Тирамису пасти "Валентинки" / Valentine's Heart Tiramisu

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 

👉Тик Ток ток    

Помните ли първата си любов?

 Беше ли реален човек, художествен образ или някой изпълнител?

 Помните ли първите моменти, в които оставяхте ума си да мечтае за перфектните отношения и как изглеждаха те? 

Позволявате ли си понякога да пътувате назад в спомените и да съживите онези наивни, дори понякога глупави чувства към хора, които дори не сте познавали истински, но сте били убедени, че обичате?

Помните ли как сте си мислили, че никога няма да обичате никого другиго повече? Не знам дали сте успели да реализирате някои от тези фантазии – някои хора със сигурност успяват, но малцина остават с първата си любов.

 Хубавото обаче е, че любовта има свойството да се завръща, особено при онези, които умеят да обичат. Колко е красиво, когато в живота ни има хора, които са успели да събудят и да ни позволят да изживеем най-съкровената човешка емоция – любовта.

В месеца на любовта няма нужда да изпитваме негативни емоции, че едни хора честват този празник, а други – не. Някои имат любим човек, други – вино. Но на всички ни става мило, когато видим възрастна двойка, която върви ръка за ръка. Не защото не знаем, че ежедневието им едва ли е било като в онези „детски фантазии“, а именно защото не е било. И точно затова е още по-ценно – когато с времето, вместо да се отчуждаваме, намираме начин да се сближим, да се приемем и да се обикнем отвъд това, което окото вижда.

Аз винаги съм била безнадежден романтик. Това не означава, че лесно могат да ми замажат очите с поезия, ако зад нея не стои човек с качества, достойни за уважение – такива, които бих искала и децата ми да вземат за пример. Ако някога ми се е струвало романтично мъжът да не може да живее без теб, днес ми се струва много по-голямо доказателство за любов това да иска да живее с теб – всеки ден, и в доброто, и в лошото. Не просто да съжителства, а да има желание да посреща всеки ден с теб, без да хваща гората и да го открият след 20 години. 🙂

Аз си имам едно човече у дома, което ме кара да се чувствам обичана. Не винаги разбрана, но обичана. Той обича да яде, а аз – да готвя. Затова му приготвих тези пастички „Тирамису“. Идеята обикаля рийлсовете напоследък, в чест на предстоящия празник. А тъй като и двамата сме затънали в работа и нямаме време за големи и пищни десерти, тази идея е просто идеална – без печене, без готвене. Сега ще ви покажа как.

Необходими продукти:
1 пак. италиански бишкоти
250 мл ароматно кафе
500 г маскарпоне
250 мл сметана
100 г пудра захар
1 ванилия
1 шоколад
какао за поръсване
1 ч.л. ароматен алкохол по желание

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 

👉Тик Ток ток    

Разрязваме бишкотите по диагонал, като получаваме парчета с различна големина. 

Слепваме ги по двойки с малко разтопен шоколад и ги оставяме да стегнат.

 

Приготвяме си силно, ароматно кафе. Аз използвам капсула, но вие може да добавите и малко алкохол, ако обичате тирамисуто с лек акцент.

Разбиваме маскарпонето, ванилията, сметаната и захарта с миксер, докато получим пухкав и гладък крем.

 

Вземаме едно от вече готовите слепени сърчица и го потапяме за кратко в кафето.

 

Отгоре шприцоваме от крема и поставяме второто сърчице, което също потапяме в кафето.

 

Шприцоваме втори пласт крем и поръсваме с какао.

И готово.

Голямо готвене му ударихме, но истинската любов точно така се усеща – безгрижно. 💛

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Известната безглутенова торта със зехтин на Найджела Лоусън / Chocolate Olive Oil Cake by Nigella Lawson

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 

👉Тик Ток ток

Наскоро ви споменах, че правя една нова промяна у дома… или поне за себе си.
Зехтинът. 🌿 Това е мазнината, която вече ще замени използваните от мен досега – не само когато съм лятото в Гърция или Италия, а в ежедневието ми тук.

Дълго време не ми се искаше да купувам зехтин в по-големи количества и то само за мен, но след като през последните две години все поставям себе си на края на „влакчето“ с нуждите, реших, че е време да направя няколко важни промени в начина си на хранене и живот като цяло.

Повечето вкъщи предпочитат олио и аз ще продължа да готвя техните ястия с него, докато сами решат да направят промяната. Аз обаче заложих на истински качествен зехтин. Избрах този, който се произвежда на остров Лесбос – и колкото повече започнах да научавам за него, толкова повече се влюбвах.

Остров Лесбос не е просто място на картата – той е море от маслинови горички. Над 11 милиона маслинови дървета покриват хълмовете, долините и дори слизат до самата морска шир, разпрострени върху стотици хиляди акра. Тези горички раждат около 25 000 тона екстра върджин зехтин годишно, превръщайки Лесбос в третия по големина регион за производство на маслини в Гърция.

Не е случайно, че народният художник Теофилос още през 1933 г. увековечава брането на маслини в своя картина, а писателят Стратис Миривилис описва острова като безкрайна гора, чиито дървета „разпръскват благословията си от планинските върхове до самата акрогяля“.

Основният сорт маслини на острова е Kolovi – устойчив, планински сорт, който заема над две трети от маслиновите горички и дава мек, балансиран зехтин с деликатен аромат. До него стои и Adramitiani, сорт с произход от Мала Азия, който допълва вкусовия характер на местния зехтин.

Благодарение на плодородните почви, вулканичния терен, морския бриз и щедрото слънце, маслините на Лесбос развиват отлични качества, а зехтинът – своя характерен, фин и лек вкус. Тук производството не е просто бизнес, а семейна традиция, предавана от поколение на поколение с уважение към природата и съчетана с модерни, щадящи практики.

Резултатът е чист, натурален зехтин – неразделна част от средиземноморската диета и продукт, който не доминира, а нежно допълва всяко ястие.

А, защо не и десерт? Реших да опитам известната торта със зехтин на Найджела Лоусън. Освен много вкусна, тя е и без глутен, така че бързо ме спечели. Ето малко повече и за нея:

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 

👉Тик Ток ток

Необходими продукти:

150 мл зехтин (плюс малко за намазване)
50 г тъмно какао на прах 
1 пак. ванилия
150 г млени бадеми
½ ч.л. сода бикарбонат
1 щипка сол
200 г захар 
3 големи яйца

Използваме тава с диаметър около 22 см, която застиламе с хартия за печене. През това време смесваме всички сухи съставки в една купа, без захарта.

 

В друга купа разбиваме на ръка или с миксер яйцата, захарта и зехтина. Важно е да се смесят добре, но без да се разбиват прекалено.

След това съединяваме двете смеси. Получава се гъста смес, подобна на тази за брауни.

Изсипваме сместа в намазана със зехтин форма и слагаме да се пече на 150 градуса с вентилатор, в предварително загрята фурна.

 

Аз поръсих отгоре и малко ядки, тъй като имах готови.

Печем около 40-50минути.

Толкова е вкусна, лека и супер шоколадова. 

Аз имам винаги бурканче шоколадов ганаш в хладилника, с който гарнирам парченцата, но и топка ванилов или шоколадов сладолед ще свърши същата работа. 

Мъжа ми не е по сладките неща и колкото и д ами е мъчно, подминава доста от сготвените от мен десерти. Този го изяде почти целия сам. Аз, въпреки режима си позволих малко парченце, защото все пак поне е без глутен. Другия път ще опитам и с по-полезен подсладител.

Надявам се да ви хареса, колкото и на нас, защото аз вече го приготвих втори път :) 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Сиропиран тиквеник с домашно точени кори / Sweet Syruped Pumpkin Pie with Hand-Rolled Phyllo

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 

👉Тик Ток ток

Знаете ли защо седя по нощите и пиша тази статия, докато любимите ми хора похъркват в другата стая? Защото искам да знам, че тези рецепти ще останат много след мен и моите внуци също ще могат да се насладят на вкусния бабин тиквеник, който вече приготвям и аз.

