вторник, 30 март 2021 г.

Реден сач с картофи, кюфтета и сирене / Meatballs, cheese and potatoes in clay pot sach


Тези дни пак ме удари вдъхновението за готвене. Направих такива вкусотии, които нямам търпение да ви покажа: месни, постни, десерти, торти и какво ли не, но едно от нещата, което шашна всички у дома беше този реден сач, който искам да ви покажа днес. 
Почти като закон е за мен, ако имам вещ, която да не използвам дълго време да бъде запокитена някъде или подарена, затова и не обичам неща, които нямат приложение..особено в кухнята ми. Откакто обаче преди години си купих този сач от Несебър, не съм спряла да го ползвам и ако някой ми беше казал, че ще е така, нямаше да му повярвам. Истината е, че едва ли някой може да остане равнодушен, ако му поднесат истински, български, вкусен сач. Сега, когато почти навсякъде е модерно нещо да е веган, без лактоза, диетично, гурме и с фюжън елементи, аз ви мятам един апетитен сач за душата, (в лицето, като бунтарят, който съм). 


Освен това, съм овкусила кюфтетата с фикс за кюфтета на Picantina, вместо да извадя целия арсенал от подправки у дома. Виновникът за това е моята половинка, който обожава всякакви подправки, фиксове и често посяга към тях в магазина. 
Аз съм ги ползвала, признавам си, най-вече когато живях в Германия и точех лиги по рекламите как някоя грижовна майка забърква за минути някакъв ароматен гулаш от който се издига пара, постигнато сам с един фикс, а ръфах  сухи сандвичи, защото не можех да готвя. 

Останала си ми е носталгията и ги ползвам и днес, но сега фисковете са в пъти по-изчистени от тогава. 
Във фикса за пържени кюфтета на Picantina например може да видите, че няма мононатриев глутамат, оцветители и консерванти. 

Идеална комбинация от подправки, която прави подправянето на кюфтета детска игра ( или поне за половинката, който от време на време слага каквото му падне и се чудя защо пърженицата има вкус на лимонова трева) 
В линка може да видите пълния списък какво съдържа, и разбира се има лук, на парченца и прах, защото за къде без него :) 

И сега, предлагам да преминем направо към рецептата, за да ви покажа как да направите най-чудесни сач, в който освен всичко друго има и сирене по шопски. Ето и продуктите:

Необходими продукти:
Около 600 г кайма
1 пак. Фикс Пържени кюфтета на Picantina ( за редовните фенове на фиксовете, сигурно сте забелязали, че фиксовете на Picantina са в нов дизайн) 
4 бр картофи
1-2 печена чушка
150 сирене
1 глава лук
1 яйца
2-3 с.л. лютеница
олио
сол

магданоз* по желание


Започваме с подготовката на сача. Намазваме го хубаво с олио по всички страни отвътре и го пъхаме в студена фурна да загрее постепенно до 180 градуса.


През това време правим каймата за кюфтетата като за целта само омесваме каймата със съдържанието на фикса ( по рецепта - пакетчето се изсипва в 100 мл  вода или прясно мляко, разбърква се, изкачва се 5-10 минути и тогава се прибавя към каймата.). В него има от подправки до галета, така че не ни трябва нищо друго.
Хубаво би било да оставим каймата да се преседи така поне за около половин час в хладилника, но и да не ги чакате - пак ще стане вкусно.

                   

Втора стъпка е да обелим и нарежем картофите на кръгчета, като аз използвах вълнообразно ножче, за да са по-хубави. Опитайте се изберете сходни по големина картофи, които да бъдат и с големината на кюфтенцата, които ще направите. Ето така:

             

Докато оформяте кюфтенцата едно по едно, кипнете малко вода със сол и бланширайте картофите за минута-две. Това ще им помогне да се запекат по-бързо и да не рискувате картофките да останат твърди.

Като сме готови с всичко, изваждаме вече затопления сач от фурната и почваме да редим в кръг по ръба му кюфтенце, картофче, кюфтенце, картофче и така докрай. 

