понеделник, 27 май 2019 г.

Лесна и бърза сладоледена торта с шоколад / Swiss roll chocolate ice cream cake


Свършиха празници, чествания, абитуриенти, награди и май е време вече да отдъхнем. Или поне аз ще искам да го направя. Ще посветя една седмица на моето семейство, а съм сигурна, че после ще имам още много истории за разказване, и надявам се - още повече рецепти за споделяне. Сигурно и на вас ще ви дойде добре една седмица почивка от моите изкушения, все пак лято иде. И точно по този повод искам да завърша стария и да започна новия сезон с една отдавна обещана рецепта, а  тя е за сладоледна торта. Може би най-лесната такава торта, която признавам си, не мислих, че ще ме впечатли кой знае колко, освен с факта, че се прави супер бързо и всеки може да я направи. 
Мързелът ми беше вече в катастрофални измерения последно време, затова ползвах и готови рула от магазина, но ако сте по-амбициозни от мен, може да си направите домашно руло - рецепти в блога бол, за да ви помогнат в начинанието. Аз обаче наистина исках да направя една от най-лесните и бързи торти, затова и ако трябва да кажа за колко минути се прави, сигурно 10-минути са достатъчни.


Най-важното нещо в случая тук обаче е сладоледа, а за него ми се иска да си поговорим повече. Разбира се, че може да ползвате всякакъв сладолед - купен или домашен, но аз реших да опитам един нов вид сладолед, за който бях научила преди време. 
Не веднъж съм ви споделяла, че качеството на сладоледа за мен е нещо, което не приемам с лека ръка и винаги ще търся рецепти и варианти на това студено изкушение, които да се отличават с уникалност на вкуса! Хубавият сладолед за мен трябва  да бъде кремообразен и разтеглив, плътен на вкус, и в никакъв случай да не усещам сухото мляко или други там смеси, които "лъхат" от много продукти на пазара. Някои пък са прекалено сладки, така че вместо да ме разхлади, после трябва да изпия галон вода. 


Е, не можах да се стърпя да опитам в такъв случай да си приготвя истинско домашно джелато от новите продукти - сладоледи на Вера Италия. Знаете, че италианската кухня е нещо, което няма да спра да тествам под всякаква форма и освен това исках да видя дали този вид "домашен сладолед" ще е по-различен.


 Признавам си, малко ме спираше цената, защото имайки предвид този от магазина се съмнявах дали ще си струва, но ооооо, да! Струва си и още как! Сладоледът е без химични консерванти, оцветители и всякакви такива гадорийки, което освен, че го прави чудесен натурален продукт, може да се усети и във вкуса му.

Майка ми се обади да поиска да изпратя торта към нейната работа, ако има налична ( жената се грижи да не предозирам със сладкиши у дома), но съвсем честно й отказах. Казах й" Твърде вкусна е за раздаване, мамче. Трябва да опиташ това джелато и да си го разделим двете!! Сигурна съм, че ако й седнем ще я унищожим за минути!!!" 


Е, не й трябваше много убеждаване, веднага след работа цъфна, готова да си вземе такси, за да не й се разтопи тортата докато си я занесе у дома. Отрязах едно, после второ парче, на третото ни хвана малко срам и си го разделихме.  И двете бяхме впечатлени от супер наситения шоколадов вкус на сладоледа. Очаквах да е по-скоро на какао или вкус, който съм свикнала да различавам в купечките сладоледи, но този, ооооооооооооооооооооо, този направо ти лепне по зъбите като дъвка от плътност! Не знам как са другите вкусове, но шоколадът определено ни впечатли много. Харесва ми и начина на приготвяне на сладоледа, тъй като определено става доста кремообразен и ще се опитам да го приложа може би и на домашен такъв, за да видя дали ще има същия резултата или съставките тук си казват своето. 


Повече за торта ще ви кажа в процеса на приготвяне, защото то се вижда на вид на какво съм наблегнала - шоколад, шоколад и пак шоколад. Но ето и самата рецепта: 


Необходими продукти:
Около 500 г шоколадово руло
3-4 с.л. Нутела
шоколадов ганаш за заливката


Според инструкциите сладоледа може да се приготви добре в блендер и след като вече имам такъв в миксера, който си купих от същото магазинче ( вижте го тук), реших, че е време да му направя сефтето. Това беше и и една от главните причини да си купя втори миксер, тъй като този модел комбинира миксер с блендер и месомелачка. В сайта в момента има обаче и машини за сладолед, като все още мисля дали да се харча за такава, но друго си е да имаш качествена машина ( Абе, сигурно и до там ще стигна :) 


Да спомена, че докато не решите да си направите сладоледа, може да си го съхранявате на стайна температура, а когато решите, че е дошло заветното време,  се замразява крема от кутията на малки порцийки, като за кубчета лед или мъфини, но аз винаги правя каквото си реша и  просто го замразих в една голяма, разлята тава. След това си откъсвах парченца от шоколадовата смес, която е много плътна и лепкава.


