Много шоколадов веган и безглутенов тарт / Vegan & Gluten-Free Chocolate Pie

Стремя се да правя статиите си така, че да са актуални с всяка година, но тази е толкаво извънредна и откачена, че искам-  не искам, все ще трябва да я отчетем някакси. 

След като намекват, че извънредното положение в страната може да приключи по-рано ( ако четеш това от бъдещето, годината е 2020-та),  така се развълнувах, тъй като чаках този момент, а ето че въобще не съм готова.  Така бях отпуснала положението, че вече нито диета спазвах, а наместо ударна доза витамини за превенция използвах само "любимата ни социална дистанция". 

Да се изложим изведнъж на силно слънце, контакти с хора и огромни дози сладолед е не само жадувано от нас, но и твърде рязко.  

Затова аз реших, че най-добре е бавно и плавно да преминем в предишното си русло. Не мога изведнъж да се отърва от глада за шоколад, но мога да го заместя с нещо по- полезно. 

Температурите ще се покачват и студената бира ще изглежда все по-апетитна отколкото горещия чай, затова пък има и студен чай и  като казвам студен чай нямам предвид онези захарни концентрати от магазина, които носят само такова име. 

Знаете, че от известно време съм посланик на Verve, защото джинджифилът и здравето вървят ръка за ръка!

За човек като мен, който обича да си похапва от всичко, добре е в менюто му да има полезни неща за да балансира останалите. 

След като последните месеци си пийвах от богатия им асортимент от топли чайчета с джинджифил, дойде време да ви покажа и тяхната алтернатива за топлите дни. Да пиеш топло в топъл ден всъщност е много полезно, но и на това ще наблегна в някоя от следващите си публикации. Сега иска да ви покая да опитате тези вкусни, разхлаждащи и вкусни студени чайове, подсладени само с медец и произведени чрез класическо запарване – както приготвяш своя чай у дома :)

Освен това те са приготвени само от специално подбрани билки и подправки с доказани полезни свойства, без захар, синтетични и преработени подсладители, без консерванти, изкуствени оцветители и аромати и един от моите любими елементи - бутилирани в 100 % безвредни и рециклируеми стъклени бутилки!

Не, това не е скрита, а доста явна реклама, но знаете, че обичам да заставам зад идеи, които намирам за близки до мен. Обичам и да комбинирам напитките си с някакъв неустоим десерт като днешния, за който също ще кажа няколко думи, а после ще ви покажа как лесно да си го приготвите :) 

Отдавна му бях хвърлила око, но не знам защо като видя някакви сурови, веган, безглутенови десерти все си мисля, че ще ми излязат скъпо или пък че няма да ги одобрят у дома. Ако и вие сте така, започнете с тази рецепта, защото няма грешка. Рецептата става за има няма 15 минути, а текстурата на плънката е толкова свежа и кремообразна, че се чудиш шоколад ли ядеш,сладолед ли ядеш. Меката коричка от ядки пък е наситено шоколадова и за разлика от други основи за тартове и пайове не се рони, а е също толкова вкусна.  

Необходими продукти: 

1 1/2 ч.ч. сурови ядки ( лешници, бадеми, орехи)

1/3 ч.ч. неподсладено  какао

1 ч.ч. фурми без костилка

300 г шоколад ( веган, най-добре тъмен)

340 г кокосова сметана

1 ч.ч = 200 мл

Гарнирайте със студен чай Verve

Аз сложих микс от ядки, каквито имах у дома - сурови бадеми и лешници. Може да добавите и орехи, но с лешници е най-вкусно, тъй като засилват най-вече шоколадовия вкус познат ни от Нутелата например :) 

Смиламе ги на чопъра.

След това добавяме какаото и фурмите, които предварително сме нарязали на парчета и накиснали за около 10-15 минути във вряла вода. Те трябва да бъдат и леко отцедени. 

                             

Готовата смес има текстурата на паста и с лекота може да я притиснете и оформите по дъното на форма за тарт / пай. Аз имах порцеланова такава, но тъй като не се маха дъното, сложих първоначалото  стреч фолио отдолу, за да мога после по-лесно да я извадя, щом стегне. Не исках да рискувам и да залепне твърде много по стените на съда, затова я направих така, че хем да има форма, хем да не лепне. 

