Не знам как сте вие, но аз напоследък съм complete mess. Не мога да се наспя, чувствам се постоянно уморена и да си го кажем направо подтисната. Мисля, че всяка година по това време съм на предела на силите си, може би заради отминаващата зима и настъпващата пролетна умора, а и завишената тревожност от болести не ми помага особено. Опитвам се да се държа доколкото мога, най-вече тук пред вас в блога, но вярна на себе си, се стремя да бъда и вряна на вас, като съм откровена и напълно честна.
Не винаги съм изпълнена с енергия и позитивизъм, колкото и да ми се иска. В такива случаи да споделяш компанията с лица от интернет пространството може да бъде вдъхновяващо, но и изтощително, ако не споделяш същата любов към спорта, ставането в шест и любовта към понеделника.
Дали заради тежкия грип, който изкарах или подредбата на планетите, но всеки ден нося една тревога в сърцето си от работа вкъщи, цивря си периодично за разни неща и се моля вече да дойде пролетта и надеждата за малко повече слънце и социални контакти.
Истината е, че през изминалия месец загубихме близък приятел, все още млад и в разцвета на силите си и май ми се отрази повече отколкото искам да си призная. Не минава де без да се сетя, че него вече го няма и всичко това, което си приел като стабилност в живота ти не е нищо повече от една илюзия. Знам, че би трябвало да се фокусирам тогава още повече върху хубавите неща, но забраната за всякакви тържества, културни прояви и заливащите ни "опасни новини" не ми помагат много да ги видя.
И готвенето не ми бе приоритет честно казано, защото ходенето до магазина се превърна в предвоенна подготовка.
Както винаги обаче реших да правя baby steps, като първо си дадох сметка какво не съм готвила отдавна, за да съм сигурна, че ще ви изненадам приятно. Когато вие сте щастливи, мигновено го усещам и това ме зарежда много.
Последно време ви споделях доста десерти, стари и познати, нови и диетични, но реших, че е време за нещо вкусно, класическо, познато, но все пак част от световната кухня - Бьоф Строгоноф.
Една хубава новина е наличието на домашно телешко месце във фризера, а картофките от баба също си почиваха в касетката на терасата.
Рецептата не е никак трудна за правене, а пък ще разнообрази напрегнатото ежедневие, като покани малка руска приказка у дома. Точно така, макар с френски корени, ястието е познато предимно от руската кухня, но после и по целия свят.
Ако и вие като мен имате нужда от смяна на канала, съветвам ви да опитате този - далеч по-вкусен и по -интересен!
Ето и рецептата:
Необходими продукти:
Около 600 г телешко месо
250 г гъби печурки
1 ч.ч. заквасена сметана ( 200 г)
400 мл телешки бульон
1 глава лук
100 мл бяло вино
2 скилидки чесън
1 1/2 с.л. брашно
3 с.л. олио
1 с.л. масло
черен пипер
сол
Може да ползвате и цял килограм месо за тези продукти, но според мен и 600 г са достатъчни. Нарязваме месото на жулиени, ленти с дебелина около един сантиметър.
Овкусяваме ги със сол и черен пипер.
В тигана загряваме олиото на висока температура и добавяме месото. Запържваме добре до като хване хубав загар месцето и го изваждаме в отделен съд.
След това, в същия тиган слагаме още олио и маслото, да се разтопят. Работим вече на средна температура, като прибавяме нарязания на ситно лук,
а след това и гъбите. Овкусяваме със сол.
Когато гъбите и лука омекнат и хванат хубав захар, прибавяме нарязания на ситно чесън и брашното и разбъркваме на каша около една минута.
Прибавяме виното и разбъркваме още малко, докато алкохола се изпари и остане само ароматът.
Накрая прибавяме говеждия бульон и месото, и захлупваме ястието под капак или лист фолио и оставяме да къкри около час, на ниска температура, докато месото се свари и стане крехко.
Накрая дърпаме от огъня и прибавяме сметаната към ястието.
Поднасяме върху канапе от картофи, които може да замените с ориз или пък някаква паста.
Ястието се поднася по различни начини по целия свят, но аз ви предлагам да опитате моя, като не пропускате да си сложите достатъчно от ароматното сосче.
Може би тази рецепта няма да промени положението по света, но съм почти сто процента сигурна, че ще ви накара да се чувствате много по-добре, след като у дома заухае и похапнете от нея.
Аз получих една голяма целувка за нея и денят ми стана много, много по-хубав!
Надявам се същия ефект да има и при вас и не забравяйте да ми пишете с отзиви!
До нови срещи, приятели
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!
Благодаря ви, приятели!