Слагаме тези парченца в блендера и пускаме да се разбият докато станат на крем. Някои части разбивах леко на ръка, не исках да пребивам сместа, да не се втечни прекалено, но наистина ставаше с текстура на истински сладолед!


Подходяща купа опаковайте със стреч фолио или заплесите, които не са видели, че им е свършило, да го направят с фолио като мен.


Нареждаме около две-трети от рулото, което сме нарязали на филийки с дебелина около сантиметър.


След това изсипваме половината сладолед и изравняваме.


Отгоре слагаме няколко щрихи от Нутелата, като гледайте да не са супер дебели, а на по-тънки нишки, тъй като тя замръзва и става твърда после, но Божке, какъв кеф е да имаш и парченца шоколад в шоколадовия сладолед!!!!! 


Слагаме втората половина от сладоледа, изравняваме и покриваме с останалите парченца руло. Завиваме с фолиото и хайде във фризера да стегне! 


Аз исках да стегне много добре, за да мога да си позволя повече снимки, преди да тръгне да се разтича, с което може да си обясните и твърдата му текстура. 


Не се заблуждавайте обаче, сладоледът е наистина много кремообразен и ако искате да му се насладите в тази форма, на тортата няма да й трябва много време във фризера.


Макар и супер елементарна, не можах да си спестя украсата и към тази торта, защото трябваше да отразява каква шоколадова бомба е всъщност.

Всичко друго на снимките ви е познато - ганаш, шоколадова украса, цветя, бабините часовници и романтичната чинийка за бижута от магазинчето Vanilla. bg.! ( Помните, че и там имате код за намаление, който може да използвате до края на месеца. Повече вижте тук)


Оставям ви сега с тези вкусни кадри и идеи да изкарате седмица, а аз ви обещавам , че скоро ще съм пак на линия с още невероятни предложения! Вие не спирайте да ми пишете с ваши коментари в блога, идеи, предложения, желания, рецепти, а аз ще отговоря при първа възможност!

За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!




петък, 24 май 2019 г.

Солен тарт с чери домати и сирене / Cheese and cherry tomatoo tart


Хубав празник е днес - 24 май и тъй като започнахме седмицата с торта, смятам да я завършим с тарта. Нещо соленко, вкусно, бързичко, така че да ви даде идейка за хапване през почините дни, и то такава, в която може да се развихрите и да изразходвате някои от поостаналите продукти в хладилника. Обожавам такива рецепти, защото когато пазарувам съм като навиждала и взимам от всичко по малко, да има, и после се чудя как да се изконсумира, защото ако у дома не се сложи на масата ( от мен), никой няма да се амбицира да иде да рови в хладилника. Затова пък сами не занаят колко често са яли неща, които уж не ядат, но още са живи и здрави, все не мога да ги уморя :) 
Когато жената е македонказодията е без значение.

Този вид мислене е характерен за доста македонки, а пък 24-ти май е празникът и на моя град Благоевград, затова реших да си покажем малко характера с днешното ястие. Умно, вкусно и красиво и то като нас ( и скромно, и скромно), малко джаста-праста, но винаги на ниво, а ако искате да е съвсем автентично, сложете и щипка пикантност, че за къде без нея, ако говорим за македонските жени. 



Сигурно ще попитате какво му е различното на този тарт от една готова пица и освен, че ще си хвърлите парите за същото, ама че двойно като цена, тук ще може да се насладите на по-скоро нещо като пай, с вкусна, лека плънка от сиренеце, яйчице, сметана, ароматни подправки и сочни чери доматки. Може да нахвърляте и всякакви останали ви зеленчуци, както и парченца шунка, но лично аз понякога имам нужда от нещо без месо, да ми ухае на пролет и лято. Няма как да не стане, ако гарнирате тарта с малко провансалски подправки, а комбинирането му с чашка винце си е направо задължителна. 

Днес, в моя град ще се празнува по няколко направления, така че добре, че си го спретнах вчера. Грабвам няколко парчета, бутилката ухайна напитка и хайде с приятелите на пикник. Ако и вас ви грабна тази романтична идилия и искате да я "вкусите" у дома, следвайте рецептата, а тя е много лесна:



Необходими продукти:

За тестото:
250 г брашно
125 г масло
8 с.л.  вода
1 ч.л. сол

За плънката:
150 мл готварска сметана
1 бр. яйце
1 ч.л. горчица
кашкавал и сирене на вкус ( ползвах краве и козе сирене)
подправки : сол, черен пипер и подправки микс от Прованс
11-12 бр чери домати

Започваме като си правим тестото. То е вид маслено тесто и няма нужда от втасване. Може да го замесите с разтопено масло и да го изчакате да стегне или като мен да рендосате още твърдото масло, така че да е по-лесно да се замеси. Слагаме сол на вкус и малко водичка, за да може да получим хубаво еластично тесто. Няма да е много меко, но затова пък може да го оставите за малко да почине, да се отпусне.