Прибираме в хладилника или най-добре фризера да стегне за около 10 минути. 

Заемаме се през това време с крема. За целта разтопяваме шоколада на водна баня или микровълнова, а през това време сипваме кокосовата сметана в миксера и разбиваме. (Кокосовата сметана се продава на много места в по-големите вериги, и се предлага в консерва) 

                             

Прибавяме постепенно и от разтопения шоколад, докато получим хубава хубав крем. 

В зависимост колко е сладък шоколад, толкова сладък ще бъде и крема. 

Изсипваме го в във изстудения пай и пъхаме отново на студено в хладилника. 

След около 15-20  минути паят вече е стегнал и може да го повдигнете с две ръце и да махнете стреч фолиото Поставете го отново във формичката.

С ръка на сърцето си мога да кажа, че няма нищо по-хубаво от това да ядеш вкусен десерт и да не изпитваш вина.

Опитах го с всички видове чай -
С джинджифил и мед и лимон, 
С джинджифил , праскова и хибискус и 
С джинджифил мента и бъз...ами с всички си върви идеално! 

Толкова е свеж, лек, въздушен, не натрапчиво сладък, а кремът е идеална комбинация между мус и течен шоколад.

Радвам се, че мога да ви предлагам и вегански и безглутенови десерти, без да изглеждат твърде изискващи и трудоемки.

Чайчета пък могат да ви послужат за имуностимулант и бустер, от какъвто определено имаме нужда. Различните видове ще ви помогнат при преумора, стомашен дискомфорт, намалена концентрация, простудни заболявания, нервност и други.

Ах, че апетитна хапка! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Рецепти от филми: Пай с праскови за "Деня на труда" / Peach Pie recipe from "Labor day" movie

Измина време откакто ви изкушавах с храна от някой филм и тъй като времето е само за излежаване и филми, ще ви дам две предложения в едно - какво да гледате и какво да похапвате. Днес ще ви потопя в един свят от новелата на Джойс Мейнард "Дълъг уикенд", който екранизираха под заглавието "Денят на труда" с участието на Кейт Уинслет и Джош Бролин. 

По принцип съм съгласна да гледам и двайсетминутна реклама за кредити, ако участва прекрасната Уинслет, но това е заради невероятната й магнетичност и човечност, която те кара да се усещаш в компанията на добър приятел. Такава аура има и тя в този филм, който е смесица от тъга и радост, съдържащи се именно в дребните моменти в ежедневието на човека. 

Не е нужно да сте сами, оставени от любим човек или да изпитвате панически страх да се доверите на някого отново, за да може да усетите тази емоция, тъй като играта на Кейт ще ви бъде достатъчна да ви предаде тази емоция. 

Тя се превъплъщава в Адел, все още млада майка на тийнеджър, която е изоставена от съпруга си, но не неговата липса е това, което я превръща в беззащитно дете, а липсата на любов, която за много хора е движещата сила. 

Синът й се опитва да запълва тази празнота с нежност и внимание, но нищо не може да излекува дълбоката душевна рана на майка му, която сякаш се носи във филма в полусъзнание. 

Така, докато един ден, необичайни събития водят в дома им избягал престъпник, който търси убежище. Макар в началото Адел и сина й да са принудени да го направят, не след дълго сюжетът ни разкрива черти от характера и на героят на Бролин, който се оказва внимателен и почтен човек. Връзката между новите познати се задълбочава, като всеки от тях открива нещо, за което дори и не е подозирал, че може да се случи. 

Във филма има много противопоставящи се емоции - от радост, тъка, депресия, меланхолия, жизненост и безвремие, но една конкретна сцена запали въображението и апетита ми. 

Тя е и виновникът за днешната статия. В нея тримата герои, прекарвайки дните си затворени у дома, избягвайки контакт с местната полиция издирваща престъпника, решават да направят вкусен пай от праскови.

Ръцете на Адел често треперят в резултат от травмата, а и настъпилата в последствие агорафобия често я принуждава да ядат предимно консервирана храна. Бролин обаче вдъхва живот във всеки елемент от ежедневието им след появата си, като наличието на хубави праскови е чудесен повод да запретнат ръкави и да си сготвят вкусен, ароматен и сочен пай с праскови. 