Докато мама приготвя тиквеника с готови кори, моята баба винаги е залагала на домашно точените кори. Като малка, когато я виждах с точилката, не изпитвах само хубави емоции — честно казано, леко ни плашеше с нея и с "пръчката от банята" (сега, ако ме питате, какава беше тази пръчка там, не помня). А, точилката? Тя беше като естествено продължение на ръката на баба.

Няма събота и неделя, в които да не се точеха някакви листи, кори, юфки; брашното хвърчеше навсякъде под звуците на радио-точката и Силвия Кацарова, която разкъсваше последната си рокля. Детството ми сякаш избледнява с времето, но има ярки спомени и аромати, които се надявам да запомня точно такива, каквито са. Смехът на баба, когато виждаше, че ям с апетит, и думите ѝ: „Ручай, бабо. Пак ще направим“ — остават в сърцето ми.

Баба все по-рядко хваща точилката, макар все още да ме изненадва с по някой попарник, когато отида на село. Сега обаче исках аз да изненадам с точно нейния сиропиран тиквеник с домашно точени кори. И за да съм абсолютно сигурна, че ще бъде същият, я попитах точно какво слага. Баба не обича канела, а и орехи не слага — казва, че ѝ застояват между зъбите. Аз ще ги напиша като опция, вие слагайте на воля.

Разточването на домашни кори си е цяла магия — и съм почти сигурна, че пръчката от банята е била някаква от Хогуортс. 

Потопете се и вие в тази сиропирана приказка — домашно изпечени кори, попарени със сладък сироп и ароматна плънка от сочна, блага тиква.

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 

👉Тик Ток ток

Необходими продукти: 

Около 600 г брашно София мел Баница

1 ч.л. захар

1 ч.л. сол

300 мл вода

20 г жива мая

30 мл олио

Още:

600 г тиква

1 ч.л. канела

50 г захар

50 мл  олио

орехи по желание

Захарен сироп:

200 мл вода

200 г захар

1-2 ч.л. лимонов сок 

ванилия

Пудра захар за поръсване

Започваме с приготвянето на тестото, защото ще му трябва време да втаса. Пресяваме брашното в купа — използвам брашно за баница, най-подходящо за такива печива.

В отделна купичка слагаме хладката вода, маята и една лъжичка захар и разбъркваме. Оставяме да шупне.

Правим кладенче в брашното и прибавяме шупналата мая. Постепенно смесваме с брашното, започвайки да месим. В процеса на месене добавяме малко олио, за да получим гладко и еластично тесто. Оставяме го в намаслена с олио купа на топло, покрито с кърпа, да втаса. Аз го оставям във фурната на 50 градуса.

 

През това време приготвяме захарния сироп и го оставяме да изстине напълно. В друга купа настъргваме тиквата. Към нея добавяме захарта, канелата, олиото и орехите (ако решите да сложите от тях). Разбъркваме добре и омесваме плънката.

 

След като тестото втаса, разделяме го на четири равни части. Всяка част разточваме с точилка на голяма кора. За да не залепва по масата, използвайте обилно количество брашно — по масата и по точилката. Разточете колкото е възможно най-тънко.

 

Сложете около една-две шепи от плънката върху кората, разнесете я равномерно и навийте на руло. След това завийте рулото на охлювче и го поставете в намазана с олио тава. Процедираме така с всяка кора.

Оставете тиквеника да втаса още 20 минути — така ще стане още по-пухкав.

Печем го на 200 градуса за около 30–40 минути.

 

Докато е още горещ, залейте с вече изстиналия сироп и покрийте, за да се задуши и поеме сладостта равномерно.

 

Преди поднасяне поръсете обилно с пудра захар.

Баничката е мека, сочна и много сладка. 

Трябва да я опитате. Постна е, така че може още за Бъдни вечер да се насладите на тази вкусотия. Ако го направите, изпратете ми снимки, за да ви похваля :) 

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova