Показват се публикациите с етикет торта. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет торта. Показване на всички публикации

вторник, 11 ноември 2025 г.

Торта "Наполеон" с фини кори / Napoleon Phyllo Cake


( Очаквай видео рецепта скоро ) 

Вижда ѝ се краят и на тази година… А каква година само!
Струва ми се, че беше доста тежка, емоционална и година на промени. Още повече ми се струва, че следващата, а може би и няколко след нея, ще бъдат същите.

 Опитвам се да не съм от хората, които живеят в миналото, нито пък от онези, които се страхуват от бъдещето. Затова се стремя да се науча да живея и да се радвам на настоящето. 

Понякога това е истинска борба с вътрешния ми свят, който винаги се опитва да бъде подготвен за всяка ситуация — особено ако е лоша.


Като бях малка, бях убедена, че ще си направя къща с бомбоубежище, а да се презапасиш с някои жизненоважни продукти никога не е лоша идея. Било заради изненадваща снежна буря и блокирани пътища, било заради пандемия (сега някой ще каже, че съм параноичка) или дори нападение от безмозъчни зомбита… Няма какво да се лъжем — те вече са сред нас.


И тук идва въпросът — как да се научим да изместим фокуса на вниманието си от несигурното бъдеще към хубавите емоции, които можем не просто да преживеем, а истински да изживеем и да им се насладим в настоящето?


Смятам, че храната е едно от онези ежедневни действия, които сме свикнали да приемаме просто като средство за бързо набавяне на енергия, но не и като възможност да изпитаме истинско удоволствие от живота. Творчеството, експериментирането, вълнението от нещо ново и непознато могат да ни донесат онова приятно, гъделичкащо чувство на любопитство — като на малко дете, което за първи път вижда ново животно, сложен предмет или как багер копае.

Обещавам ви, че днешната рецепта ще изпълни душата ви с всички тези усещания, а накрая ще запълни стомаха ви с супер вкусен десерт.

Попаднах на тази viral рецепта на няколко места в интернет и първоначално я подминавах, защото ми изглеждаше суха и някак обикновена. Но останете с мен още малко, за да ви убедя, че това е един изключително лесен и ужасно вкусен десерт, който — наред с още три торти — беше обявен за фаворит. И не, той изобщо не е сух, а мек като истинска торта Наполеон!



Необходими продукти:
1 пак. фини кори София мел
150 г масло
50 г захар
50 г млени ядки 
Крем:
500 мл прясно мляко
2 яйца 
30 г царевично нишесте
50 г захар
300 мл течна сладкарска сметана 
200 г маскарпоне ( по желание) 
1 ванилия


Ако потърсите рецепта в интернет, ще откриете много варианти, но според мен моята си е най-добрата.
Започваме, като навиваме корите на руло и ги нарязваме на лентички.

Аз използвах форма за сладкиш, добре намазана с масло и олио, с размер около 22 см, но вие можете да направите и по-голяма. 


Слагаме част от лентичките във формата и ги разпределяме равномерно, така че да покрият дъното. Поливаме леко с разтопеното масло. Поръсваме с малко захар и смлени ядки. Аз използвах бадеми, но вие можете да сложите орехи, лешници или каквото ви хрумне.

Печем в добре загрята фурна на 180 °C, докато се зачерви, след което изваждаме. Внимателно махаме блата от формата, намазваме я отново с мазнина и приготвяме следващия „блат“ по същия начин.

Аз успях да направя общо четири блата. Оставям ги да се охладят напълно.

 

За крема разбиваме сметаната на сняг и постепенно започваме да добавяме към нея добре изстиналия, приготвен предварително млечен крем. Може да го направите малко преди това или дори предишния ден.

Млечен крем: Слагаме на котлона две трети от млякото. Прибавяме захарта и оставяме млякото да се загрее, докато захарта се разтвори напълно.
През това време в купа разбиваме двете яйца с нишестето. Добавяме и отделеното мляко, така че да получим по-рядка смес. Изсипваме я на тънка струйка, при непрекъснато бъркане с телена бъркалка, към горещото мляко на котлона.

