Божествен кезекухен с праскови / Pfirsich Käsekuchen / German peach cheesecake

 

След като тези дни отскочихме до ТУРЦИЯ с тази супер вкусна и бърза рецепта за седмична вечеря ( рецепта тук), реших днес да хванем виртуалния самолет за Германия където да си "десертим" с един истински и автентичен кезекухен или иначе казано чийзкейк. Чийзкейкът почти се класира като една от най-любимите ви торти в играта, която проведох в моя Инстаграм и Фейсбук ( и тук), където раздадох чудесни въртящи се поставки за торти. Игри ще има и занапред, затова ако досега не сте натиснали бутончето ( Следване / Like this page) сега е моментът да го направите.

Чийзкекът е любим десерт на много хора, но за германците кезекухенът си е институция :) И той като американския чийзкейк съществува в много варианти, но кажеш ли кезекухен веднага ще се сетиш точно за това - мека, ароматна тестена коричка, която държи в себе си плънка от най-кремообразната текстура на нежна, фина извара, подсладена със захар, аромати и някой плод.

Искам да ви предложа да си запишете тази рецепта, в която ще може да се насладите на сезонните плодове, но и на тези от компоти, тъй като съчетанието е неповторимо. Непретенциозен и много лесен за изпълнение, а пък в същото време веднага усещате, че ядете десерт от друга страна...което си е "пътуване" само по себе си! 

Хайде,  да ви покажа как се прави :) 

За кората: 

250 г брашно София мел Екстра

125 г масло

75 г захар

1 яйце

1 пак. ванилия

1/2 пак. бакпулвер

За пълнежа:

700гр праскови ( свежи или от компот) 

Около 750 г кварк

150 г захар

1 пак. пудинг ванилия

1 ванилия

3 яйца

70 г масло

кората на един лимон

щипка сол

От продуктите за кората омесваме тесто, като е добре маслото да е меко, но не много. Аз замесвам маслените теста на миксера, тъй като стават много бързо и маслото не се топи от топлината на ръцете ми. 

Ако все пак тестото стане меко и лепне, завийте го хубаво в стреч фолио и го приберете в хладилника да стегне за 30 минути.

След като стегне, върху леко набрашнен плот го разточете на не много тънък лист. Листът трябва да е достатъчно голям, така че да ви стигне за форма за торта с диаметър 26 см, така че да покрива и стените.

    

След като е готова, прибираме в хладилника и се заемаме с пълнежа на кухена. 

Разделяме жълтъците от белтъците. Разбиваме белтъците с част от захарта на сняг. 

                     

Към тях прибавяме постепенно жълтъците, мекото масло с останалата захар, лимоновата кора, пудинга, ванилията, солта и кварка.

Кварк за момента винаги намирам в Лидл и представлява кремообразна извара, в по-течен вариант, като кисело мляко. Предлага се с различни вкусове като аз ползвах с вкус на ванилия, но мисля, че понякога дори пускат с праскови. 

Аз реших да използвам пресни праскови за да постигна този аромат, като имах още домашни. Вие може да ползвате такива от компот или пък дори да замените с някакъв друг плод. 

Изсипваме половината от сместа в облечената с тесто форма ( да, тя не се пече предварително) и нареждаме отгоре прасковите, като ги слагаме на по-големи парчета. 

          

Отгоре излизваме остатъка от сместа и изравняваме.

Пъхаме да се пече на 170 градуса с обдухване за около час и 15-20 минути. Покриваме с фолио след като придобие хубав захар.

При мен фолиото се беше подвило от едната страна и леко ми загоря крайчето, но не беше фатално пак стана супер вкусно. Поръсваме с пудра захар преди поднасяне.

Този вид чийзкейк се отличава с вкусна кора и изключително кремообразност. Свежестта на прасковите пък прави десерта още по-вкусен, когато се консумира охладен. 

Когато живях в Германия не можех да се наситя на този вкус на чийзкейк с йогурт и въобще комбинацията на мекото тесто, което се топи в устата. 