                             

За още по-мързелив вариант може да ползвате и бутер тесто, но лично аз харесвам този вид "бутер-тесто". Пак си ухае на масълце, а  става бързо.

Разточваме тестото с точилката на лист, така че да пасне на формата в която ще печем. Моята форма за тарата е правоъгълна с размери 35 х 12 см, но вие може да я направите кръгла или в тавичка, няма проблем.

                             

Притискаме тестото по формичкат аи изрязваме излишната част. От останалото тесто може да оформите някаква украса по формата, но аз не се занимавах :)

                             

В купа разбиваме яйцето със сметаната и добавяме начупените сирена, кашкавали или каквото там сме решили да употребим. Лично на мен ми допада най-вече с комбинацията на млечни продукти и домати, но ще ви оставя сами да направите плънката.

                            

Слагаме и от целите доматки по трасето, подправяме с ароматни подправки и хайде в предварително затоплената фурна да се запече на 180 градуса за около половин час.


Обожавам уханието на разтопени сирена, а доматките остават сочни и след изпичането. Тестото е соленко, а креместата плънка ще ви накара да искате още и още. Ако искате да видите с каква торта ще ви изкуша в понеделник, не забравяйте да следите моя инстаграм акаунт - https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където ви показвам предстоящи рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра.

А, ако сте още любопитни, може да прочетете и последното ми по-различно интервю тук !

Честит празник, благоевградчани! 
Честит празник, на хората които пишат правилно!!!
4estit praznik i na ostanalite!!!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



вторник, 21 май 2019 г.

Бисквитената торта с ябълки на Тереза Маринова / Apples and chocolate icebox cake


С Драго (мир Иванов)  :)
снимка: Блоговодител 
Едва ли си мислите, че са ми останали думи и емоции след тазгодишните награди, след като вече трети ден се опитвам да се отблагодаря на всеки, който е гласувал или ми пише поздравления и пожелания, но ще се опитам да намеря още, защото няма да се уморя да го повтарям - вие сте чудесни!

С Йоли
снимка :Блоговодител
 Както вече знаете Годишните награди на Блоговодител отличават най-добрите кулинарни блогъри на България в десет категории и благодарение на вас успях да грабна пет от тях.
Всяка категории има по две награди - такава на журито и на публиката. Журито обикновено се състои от регистрираните блогъри в сайта на Блоговодител, но тази година около 27 от тях упражниха правото си на вот ( леле, тези Евроизбори взеха да ми се бъркат в речника сериозно), но пък наградата на публиката е - гласовете на цяла България.
Има ли смисъл да подчертавам коя е по-важна за мен и коя по-трудна за спечелване?! Гласовете на блогърите малко или много, винаги ще се крепят на базата на приятелство или  дългогодишно познанство, пък и конкуренцията си казва своето, затова и откакто промениха регламента дори не се надявам че скоро ще държа статуетка в ръцете си. Но нищо! Казвам го съвсем сериозно!



 Докато имам вашата любов и подкрепа, за мен няма по-голяма награда и признание. Още една промяна имаше тази година и това бе, че нямах право да бъда номнинирана в сладкарските категории, щом съм взимала награди от тях три поредни години.

 Амбициозното аз няма да се спре докато не постави рекорд някой ден, но за сега и пет награди стигат. Пет чудесни награди, които ми показват, че този блог се чете! Този блог и аз в това число сме обичани, подкрепяни и сме успели да създадем не само читателска аудитория, но и приятели, които искат това местенце да продължи да съществува.

Да продължи да разказва виртуални историйки за гозбите на баба, за пътешествията по света от вкъщи, за седмичните неволи, за глада по сладкото, соленото, месцето, за успешните опити и за неуспешните, превърнати в нещо друго.
За това, което ни се върти в главата почти на всеки от нас, когато е щастлив, нещастен, уморен, когато чака морето и се готви за зимата, когато искаме да се разсеем от всички мисли, а нямаме много време освен да се приберем и да спретнем нещо за вечеря.
Храната не е всичко на този свят, но определено, ако се научим да я виждаме като нещо, което ни радва, зарежда и храни и душевно, тя ще бъде достатъчна да се превърне в нужната искрица творчество, от която има нужда всеки човек! :) Това и винаги е била целта на този блог. Къде с думи, къде с кадри, да ви накара да се размечтаете за ново преживяване, което може да си напарвате сами. Благодаря ви, че се включихте в моето приключение и го направихте ваше! 