Бъркаме, докато кремът се сгъсти. Сваляме от огъня, прибавяме ванилията и оставяме да се охлади. Най-бързо става, ако го изсипем в добре охладен метален поднос, разнесем го на тънък слой и покрием със стреч фолио. Така, на тънък пласт, ще изстине най-бързо. 


След като смесим сметаната с изстиналия крем, добавям и малко маскарпоне — просто защото исках кремът да стане по-богат. Ако желаете, можете да го пропуснете.

Сглобяваме тортата, като редим: блат, крем, блат, крем.
Няма да имате нужда от ринг за торта или тава — и блатовете, и кремът са достатъчно стабилни.

  

За една нощ в хладилника блатовете омекват достатъчно, така че да усетите приятно хрупкава повърхност и нежна, мека сърцевина на тортата. 


Може да я поръсите с малко пудра захар за по-зимна визия, а аз добавих малко свежи малини за украса и апетитен контраст на цялата сладост. 

Наистина не очаквах да ми хареса толкова, и да не казвам голяма дума, но май ми допада дори повече от оригинала.


Стои по-лека, а самите блатове не са толкова глетави. Трябва да опитате този вариант и да ми кажете кой ви е харесал повече — а аз ще споделя резултатите от анкетата :)


Вие не забравяйте да ми изпращате снимките на вашите творения по мои рецепти. А, сега да почвам да режа парчетата, освен :) 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3




петък, 3 октомври 2025 г.

Крем торта "Плаващи пясъци" / 3-Layered Custard Biscuit Cake

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Кой е най-сладкият момент, който изживяхте напоследък? Говоря за онези мигове, които наистина разтопяват сърцето.

За мен това беше съвсем наскоро – една сутрин, докато се приготвях за работа. Поглеждам и виждам как Боян е сложил своето мече в столчето за хранене. Малко след това извади чинийка, лъжичка и чаша… и започна търпеливо да го храни. 

Щях да се пръсна от сладост. Тихичко, с телефона, се опитах да запечатам момента и да го изпратя на баща му — „Виж само каква сладурия сме сътворили!“

Обожавам да наблюдавам всеки етап, през който преминава, и всички нови умения, които усвоява. 

Да, миенето на зъби си е приключение от поне 30 минути — я изяде пастата, я сменим три четки… но пък го прави с желание. Почти всичко минава през обяснение. Понякога се усещам като адвокат в съдебна зала, който води пледоария само и само да си обуе обувките. 

Но истината е, че дълбоко (понякога доста дълбоко!) в себе си, аз се гордея. Гордея се, че е смел, буден и търсещ. Че иска да разбира, да пита, да изследва. Че показва какво харесва и какво не.
Че е щастлив. И свободен.

Всеки родител знае колко много усилия струва това — да дадеш усещането за сигурност.
Да знае детето ти, че когато мама и тати са до него, може да лети с тротинетката, без да мисли за нищо.
Че няма да заспи, докато и двамата не са до него, докато не ги закачи с малките си пръстчета, докато не се посмеем заедно и не мушнем носле в онази мека косичка, която ухае на… небе. 

Щастието си има име. И то е дете. 

























Простете ми, че понякога не успявам да публикувам навреме, толкова често, или пък че рецептите не винаги са точно това, което очаквате.

Истината е, че съм заета… да живея. И да обичам. В истинския живот. Алгоритъмът на социалните мрежи не е най-големият ми приоритет на този етап в живота ми.

Все още готвя — почти всеки ден. Снимам, описвам, хапваме си добре. Но вместо да робувам на това пространство и идеята да бъда "следвана " на всяка цена от всеки, искам то да остане едно място за откровеност, автентичност, за вдъхновение и за истински моменти. Нещо, което все повече липсва в интернет пространството.

Оставям профила ми да отразява не перфектния, а реалния ми живот.
Надявам се и вие да продължите да го споделяте с мен – с усмивка, с разбиране и с онази топлина, заради която си заслужава всичко това. 

За щастие, през всичките тези години събрах толкова много рецепти, които всеки ден някой от вас преоткрива. А аз – аз винаги ще намеря нова торта, която си струва вашето внимание. 

