Пък и винаги съм смятала, че макар и малко наивно и егоистично, всеки от нас заслужава няколко минути на ден, в които не му се налага да бъде нащрек и да бъде сериозен, а може да се отпусне, да погледне с насмешка на проблемите и да си хапне малко десерт. 
Аз със сигурност знам, че заслужавам парченце.


 Заслужавам и парченце спокойствие да си го хапна, but lest face it, имам двугодишно у дома и няма никакъв шанс. Но и това ще се промени съвсем скоро, когато се завърна в редицата на работещите мами. Всеки един етап от гледането на дете е толкова внезапен и тъкмо решиш, че почваш да го схващаш и той се променя и идва друг. Боян е на прага да започне ясла, което ни носи още нови задачи, задължения и промяна в семейната динамика. 


И макар и доста модерно да споделяме в клипчета елементи от семейния живот, рутина, нови ежедневни предизвикателства, аз пак се явявам с нещо старо, изпитано и близко до сърцето ми. Добрия стар разказ. За мен писаното слово си остава класика и вярвам, че все още има хора, които могат да усетят вкусът на храната и да възбудят апетита си дори и от добре формулирани думи. Да видим дали ще се справя.                                                                                                                               Днешната рецепта е за поредната плодова вариация на тирамису и според мен е любимата ми такава. Нарекох я Черaмису.                                                                                                                                                                 В него ще намерите сладки череши в комбинация с тъмен шоколад, пухкав крем и сочни бишкоти, напоени в леко, ароматно кафе. Във всяка хапка има сочно, пухкаво, хрупкаво, сладко, леко киселко, свежо и опушено. Вкусът му ще те отвее като шамар в лицето. 



Необходими продукти: 
200 г бишкоти
400 г череши
250 мл течна сладкарска сметана 
200 г капки черен шоколад
250 г маскарпоне
200 г захар
1/2 лимон
200 мл ароматно кафе
1 с.л. фикс за сладко

Започваме като подготвяме черешите за десерта. За целта ги измиваме, обез-костилко-стяваме :) , и прехвърляме в касерола на котлона. добавяме половината захар и лимоновия сок, като оставяме плодчетата да кипнат и да покъкрят пет минути след това на по-тих огън. 
За сгъстяване на черешите може да ползвате желираща захар, готов фикс за сладка ( продава се магазините) или да замените с 2 с.л. царевично нишесте. 

 

Оставяме леко да изстинат и си пукаме едно мнооого дълго, ароматно кафе, което прехвърляме в по-разлят съд. Слагаме още толкова топла вода и по-желание добавяме няколко капки ром, вермут или друг подходящ алкохол. Може да сложите също есенция или изцяло да го пропуснете. 

 

Последната стъпка е приготвянето на крема. Разбиваме сметаната със захарта и щом стане пухкава, започваме да добавяме малко по малко от маскарпонето докато се абсорбира напълно. След като разбирам сметаната, намалете силата на бъркане и смесете останалите продукти на по-ниска степен. 

Във форма за торта с диаметър 24 см започваме да редим бишкотите, като преди това ги топваме леко в кафената течност.

  

Слагаме част крема и разпределяме от черешите. Поръсваме с малко от шоколадовите капки. Мои любими са тези капки, които продават в Кауфланд в прозрачните пакетчета, тъй като са много наситено шоколадови, но и някак мекички когато ги хрускаш. Много се връзват с черешите. 
Повтаряме процедурата още веднъж с още един пласт напоени бишкоти.

 

Украсяваме по желание, но само сметана, череши и шоколадови капки ще са ви напълно
 достатъчни. 


Оставете десерта да стегне за няколко часа, а най-добре една вечер в хладилника, защото ще омекне още повече и вкусовете ще се поемат и в бишкотите.


Може да не е традиционното тирамису, а още повече има и плодове, но мога да ви кажа, че вкусът му е божествен. Още повече е десерт без печене, а в тези жеги не ни се обикаля около печката. Днес цял ден обикаляхме по задачи, за да подготвим документите за яслата и мога да ви кажа, че няма по-хубаво нещо от това да те чака такъв добре изстуден, сочен, пухкав шоколадово-плодов десерт, който да те чака в хладилника. 


Опитайте и вие! 