Опитайте го и вие! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Шоколадов щолен / Chocolate stollen

Забелязали ли сте, че понякога роднините ни са голям извор на бисери? Мине не мине и някой плесне нещо във въздуха, което може да те разсмее и в най-мрачния ден. Разбира се, много често те не целят да предизвикват у нас спонтанен изблик на смях, защото в тяхната главa си имат логика нещата, но отстрани си е забавно, не можем да отречем. Ето пример, за да може по-лесно да ми схванете мисълта. 

При последното ми гостуване, видях, че мама вече спи с два супер дебели юргана, от онези, които могат да се ползват за спасителни акции в Хималаите и вътре са с водна риза и парен ефект. Мислех, че при последния ни пазар е купила втория за гости, но не, тя ги е надиплила един върху друг. 

Прозореца и беше открехнат и разбира се, като много хора смятам, че е полезно да се спи на свеж въздух, макар да знам колко е зиморничава и я бъзнах защо си е отворила прозореца, а тя с цялата си сериозност на която е способна ми каза, че това е с цел да се калява.  

Сигурно, някъде там дълбоко под преспата от гъши пух където всяка вечер и прави компания гуменa грейка с вряла вода, майка ми си мисли, че ако открехне леко прозореца това граничи с каляване, но аз лично го намерих за супер сладко и забавно. 

Друг пример, при последното ми гостуване при вуйчо, той остана притеснен ,че изпусна една от десетте прогнози за времето, които смята да гледа тази вечер. Вуйна ми го попита какво толкова важно има, а той напълно потресен от случилото се отговори, че сега не знае дали утре ще е топло или студено. През декември! Разбира се, че няколко градуса биха променили дрес кода му за работа, в която има униформа и постоянна температура, защото все пак може да иска да разчупи нещата и да иде по бански. Вуйна ми погледна през прозореца, после него, после пак прозореца и после вуйчо ми и каза " не, утре ще е за море"

Аз лично не следя прогнозата за времето, защото костите на моя приятел Коцката ми дават по-точна информация, но затова пък не пропускам да отбележа колко малки неща от ежедневието може да ни донесат усмивка, ако им позволим. Някой ден ще ни липсва именно тази "желязна" логика от страна на близките, сладките им изказвания и мислите, които са ангажирали съзнанието им.

 Понякога сякаш спирам всичко на стоп кадър и седя в стаята оглеждайки всеки един от тях, са малките бръчки по челото, движенията на ръцете им и се опитвам да попия всеки спомен за смеха им и начина по който устните им се извиват в усмивка. 

Така е и начина по който искам да запомня всеки човек - усмихнат. За да им донеса повече усмивки и тази Коледа, реших да добавя в подаръчните кутии и малко щолен. За да може усмивката да е по-широка, напарвих щолена шоколадов, защото с шоколад всичко е по-добро.

Необходими продукти:

500 г брашно София мел Екстра

100 г черен шоколад

100 г млечен шоколад

200 г марципан

250 г извара

110 г захар

120 г масло

1 пак. бакпулвер ( 10 г) 

100 г сушени плодове (боровинки, стафиди, захаросани плодове) 

2-3 с.л. лимонови корички

20 г тъмно какао

1/2 с.л. канела

1/2 ч.л. кардамон

щипка млян карамфил

3 с.л. ром

2 бр. яйца

2 пак. ванилена захар

Още: 

80 г масло

80 г пудра захар

Започваме като пресяваме брашното в купа и прибавяме какаото и бакпулвера.

След това разтопяваме нарязваме на парченца млечния шоколад, а черния разтопяваме на водна баня или в микровълновата.

                             

Към сухата смес прибавяме лимоновите корички и подправките, които разбира се може да са на вкус и разбъркваме, 

а след това прибавяме захарта, изварата, яйцата, рома, мекото масло и разбъркваме. След като разбъркваме всичко добре, прибавяме и нарязания млечен шоколад. 

                     

Може да добавите сушените плодове и ли нарязаните захаросани в тестото или после като плънка - оставям на вашия вкус и преценка.