Обещавам ви, и да не сте фен на този вид десерти, праскови и дори готвене, тази сцена ще ви повлияе така, че да искате да опитате това удоволствие, от създаването на тази вкусотия.

Аз се радвам, че го напрaвих и ако и вие като мен търсите сладкото и любовта в живота, макар и не винаги по лесния начин, може да споделите с мен този десерт в предстоящия уикнед. 

Лятото ще се завърне скоро, а с това и надеждите за по-хубави дни, ако депресивните мисли вече са ви налегнали заради дъждовете. 

Нека да направим един пай от праскови, пък да стават каквото ще. Ето и рецептата: 

необходими продукти:

За тестото:

3 ч.ч. брашно София мел за кекс

1/ 2 ч.ч. пудра захар

120 г  растителна мазнина (твърда)

113 г масло

щипка сол

За плънката:

6 бр. големи праскови

3/ 4 ч.ч. захар

2 ч.л. лимонов сок

щипка канела

2 с.л. грис София мел

Още: 

1  бр. яйце за намазване

захар за поръсване 

За мерна единица използвах чаша от 200 мл, а рецептата адаптирах от тук, като по принцип в тестото няма захар, но аз добавих, тъй като така става по-вкусно. Може да добавите и ванилия, както в тестото, така и плънката, но е въпрос на вкус.

В купа си отмервам три чаши брашно.

Прибавяме растителната мазнина, като аз имах маргарин, смесен със скир, което най-много се доближава до американския продукт Crisco, който използват за този пай и за повечето пайове като цяло. 

Предполагам, че ако не ме четете от Щатите, ще ви е по-трудно да го намерите в България, макар и не невъзможно, пък и повечето от нас са против тези продукти, но аз така и така имах подарен подобен, който отлежаваше в хладилника и реших да го използвам. Вие просто може да сумирате двата продукта като грамаж и да използвате само масло.

Прибавяме всички продукти за тестото в купата при брашното, и на ръка, или с миксер месим меко, нелепнещо тесто. 

Аз използвах ръцете си, тъй като от топлината им маслото се отпуска по-бързо. Прибавяме малко ледена вода, 1-2 с.л. първоначално, за да ни помогне да хомогенизираме сместа.

Разделяме тестото на две части - по-голяма и по-малка.

Във форма за пай, разточваме кора, не твърде тънка. Поръсваме с малко грис.

В купа смесваме обелените и нарязани праскови ( може и нектарини), поръсваме със захар, овкусяваме с лимонов сок и канела и разбъркваме добре. 

Прехвърляме във формата за пай. 

Намазваме с вода леко отворените краища а тестото и захлупваме с втората част от тестото, която също сме разточили на кора. Притискаме краищата, за да залепнат и изрязваме излишното тесто.

Правим четири прореза в кората отгоре, за да излиза парата от десерта. 

Украсих пая с формички на птици, изрязани от останалото тесто и намазах с леко размито с вода или прясно мляко яйце.

Отгоре поръсваме с кристална захар.

Пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 40 минути. След като добие желания цвят, покривам с фолио, за да не прегори.

След като го извадим от фурната го оставяме да се охлади напълно. По принцип, паят се консумира още горещ, затова и истински пресният пай, няма идеални парчета, но ако го оставите да се охлади за една нощ, ще може да сервирате и такива.

 Тогава обаче е добре да затопляте парчетата на микровълнова, за да получите желаната комбинация от горещо и студено, когато ги поднасяте със сладолед.

Аз не мога да се наситя на тази комбинация и честно казано, дойде ли сезонът на плодовете, паят е това, което почти всеки ден се пече у дома.

Ухае на домашен уют, хляб, масло и вариация на различни плодове. А гарнираш ли го със сладолед, може да забравиш за каквито и да е други десерти.

Аз се запътвам към кухнята, към следващото кулинарно приключение, а защо не и филмово такова.

Ако този вид публикации ви харесват, споделете го в коментарите и ще се постарая да ви изненадвам все по-често с такива, а сега ви пожелавам  прекрасни почивни дни и до скоро :)

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!