През последните две години нямам много възможности да се социализирам, затова тези малки уикенд пътешествия с приятелки са най-голямата ми радост и разтуха.
Определено ми дават и почивка, и потвърждение, че където и да съм, у дома – сред любимите хора – ми е най-добре.
Не съм си и представяла, че ще ходя до Италия по-често, отколкото до Сандански, но ако сме напълно обективни – напоследък почивките в чужбина ми излизат по-изгодно, а и определено запълват нуждата ми от култура повече. Не казвам, че в България няма такава, но не можем да отречем, че съхраняването на културното наследство в други страни е доста по-добре организирано.
В Милано три дни ядохме само паста. Шегувахме се, че ще ни се прияде нещо друго, но уви – тя беше толкова вкусна, гореща, семпла и стопляща душата, че нямаше нужда да търсим друго. Понякога най-хубавите неща са именно най-простичките.
Веднага щом се върнах, ме посрещна едно болно дете, с което в понеделник бяхме на лекар, а във вторник вече и аз бях болна. Тази седмица у дома прекарахме в компанията на много салфетки за нос, сиропчета и книжки за четене. Освен това правихме къщички с възглавници и одеяла, рисувахме, ходихме на разходки, посетихме съседския двор с гъските и гълъбите, готвихме торта… и накрая решихме пак да си направим паста.
Тъй като носът ми беше доста запушен, имах нужда от ястие, което сякаш сгрява душата, смазва гърлото и е достатъчно ароматно, за да го усетя (може и някой Ковид да сме лепнали). Всяка част от мен крещеше за кремообразна паста със сос от синьо сирене и орехи.
Ако досега не сте я опитвали – трябва обезателно да го направите, защото това ще се превърне във вашата нова любима рецепта.
Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓
