Показват се публикациите с етикет кашкавал. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет кашкавал. Показване на всички публикации

петък, 27 декември 2024 г.

Празнична салата "Часовник" / Salad Clock for New Years Eve




Тик-так! И тази година почти си отмина. Вярвате или не, вече ще посрещаме 2025-та. Колко и футуристично звучи това число, а навън ландшафтът си е същия. Хем всичко се променя-  плащаме с телефон, работим от вкъщи, лекари преглеждат на камера, а в същото време, все още мечтаем за пукането на дървата в камината, виното на дядо, уханието на домашна питка и се молим баба да е изплела търлъци и за тази година. 
В най-спокойните ни моменти, когато търсим уюта на дома и близките, търсим и добре позната ни храна, с която сме отраснали, макар и да е не е много "фюжън" и "тренди". Ако трябва да кажа какво има задължително на нашата новогодишна трапеза това е мезета, филета, мес-ета и много салати. На няколко години дори пропускахме основно ястие, защото напарихме толкова вида мезета, че нямаше място за основно. И все пак, само със зеленчук в корема не се изправяй срещу новогодишните наздравици, добере да положиш и нещо месно. Като днешното ми предложение за наяждаща салата "Часовник". Майка ми казва, че като "млада булка" и тя е правила, аз пък тази година бях булка и да не остана по-назад. 


Струва си да опитате това кулинарно пиршество и дори мъжът ви да не носи глави цвекло от магазина с молби да ги готвите, само напарвате тази салата и гледайте как изчезва за нула време. Комбинацията на всеки пласт, един с друг, хем освежава, хем засища. А, напитките с нея вървят идеално. 



Необходими продукти:
500 г пилешки гърди Лудогорско пиле 
500 г картофи
200 г майонеза
2-3 големи моркова
1 глава червено цвекло
3 твърдо сварени яйца
200 г кашкавал
50 г млени орехи
1-2 скилидки чесън
сол /няколко зърна черен пипер

Започваме като сваряваме пилешкото с няколко зрънца черен пипер и сол. Сваряваме и картофите. Най-лесно е да ги сварим предния ден, в студена вода и още необелени. Когато престоят в хладилника, на следващия ден се белят много лесно и може да ги рендосате  в лекота. 

 

Рендосваме в отделни купички: картофите, цвеклото, морковите, яйцата и кашкавала. Вече изстиналото пилешко, нарязваме на малки хапки, които ще ни е лесно да хапваме с вилица. 

 

Във форма за торта с махащи стени, с диаметър 20-22 см започваме да сглобяваме салатата.
Първият пласт е от парченцата пилешко. Овкусете с още малко сол, ако е необходимо. Отгоре редим пласта от картофи, а веднага след това тънък пласт майонеза. Тя ще подправи двата паста месо и картофи достатъчно. 

 

Следващият пласт е от рендосаните моркови. Слагаме отново малко майонеза и заглаждаме. За следващия пласт смесваме кашкавала и орехите заедно. Може да си отделите малко кашкавал или орехи за украсата отгоре. 

 

Притискаме леко с ръка, заглаждаме и слагаме още един тънък пласт майонеза. Следва пласт яйца, тънък пласт майонеза и завършваме с пласт цвекло. Към цвеклото слагаме пресования чесън и щипка сол и разбъркваме. Разпределяме последния пласт и отгоре слагаме отново тънък пласт майонеза. 

 

Украсата може да бъде всякаква по ваше желание. Аз използвах моркови за циферблата, като изписах номерата с шприц и малко майонеза. 


Хубавото на тази салата е, че може да я сглобите още от предната вечер. Още по-хубавото е, че въпреки, че има доста майонеза на пръв прочит, не се усеща никак тежка, а пластовете се съчетават чудесно един с друг. Пилешкото и картофките са засищащи, а отгоре сочния пласт моркови и цвекло е балансиран със соления кашкавал и орехи. Не пропускайте чесъна в цвеклото, наистина има смисъл да е там. 
Салатката ми беше чудесен здравословен обяд и на следващите дни, защото запазваше вкуса си и ми беше много удобно. 


