Показват се публикациите с етикет телешко. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет телешко. Показване на всички публикации

петък, 18 ноември 2022 г.

Пилаф с телешко/ Beef Rice Pilaf Recipe

 

Обожавам ориз и никога няма да спра да готвя с него. Поне не и доброволно. Толкова го обичам, че ако не беше offensive шега вече, щях да кажа, че очите почват да ми се дръпват от честа консумация. Но няма да го кажа :) Затова пък ще кажа, че ако човек е зациклил у дома, на работа и с идеите за хапване, искам да му предложа този страхотен пилаф с телешко. Той е по узбекистански, страна която завинаги ще свързвам с филма Борат, заради начина по който ги нарече. Думичката пилаф пък свързвам с моята приятелка Марта, която го приготвя чудесно и дано някой ден имам честта да ме научи, докато съм й на гости. Дано го прочете това и се амбицира да изпълни тази моя мечта, както и ми прости, че не намирам време да й пиша, та сега се налага да се обяснявам в любов тук в статията за пилафа.

 Хубаво е човек да има приятели, и пилаф, или приятели с пилаф най-добре, като в случая днес това съм аз. Представям ви една страхотна и според мен сравнително лесна рецепта за пилаф, която открих в нета, защото до Узбекистан специално за нея не съм ходила. Стремя се обаче да готвя по-често с телешко, не само защото е по-диетично, но и купуваме домашно, а ползите тук са още повече. За ориза пък естествено се спрях на Крина, защото оризът Басмати от вида Super Kernel е един от най-висококачествените сортове Басмати – с изключително издължени фини зрънца и незабравим аромат.

Наричан още „Кралят на ориза“, след сваряване този ориз си запазва целостта, но става пухкав и не се слепва. Той е и оризът с най-нисък гликемичен индекс, така че може да го хапвате спокойно.

Сега ще ви покажа аз как приготвих рецептата, и да, може да замените месото с друго, ако решите, като сигурно ще повлияе на времето за готвене и вкуса, но това е предизвикателство, с което всеки, който реши да променя рецепта трябва да се изправи. Аз например реших да сваря месото предварително в тенджера под налягане за да си спестя няколко часа ток на вятъра и пак се получи :) Ето как:

Необходими продукти: 

4 1/2 ч.ч. вода
Около 700 телешко
1 глава лук
2 моркова
3 ч.л. млян кимион
1 ч.л. куркума
1 глава чесън
олио
сол
магданоза за поръсване

1.ч.ч=200 мл



Започваме като си приготвяме продуктите на масата. Измиваме ориза докато стане бистър, нарязваме лука на средно големи кубчета, а морковите на резенчета. Слагаме подправките в купичка, като ако решите, може да добавите и някоя по желание аз имах малко готова ориенталска подправка и добавих малко от нея. 

  

Нарязваме месото на кубчета с големина около 2 см и запържваме в сгорещено олио, докато получи хубав захар. Добавяме сол и прехвърляме в тенджера под налягаме. с малко водичка на дъното, колкото да залее леко месото. Варим в него на функция за месо около 30-35 минути. 
Ако нямате тенджера ще трябва ада продължите към следващата стъпка и да сварите месото със зеленчуците на бавен огън, докато омекне.


След като месото ни се сварило в тенджерата, загряваме отново олио и запържваме в него лука и морковите.


Прибавяме свареното месо и подправките и разбъркваме още една-две минути, 


за да може да се смеят хубаво ароматите. 


Накрая прибавяме измития до бистра вода ориз, почстените цели скилидки чесън, разбъркваме и 


добавяме водата. Оставяме я да заври, а след това намаляваме на тих огън и варим под капак, докато водата 


се абсорбира напълно от ориза и се свари. Важно е да не бъркаме пилафа, докато се готви. 


Едва след като се свари напълно и може да го "бухнем' като го разбърквам е с виличка.


Леле, колко вкусно стана само.....


Тази красива картинка въобще не е подвеждаща. Крехкото месце, ароматните подправки и пухкавият ориз е ястие, което наистина ще ви накара да си благодарите, че сте си го приготвили. 


Не запарвайте, ако го приготвите да ми пишете или да ми изпратите снимка :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!



петък, 13 март 2020 г.

Бьоф Строганоф / Beef Stroganoff


Не знам как сте вие, но аз напоследък съм complete mess. Не мога да се наспя, чувствам се постоянно уморена и да си го кажем направо подтисната. Мисля, че всяка година по това време съм на предела на силите си, може би заради отминаващата зима и настъпващата пролетна умора, а и завишената тревожност от болести не ми помага особено. Опитвам се да се държа доколкото мога, най-вече тук пред вас в блога, но вярна на себе си, се стремя да бъда и вряна на вас, като съм откровена и напълно честна. 
Не винаги съм изпълнена с енергия  и позитивизъм, колкото и да ми се иска. В такива случаи да споделяш компанията с лица от интернет пространството може да бъде вдъхновяващо, но и изтощително, ако не споделяш същата любов към спорта, ставането в шест и любовта към понеделника. 
Дали заради тежкия грип, който изкарах или подредбата на планетите, но всеки ден нося една тревога в сърцето си от работа вкъщи, цивря си периодично за разни неща и се моля вече да дойде пролетта и надеждата за малко повече слънце и социални контакти. 

Истината е, че през изминалия месец загубихме близък приятел, все още млад и в разцвета на силите си и май ми се отрази повече отколкото искам да си призная. Не минава де без да се сетя, че него вече го няма и всичко това, което си приел като стабилност в живота ти не е нищо повече от една илюзия. Знам, че би трябвало да се фокусирам тогава още повече върху хубавите неща, но забраната за всякакви тържества, културни прояви и заливащите ни "опасни новини" не ми помагат много да ги видя. 

И готвенето не ми бе приоритет честно казано, защото ходенето до магазина се превърна в предвоенна подготовка. 


Както винаги обаче реших да правя baby steps, като първо си дадох сметка какво не съм готвила отдавна, за да съм сигурна, че ще ви изненадам приятно. Когато вие сте щастливи, мигновено го усещам и това ме зарежда много. 
Последно време ви споделях доста десерти, стари и познати, нови и диетични, но реших, че е време за нещо вкусно, класическо, познато, но все пак част от световната кухня - Бьоф Строгоноф. 

Една хубава новина  е наличието на домашно телешко месце във фризера, а картофките от баба също си почиваха в касетката на терасата. 


Рецептата не е никак трудна за правене, а пък ще разнообрази напрегнатото ежедневие, като покани малка руска приказка у дома. Точно така, макар с френски корени, ястието е познато предимно от руската кухня, но после и по целия свят. 
Ако и вие като мен имате нужда от смяна на канала, съветвам ви да опитате този - далеч по-вкусен и по -интересен! 


Ето и рецептата:

Необходими продукти:
Около 600 г телешко месо
250 г гъби печурки
1 ч.ч. заквасена сметана ( 200 г) 
400 мл телешки бульон
1 глава лук
100 мл бяло вино
2 скилидки чесън
1 1/2 с.л. брашно
3 с.л. олио
1 с.л. масло
черен пипер
сол

Може да ползвате и цял килограм месо за тези продукти, но според мен и 600 г са достатъчни. Нарязваме месото на жулиени, ленти с  дебелина около един сантиметър.
Овкусяваме ги със сол и черен пипер.


В тигана загряваме олиото на висока температура и добавяме месото. Запържваме добре до като хване хубав загар месцето и го изваждаме в отделен съд. 

                             

След това, в същия тиган слагаме още олио и маслото, да се разтопят. Работим вече на средна температура, като прибавяме нарязания на ситно лук, 

                             

а след това и гъбите. Овкусяваме със сол. 


Когато гъбите и лука омекнат и хванат хубав захар, прибавяме нарязания на ситно чесън и брашното и разбъркваме на каша около една минута. 

                                                           
Прибавяме виното и разбъркваме още малко, докато алкохола се изпари и остане само ароматът.  

Накрая прибавяме говеждия бульон и месото, и захлупваме ястието под капак или лист фолио и оставяме да къкри около час, на ниска температура, докато месото се свари и стане крехко. 


Накрая дърпаме от огъня и прибавяме сметаната към ястието.


Поднасяме върху канапе от картофи, които може да замените с ориз или пък някаква паста. 


Ястието се поднася по различни начини по целия свят, но аз ви предлагам да опитате моя, като не пропускате да си сложите достатъчно от ароматното сосче.

Може би тази рецепта няма да промени положението по света, но съм почти сто процента сигурна, че ще ви накара да се чувствате много по-добре, след като у дома заухае и похапнете от нея. 
Аз получих една голяма целувка за нея и денят ми стана много, много по-хубав! 


Надявам се същия ефект да има и при вас и не забравяйте да ми пишете с отзиви! 

 До нови срещи, приятели 
и ако рецептите ви харесват, последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята

 
Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!
Благодаря ви, приятели!



петък, 22 ноември 2019 г.

Чорба с телешко и ориз / Vegetable Viel and Rice Soup


Какво се случва, когато в три от четири апартамента около теб се правят ремонти?  На всяко стъпало от входа до моя етаж е затрупано с материали, а дълготрайното ухание на бои и лакове може да конкурира и най-големите парфюмни специалисти по света. Да не остана и аз по-назад реших да предприема едно малко, мини-миниатюрно ремонтче, което взе да нараства и нараства и сега мога да ви се похваля, че спя на пода в хола, защото спалнята ми е изцяло изкорубена. 

Предупредила съм в офиса да не обръщат внимание на избора ми на дрехи, с които идвам, тъй като много от нещата са ми заклещени и не мога да стигна до тях, а пък косата ми да коментират единствено и само, ако намерят стъклена вата в нея. 

Разделяй и владей както се казва и съм решила, че макар и токаджията да не идва вече трети ден, а кабели да има навсякъде, стига да не се ме тресне нещо посред нощ, ще се опитам да запазя присъствие на духа. 
И докато цяла седмица у дома майсторите маркират територия с прашни стъпки и се ограничавам да вечерям само бързи, предимно сухи вечери, днес най-сетне си отделих време да си приготвя нещо, за което душата ми жадуваше силно - гореща и питателна чорбичка с телешко, ориз и зеленчуци. 




Няма драма - екстра е! Всичките грижи от седмицата ми се струват толкова маловажни вече, защото това ястие ми е като лекарство за нервите. Стопли ми душичката направо и си спомних за уюта на маминия дом, в който често се готви тази гозба.

Вчера вечерта щом си тръгнаха майсторите реших да сваря месцето, а днес си го досготвих на бърза ръка, защото знам, че вече съм сама. Няма да се върнат чак до понеделник и имам два дни в които да се насладя на спокойствие и топла харна, както се казва. 

Много ми се беше прияло нещо чорбесто, с тия дъждове и хлад, само за супичка е!  Мама на бързо ми продиктува нейната рецепта по телефона, която разбира се моделирах по свой вкус  и сега стана моя :)

Оризче също си имам и защото си е точно за нашите български ястия си избрах Екстра качеството на Крина.  Той е едрозърнест, с чудесни бляскави зрънца, изключително чист,а най-хубавото е, че се сварява равномерно. 



Исках да усещам вкуса на всички зеленчуци, затова си ги нарязах на по-едро, докато мама избира да са на ситно. Аз обаче искам да си хапна чушчица и морковче и да мога да се насладя на зеленчука и все пак, не чак като за Телешко варено. Оставих ястието по-бистро, без запръжка, затова и го нарекох чорбичка. 

Ако в края на тази седмица и вие имате нужда от такъв цяр, не отлагайте ами си спретнете една такава гозба. Полезно е, а и накрая ще спите като къпани! Ето и рецептата: 


Необходими продукти:
Около 400 г телешко месо
2-3 бр. чушки
1 голям морков
1 голяма глава лук
1-2 с.л. доматено пюре
2 бр. картофи
целина по желание
5-6 зрънца бахар
7-8 зрънца черен пипер
чубрица, сол и магданоз на вкус
олио

Започваме като нарязваме месото на хапки. Запържваме ги в малко загрята мазнина,( аз ползвах олио) докато хванат хубав загар и осовляваме. 
След това доливаме вода, колкото да го облее с два пръста над него и оставяме место да се свари, като къкри на бавен огън след като заври. Колко време ще отнеме зависи от това какво е месото и колко са големи парчетата, но за час-два е готово( ако го сварите в тенджера под налягане ще е най-бързо). Затова и го правя вечерта, за да може да си къкри докато си гледам филм. 
Препоръчвам ви да отпените месото след като заври, за да може бульона след това да е по-бистър.
При мен накрая изглеждаше като на втората снимка:

                           

За ястието доливаме вода в съда, около два литра всичко на всичко течност да дойде заедно с бульона от варенето на месото и оставяме ястието да заври отново. 

През това време си нарязваме моркова, целината, чушките ( аз си избрах и зелени и червени) и лука на големина, която ни харесва за хапване - ситно или по-едричко и ги прибавяме към чорбата. Прибавяме и черния пипер и бахара и оставяме ястието да заври отново. След като заври оставяме да къкри около 15 минути, а след това добавяме ориза. 

                            

Аз реших да добавя и един-два картофа, които слагам най-накрая, тъй като стават най-бързо. За колко време ще се сварят обаче зависи и от това на колко големи парчета ги нарежете 

                            

Опитвайте ястието по време на готвене, за да прецените дали му трябва още сол, подправки, олио и дали оризът и зеленчуците са готови. Когато и картофите омекнат, добавете една-две лъжици доматено пюре, за да може да добие малко цвят супичката. Аз ползвах от домашния паприкаш на баба :) 


Накрая овкусете щедро с чубрица и ситно нарязан магданоз и вижте за каква чудесия става на въпрос.

Надявам се моето предложение за вкусна гозба за идните гладни дни да ви се услади, а ако е така не забравяйте да ми пишете в коментарите под поста :)

Аз пък ще се захвана да си спретна и нещо постно с оризчето, защото много ми хареса.

Спокойни и безбормашинни почини дни, приятели! 


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)




Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...