Като водеща на ученически рецитал :) 
Че не спряхте да ми изпращате снимки на вашите творения по мои рецепти, да коментирате, да ми пишете и да давате идеи за рецепти, които искате да видите! Надявам се с вашата подкрепа да може някой ден да видя публикувана и моя кулинарна книга, както и да имам повече възможности да се срещана лично с вас.

Както вече казах, подготвям участието си в един кулинарен фестивал в Пловдив и се надявам да мога да се запозная като за начало с тези от вас, които са от там. Но стига съм ви занимавала с награди и фестивали, време е за черпавка. Аз, за разлика от депутатите си изпълнявам обещанието и няма как да минем без торта. Вие обаче сте се разпръснали не само из цяла България, но и отвъд, затова се наложи да помисля коя рецепта е толкова лесна и вкусна, че толкоз бързо да спретнете,  все едно аз съм ви направила. 


Реших, че е време да опитам и аз прословутата торта на Тереза Маринова, която е представяла в "Черешката на тортата". Аз телевизия не гледам както знаете, но затова пък не беше трудно да издиря епизода в интерент. Направи ми впечатление, че макар и обичана от всеки, който я опитвал, тази торта няма много вид. Не можех да оставя така нещата! Трябваше да грабна тази хубава рецепта и да й дам нов облик, така че да може да спира дъха, както прави вкуса й. Пък и частно казано, няма да спра да търся перфектната торта с ябълки. Винаги се въргаля някоя и друга ябълка у дома и ги държа в панера, докато започват да се спаружват като мушмули.

 Хубавото на тази рецепта е, че може да употребите всички видове ябълки, дори и тези дето вече са тръгнали да предават Богу дух. Убедена съм, че рецептата ще е хубава и с други плодове и ще ви го докажа съвсем скоро, но сега да ви демонстрирам как се прави прословутата торта: 


Необходими продукти (  φ = 24 см):
2 пак. шоколадови бисквити Закуска 
800 г заквасена сметана
100 г орехи ( може и бадеми, лешници)
3 с.л кафява захар
4 бр. ябълки
канела на вкус
шоколадов ганаш за украса

Започваме като начукваме ядки, по на едро е моят съвет. Хубаво е да се усещат.
Измиваме, обелваме, почистваме от семките и рендосваме ябълките, добре е на по-едро ренде, но гледайте да са на късата част на ябълката, за да не ви се получат някакви дълги люспи.
(Не обичам дълги шлюпки, както като правят таратора някъде)
 Смесваме ги заедно канелата ( аз слагам малко, защото баба хич не я обича), кафявата захар и прибавяме орехите. Някои хора слагат ванилия и други наркотици :) , но според мен бисквитите си имат всичко друго, включително и сладост, затова и захарта е толкова малко. 

                            

Разбъркваме сместа и я оставяме да си пусне сока, а ние се залавяме със сглобяването на тортата. 
На дъното на форма за торта редим ред бисквити, а отгоре разпределяме част от ябълките. Притискаме и изравняваме добре, за да напоят добре бисквитите.

                             

Отгоре разпределяме с част от крема ( той е само разбърканата с лъжица един-два пъти сметана) , който при желание може да смесите с 2-3 с.л. пудра захар, но както казах, според мен тортата си има сладост достатъчно.

                             

Процедираме така докрай като завършваме с белия крем отгоре. 
Аз успях да направя четири бисквитени реда общо.


Прибираме в хладилника да стегне за една вечер, а на следващия ден украсяваме по желание. Моето желание пак е шоколадово, да не повярваш. Направих си ганаш с около 250 мл сметана и два тъмни шоколада. Първо залях тортата с него, докато беше течен, а после изчаках да стегне и украсих шприцовайки тези финтифлюшки. 

По средата на произведението ще забележите, че има цвъцка, която е топната в гореспоменатия ганаш мини целувка, която се въргаляше у дома като бодил в уестърн филм.


Тортата е изключително мека и крехка, та може да се загребва с пръсче, но това не пречи да имате чудесни парченца.
Ако и вие като мен се съмнявате, че канела, ябълки и орехи няма да ви се върже много на лятното време, то и вие като мен си я напарете и си избийте тези демони от главата!

Това е безумно вкусно целогодишно!!!!


Няма да си присвоявам рецептата на Тереза, но да знаете, че и Люси Евтимова има доста авторски торти и скоро ще завалят в блога като сахарски дъжд на току-що измита кола.
Аз се опитвам да ви шадя, защото иде лято, но тази година пак ще се състезавам в категория за торти и не мога да се отпускам :) 

Почерпете се за мое и ваше здраве, приятели и благодаря още веднъж, че сте част от живота ми и гласувахте! Обичам ви! 


П.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


 Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...