Сигурна съм, че ще ви хареса. И тъй като Нова Година е след броени дни, искам да ви пожелая весело посрещане, бъдете живи и здрави, радвайте се на живота и осмислете дните си!



Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:



неделя, 31 март 2024 г.

Вкусно пълнено хлебче "Цвете" / Flower shaped bread with cheese filling

 

Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук!  

Едното хубаво нещо на смяната на часа в лятно време е, че бебо ме буди не в шест, а в седем. Някак си чисто психически не е толкаво болезнено като видиш седмицата в часовника по време за ставане. По принцип Боян става толкова рано, че вече съм свикнала да режа лук, да пържа месо и да готвя вечеря още в осем сутринта.. по време на първата му дрямка за деня. Същотосе отнася и за вечерната програма, когато наскоро ми се наложи да излизам с приятелки и срещата ни беше тепърва в осем часа ВЕЧЕРТА! Имах чувството, че излизам по нощите, а музиката в заведението определено беше твърде силна за да мога да чуя нещо повече от крещящите си за сън мисли. 

Хубавото обаче е, че както половинката ми често отбелязва  " не ходя на работа" ( представете си тази наглост) и мога да дремна следобед в пухкавите прегръдки на бебо и да си наваксам със съня. Лошото обаче е, че обикновено това време използвам да пускам перални, сушилни, да почистя нещо, сготвя или пък да седна да напиша някоя и друга рецепта в блога и социалните канали. Домакинската работа никога не свършва, за разлика от работното време в офиса и няма да крия, че понякога си фантазирам за връщането си на работа. После обаче осъзнавам, че Боян скоро прави година и така или иначе работата няма да избяга, но неговите първи отрития на света са нещо, което не искам да изпускам. Дори когато се събужда в шест или пет часа сутринта, го прави с такава усмивка и ентусиазъм като треньор в спининг клас и бързо ме заразява с усещането колко е хубаво да посрещнем още един ден заедно. Последното ни творение заедно бе това вкусно хлебче със сърцевина от сирене и кашкавал, под формата на цветенце. 

Тази рецепта може да видите и във 
Необходими продукти:
За тестото:
Около 500 г брашно София мел Класик ( още за доомесване) 
1 пак. суха мая ( 7 г)
2-3 с.л. олио/ зехтин
2 с.л. кисело мляко 
300 мл хладка вода
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
Още:
100 г сирене
300 г кашкавал
2-3 с.л. кисело мляко  
2 яйца ( част от тях заделете за намазване отгоре) 
сусам
ленено семе

Започваме с приготвянето на тестото. В купа слагаме около половината от брашното и правим кладенче. В него слагаме киселото мляко, захарта, хладката вода и маята. 

 

Прибавяме и малко олио. Омесваме меко тесто, нелепнещо тесто, като добавяме солта по време на месене, още мазнина и малко по-малко от брашното.
Готовото тесто оставаме на топло да втаса ( покрито с памучна кърпа или стреч фолио)  и удвои обема си. 


След като тестото стане готово, го изсипваме върху набрашнен плот и го разточваме на кръг. Големина около 40 -50 см диаметър. 


В средата му слагаме разбитите с вилица намачкано сирене и едно яйце. Отгоре слагаме рендосания кашкавал. Не слагаме от плънката до края на кората, по-скоро като концентричен по-малък кръг. 


Завиваме всички страни навътре ето така 


и обръщаме в тавичка, застлана с хартия за печене. 


притискаме леко с ръце, оформяйки по-хубав кръг и слагаме малък ринг в средата ( може и капачка) Правим разрези с нож на равно разстояние от ринга към външната част на тестото.  


Прищипваме всеки две части правейки да приличат повече на венчелистчета. 


Мажем цялото хлебче с другото яйце ( аз разбивам и двете яйца за плънката и си отделям малко в чашка, само за намазване) и поръсваме със сусам по листата на "цветето", и слагаме ленено семе в средата. 


