Показват се публикациите с етикет млечни продукти. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет млечни продукти. Показване на всички публикации

понеделник, 28 септември 2026 г.

Бананов сладкиш "Страчатела"/ Banana Stracciatella Sheet Cake

 Има едни съставки, които човек не купува с конкретна рецепта наум. Просто ги вижда в магазина, хвърля ги в количката и си казва: „Ще измислим нещо.“ После ги прибира в шкафа и чака да дойде моментът да измислим нещо. 

Но най-голямата класика в тази категория са бананите. Особено онези банани, които всеки родител познава прекрасно.

Сещате се – детето ви вижда банани в магазина и започва: „Искам банан!“. Вие, разбира се, знаете много добре, че този банан е жизненоважен точно в този момент и най-вероятно ще бъде изяден… никога. Но купувате. После купувате още. Защото някъде дълбоко в себе си вярвате, че този път може би и на вас ще ви се дояде банан.

И така, няколко дни по-късно, вместо да ядете банан, гугълвате: „Какво да направя със стари банани?“, „Рецепти с презрели банани“ и вечната класика: „Може ли да се яде банан, който вече изглежда така?“. 

А истината е, че точно тези много узрели банани са прекрасни за сладкиши – те са по-сладки, ароматни и придават естествена сладост и сочност на тестото.

И понеже искам да съм ви от помощ повече, отколкото нашето правителство, днес ви нося една рецепта с грижа. Даже не една, а цяла концепция: от онези десерти, в които можете да вкарате каквото ви е останало в шкафа – малко шоколад, ядки, овесени ядки, сушени плодове, кокос или каквото друго ви се усмихне от задния ред.

А бананите? Те ще свършат основната работа – ще дадат сладост, аромат и сочност, така че после изобщо няма да ме е яд, че съм изяла две парчета вместо едно. Е, добре де… вероятно ще изям повече от две, но точно това отличава моето усмихнато, закръглено лице от изпитото лице на човек, който живее само на протеинови шейкове и Озимпик. Моето лице е резултат от нещо много по-приятно: щастието от десерта. 


А днес това щастие идва под формата на едни страхотни бананови блокчета „Страчатела“ – супер лесни, сочни и ароматни, с малка чийзкейк решетка отгоре, която не само изглежда чудесно, но добавя и още малко кремообразност и протеин.

Защото, нека си признаем – каква рецепта от 2026 година ще е, ако в нея няма поне малко протеин? 

Необходими продукти:
За блата:
3 яйца
90 г ксилитол ( или захар)
2 узрели банана
150 мл прясно мляко
150 мл олио
250 г брашно София мел Екстра
10 г бакпулвер
100 г шоколадови пръчици ( тъмен шоколад) 
За крема:
200 г извара
1 яйце
2 с.л. подсладител
1 ч.л. брашно или царевично нишесте

И този десерт започва с една купа. В нея разбиваме яйцата с подсладителя, който спокойно можете да замените с обикновена захар, ако не държите десертът да е една идея по-диетичен. Аз разбивам всичко с телена бъркалка, но, разбира се, можете да използвате и миксер.

Към яйчената смес постепенно добавяме олиото и млякото, като разбъркваме, докато всичко се смеси добре.

 

След това добавяме намачканите банани и пресятото брашно, смесено с бакпулвера. Разбъркваме, докато получим гладка и еднородна смес. Накрая прибавяме шоколадовите пръчици, а ако нямате такива, спокойно можете да използвате ситно нарязан черен шоколад.

 

За крема отгоре в купичка смесваме крема сиренето с още малко захар или подсладител. Добавяме яйцето и брашното или нишестето и разбъркваме добре, докато получим гладка и кремообразна смес.

Изсипваме банановата смес в подходяща тавичка с размери около 30 × 25 см, предварително застлана с хартия за печене. Отгоре разпределяме крема сиренето на малки купчинки или оформяме решетка, в зависимост от желаната визия.



Разбъркваме всичко добре и прехвърляме сместа в пош или в здрава торбичка, на която сме отрязали единия край, за да можем да шприцоваме тънки линии върху сладкиша.