Оформяме тестото на правоъгълник около 30 х 20 см, а в него слагаме оформения на фитил марципан ( около 30 см)  и плънка по желание - аз сложих крокан и сушените боровинки, напити в ром.

Завиваме го като бебче първо прихлупваме от едната страна, малко по-дългата и после от другата.
Още от сега изглежда супер апетитен, а само ако знаете как ухае....



Печем го в предварително загрята фурна на 160 градуса с обдухване около един час, а щом стане готов, вадим от фурната и мажем с останалото масло и като попие , поръсваме с пудра захар.

Щоленът е чудо на чудесата сам по себе си,защото може да издържи дни, без да промени вкуса си, не се разваля и ако има сладък хляб, ухаещ на Коледа това е той. На пръв поглед сух, но отхапеш ли усещаш меката същност, която благодарение на изварата стои винаги свежа и сочна. Но какво ви убеждавам, направете го сами и се убедете и без това става за час :) 

Весели празници, приятели! 

 п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Баварски Бретцели / Bavarian Pretzels

Такова хубаво време се е отворило последната седмица, че баш си е за бира! Само да не се налага да си на работа, а да си льоскаш от златната напитка, препичайки си гърба на слънце.  Добре си знаят германците да си спретнат един празник и през октомври, да си намират поводи за пиене.

В България поводи за пиене има всеки ден - я ти е дошла сметка за тока, я съседите ти ще надуят чалга, но виж поводи за празнуване, това трябва да си го създаваме сами. 

Аз лично така съм затрупана от работа и като считате работа, считайте всякакъв вид - служебна, блогърска, домакинска, че понякога и градинска, защото ако баба се обади, че има нужда от помощ да се свърши на село още днес, аз трябва да яхна метлата ( кой каквото има, моля, моля) и да ида при нея.
Последният път например ми се обади, че моят орех е родил тази година и е добре да ида да си го обера. Като знам как злоупотребявам с орехите у дома, някое килце аванта няма да ми дойдат лошо за семейния бюджет и както казах - метлата и марш на село, веднага след работа,. Взех си двама помощници с мен, за да има кой да одруса дървото, а пък другите да събираме. 

Беше хладно, вече се смрачаваше, а високата и изсъхнала трева покриваше все още влажната земя след последния дъжда. Ровехме се в нея и обикаляхме с чантите нагоре надолу, докато валяха орехи и се смеехме, ако някой го тресне по главата.
Ех, Октомври! Хубав месец, за хубави спомени с хубави хора! Пожелаем си още много години да мога да откликвам на обажданията на баба и да ме измъква от ежедневието и задълженията в града, с тези малки наши случки.

Баба е майсторка на тестените печива, и се радва, че внучка й най-сетне може да борави с точилката и по -друг начин, освен да играе  " на междузвездни войни"с нея, както правих като малка. 
Потопена напълно в духа на Октомври и сладките спомени от почивките ми в Германия, реших да спретна едни октомврийски бретцели у дома. 

Миналата година по повод Октобърфеста ви представих рецептата за класическия джолан, който похапват германците под звуците на Ein Prost, а тази ще хапвам вкусните солени гевречета.

Всеки, който ги е опитвал знае, че те си имат специфичен вкус - малко като солети, леко твърди и солени отвън, но меки отвътре. Идеални за мезе с бира, месо или просто лека следобедна закуска.
Да си призная мен малко си ме беше страх от тази рецепта, тъй като си има своите специфики, но който го е страх не ходи в гората, а аз се ръгам навсякъде, така че - ей ги на :) 

Спретнах ги по тази рецепта, като се надявам пълното ръководство стъпка по стъпка, да ви покажа, че не са никак трудни за правене. 

Необходими продукти:
Около 5 3/4 ч.ч./ 862 г брашно София мел за баница

2 ч.ч. / 454 мл хладка вода

4 ч.л. / 12 г суха мая 

2 с.л. / 27 г масло / мас

1 с.л. мед

1 с.л. сол

Още : 

морска сол за поръсване

1/4 ч.ч. сода бикарбонат

Започваме с приготвянето на тестото. Пресяваме брашното и затопляме леко водата. В купата в която ще месим ( на ръка или миксер - Люси вече го прави само с миксера :) слагаме две-трети от брашното и правим кладенче. В него изсипваме меда, маята, водата и може малка част от леко разтопената мазнина.