Печем хлебчето на 200 градуса за около 40 минути. 


Толкова е лесно и бързо за приготвяне, а толкова ефектно и вкусно. Като малка много обичах сандвичи с яйца и сирене на скаричката у дома и това хлебче ми напомня много на тях. 
Да ви е сладко! 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:




  Харесва ли ви публикацията и моя блог? 

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 
📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 
Благодаря ви, приятели! 




петък, 15 март 2024 г.

Завита Мусака / Moussaka Roll

 

 Ново!>>>Последвай ме в ТИКТОК тук!  

Слушала съм аз за такива истории, но не ми се бяха случвали. Аз се славя с това, че съм много отговорен, паметлив и въобще организиран човек. Ако например ми предстои пътуване след седмица, ще съм организирала почти целия си багаж в  списък отрано, ще съм подредила всичко, ще съм свършила всички задачи, които трябва преди пътуването и дори тези за "след",  за да не изостава нищо. Никога не забравям нищо, никога не загубвам вещи, винаги съм нащрек и винаги подготвена. До днес! 

Така се случи, че излизаме с буболечката на разходка, майка ми се обади, че е в поликлиниката на преглед и си тръгва, та да я пресрещнем. Събрах най-необходимото за детето в раницата си (да, аз не нося дамски чанти, а раница) и даже сложих малко платнени торби за пазар, да мина през магазина на път за вкъщи. Срещнах се с мама, че даже и с леля ми, която вървеше буквално два метра пред мама :  ни едната вижда, ни другата. Помислих си, нещо да не са се скарали, но всяка забила поглед в плочките, угрижени и мислещи своите човешки тревоги, не забелязват, че вървят една пред/ след друга. Спрях и такава хубава случайна среща стана, приказки, оплаквания и хайде да изпратя едната на спирката, после и другата, че всяка от тях към различна посока.

По едно време седнах на пейка само да изчакам мама да мине през аптеката и после потеглих към магазина. Влязох в него с усмивка, планираща как ще купя туй-онуй, и ха да бръкна да извадя торбата да бутам там ( аз кошница не взимам с презумпция да не купувам много, но не се получава обикновено) и какво да видя, раницата ми я няма. Няма я върху гърба ми, няма я в коша на количката, раница няма по дяволите. Там са пари, документи, банкова карта. 

Заклевам се, кръвта напусна тялото ми се сетих, че единственият вариант е да е останала на онази пейка, на която поседнах да изчакам мама. Поне на пет пресечки нагоре по булеварда. Ами сега?  Какво да правя първо?! Да тичам до там? Да звъня в банката да спрат картата? Да мина направо през банката, та аз нямам дори лична карта да докажа коя съм. За капак бебо тъкмо заспа и аз не смея да тичам с него, но вече си представям как след талкова години и аз си загубвам документите, пишат ме по фейсбук групите, по телевизия и радио обявяват каква съм забравана и как някой източва и последните капки- стотинки от анорексичната ми банкова сметка. 

И като всеки нормален човек първото нещо, което правя в момент на паника е разбира се да се обадя....на мама! "Мамоо, какво да правя, къде да ходя???" 

Жената беше готова да слезе от автобуса, макар и болна, да търси с мен пустата раница из града. Аз препускам по булеварда потичвайки леко, зачервила бузи от срам, шок и ужасът от това  насилствено кардио. Докато мама се опитваше да ме успокои и накара да си спомня детайли от деня, ми подхвърли " ти сигурна си ли си, че беше с раница, маме? ". Аз твърдо заявявам, че не само бях, но помня как я опаковах и сложих на гърба си, а освен това, кога ме е виждала без раница! ( Усещате накъде бият нещата, нали?) Не след дълго жената ме убеди първо да мина през вкъщи да погледна, като за първи път в живота си молех да съм толкова изтрещяла, че да не съм взела нещо, отколкото да съм го загубила. И за щастие, това и стана. Раницата си седеше стегната на стола у дома, а кой беше внедрил спомените ми за слагането й на гърба ми е мистерия, която ще разкажат в следващия епизод на Досиетата Х. 


