Постна боб чорба за Бъдни вечер / Bulgarian White Bean Soup

 

Имате ли си любимо ястие за Бъдни вечер? Кое е то? Моето е маминия постен боб. И макар софрата да е отрупана с толкова много ароматни и вкусни гозби, аз знам, че от всичко ще опитам, но от бобчето ще си сложа две панички. Така е от дете, та дори и до днес. :)

Когато съм си говорила с мои приятели и познати, усещам, че не всеки изпитва тази привързаност и магия на тази специална вечеря, но за мен винаги е било така. Никога масата ни не била така отрупана с ястия, когато тогава, пък макар и постни. Мама разбира се винаги ни приготвяше вкусна и прясна домашна храна, но нека се съгласим, девет ястия за една вечер не е реално постижимо, осен ако няма тематична вечер "обери хладилника". Ние пък си бяхме само трите - мама, сестра ми и аз, та не бяхме свикнали на големи угощения. На Бъдни вечер обаче всичко ставаше специално. Цялото суетене преди да седнем на масата, молитвата, която мама казва и как се държим за ръчичики подредени по "старшинство". 

Винаги хапвахме на тишина, без музика, телевизори и странички шумове. Чуваше се само щастливото премляскване, а в стаята се разнасяха ароматите на всички ястия, примесени с малко тамян и горещия восък на свещичката забучена в житото. Никога не ставахме от масата, докато и последния от нас не се нахрани, а след като приключихме, не сядахме отново на нея до сутринта. Любим момент ми беше и когато бях още съвсем малка и живеехме още с баба и дядо, как дядо изнасяше купичка боб, парченца питка и по малко от другите ястия на терасата, поглеждаше нагоре и казваш "Ела, дядо Боже да вечеряме". 

Навън беше тъмно, студено, а във въздуха се усещаше още един познат за зимата мирис - на горящите комини от всички домове, в които тази вечер се случваше едно и също. 

С годините броят на ястията на нашата трапеза се менеше, както и броят на хората около нея, но едно беше сигурно, боб чорбичка винаги ще има. И мама, и нейната майка преди нея - баба ми го приготвят по този стар начин, както е адета - без подправки, без запръжки, бистър и постен както повелява традицията. 

И преди да си помислите, че е само боб и вода, не е така. За мен няма по-вкусен от тоз боб за Бъдни вечер, в него усещаш богатството на простичкия, но божествен вкус на майката земя в едно единствено зрънце, което е зряло и сега увряло, за да напълни устата ти с най-прекрасния вкус. Елата да ви покажа как:  

Необходими продукти:

около 400-500 г български боб "Имало едно време" Крина

1 голяма глава лук

2 сухи чушки

сол на вкус

Както виждате съставките са съвсем малко, даже няма и олио, но повярвайте ми, толкова е вкусно и като се казва постен боб за празника, точно това имат предвид.

Може да накиснете боба от предната вечер във вода, но може и директно. Избрах си хубав български боб на Крина, който се отглежда района на Добруджа и Плевен. Вижте само какви хубави зрънца. 

Слагаме вода за боба, колкото да го облее и кипваме водата. След като водата кипне, ще се запени, но ние точно това целим. Отцеждаме боба от тази вода и го слагаме отново в тенджерата. този път слагаме вече вода като за самото ястие - два-три пръста нас самия боб, в зависимост колко чорбичка предпочитате. Когато и тази вода заври, слагаме нарязаната на ситно глава лук и две сухи чушки. 

Оставяме яденето да заври отново и после намаляваме  силата на огъня и оправяме бобчето да се вари на много тих огън до пълното му увиране или докато омекне. Чак накрая добавяме сол на вкус, поне една супена лъжица си отива. 

Ако искате да се посгъсти малко накрая, може да увеличите силата на огъня, след като бобчето е омекнало и да поври така, с което някои зрънца ще се разкъсат и ще сгъстят леко чорбата. 

По принцип в този боб не се слага нито мазнина, нито цвят - подправки като пипер и т.н. Може да сложите само сухи чушки, но много внимавайте да не са от онези изгорелите, които ни пробутват в магазините. Много често те са горчиви и рискувате да стане и бобът такъв. 