 

Правим линии на решетка върху сладкиша и пъхаме да се пече на 180 градуса за около половин час.


Когато се изпече изваждаме, охлаждаме и режем на квадратчета. По желание поръсваме с пудра захар. 

Перфектният чаен сладкиш за онзи сезон, в който чаят е най-добрият ни приятел. Не че не си отива с кафе – напротив, чудесен е и с него, но към чайчето спокойно можете да добавите и малко ром и така следобедното матине да премине в доста по-забавна сбирка. 😄

Опитайте го и ще се убедите, че няколко излишни банана в купата съвсем скоро няма да бъдат проблем. Даже напротив – може да започнете нарочно да купувате повече, само за да имате оправдание да направите сладкиша отново. :)




Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3






събота, 26 септември 2026 г.

Торта "Аржентина" / Argentinian Chocotorta (No-Bake Chocolate Cake)

Ако има десерт, който аржентинците могат да нарекат своята любима торта без дълго обсъждане, това е „Chocotorta“ – торта, която е толкова популярна в Аржентина, че присъства на рождени дни, празници и всякакви поводи, а през последните години дори се превръща в любим десерт в ресторантите. И честно казано, напълно разбирам защо. 

Това е една от онези гениални рецепти, при които почти няма какво да объркате – няма печене, няма блатове, няма сложни кремове и не е необходимо да имате диплома от сладкарската академия. Има шоколадови бисквити, кафе, карамелен крем и малко кисел крем, който балансира сладостта и прави цялата комбинация много по-лека и приятна.


А главният герой тук е dulce de leche – аржентинският карамелен млечен крем, който за тях е почти национално богатство. Слагат го навсякъде и в количества, за които ние вероятно бихме казали „Това май е малко прекалено“. Те пък вероятно биха отговорили: „Не, това е точно толкова, колкото трябва“. 

Историята на тортата също е любопитна – рецептата се появява първоначално на гърба на опаковка с шоколадови бисквити като начин да се популяризира продуктът. Само че явно маркетинговият ход е проработил малко по-добре от очакваното, защото днес Chocotorta е един от най-разпознаваемите аржентински десерти.


Тайната е в простотата, но има един важен момент – тази торта не трябва да се яде веднага. Оставете я да престои поне една нощ, а най-добре ден-два в хладилника. Бисквитите омекват, кремът попива в тях, вкусовете се смесват и от хрупкава бисквитена торта постепенно се превръща в нещо нежно, кремообразно и почти с консистенция на тирамису.

И така стигаме до моята версия на торта „Аржентина“ – без печене, с шоколадови бисквити и онзи прекрасен карамелен вкус, който прави всяка хапка опасно лесна за повторение. 🍫🤎


Необходими продукти:
400 г дулсе де лече ( варена сгушенка)
500 г крема сирене ( или заквасена сметана) 
400 г шоколадови бисквити
250 мл силно кафе ( или шоколадов мляко) 
100 мл сметана
100 г черен шоколад

Започваме с приготвянето на крема. Разбиваме крема сиренето и карамела до получаването на гладък и пухкав крем. Някои хора използват заквасена сметана за по-свеж вкус, но аз лично предпочитам комбинацията с крема сирене, защото леката му киселинност балансира сладостта на карамела и прави крема много по-приятен.

Приготвяме си кафе, а ако десертът е предназначен за деца, спокойно можем да го заменим с мляко с какао. Ако пък искаме съвсем да преминем в отбора на възрастните, добавяме малко ром или друг ароматен алкохол към кафето – за да засилим огнените страсти в този иначе невинен десерт. 


На дъното на форма за торта започваме да подреждаме шоколадовите бисквити, като предварително ги потапяме за кратко в горещото кафе. Не ги оставяйте да се напояват прекалено дълго – целта е да омекнат, но да запазят достатъчно структура, за да не се превърнат в шоколадова каша още преди тортата да е готова.