                             

Започваме да добавяме постепенно от останалото ни брашно, мазнина и сол, докато замесваме и получим нелепнещо тестото. Съветвам ви да не добавяте цялото брашно, ако ви се струва, че тестото е вече готово - трябва да бъде почти твърдо, но все пак още пластично. Аз бях направила перфектното тесто, но имах още в е купата и реших да ги употребя, но според мен беше излишно, затова и ви казвам на вас, усетите ли че е станало идеално, като пластелин, оставете тези няколко супени лъжици брашно в купата.

След като тестото е готово, го прехвърлете на плота и го оформете на пънче, което да разрежете на 12 равни части. Оформете ги на топки. Оставате ги за малко да се отпуснат на топлото, около пет минути, като ги покриете с кърпа или стреч фолио, а после ги оформете на цилиндър. Оставете ги отново да се отпуснат пет минути. Разбира се, че може да пропуснете някои стъпки, но баварците така правят и аз реших веднъж завинаги да последвам една рецепта без много да питам.

                             

          

Взимаме едно от тях и го разточваме на едно по-дебело фитилче  около 30-40 см, а след това започваме да го разточваме с ръце до към 70 см,

 като се стараем да оставим средната част ( някъде около 10 см) по-дебела. Получава се нещо такова. След това идва сплитането, което мога да ви покажа най-лесно със снимките тук:

                            

След като усучем двете по-тънки кранчета, ги вдигаме нагоре и ги притискаме добре в страните, за да могат да залепнат.

Редим бретцелите в подходяща тавичка, като ги оставяме да втасат първо на стайна температура, непокрити за около 40 минути, а след това, за да стегнат ги прехвърляме в хладилника. Така се образува коричка върху тях, и запазват формата си при потапянето си във водата после.

 ( Към този момент вече се чудех дали си струва времето с тия бретцели, но после си казах, че за около час не съм мислила за нищо негативно, а усещам пеперуди в стомаха, затова и всичко, което ни кара да се чувстваме така, да учим нещо ново и да се развиваме си заслужава) 

След като бретцелите са готови, си правим разтвора за тяхната "баня". 

Тук идва най-голямата изненада!!!

По принцип за баварските бретцели се прави баня от луга с ниска концентрация на сода каустик ( 4%) , и се работи с ръкавици. Така те придобиват този тъмен, класически цвят, с които ви са познати от магазините. 

Тъй като едва ли много от вас ще се заемат да търсят такава сода каустик ( пък тя трябва да е чиста като за лаборатория) , ви предлагам да направите по-лесния начин. Той е просто около 2 литра вряла вода и сода бикарбонат, които да разбъркате добре. 

Потопете всяко бретцчелче в тази баня и ги оставате леко да поврат около 2-3 минути, а после отцедете и наредете отново в тавичката.

Ако искате по-тъмен цвят, може да намажете с жълтък ( леко размит с вода) или само да поръсите с морска сол. Аз избрах без яйце :) 

Пъхаме да се пекат във фурната на 200 градуса за около 10-15 минути, така че да хванат цвят, но и да останат меки отвътре.

Бретцелите си имат специфичен вкус, леко тегави, леко твърди, леко меки, леко солени, леко сладки, но не можеш да спреш да ги ядеш. А само колко бира изпиват...

Ach du meine Güte!

Надявам е съм ви заинтригувала и изпълнила желанието ви за повече тайни от кухнята, интересни чуждестранни рецепти и какво ли още не, тъй като следя каквото съм обещала да се изпълнява!                                                Може да са избори сега, но поне от едно място да си нямате грижи, че каквото кажат, ще се изпълни :) 

Петък е , слънчево е, заслужила съм и аз един биронко! 

Усмихнат и вкусни уикенд, приятели!

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!