"Имало едно време една жена.
Тя много обичала да чете научна фантастика, да слуша филмова музика, да решава логически задачи, да гледа коледни филми и — най-вече — да бъде с децата си. Била изключително добра. Някои дори биха казали твърде добра, но според нея такова нещо не съществува. Тя просто държала да има мир и разбирателство около себе си, и хората винаги да си помагат, когато могат.
Имала само едно тънко дънково яке, с което минавала през всички сезони. Но както тя, така и децата ѝ винаги били облечени чисто, спретнато и красиво — с големи, перфектно изгладени панделки в косите.
Готвела превъзходно — правела най-вкусния боб, пълнени чушки, мусака, "торта-зайче" и торта с вафлени кори.
Била умна, красива и много отговорна. Всички ѝ се възхищавали за упоритостта и силата, която носела в себе си, и често се питали защо е винаги сама. Работела по цял ден, после се грижела за децата, учела с тях, а след като ги слагала да спят всяка вечер, отивала в някой тих кът в стаята, където живеели, и сядала да учи до късно на светлината на нощната лампа. "
Понякога ставах, отивах до мама и тихо започвах да я разпитвам какво прави. Тя се опитваше да ме убеди да си легна, но аз се опитвах да открадна малко време само с нея — без сестра ми „да ни свети“. Чудех се как мама разбира всичките тези дебели книги, с толкова малко картинки, странни формули и почти всичко написано на латински. Хем исках да съм с нея, хем осъзнавах, че сигурно ѝ преча да учи, и така тя ще си легне още по-късно.
– „Аз ще те изпитвам, мамо“ – ѝ казвах.
И я оставях да ми разказва уроци, докато седях в скута ѝ, а тя ми сплиташе косата и тихо ми шепнеше част от текста. Не искахме да събудим сестра ми, която спеше в същата стая.
Почти половин живот измина оттогава, а споменът и усещането за уют, любов, спокойствие и грижа от мама не избледняват. И как биха могли? Всеки ден тя прави нещо, което е продължение на онзи момент, на онази връзка, която имаме. На нейната житейска мисия — да даде на децата си всичко, което знае, че е важно, за да станат достойни и добри хора.
Никога няма да ми омръзне да говоря за мама. Тя е човекът, в когото се вслушвам, в когото се оглеждам, към когото се допитвам, на когото споделям, и от когото се вдъхновявам — и до днес.
За някои хора преходът към рецептата е просто текст за четене. За мен — това са моите думи във вечността, изразяващи огромната ми обич и преклонение към нея.
А днес е специален ден.
Днес празнуваме мама, защото има рожден ден.
Желая ѝ да бъде жива и здрава — и за себе си, и за нас, признавам си, защото без нея не мога. Нека бъде щастлива, защото знам, че тя умее да „отглежда щастието“ в себе си и точно затова винаги го постига.
Нека постигне още много хубави неща, а следващата година ѝ донесе още повече успех и красота.
Няма как да не ѝ сътворя торта и днес.
Това е една много нежна, вкусна и деликатна бяла фантазия със зелени смокини — сладко, което знам, че много обича.
Необходими продукти за торта 24 см:
2 яйца
100 г захар
400 г брашно
200 мл прясно мляко
50 г масло
4 с.л.мед ( пълни)
1 ч.л. сода бикарбонат
шипка сол
Крем:
500 г заквасена сметана
200 г маскарпоне
100 мл бита сметана
100 г пудра захар
ванилия
За глазурата:
250 мл течна сметана
300 г бял шоколад
Още:
сладко от зелени смокини
В купа разбиваме яйцата и захарта на крем и прибавяме половината мляко. В касерола слагаме меда, маслото и остатъка от млякото, да се загреят леко, докато маслото се разтопи. Внимателно прибавяме и яйчената смес към маслената, като бъркаме енергично, за да не се пресекат яйцата. Към тях прибавяме и содата и солта и оставяме сместа да заври на котлона и да тръгне да се пени. Разбъркваме периодично, като оставяме сместа да поври леко на тих огън, така че да стане по-карамелен цвят.
Дърпаме от огъня и прибавяме към пресятото в купа брашно. Замесваме тесто.
Оформяме тестото на топка и разделяме на части, които разточваме на тънки листа ето така:
За по-голямо удобство, разточвам директно върху силиконова подложка за печене, а отгоре слагаме дъното на торената форма, по която изрязваме кръг. Ако умеете да разточите по-тънки листа, може да изкарате и повече платки, но за тортата аз използвах 6 броя.
Печем платките в добре затоплена фурна на 180 градуса за по колко 5 минути или докато се зачервят по ръбчетата. След изпичане са още меки, но след това се втърдяват, затова не ги препичайте.
Оставяме всички блатове да изстинат добре преди сглобяването.
За крема, разбиваме маскарпонето с пудрата захар, прибавяме течната сладкарска сметана, докато и тя се интегрира в сместа и прибавяме заквасената сметана, като последната препоръчвам да интегрирате не с миксер, а с телена бъркалка, тъй като при силно биене се разводнява. Прибавяме малко ванилия за аромат.
Сглобяваме тортата във форма за торта с махащи стени или ринг, като редуваме блат, крем, нарязани плодове от сладко от смокини и така докрай.
Прибираме тортата да стегне в хладилника, а след това заливаме с ганаш от бял шоколад.
За него загряваме сметнатата до точка на кипене и дърпаме от огъня. Прибавяме нарязания на ситно бял шоколад и с телена бъркалка бъркаме, докато се разтвори напълно в сметаната. Така получения ганаш, оставяме да се охлади и стегне.
Аз го правя на стайна температура ( стая с климатик), тъй като в хладилника по стените на съда изстива по-бързо и ганашът може да стане неравен. Докато е вече по-гъст, но все още течен, заливаме тортата отгоре и отстрани изцяло.
Отгоре украсяваме с ядки и зелени смокини :)
За мен лятото винаги носи ухание на смокини. Напомня ми уханието, което се носи покрай много морски алейки, когато смокиновите листа насищат въздуха с аромата си. Затова, макар и със сладко, смятам, че това е една много специална лятна торта.
Тя също като мама, е бяла, елегантна и лишена от излишна помпозност. Тя знае, че е перфектна, такава каквато е.
Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓
👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код: LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com
Моето кулинарно пътешествие продължава тук:
Страница на блог във Facebook :
на приятел , където можете да публикувате себе си във Facebook :
👉Tik Tok:3