            

В средата на сача сложете сиренето и наредете отгоре нарязания на слайсове лук и печена чушка.

Размийте лютеницата с 100-150 мл вода и залейте в средата сиренето, ако искате и картофките и кюфтетатата, върху които слагаме и малко олио.

              

Пъхаме ястието да се пече за около 40 минути, като може да го покрием с лист фолио, ако тръгнат картофките да загарят. 
След като е почти готова, изваждаме го за малко и разбъркваме сиренето, като правим малко място в средата и чукваме яйцето ето така.


След като сачът е готов, поръсваме с малко свеж магданоз.


Беше нападнат по време на снимките...не успях да го опазя. Радвам се, че успях да опазя живота си, защото очевидно е толкова вкусен, че щяха да ме избутат и зад кадър. :) 


Майка ми също отбеляза, че кюфтенцата са станали чудесни и като й казах " Това е от фикса на Ачо и чак се учуди" :) Разтичащия се жълтък , заедно със образувалото се сосче при печенето допълнително овкусява ястието и става просто вълшебно. Но да не говорим напразно  де...опитайте и ми пишете с впечатления :)  


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястие, присъедините се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 


Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!



петък, 26 март 2021 г.

Домашен сечуански сос и най-съблазнителните коктейлни кюфтенца / Homemade Szechuan Sauce and Cocktail Meatballs

 

Ако имах риба, досега да съм я избила с тази рецепта! Няма човек, който да е опитал тези коктейлни кюфтенца в сечуански сос и да не си облизал клечките, пръстите, дланите и да не се опитал да набута поне пет в устата си по време на учтив разговор. Забелязвам, че колкото и дa сложа на масата, никога не са достатъчни, а един от най-честите въпроси е - какъв е този сос. Ами какъв? Сечуански! И то домашен! И не, не е никак труден за правене, но ще знаете какво има в него. Освен това, ще може да го направите според вкуса си. 

Ако сте опитвали моите азиатски ястия, сигурно ще забележите, че са по-балансирани и никога не са твърде сладки, солени или кисели, именно защото готвя по-често за хора с по-традиционен вкус. Затова и често знам, че това, което ще ви представя от тази кухня, ще  допадне на мнозинството, пък дори и на тези, които ще кажат "аз такива неща много не ям". Същите тези хора ще ви влезнат грубо с лактите, ако посегнете към последното кюфтенеце и ще усетите интензитета на мътел погото от първа ръка. 

И защото тук с една рецепта трепя три заека, направо преминавам към нея.

За домашния сечуанския сос:

250 мл пилешки бульон
2 ч.л. кафява захар
1-2 с.л. царевично нишесте
1/2 ч.л. лют пипер на люспи
1/2 ч.л. чесън на прах
1 с.л. пресне джинджифил
1 с.л. сладък чили сос
2 ч.л. винен оцет
1 ч.л. оризов оцет


За кюфтенцата:
400 г кайма
1 среден картоф
1 средна глава лук
1/3 връзка магданоз
2 с.л. соев сос Kikkoman
черен пипер, кимион и сол на вкус


Приготвяне на соса:

Смесваме пилешкият бульон и нишестето.

 В подходящ съд слагаме на котлона соевия сос, кафявата захар, оцета, джинджифила, чили соса и подправките.

 Като тръгне да завира, прибавяме пилешкият бульон и нишестето и бъркаме докато сосът се сгъсти. 
   

За кюфтенцата: 

В купа слагаме каймата и прибавяме рендосаният на ситно картоф, който сме сварили леко. Прибавяме рендосан или нарязан на ситно лук, магданоза и подправките за овкусяване. 

Правим  кюфтенца с големината на малък орех и ги редим чиния. 

Пържим кюфтетата в добре загрята мазнина от всички страни. Преди да ги извадим, ги заливаме в счуанския сос.

За да направите кюфтенцата в ястие, може да добавите към тях при пърженето нарязана червена чушка, салата айсберг или други зеленчуци. 

Никога не препържваме зеленчуците, оставяме ги една идея свежи, така че да обогатяват ястието със своя специфичен и отделен вкус.Преди поднасяне поръсваме със сусам.

Дали ще си приберете соса в бурканче в хладилника, и ще го използвате като марината или глазировка на различни меса и овкусяване на ястия, като кюфтенцата или пък цялото ястие, е вече въпрос на вкус, но аз ви препоръчам да си изберете хубав соев  сос, като Kikkoman например. Знаете, че от години го ползвам и така правя с нещата на които държа.


Държа да ми кажете също дали са ви харесали кюфтенцата/ соса и дали не сте ги сервирали в някой нелегален купон с над 15 човека. Ако е така, моля използвайте Анонимната форма на коментарите по-долу :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястие, присъедините се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!










вторник, 23 март 2021 г.

Маслинов хляб без месене / No knead olive bread

 

Трети локдаун, пипъъъл! Който купил тоалетна хартия - купил, който купонясвал-купонясвал, който наложил зеле - пак да налага, че зимата се завърна! 

Така поне не ни е яд, че си седим у дома, защото то навън най-много ръжа да хванеш : или дъжд, или сняг, или глоби.  

Признавам си, не съм спряла с упражненията и мотивацията ми  да посрещана лятото тази година с няколко кила надолу, макар че както се очертава няма да го посрещна по-далеч от Струмското дере. 

Обаче, от време на време си позволявам да хапвам неща и извън диетата! Ето, казах го! Особено когато готвя или пък установявам, че няма хляб за половинката, а навън вече натрупва снега и на никой не му се излиза. 


Днес искам да ви споделя за чудесния хляб с маслини, който сътворих този уикенд и ни напълни душата ...буквално. Уханието на току-що изпеачен хляб може да разчувствува и каменното сърце на възлюбения на Лияна, а  ние у дома му се насладихме в толкова много варианти. Ще забележите и чудесната му текстура, защото този път го оставих да втасва един цял ден, бавно, както си трябва. 
Не съм майстор в правенето на хлябове, и точно за това аз мога да ви говоря, когато кажа, че една рецепта е лесна. Имах един пакет останало брашно за пица на София мел и направих ей такъв чуден хляб и искам да ви разкажа колко лесно става.

Необходими продукти:
375 г брашно за пица София мел
1/2 пак. суха мая ( 4 г) 
1 1/2 ч.л. сол
1 ч.л. мащерка
кората на половин лимон
60 г черни маслини
80 г зелени маслини
2-3 с.л. зехтин
340 мл хладка вода

Започваме като пресяваме брашното в купа и прибавяме към него маята, захарта и разбъркваме.

Прибавяме лимоновата кора и мащерката.


Прехвърляме в миксера с приставка за месене и прибавяме хладката вода, като оставяме тестото да се меси за около 5 минути, прибавяйки постепенно олиото, солта и маслините.
После месим още около 3 минути.


Прехвърляме тестото в намазана със зехтин или олио купа и покриваме със стреч фолио. Оставаме да втаса на студено за няколко часа, а може и в  хладилника за една нощ.


След като тестото е удвоило обема си, го оформяме на топка или продълговат хляб, с помощта на малко брашно, като внимаваме да сме по-нежни с тестото и да не го месим и да излиза от него въздуха.


Прехвърляме в подходящ съд и оставаме да втаса повторно, като аз пак го оставих за поне два часа в една от по-студените стаи. 
(Замесих хляба сутринта и нетърпеливата ми натура успя да устиска да го чака чак до вечерта, но се бяха получили чудесни мехурчета. )

Преди да го пъхнем да се пече, правим разрези по кората му с помощта на бръснарско ножче.
на дъното на фурната поставяме малка тавичка с вода, която да създаде пара във фурната, за още по-хрупкава коричка.


Печем хляба около 45-60 минути на 200 градуса.

Обожавам маслиновите хлебчета, а тези филийки са чудесни за студени сандвичи, топли сандвичи, супи, лещи, бобчета, грахчета, топеници, тостери и въобще хляб, който ще искате да ядете с хляб ако има как. :) 
Пригответе го и ми кажете - има ли по-голям от хляба? 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястие, присъедините се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 


Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...