Неведнъж съм казвала, че за мен ароматът на печени и пържени чушки, разнасящ се през лятото или началото на есента от хорските прозорци, ме кара да се връщам мисловно на огнището на село при баба и дядо. Тогава първо се радвах, а после пуфках колко много работа има с тези чушки! Тъкмо се измиеха едни, и дядо носеше нови торби от градината. То не беше миене, рязане, търкане... А капачките — само баба можеше да работи с оная машина за затваряне, която ми приличаше на мини гилотина.
Сега е достатъчен само един секуден спомен за този аромат и се пренасям в онова свидно време, което тогава ми се струваше вечно, а днес — като миг, който ми се иска да траеше повече.
Дядо обичаше да си хапва зеленчуци, но ако можеше да са поне облажени с малко месце — най-добре! И така, след като приключвахме с цялата работа, предвидена за деня, хвърляхме по някое мръвка на скарата, върху вече добре оформената жар. Баба беше факир в поддържането на огъня — както на двора, така и в семейното огнище, дето се казва. Дядо ѝ казваше баба „Фитилка“ (от Филка — Карамфилка, както е името ѝ). Той беше старшина, но шефът на операцията се виждаше и чуваше от далеч. Когато баба нареждаше, всички се поглеждахме, въртяхме очи или се подсмихвахме — защото кои сме, че да кажем нещо!
И все пак, няма по-хубаво от това да седнеш заедно с баба и дядо да хапнеш, след като цял ден сте се трудили. Дори и нейният понякога суров поглед омекваше, докато ни гледаше как ядем лакомо, и знаеше, че целият труд в градината си е струвал.
Днес искам да ви предложа една рецепта, която носи уханието на село, жар, чушки, месце, блажничко и много вкус, който ще обикнете. Приготвих я на скарата у дома, но — точно като в една реклама — след като я опитах, се пренесох там.
Ето ги моите вити пилешки шишчета с чушки и бекон.
Около 700 г пилешки гърди Лудогорско пиле
4-5 бр. чушки ( зелени, червени, оранжеви)
200 г бекон ( или сланина)
1/3 връзка магданоз
1 ч.л. черен пипер
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. сол
Започваме, като нарязваме пилешките гърди на малки кубчета. След това ги смиламе в блендер или ги наситняваме с остър нож, докато получим нещо като кайма. С нож отнема малко повече време и усилия, но пък така можете да запазите по-едри парченца месо и да усещате текстурата им в готовото ястие.
Аз, разбира се, като човек, който уважава мързела като основен двигател на кулинарния прогрес, ги пускам в чопъра.
Прехвърляме пилешката смес в купа и към нея добавяме ситно нарязаните цветни чушки, магданоза и подправките. Омесваме всичко много добре, докато съставките се разпределят равномерно и получим ароматна и добре овкусена смес.
Върху стреч фолио нареждаме плътно едно до друго лентичките бекон. В оригиналната рецепта, която видях, се използват тънки слайсове сланина, но аз разполагах само с бекон, така че без излишна драма го използвах него.
Отгоре разпределяме равномерно сместа от пилешката кайма и с помощта на стреч фолиото завиваме на стегнато руло, като притискаме добре, за да запази формата си.
Прибираме рулото в хладилника за една нощ, за да стегне добре и да се охлади. Така на следващия ден ще бъде много по-лесно за нарязване и приготвяне.
На следващия ден, когато скарата е добре загрята, изваждаме рулото и го нарязваме на парчета с дебелина около 1 см. Нанизваме парчетата на шишчета, като внимаваме да не ги притискаме прекалено едно в друго, за да могат да се изпекат равномерно.
