Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток
Онзи ден с моята приятелка си говорихме как още една стара пекарна е затворила, а е изхранила много поколения преди това. Припомнихме си дните, когато вкусният хляб се намираше само на такива места – с дебела, набрашнена кора и, разбира се, не беше завит в найлонова торбичка или нарязан на филийки. Сега и филийките вече са "слайсове".
Докато разни стари пекарни затварят, нови "бейкъри", предлагащи кроасани за 20 лв. парчето, отварят и не липсват хора, готови да плащат за тях, придружено с кафе със сложно име, с повече съставки от перилен препарат и мляко - всякакво друго, само не и краве.
И разбира се, аз съм човек, който обича да опитва нови неща, но се боя, че с възрастта все повече усещам как старите, позабравени рецепти от българската кухня започват да се усещат като гурме, вместо обратното.
В нашите благоевградски заведения вече рядко пише "селска салата" - много "селско" звучи, сякаш, пък ще ни обвинят в селяния. Наричат я „балканска“, „традиционна“, „пъстра“, „микс от домати и краставици“ – само не и „селска“. Може би "кънтри стайл" ще звучи по-вървежно...
Няма лошо да сме мултикултурни – важното е да сме преди всичко културни. И аз, като някои ергенки, съм яла ойстърс, но и пръжки не отказвам.
А сега, когато навън става все по-хладно, не може да не ни изкушава споменът за старата печка на село, която думка от горящия огън, а отгоре ѝ къкри гърненце с вкусна кавърмичка.
Хем по-прости времена са били, но не сме били чак толкова прости. Аз винаги ще бъда човек на просвещението, революцията, новите идеи и правото на човека да пътува, открива и да се развива. Истината обаче е, че пътешествието на ума ни и душата ни трябва да е с приоритет – защото ако само пътуваме с крака, а нищо не научаваме от извървяния път – пътуваме ли наистина?
Много неща се надявам да се променят за българина и човека като цяло през следващите години – надявам се за по-добро. Но едно нещо се надявам никога да не изчезне – вкусът и топлината, която носи българската гозба.
Ако и вие имате нужда да попътувате в едно по-простичко време, ви каня да си направите тази апетитна и много питателна пилешка кавърма. Може да не е веган, но е богата на протеини, а месото е българско – затова хайде, да започваме:
След като всички съставки са се задушили леко, връщаме месото в тигана. Прибавяме бялото вино и оставяме ястието да покъкри, докато виното се изпари и остане само прекрасният му аромат.
Аз, разбира се, използвах хубаво, домашно вино от истински дядо – както си му е редът.
Разделяме тестото на четири равни части. Всяка част разделяме на две – една по-голяма (около 2/3) и една по-малка (около 1/3).
По-голямата част разточваме на кръг с диаметър около 22 см. С този кръг завиваме дъното и стените на предварително намазани с олио огнеупорни съдчета – гювечета или купички – и добре оформяме тестото по стените.
От по-малката част на тестото оформяме капачетата (похлупачетата). Може да ги разточите или просто да ги оформите на топка, която леко сплесквате – зависи какъв вид търсите.
Украсяваме по желание – с ножче можем да направим шарки или да добавим малки фигурки от тесто отгоре, за по-празничен вид.
Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓