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



сряда, 15 януари 2025 г.

Трайфълът на Рейчъл от "Приятели" / Rachel's Trifle for "Friends"

 

Един по-различен пост, посветен на моите приятели..

Едва ли има фен на сериала "Приятели", който да не е искал да приготви Трайфълът на Рейчъл. Дали в оригинал или в нейното супер комбо с Овчарски пай, този епизод е един от най-разпознаваемите. Не и за такива откачалки като мен разбира се, която не съм спряла да го гледам от тогава. Обичам хуморът, обичам лекотата, добрината и сарказмът с който е напоен като бишкотка този ситком. 

В епизода Рейчъл приготвя десерта за един от Дните на Благодарността, задача, която не й е присъща, именно затова не намира за странно, че в изглеждащия на пръв поглед чудесен трайфъл от домашен крем, бишкоти и сладко, има и пласт телешко с грах. Паричната е залепени страници от рецептата, което комбинира две рецепти. Спокойно, моето предложение е напълно ядливо и напълно десертно, но съм сигурна, че видът му ще се разпознаван от всеки "Приятел"-запалянко. 

Това  е чудесна рецепта с която да изчистите шкафа от натрупаните сладкиши от предходната година. Винаги по това време правя една чистка и опис какво ми е останало и гледам да направя ястия и всякакви десерти с останалите ми бисквити, бишкоти, парчета шоколад, отворени ядки , сухи чушки и какво ли не. Ако и вие сте като мен, значи ще ви харесат следващите рецепти.

( Ако не искате да научите повече за мен и моите приятелки, прескочете направо към рецептата по-долу, а сега, нека им отдам малко чест)  

Ако имате прекрасни приятели, те ще се зарадват да ги черпите с днешната сладост. Аз я посвещавам на моите най-близки приятелки. Всяка от тях долетя къде от Англия, къде от Испания, къде от уличните каньони на София, за да присъства на моята сватба и така се събрахме отново. Срещата ни за пореден път ми показа, че пред истинското приятелство ...и любов, няма време, няма и разстояние. Разговорът ни сякаш продължи от коридорите на училището, само темите ни бяха малко по-различни. Същите лигни, същите подхвърляне на коментари, същите думи на подкрепа и доза самоирония. 

Истинска щастливка съм да имам такива чудесни приятелки до мен. 

Деси е от Гоце Делчев. Свири на китара, има невероятно чувство за хумор, умна, смела и разбира от коли. В училище слушаше Хип-хоп и можеше да изведе положителното от всяка ситуация, а сега е семейна с дете, с карира и къща. Постоянно пътува по командировки за разни сделки и се включва от различни места по света. Никой дори и не подозира, че знае "Трета вежда" на Гумени глави, а Енрике Иглесис и беше мъж в осми клас. Живеят в Англия ( със сегашния й мъж)

Цвети е от Симитли. Запазила е същата фигура от училище с някаква черна магия явно. Най-добрият, жертвоготовен и инатлив човек, който познавам. Първа изкара книжка, постоянно вадеше и пълномощни и до ден днешен не съм я чула да укорява някого ( освен себе си) в нещо. Между другото роди и моята кръщелница, която е вече на 16 години. Живеят в Испания.

Ваня, моята кума, е цяла вселена от емоции и размишления. За нея може да се напише книга! С каквото се захване, става най-добрата и най-отговорната в него, но вътрешно сърцето и гори за звуците на китарни рифове и мъже с дълги коси. Разликата между разговори за едното до другото при нея са две питиета. Може би най-пълноценното ми приятелство, което имам, тъй като за всичките ни години зад гърба ни, пътувания, работа в чужбина, различни градове и връзки, останахме близки и не изпуснахме нишката за повече от месец. Живее в София. 

И това далече не изчерпва приятелския ми кръг. Веси е също от моя клас, близка и до ден днешен, макар че се виждахме по-често, когато си идваше от Англия, отколкото сега, когато живее в София. Ходи на всичко - фитнес, бокс, зумба, карате. Била е барман в Лондон и НИКОГА НЕ Е БИЛА пияна, макар, че може да надпие руснак. Елегантна дама със смях, който заразява всички. 