Каня ви да ми се доверите и да опитате този традиционен постен боб за Бъдни вечер, като за мен най-вкусната комбинация е със СОДЕНА ПИТКА( РЕЦЕПТА ТУК) и скилидки чесън, които да гризкаме докато посръбваме от горещата чорбичка. 

Нали така и така сме само семейството у дома, може да си позволим да си хапнем и повече чесън. :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята,  а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!

Мароканска супа с червена леща / Moroccan Lentil Soup

След благичко- сладичко и топло хлебче-бебче, идва ред на супичка - вкусничка! Забелязвате ли колко вече ми е прегряла плочата, а ? Опитвам се да скрия този факт от вас, но той избива като пъпка преди важна среща. Забелязвам, че на някои хора им е скучно даже у дома, а как е възможно - не знам. Толкова ястия има за опитване, толкова проекти за творене, пък  ако  толкава не ви се твори, е го на - пролетното почистване и то чака. Аз нали съм си умна го отложих за по-натам, а то и пролетта се отложи, затова се отдадох само на похапване. 

Не мога да се оплача от скука и това е. Още си ходя на работа, още се налага да излизам, работя с пълна пара и въобще не усещам разлика, освен че телефонът не звъни толкова често, за да мога да казвам на приятелите, че нямам възможност да изляза. А, как ми липсват те само? 

Сладките приказки на Марта и да се взирам с греещите й се очи и нежна бенка на бузата, невротичните размишления на Ванчето с голяма доза сарказъм и самоирония, новите музикални проекти на Коцето, който ми подава слушалки да чуя най-новата му песен, шегите на Давидко, енергията на Алекс и греещата усмивка на Лин, която пък подробно ми описва някоя случка от ежедневието си, докато избухва в смях. ( Трябва скоро да й се обадя, защото все го отлагам) 

Хубаво нещо са приятелите и сега повече от всякога усещаме нуждата на "статистите" в живота ни. Не всеки ден може да се виждаме, не винаги можем да си кажем какво мислим и какво ни се е случило, така не ни достига време, но пък със сигурност усещаме липсата им. Те са като "пилешка супа за душата" или в моя случай мароканска супа за душата! 

След всички вкусотийки, време беше да загреем стомахчето и с така обещаната от мен Мароканска супа, с която си облизвахме пръстите няколко дни у дома.  Топихме в нея от вкусния Домашен хляб без месене, който виждате и на снимките.

Самата леща получих като подарък от Кауфланд България и е част от тяхната Био линия. Ето как я приготвих: 

Необходими продукти:

1 по-голяма глава лук

1 по -голям морков

3 скилидки чесън

1 малък стрък праз

олио/ зехтин

2 ч.л. млян кориандър

1 ч.л. млян кимион

1 ч.л. куркума

1/2 ч.л. червен пипе

2 ч.л.черен пипер

сол на вкус

400 г млени домати

2 ч..ч червена леща

около 1, 2 л зеленчуков (ли месен ) бульон или вода

За поднасяне:

магданоз, лют пипер на люспи, лимон

Препоръчваме ви да започнете като си приготвите всичко необходимо на масата. Нарежете на ситно ( или в чопър) лука, морковите, праза и чесъна. 

Измийте добре лещата и я отцедете от водата.

В подходящ дълбок тиган или тенджера сложете олио или зехтин на дъното и загрейте на средна степен. Сложете нарязаните не ситно зеленчуци да се запържат докато омекнат, като разбърквате периодично.  

                            

Прибавяме подправките и разбъркваме докато се усети аромата им. 

След това прибавяме бульона и лещата и оставяме супата да къкри на тих огън, докато лещата и зеленчуците се сварят. Накрая прибавяме млените домати и оставяме да покъкри още десет минути. Подправяме с още сол, ако е необходимо.  

                          

Пасираме лещата с пасатора, но може да не е всичко, за да не е като крем супа, а на места - тоест да с останат и парченца от самата леща. Един начин е да прехвърлите половината супа в отделен съд и там да я пасирате и после да върнете е при не пасираната част, но според мен е излишно цапане на съдове ;) 

Щом е готова поръсете е нарязан пресне магданоз, лют пипер и изстискайте малко лимонов сок а свежест. 

Просто става идеална за топене - не можах да се въздържа да я опитам докато е още гореща тази леща :) 

Не пропускайте лимона - направо е game changer, както каза половинката! 