Аз ползвах бисквити закуска, но ако имате други любими бисквити, ползвайте тях. Редим така бисквити, крем, бисквити крем и така докрай.  

 

Посочените продукти ще ви стигнат за торта с диаметър около 22–24 см.

По традиция тази торта се украсява съвсем семпло – с още малко карамел и натрошени бисквити. Но кога аз съм се спряла пред възможността да вкарам малко помпозност и драматизъм дори в най-простия десерт? 

Затова реших да я завърша с малко шоколадов ганаш. Приготвяме го, като кипваме сметаната и към нея добавяме ситно нарязания шоколад. Разбъркваме, докато шоколадът се разтопи напълно и получим гладък, лъскав и копринен шоколадов сос.


Оставяме ганаша да се охлади до стайна температура, а през това време тортата вече трябва да е добре охладена и стегнала. Заливаме отгоре и оставяме шоколада да се разтече красиво по повърхността.

И ето как една семпла торта с бисквити и карамел внезапно придоби вид, сякаш има повод да празнува нещо много важно. А всъщност поводът може да е съвсем прост – просто ни се е прияло нещо вкусно.



Най-хубавото е, че това е десерт, който става още по-вкусен с времето. Оставете го една нощ в хладилника и на следващия ден ще имате мека, сочна и кремообразна торта, в която всички вкусове вече са се сприятелили.


Торта без печене, без сложни техники и без излишна суета – просто шоколад, карамел и много удоволствие във всяка хапка. 

И ако аржентинците са измислили това като начин да използват шоколадовите си бисквити, аз лично смятам, че са свършили чудесна работа.
Опитайте и вие, а после задължително ми споделете в коментар колко парчета успяхте да изядете.


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



събота, 12 септември 2026 г.

Вити банички с газирана вода/ Spiral Banitsa with Sparkling Water

 

Докато французите започват уикендите си с кроасани, които се ронят като есенни листа под краката и оставят след себе си достатъчно трохи, за да проследиш пътя си обратно до кухнята, а англичаните нагъват боб, яйца, наденички и още няколко неща в чинията, сякаш се готвят да не ядат до понеделник, тук, на Балканите, си имаме баничка. ❤️

Малка, симпатична, топла и ухаеща така, че още от първата хапка разбираш защо уикендът е измислен.

При нас рецептите за баничка се предават от баба на мама, от мама на дъщеря, а после на всяка следваща жена в семейството, като по пътя към рецептата неизменно се добавя по едно важно уточнение: „Това е най-вкусната“, „Тази е най-лесната“ или „Само така я прави, иначе не става“.

И понеже аз, освен че обичам да ям, съм решила да се изживявам и като кулинарен антрополог, приемам тази задача съвсем насериозно. Ще изследвам, ще приготвям, ще опитвам и, разбира се, ще ви споделям онези рецепти, които заслужават да останат в семейната история.

Много приятно хоби съм си избрала, нали?!

 

Особено когато се сетя за хората, които в 4 сутринта влизат в студен язовир за риба, завити до ушите и въоръжени с въдица, докато аз съм в кухнята с топла баничка и напълно научно обоснованата задача да проверя дали е достатъчно вкусна. 😂

А днешната ми изследователска работа е посветена на тези малки, вити банички. Чудесни са за уикенд закуска – хрупкави отвън, много мекички отвътре, симпатични и точно толкова малки, че да си кажете: „Ще хапна само една“.

Само че и двете знаем, че това няма да се случи.

Tази рецепта може да видите и във 
Необходими продукти:
1 пак фини кори София мел
400 г извара
200 г сирене
2-3 яйца

За намазване:
200 мл прясно мляко
200 мл газирана вода
100 мл олио

В купа смесваме течните съставки за намазване. В друга купа слагаме сиренето, изварата и яйцата. 

 

Взимаме една кора и хубаво я намазваме с четка от течната смес, а след това в долния край на листа слагаме малко от плънката. 


Завиваме на руло а след това усукваме на фитил, който оформяме на охлювче. Така процедираме с колкото кори искаме. 
Редим в тавичка и мажем с течната смес отгоре още веднъж. 