Ивето пък беше от френската паралелка, но с нея учехме една година в Математическата, преди да се прехвърли в Езиковата. Срещахме се по средата на коридора и обсъждахме качество на деня в специална тетрадка, тип корабен дневник. Не обичаме сериозни разговори, защото желанието да говорим за глупости надделява. Има височина, куче, собствен бизнес и постоянен абонамент във Вуду ( София). Открадна шоуто на сватбата, тъй като въртя сватбарите на шиш пред вратата толкова време, че едва не ги остави само по потници.

Милена, Марта, Роси, Льоби, Мига са все жени, които наричам приятелки ( Съжалявам, че няма да им напиша визтики, но постът ще стане безкраен) . Не мога да се оплача от липса на такива, истински, човешки, стойностни и сърдечни. Няма злоба, конкуренция, завист, няма неискреност или лъжа. Всеки уважава личното пространство на другия и се радва, когато успее да го види и да споделят прекрасни мигове.   Когато някой каже, че няма женско приятелство, ми става мъчно. 

Истинските приятели често не са с теб за да пиете кафе всеки ден или да говорите с часове по телефона. Те се радват на твоите успехи и те оставят да разгърнеш потенциала си независимо къде отидеш. Те са до теб и когато се случи нещо тревожно и имаш нужда от тях, но през останалото време, преследвате живота и се надявате на нови, щастливи срещи. 

........................................................................................................................................................

РЕЦЕПТАТА ЗАПОЧВА ОТ ТУК

И така, време е да преминем към рецептата, за всички, които искат да почерпят своите приятели с нещо вкусно, дори и да не ги бива в сладкишите. Трайфълът е за това. Трябва ви само по-дълбок прозрачен съд или купа, така че да могат да се виждат всички пластове. 


Необходими продукти:
1бр.  банан
400 гр.  малиново желе или сладко
1 порция домашен ванилов крем ( виж рецепта тук) 
12 броя  бишкоти  
200 гр. стар кекс ( или още бишкоти) 
20-30 бр. зелени бонибони тип M&Ms
10 бр. шоколадови бисквитки 
300 мл сладкарска сметана


Мерките за продуктите са приблизителни, тази рецепта е по-скоро в сглобяването, не толкова в избора на продукти. Визията е най-важното тук и сега ще ви разкажа аз как я постигнах. Първо си направих една доза домашен крем ванилия. Той е вкусен сам по  себе си, така че всичко останало са добавки. Имах малко стар кекс, но ако нямате, сложете просто двойно количество бишкоти. Отделих време единствено да намеря зелени шоколадови бонбонки, има в един пакетчета в Кауфланд, а за цвета на каймата използвах просто натрошени "Орео". Може би ако са по-светло кафяви щеше да стане още по-добре. 

 

Сглобих всичко в съдче за Трайфъл, който си купих от Музея на стъклото в Белослав. 
Започваме като нареждаме бишкоти по стените на съда, а в основата слагаме или натрошен кекс или още бишкоти. Слагаме един-два черпака от домашния крем и повтаряме, още един пласт кекс в средата и още един крем. .  

 

Следва пласт от малиновото желе, по рецепта е по-дебел, но аз не исках да е твърде сладко и сложих малко. Може да сложите малини и на долния пласт около самите бишкоти, но отново, избегнах го, защото не исках вкуса на сладкото да преобладава

 

Върху пласта сладко, слагаме пласт бишкоти отгоре слагаме още малко крем и нареждаме бананите. Върху тях слагаме натрошените какво бисквити и върху тях слагаме зелените бонбонки, имитиращи грах. 

 

Завършваме с дебел пласт сметана. По графика бананите са под сметаната, но аз както винаги си правя някакви мои размествания кое и как ще ми е по-сладко.



Оставаме го да отлежи поне няколко часа, за да могат да се смесят вкусовете, а бишкотите да омекнат. 


Въпреки всички вкусотии, все пак се чудех дали няма да стане манджа с грозде и за щастие, резултатът бе наистина вкусен. 
Навярно тази рецепта няма да е за всеки, но аз отдавна съм решила, че това не е просто блог за готвене, но и за чувстване и четене. Може да потънете в своите спомени с всяка рецепта, да ви припомни едно различно време или да създадете нови такива. 
А, кои са вашите най-близки приятели ? Може да ми разкажете в коментар :) 



Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:









Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...