Нали затова ме наричате "кралицата на тортите"

 Все още ги обичам. Все още ги правя. Но искам всяка една да е специална – да ви изкуши с нещо различно: понякога с продуктите, друг път с визията, или просто с техниката на приготвяне.

Днешната торта е, както каза моята колежка Роси "наистина специална". Нарекох я торта "Плаващи пясъци", защото когато я опитате ще разберете. И не се притеснявайте, не е никак суха. Даже напротив. Тортата от три вида крем!


Тази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти
1 литър прясно мляко
120 г захар
3 бр. пудинг ванилия
250 г млени бисквити
250 г масло
100 г млени орехи или лешници
100 г черен шоколад

Започваме като слагаме две трети от млякото със захарта на котлона да се загреят. В купичка разбиваме нишестето с останалото мляко. Прибавяме към горещото мляко при непрестанно бъркане, 


докато кремът се сгъсти. След това прибавяме 250 г масло. Може да добавите и половин пакетче, но толкова ще е още по-кремообразна.

Разделяме крема на три равни части. 

 

Към едната част прибавяме 200 г млени бисквити, към втората 100 г млени ядки и 50 г млени бисквити, а към третата 100 г тъмен шоколад. 

Във форма за торта с размери 20-22 см, разпределяме най-отдолу пласта само с бисквитите. Той е най-плътен. Може да притиснем с ръка, за да изравним. 

 

Другите два пласта може да сложите както решите, аз слагам първо този с ядките, но ако искате да има контраст - сложете този с шоколада. 

 

Прибираме тортата в хладилника да стегне за една нощ и готова - на сутринта, украсяваме по желание.
Аз го направих с малко шоколадов ганаш, бисквити и ядки, така че да показва какво има в тортата. 

Тортата е изключително кремообразна – на практика си е направо крем! Но ще се убедите колко е приятно да похапвате такава торта, която има всички елементи на перфектната торта… само че без блат.


Нямам търпение да споделите и вашите впечатления в коментарите!

А аз отивам да си хапна последното парченце, което съм скрила в кутия за риба, за да не ми го пипне никой.  Хитро, а?

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3




неделя, 17 август 2025 г.

Баклава със сладолед / Ice cream baklava cake



Дни преди рождения ми ден съм благодарна за всичко, което ми се случва, и за това, което не се е случило. Сигурна съм, че и едното, и другото е било за мое добро. Помъдрявам — и това си личи не само по способността ми да говоря отзад напред като Йода заради недоспиване, а и по това, че около мен се появиха много учители, които ми показаха още повече истини за живота.


Да обичаш истински си остава най-голямото удоволствие от живота, а да имаш здраве и време — най-ценното, което можеш да притежаваш. Благодарна съм за семейството си, за половинката, за кумовете, най-добрите ми приятели, готините ми колеги, за най-сладкото подаръче на съдбата — моето детенце. Благодарна съм и за това, че макар и да не сме лишени от проблеми и ядове, все намираме изход от тях. А, когато още не сме — вярвам, че просто не им е дошло времето.

Все така искам по много. Искам още време, още пътешествия, възможности, успехи — и дори когато не са точно толкова, колкото съм мечтала, пак съм благодарна. Не е като да липсват.

Все бързам за някъде — все някакъв час, ангажимент, документ трябва да подам — но една от големите ми „грижи“ си остава, че все не успявам да се видя с всички прекрасни хора, които познавам, радвам им се и наричам приятели. Абе, с две думи: хубаво е да те валидират. :)


 
Това са най-динамичните ми години — да си родител на малко дете, да работиш, да имаш странично хоби (което си е още една работа на главата), да се опитваш да си съпруга, що-годе читава домакиня, съвестен гражданин, социална птица, да не извършваш престъпления към хора, на които отвсякъде им личи, че заслужават по една талпа в главата... 
И въпреки всичко — да останеш оптимист, силен, независим, забавен, с младо лице, поддържано тяло и здрави зъби в устата.