 

Пъхаме да се пекат на 180 градуса с обухване в загрята фурна за около 20-30 минути.


Още топли ги завивам със стреч фолио, за да ги задуша и да останат много мекички. 


Газирана вода в плънката е малкият трик, който ги прави толкова нежни и въздушни, а витата форма ги превръща в онези симпатични хапки, към които човек посяга уж само за още една.



Получават се малки, мекички и много ароматни банички, които са чудесни за бавна уикенд закуска с кафе и малко време, в което никой не ви пита „Мамо, какво ще ядем?“. 

С други думи, още една баничка, която успешно премина кулинарния ми антропологичен тест. И да, изследването продължава. 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3






сряда, 9 септември 2026 г.

Бразилски хлебчета / Brazilian Cheese Bread (Pão de Queijo)




Понякога си мисля колко много са се променили кухните ни през последните десетина години. Не толкова като обзавеждане, а като продукти. Ако някой ми беше казал преди петнайсетина години, когато за първи път опитах тези прословути бразилски хлебчета в ресторант Happy, че един ден ще си ги приготвям у дома, сигурно щях да го погледна с недоверие. Не защото рецептата е сложна, а защото тогава нямах никаква представа какво е брашно от тапиока.

Днес обаче времената са други. Брашното от тапиока вече спокойно може да откриете в магазините за здравословни храни, в DM, да си го поръчате онлайн, а аз с най-голяма изненада го намерих дори в кварталното магазинче. Явно светът върви напред. Остава само да измислят как калориите да вървят назад.

Тези хлебчета са естествено безглутенови, приготвят се лесно и са едни от най-пухкавите, които съм правила. Отвън имат фина коричка, а отвътре крият онази еластична, разтеглива сърцевина, която кара всеки любител на сиренето да възкликне: „Още едно само...“. За съжаление не успях да уловя този момент на снимките, но във видеото към рецептата ще го видите в целия му разкош.

Тъй като вкусът им зависи основно от сиренето, не правете компромис с него. Аз избрах продуктите на Дестан, защото са с наситен млечен вкус и се разтапят чудесно, превръщайки всяка хапка в истинско удоволствие.

А сега остава само да си отделите половин час, да извадите хлебчетата още топли от фурната и да се убедите защо тези хлебчета все още се предлагат в менюто на Happy толкова години по-късно.

Необходими продукти:
250 мл прясно мляко
100 мл олио
250 г брашно от тапиока
1 щипка сол
1–2 яйца
200 г настърган кашкавал
50 г сирене на конци, настъргано (или пармезан)


В касерола смесваме прясното мляко, олиото и солта. Загряваме до кипване, след което сваляме от котлона. Прибавяме наведнъж брашното от тапиока и разбъркваме енергично с дървена лъжица, докато получим гладко, гъсто тесто, подобно на парено тесто.

Оставяме сместа да се охлади за 5–10 минути. След това прибавяме едно яйце и разбъркваме добре. Ако тестото е твърде стегнато, добавяме и второто яйце. Трябва да получим меко, леко лепкаво тесто.

Накрая добавяме настъргания кашкавал и сиренето на конци (или пармезана) и разбъркваме до равномерното им разпределяне.


С леко навлажнени ръце оформяме топчета с големината на орех или по желание използваме пош за по-интересна форма. Подреждаме ги върху тава, покрита с хартия за печене, като оставяме разстояние между тях, защото леко ще увеличат обема си.

Печем в предварително загрята на 190°C фурна за около 20 минути, или докато хлебчетата станат приятно златисти.



Поднасяме ги още топли. Отвън са с фина коричка, а отвътре – еластични, въздушни и изпълнени с богатия вкус на разтопен кашкавал. Чудесни са както самостоятелно, така и като гарнитура към супи, салати или месни ястия.


Аз ги хапвам понякога и за закуска, ако са ми останали в кутийка - все така мекички и вкусни. 
Опитайте ги, но внимавайте - водят до пристрастяване. 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 


👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...