Есента е любим сезон за мен. Край на ужасяващата жега. Най-накрая мога да изляза навън и да се разхождам. Докато хората вървят забързано, прикрити с чадърите си, и негодуват заради поредния дъжд, аз си вървя бавно и се наслаждавам на прохладата и капчиците, които галят лицето ми. Всички са намусени, но аз си се хиля като зелка и се чудя, не виждат ли колко е красиво. Всичките тези цветове!
Изглежда, освен шепа хора, всички други смятат есента за доста неприятна и с разочарование отбелязват, че лятото е свършило. Затова пък навън не се разхождат много хора и най-накрая можеш да се насладиш на спокойно време, без обичайната глъчка на града.
Уханието на есента е нещо, което няма как да се опише. Ако имаше как да правят такива ароматизатори :) Комбинацията между влага и сушина едновременно, запечатана във въздуха!
Обожавам да снимам по това време на годината. Сякаш всяка снимка излиза от ръцете на художник !
