Един по-различен пост, посветен на моите приятели..
.gif)
В епизода Рейчъл приготвя десерта за един от Дните на Благодарността, задача, която не й е присъща, именно затова не намира за странно, че в изглеждащия на пръв поглед чудесен трайфъл от домашен крем, бишкоти и сладко, има и пласт телешко с грах. Паричната е залепени страници от рецептата, което комбинира две рецепти. Спокойно, моето предложение е напълно ядливо и напълно десертно, но съм сигурна, че видът му ще се разпознаван от всеки "Приятел"-запалянко.
Това е чудесна рецепта с която да изчистите шкафа от натрупаните сладкиши от предходната година. Винаги по това време правя една чистка и опис какво ми е останало и гледам да направя ястия и всякакви десерти с останалите ми бисквити, бишкоти, парчета шоколад, отворени ядки , сухи чушки и какво ли не. Ако и вие сте като мен, значи ще ви харесат следващите рецепти.
( Ако не искате да научите повече за мен и моите приятелки, прескочете направо към рецептата по-долу, а сега, нека им отдам малко чест)
Ако имате прекрасни приятели, те ще се зарадват да ги черпите с днешната сладост. Аз я посвещавам на моите най-близки приятелки. Всяка от тях долетя къде от Англия, къде от Испания, къде от уличните каньони на София, за да присъства на моята сватба и така се събрахме отново. Срещата ни за пореден път ми показа, че пред истинското приятелство ...и любов, няма време, няма и разстояние. Разговорът ни сякаш продължи от коридорите на училището, само темите ни бяха малко по-различни. Същите лигни, същите подхвърляне на коментари, същите думи на подкрепа и доза самоирония.
Истинска щастливка съм да имам такива чудесни приятелки до мен.
Цвети е от Симитли. Запазила е същата фигура от училище с някаква черна магия явно. Най-добрият, жертвоготовен и инатлив човек, който познавам. Първа изкара книжка, постоянно вадеше и пълномощни и до ден днешен не съм я чула да укорява някого ( освен себе си) в нещо. Между другото роди и моята кръщелница, която е вече на 16 години. Живеят в Испания.
Ваня, моята кума, е цяла вселена от емоции и размишления. За нея може да се напише книга! С каквото се захване, става най-добрата и най-отговорната в него, но вътрешно сърцето и гори за звуците на китарни рифове и мъже с дълги коси. Разликата между разговори за едното до другото при нея са две питиета. Може би най-пълноценното ми приятелство, което имам, тъй като за всичките ни години зад гърба ни, пътувания, работа в чужбина, различни градове и връзки, останахме близки и не изпуснахме нишката за повече от месец. Живее в София.
И това далече не изчерпва приятелския ми кръг. Веси е също от моя клас, близка и до ден днешен, макар че се виждахме по-често, когато си идваше от Англия, отколкото сега, когато живее в София. Ходи на всичко - фитнес, бокс, зумба, карате. Била е барман в Лондон и НИКОГА НЕ Е БИЛА пияна, макар, че може да надпие руснак. Елегантна дама със смях, който заразява всички.
Ивето пък беше от френската паралелка, но с нея учехме една година в Математическата, преди да се прехвърли в Езиковата. Срещахме се по средата на коридора и обсъждахме качество на деня в специална тетрадка, тип корабен дневник. Не обичаме сериозни разговори, защото желанието да говорим за глупости надделява. Има височина, куче, собствен бизнес и постоянен абонамент във Вуду ( София). Открадна шоуто на сватбата, тъй като въртя сватбарите на шиш пред вратата толкова време, че едва не ги остави само по потници.
Милена, Марта, Роси, Льоби, Мига са все жени, които наричам приятелки ( Съжалявам, че няма да им напиша визтики, но постът ще стане безкраен) . Не мога да се оплача от липса на такива, истински, човешки, стойностни и сърдечни. Няма злоба, конкуренция, завист, няма неискреност или лъжа. Всеки уважава личното пространство на другия и се радва, когато успее да го види и да споделят прекрасни мигове. Когато някой каже, че няма женско приятелство, ми става мъчно.
Истинските приятели често не са с теб за да пиете кафе всеки ден или да говорите с часове по телефона. Те се радват на твоите успехи и те оставят да разгърнеш потенциала си независимо къде отидеш. Те са до теб и когато се случи нещо тревожно и имаш нужда от тях, но през останалото време, преследвате живота и се надявате на нови, щастливи срещи.
........................................................................................................................................................
РЕЦЕПТАТА ЗАПОЧВА ОТ ТУК
И така, време е да преминем към рецептата, за всички, които искат да почерпят своите приятели с нещо вкусно, дори и да не ги бива в сладкишите. Трайфълът е за това. Трябва ви само по-дълбок прозрачен съд или купа, така че да могат да се виждат всички пластове.
1бр. банан
400 гр. малиново желе или сладко
1 порция домашен ванилов крем ( виж рецепта тук)
12 броя бишкоти
200 гр. стар кекс ( или още бишкоти)
20-30 бр. зелени бонибони тип M&Ms
10 бр. шоколадови бисквитки
300 мл сладкарска сметана
Мерките за продуктите са приблизителни, тази рецепта е по-скоро в сглобяването, не толкова в избора на продукти. Визията е най-важното тук и сега ще ви разкажа аз как я постигнах. Първо си направих една доза домашен крем ванилия. Той е вкусен сам по себе си, така че всичко останало са добавки. Имах малко стар кекс, но ако нямате, сложете просто двойно количество бишкоти. Отделих време единствено да намеря зелени шоколадови бонбонки, има в един пакетчета в Кауфланд, а за цвета на каймата използвах просто натрошени "Орео". Може би ако са по-светло кафяви щеше да стане още по-добре.
Сглобих всичко в съдче за Трайфъл, който си купих от Музея на стъклото в Белослав.
Следва пласт от малиновото желе, по рецепта е по-дебел, но аз не исках да е твърде сладко и сложих малко. Може да сложите малини и на долния пласт около самите бишкоти, но отново, избегнах го, защото не исках вкуса на сладкото да преобладава
Върху пласта сладко, слагаме пласт бишкоти отгоре слагаме още малко крем и нареждаме бананите. Върху тях слагаме натрошените какво бисквити и върху тях слагаме зелените бонбонки, имитиращи грах.
Завършваме с дебел пласт сметана. По графика бананите са под сметаната, но аз както винаги си правя някакви мои размествания кое и как ще ми е по-сладко.
Кулинарното ми пътешествие продължава още във :
Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft
Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:
.gif)