Така и така зимата се завърна, време е да се затоплим с малко ароматна супичка, а пък скоро ще имаме време и за приятелите, надявам се.

И вие сте част от тях, така че надявам се и на вас да се е усладила. Ако е така, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

До нови срещи, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук и моя инстаграм акаунт тук!

Благодаря ви, приятели!

Холандска супа от зелен олющен грах и бекон / Dutch Split Pea Soup (Erwtensoep) Recipe

Заради рецепти като днешната си заслужава човек да става сутрин от леглото и да започва деня си с усмивка. 

Все пак, дори да трябва да се работи, възнаграждението в края на деня винаги ще бъде някоя вкусна гозба, която ако трябва да сме честни е сто пъти по-вкусна след като сме били дейни през деня. Рецептата за тази супа почака известно време в чернови, но покрай изминалите празници все не и намирах причината да я пусна. 

Тази сутрин обаче се събудих с желанието за точно това ястие и си рекох, че може и на други хора да подейства така. 

Самата рецепта помня, че беше пожелана от един или двама читатели, та си я бях записала в тефтера като рецепти, които трябва да ви представя. 

За мое щастие, сестра ми живее в Холандия, от където е и тази рецепта, което улеснява много нещата. Не само, че не пропускам да си я хапвам всеки път когато съм там, но и знам точно какво и трябва за да стане супер вкусна и ще ви "изпея"" всичко. 

Доста от вас поискаха и повече чуждестранни рецепти, затова както виждате залагам на тях и през тази година. Миналата не се посрамих, затова и съм номинирана в тази нова за мен категория "Жител на света" в наградите на Блоговодител, за  които гласуването тече в момента. 

Моля всеки който ме харесва, обича, симпатизира ми и въобще някога някъде нещо съм му била полезна и иска да направи добро на днешния ден, да се отбие на сайта kulinarninagradi.com и да даде гласа си за моя блог в петте категории, които съм номинирана.

За да не ви пиша много по въпроса, съм прикачила статия, която обяснява всичко стъпка по стъпка, в горния десен ъгъл на блога, а щом я прочетете не забравяйте да я харесате и споделите - така ми помагате да достигна до повече хора и я поддържате активна. 

Ще ви тормозя с тази кампания до средата на май месец, но всеки знае, че който прави добро, добро му се връща и аз няма да забравя направеното за мен. Ще ви засипвам с вкусотии, желани от вас рецепти, ще бъда винаги до вас щом имате нужда от съвет и заедно ще направим готвенето в най-забавната част от деня :) 

Днес например ще ви изкуша именно с тази супичка, която ако имаше как, щях да ям всеки ден и съм убедена - няма да ми втръсне. Мислех си, че съм само аз, но след като я приготвих у дома, хората взеха да пристигат с бурканчетата да си пълнят, та за първи път усетих непозната за мен емоция - тази на стипца!!!

Наистина много обичам супата, макар цветът й да не е сред най-привлекателните, човек забравя за това с първата лъжица. 

След ден разходки на ветровитото холандско време, няма по-вкусно нещо от купичка с тази супичка :)

 Сестра ми също я обича, но така и не разбира как може да седнем да хапнем някъде набързо и и от избор на пици, бургери и какво ли не, аз пак тази супа плюскам. 

Понякога си ти трябва нещо с лъжичка, а аз имам чувството,  че чак сега си взимам дажбата за всичките злояди години от детската градина и училище :) 

Супата представлява ароматна кашичка от букет зеленчуци, най-важната състава в сух зелен грах и някакво месо - холандска наденица или бекон ( лично аз с бекон повече я харесвам) Прави се лесно, но само й трябва време да се развари добре, за да стане на каша.Но стига толкова ви издавам тайни, преминавам към рецептата:

Необходими продукти:

1 2/3 ч.ч. лющен зелен грах

1 2/3 ч.ч. шунка/ бекон на кубчета

500 мл зеленчуков бульон ( може и повече)

1 голям картоф

1 глава лук

1 стрък праз ( малък или просто 1/2)

2 стебла целина

1 голям морков

2 скилидки чесън

1 -2 бр.  дафинов лист

сол/ черен пипер и мащерка на вкус

олио

Както казах, най-важният елемент за това ястие сухият, лющен зелен грах, който прилича по-скоро на леща, но с наситено зелен цвят. 