Усещам, че вече достигнах възрастта, в която не само имаш основни житейски умения и такива по специалността, по която си завършил, но и животът те е накарал да придобиеш още квалификации: градинар, санитар, сладкар, пекар, помощник на строителен обект, вътрешен дизайнер, икономист, финансист, юрист, парамедик, администратор, педагог, психолог, фармаколог, кредитен консултант, брокер и оператор на казан за варене на ракия.

Пожелавам си още неща да науча — от сладък опит, разбира се. :)

А като говорим за сладко — няма как да не ви почерпя с нещо наистина изкусително за всички хубави поводи, които изминаха: рождения ден на моя племенник, именния ден на сестра ми Мария, рождения ден на баба Лиля и за това, че Боян вече почти казва „Обичам те“.

 

Днес искам да ви почерпя с една тортичка, за която мечтаех отдавна. Винаги съм обичала да съчетавам сиропираните десерти с топка ванилов сладолед — още от времето на Жан Виденов. :) Но сега открих начин да направя десерт, който ще ви разтопи от вълнение — тортата Баклава със сладолед. За още по-бърз вариант може да ползвате готов сладолед, но аз ще ви покажа как да си го направите по напълно домашен начин. Ето как:

Тази рецепта може да видите и във 


Необходими продукти:
4 бр. фини кори София мел
200 г ядки орехи и шамфъстък
250 мл сладкарска сметана 
80 г масло
2 белтъка
300 г захар
1 лимон
крокан


Започваме с приготвянето на сладоледа. както казах, може да ползвате и готов ванилов сладолед от кутия, който да замразите в тази формичка, или ако ви оставят често белтъци за доизползване, направете си този вкусен домашен сладолед, познат още като Френски нуга сладолед. 

За целта разбийте първо белтъците с 100 г от захарта на твърд сняг, в напълно суха купа. След това разбийте и сметаната на сняг.

 

Смесваме ги в купа внимателно, така че да запазим въздушността им. 


След това прибавяме кората на един лимон, крокана и плодчетата от сладкото. Най-добре става с плодчета от зелени смокини и черешки. Разбъркваме отново. 

 

Прехвърляме сместа в тавичка  с диаметър 20 см покрита със стреч фолио и завиваме добре. Прибираме във фризера. Тази операция я направете поне няколко часа, а най-добре един ден по-рано от приготвянето на десерта. 


Приготвяме си захарния сироп от останалите 200 г захар и чаша и половина вода, какато и 1-2 ч.л. лимонов сок.

Сгъваме корите и 

 

изрязваме кръг с размерите на тваичкта, в която ще правим баклавата. Аз ползвам дъното на формата за шаблон. От 4 листа излизат 18 броя, като може да ползвате всички или част от тях.

Смиламе ядките и разтопяваме маслото. Аз добавям и малко олио към разтопеното масло, за да не се втърдява много бързо. 

 

Сглобяване на баклавата. Намазваме формичката и почваме да слагаме един по един листата за баклавата, като ги мажем с масло. Правим долен пласт, като аз използвах осен броя кори, след това разпределяме млените ядки и завършваме с още шест броя кори, всяка намазана с масло. 

 

Режем на триъгълници и пъхаме да се пече във фурната на 180 градуса с обдухване, докато се зачерви хубаво отгоре. 

Още топла я заливаме с вече изстиналия и сгъстен захарен сироп.

 

След това отстраняваме горния пласт на баклавата до ядките и 


поставяме сладоледения пласт, като го обръщаме от формата директно върху десерта. С помощта на стреч фолиото става много лесно отлепването.


Отгоре нареждаме отново всички триъгълничета за баклавата и украсяваме по желание. 


Може да поръсите с още ядки, част от сиропа за повече ефект. Аз искате баклавата да се пробива по-лесно с виличката е добре да направите горния пласт малко по-тънък от долния, както правя аз. 

Не се притеснявайте, тортата може да се замрази отново, ако не се изяде веднага. За целта аз обаче я нарязвам на парчета и ги прибирам в кутийки. 


Половината торта замина при нас от трима човека, така че нямайте големи очаквания за първия вариант, но все пак съм длъжна да предложа. И все пак, ако я изядете на едно сядане, е грижа, която няма да имате :) 

А, сега, както съм обещала, вадете виличките, почвам да режа тортата. 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3








 

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...