Хора, дали от недоспиване, дали от "майчински мозък", дали вече от възрастта, както мама лекичко подметна, но ето ме и мен в редиците на забравящите. Има ли членски внос? Усещам, че далеч няма да е послания път, в който не знам какво съм правила, но за щастие, днешната рецепта я помня и искам да я споделя с вас преди да я забравя съвсем. Тя е за руло Мусака или Завита мусака, както искате му казвайте. Малко по-обогатена рецепта е, има кашкавалче и чушЧи и е много, много вкусно. Сигурна съм, че ще ви хареса. Майка ми през годините го е правила с пилешко, с кайма и всякакви други вариации и сега ще ви споделя една от тях. Разбира се с ВИДЕО, което да гледате, когато поискате....ако забравите нещо :) 


 

Тази рецепта може да видите и във 
Необходими продукти: 
Около 1 кг картофи
Около 400 г кашкавал ( може и повече) 
400 г кайма
400 мл млени домати ( + вода) 
100-150 г брашно
2 яйца
1-2 чушки
1 глава лук
1/3 връзка магданоз
подправка за кайма, черен пипер, чубрица, сол

Започваме като в малко мазнина запържваме на умерен огън нарязания на средно лук, докато омекне. Прибавяме каймата, като разбира се може да промените количество и дори вид на месото. Запържваме я и нея, докато стане готова и прибавяме нарязаните на кубчета чушки, по възможност шарени и по-месести, така се усещат повече. 

 

Аз ползвах малко червена и жълта и подправките. Сложете подправките, които обичате да ядете в каймата, за всеки те са различни, но никога няма да сбъркате с черен пипер и подправка за кайма или скара. Прибавяме и доматите и разбъркваме. Аз ползвам домати от консерва и доливам малко вода, така че да оставя соса да покъкри водата да изври. По този начин месото се овкусява от доматите, а самия сос става по-вкусен. Вие може да ползвате различни видове домати, пресни, доматен сок или други. 

 

Важното е накрая да остане соса на мазнина и да се сгъсти.


Докато сос къкри, приготвяме картофите. 
В купа смесваме предварително сварените картофи ( количеството е приблизително), с две яйца, половината кашкавал и около чаша, чаша и нещо брашно. Добавяме сол, ако кашкавалът не е много солен и обичате повече соленко. Разбъркваме всичко на една еднородна маса. 


 

Имайте предвид, че колко брашно ще поеме сместа зависи много от вида на картофите, затова имайте едно наум. Също така ви препоръчвам да замесите сместа, когато картофите са по-скоро изстинали. Накрая прибавяме и нерязания магданоз, моят беше замразен, защото в последния момент видях, че нямам пресен. 
Така създадената смес, разпределяме в правоъгълна тавичка, моята е тази от фурната, застлана с хартия за печене. Пъхаме да се изпече на 200 градуса за около 20-30 минутки, докато се запече леко, но гледайте да не я изсушите прекалено. 

 

След като картофения блат е готов, изваждаме от фурната и разпределяме отгоре от каймата, а върху нея


слагаме още малко кашкавал и навиваме на руло. Отгоре слагам още кашкавал, тъй като с него никога не може да прекалите :)  

 

Запичаме за още 10 минути във фурната.


Ако има нещо, което може да направи муската по-вкусна, това може да е кашкавала и кремообразните картофки, добавката от месести чушки и свеж магданоз. Абе каквото и да си говорим, понякога няколко съставки, дават голяма разлика. Ето например, всеки който го опитва му казва "онова вкусното кашкавалено", вместо завитата мусака. Няма търпение да ми споделите вие какво мислите, как го нарекохте, какви са отзивите и колко пъти ще го приготвите само в рамките на един месец :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:


  Харесва ли ви публикацията и моя блог? 

Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти ! 
📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на cussivalo@yahoo.com 
Благодаря ви, приятели! 




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...