Аз си купувам от Холандия и се запасявам за България, защото макар да съм сигурна, че в София се намира, в моя град няма как да ме огрее.

За още по-лесно приготвяне, накисвам лещата във вода от вечерта и я оставям да набъбне :) 

На следващия ден просто си нарязвам всички продукти на кубчета - не е нужно да са много на дребно, тъй като харесвам да ги усещам по отделно, въпреки че всичко се разварява доста.

За избор на месо се спрях на комбинация шунка и бекон, тъй като много често беконът у нас е доста мазен, а уханието на леко опушено в супата ще ви накара да налапате черпака още горещ ( Аз винаги го правя и винаги си изгарям езика и на следващия път пак го правя- помогнете :) )

И така, ето и цялата философия:

В подходяща, дълбока тенджера сложете малко олио да загрее на дъното.Запържете първо лука и чесъна на средна степен, така че да заухаят.

Прибавете след това един по един зеленчуците - праз, целина, моркови. Подправете съвсем леко със сол.

Може да прибавите и нарязания на по-дребно картоф, но аз го правя на по-късен етап от готвенето, като оставям по-твърдите и изискващи време продукти да уврат добре.

Затова прибавям след това бекона и шунката и завършвам с отцедения от водата грах.

Заливаме всичко със зеленчуковия бульон и оставяме ястието да къкри на тих огън, под похлупак около час.

Проверявайте ястието, като прахта ще започне да се разпада постепенно, но ние целим всичко да стане като каша. Когато готвенето е към края си, добавете нарязаните на дребно картофки, които ще се сварят за нула време.

Задължително приготвям и малко домашни крутони, от заделен по-стар хляб, които овкусявам с любими, леко пикантни подправки и зехтин, и запичам на силна фурна до златисто. Необходимо е да ги разбъркате един-два пъти :)

Сервираме още гореща с няколко крутонки в средата - гледайте да има месце във всяка порция ;) 

Ох, устата ми се пълни само при вида на тези кадри - аз отивам да обядвам, а вие помислете кога и как, но обезателно я направете!

Още по-обезателно гласувайте за мен, ако ви харесва блога и работата, която върша, като хвърлете око на публикацията горе в дясно за повече подробности, а ако искате, може да ме последвате и в инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/

Усмихнат ден, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Рецепти от филми: Рамен от "Момичето рамен" / Ramen soup from the movie "The Ramen Girl"

Пролетта тихичко ни нашепва за себе си, като денят нараства, слънцето става все по-силно, а сутрините обезателно са акомпанирани от звуците на птичките отвън. Скоро ще закичим мартениците, а бързо след това и дърветата ще се окичат в хубавите си цветченцта. 

Много емоционален период е пролетта. Не знам дали и при вас е така, но въпреки, че всяка смяна на сезоните предизвиква у нас някакви спомени, то пролетта пристига с голяма надежда за ново начало и точно навреме да ни спаси от изтощителните и мрачни мисли, които носим със себе си от продължителната зима. Искаме да хапваме по-добре, да се движим повече, да поседим на припек на някоя пейка, да се виждаме с приятели и ако е възможно, да започнем да живеем още по-добре. Целия този процес започва отвътре навън, затова е добре да се погрижим за себе си от сега. 

Аз усетих, че е време преди около седмица и нещо, когато реших да си припомня един много приятен филм с  участието на Бритъни Мърфи "Момичето Рамен".

Макар да не е за Оскар, е един от онези филми, които може да оцените още по-силно с времето, особено ако ви е наложило да преживеете нещо подобно. Понякога с цел да бъдем смели правим голяма промяна в живота си, която "по филмите" изглежда, че винаги е правилно решение, но не и в този конкретен, не и в живота наистина. 

Не всяко заминаваме в далечна страна или спонтанен обрат в живота ни носи нужното щастие. Така объркани и самотни, съжалявайки се и се опитвайки да не се гръмнем колко сме били прости, е добре да намерим положителното в цялото преживяване, макар и на такова каквото сме си го представяли.

Момичето Рамен ще ви разкаже за точно това предизвикателство, където главната героиня се озовава зарязана от гаджето си в Токио, работеща безсмислена работа и на път да се прибере у дома с подвита опашка. 

Докато в една дъждовна нощ не похапва купичкa от сгряващата душата супа в кварталното ресторантче. Това я кара да се чувства толкова добре, че на следващия ден решава, да се научи да приготвя сама от тази магическа супа. За целта трябва да чиракува при готвача, който леко казано няма никакво намерение да учи някакво разглезено американско момиче в дългогодишната работа изискващо приготвянето на тази супа, но тя все пак го изтощава и от там започва едно наистина голямо приключение. 

Филмът впечатлява не само с респект към японската култура, като са наети японски актьори, голяма част от диалога е запазен на японски език, което американските филми все по-рядко правят. 

Основата идея е за това, че може да знаем как се прави супа, но не гарантира, че ще направим вкусна супа или по-скоро интерпретация на това, че може да имаме всички необходими съставки да изградим добър живот - да свършим някаква уважавана специалност и дори да имаме хубава работа, но това не ни гарантира, че ще създадем пълноценен и "вкусен" живот за себе си. 

За всичко което правим трябва да влагаме сърце, и понякога то може да е разбито, понякога да е щастливо, но винаги трябва да влагаме част от себе си в това, което правим, за да може да въздейства на хората. 

Не само, че и на мен ми се наложи да започна всичко от начало миналата година, но и аз самата знам, че воденето на блога, готвенето и споделянето на моя опит и усилия, ще достигнат до хората в тази си форма, от сърце - понякога тъжна, понякога весела, но винаги честна и канализирала емоцията си в храната. 

Няма по-добър момент да си приготвите рамен, ако се чувствате така като мен. Ако не се - пак няма по-добър момент! Това е една невероятно вкусна супа, която може да съществува в най-различни варианти, може да допринесете сами за новия й вкус и визия, а подредбата и е част от половината изживяване. 

Докато в българската супа ( и не само), зеленчуците се слагат в бульона, то тук бульона се готви отделно и се долива при съставките. Бульонът сам по себе си е половината магия на супата и понякога хората отделят дни в създаването на най-вкусния бульон. 

Аз ще ви предложа да варианта - бърз и по-бавен, а вие ще си изберете кой от двата искате да опитате. Може да направите една пробна супичка и ако ви хареса, може би ще ви вдъхнови да се усъвършенствате в правенето на рамен. Аз се постарах да направя един по-изчистен, лек вариант са японската супа, който да може да пригответе с наличните в България продукти и да не се налага да се охарчвате. Освен нуделите, всичко останало имах у дома.

А сега преминавам към рецептата, защото тя е точно толкова вълнуваща, колкото и историите, които ви разказвам ( Тук чак аз се изчервих как се самопохвалих ) :) Както ви казах, ще ви представя продуктите в относителни количества, като вие може да направите ваш вариант на ястието. ще ви опиша и техниката на два бульона - бърз и бавен, като аз приготвих супата от снимките този път с бързия бульон, тъй като смятам, че много от вас ще искат да започнат първо с него. 

Необходими продукти: 

Основни: 

300 г месо ( пилешко / свинско)

120 г нудели

стрък зелен пресен кромид 

2-3 яйца

сусам

бейби спанак или нори ( водорасли за суши)

соев сос Кикоман

сусамово олио

бульон

Реших да разделя рецептата на три основни компонента, защото вярвам, че така ще ви е по-лесно да видите, че тя не никак трудна, но бих искала да ви дам повече обяснения, и ако го напиша наведнъж може да ви стресне. Затова ще ви го опиша така, както аз смятам, че ще е най-добре за вас. 

Както виждате супата се състои от бульон с който заливаме всичко, нудели, месо и зеленчуци. Те могат да са най-различни.  Аз се спрях на свинско месо ( имах малко мариновано във фризера от предния ден, тъй като си приготвям такова за хапки от време на време) вие може да го направите и с друг вид месо - пилешко например, като месото не е основната съставка на супата - слагат се по-две -три парченца обикновено. 

Аз имах тънко нарязано свинско, мариновано в соев сос, оцет, мед, горчица, лук и чесън и го запържих до златисто от всички страни на тигана. Подправих със сол и черен пипер и готово. Отстивах настрана, покрито с фолио за да седи топло и се заех с бульона.

                             

Както ви казах, ще ви предложа два вида бульон. Първият е такъв, който може да направите за десет минути, ето и продуктите:

За бързия  бульон (1):

500 мл пилешки/ телешки бульон ( готов или домашен)

3 скилидки чесън

2 резенчета джинджифил

2-3 с.л. соев сос Кикоман

1 / 2 ч.л китайска подправка ( 5-те подправки)  

1 с.л. оризов или ябълков оцет

1 ч.л. захар

1 с.л. чили паста

2-3 с.л. сусамово олио

Нарязваме чесъна и джинджифила. 

В касерола слагаме около 300 мл вода и прибавяме чесъна и джинджифила. След това соевия сос ( на вкус), оризовия оцет, захарта и чили пастата. Подправете с петте подправки. Тази подправка се продава готова магазините като китайска подправка или може да си направите като смесите малко канела, анасон, карамфил, копър семена, чили  и синап. Обхваща всички вкусове - сладко, горчило, люто, кисело и солено. Вие може да си сложите някои от тях на вкус като за първи път :) 

                             

Оставяме бульона да къкри около 5 минути, а през това време се заемаме с яйцата и нуделите. 

Сложете яйцата да заврат в леко подсолена вода и след като кипнат, варете точно три минути. Важно е да са още леко рохки отвътре. След като мине времето, сложете ги под студена течаща вода за да спрете процеса. Оставате да изстинат и обелете.

За нуделите: Може да изберете различни видове азиатски нудели, аз се спрях на тези като косата на ранния Джъстин Тимбърлейк.  

Пакетчетата са по 60 г и от едно пакетче успях да направя  две супички., но бях купила две пакетчета като цяло. В самото пакетче имаше и подправки, които аз не използвах, но вие може да решите да добавите към бульона. Според опаковката нуделите се накисват просто в гореща вода за няколко минути.

През това време си подготвям и месния бульон - аз се спрях на пилешки. Може да ползвате домашен или на кубчета, разтворен в гореща вода.

Сглобяване на рамена:

На дъното на купичката сложете малко соев сос и сусамово олио. Сложете черпаче от соевия бульон, а отгоре  от пилешкия. (Може да репите и да ги сместите заедно или да ги редите в купичката.)

                   

Отгоре сложете от отцедените нудели, 

и наредете от месото в единия край, в другия разполовеното яйца, малко бейби спанак ( или водораслите за суши - нори), нарязан пресен лук в средата, малка лъжичка чили паста и поръска от сусам. 

Може да добавите още чушка, царевица, джинджифил, соеви зърна и каквато пъстра картинка ви хрумне, но аз исках да ви представя по-достъпен вариант, който няма да ви изисква да купувате много азиатаски продукти, ако не ви се намират у дома. 

А сега и рецептата за втория бульон, тъй като вярвам, че някои от вас може би ще искат да го приготвят:

За бавния бульон (2):

1 кг свински/ телешки кости

1 голяма глава лук

1 стрък праз

6 скилидки чесън

1 червена люта чушка

1 стрък пресне кромид,

2-3 броя гъби

Накисваме костите в студена вода за около час, за да се отцеди кръвта. След това ги варим още 15 минути на силен огън.. Отцеждаме и измиваме с вода. Слагаме костите още веднъж да се варят с всички изброени продукти по-горе, нарязани на едро и доливаме с вода. Оставяме бульона да къкри до пет часа, а след това прецеждаме. Това е всичко :) 

Веднъж заровите ли лъжичка в тази ухайна супичка определено ще добиете нови сили за живот, затова ви препоръчвам да си я приготвите и да се научите на нещо ново, защото в крайна сметка за това живеем - да се учим :) 

Надявам се не само рецептата да ви впечатлява, а да харесвате и този вид публикации, в които ви представям рецепти от филми, и ако е така и искате още много интересни постове в блога, моля да ме последвате в инатсрграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Скоро ще се постарая да отделя всички рецепти от филми и книги в отделна категория, а дотогава продължавам с исканите от вас рецепти, тъй като и тази бе една от тях. :) 

Пожелавам ви една вкусна и щастлива седмица, приятели!

 Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!