петък, 30 август 2019 г.

Бухтички с локум / Turkish delight donuts recipe


Морето приключи за тази година, приятели! Или поне за мен! Който плувал, плувал, който ял варена царевица до пръсване и след това обилно завършвал с три вида сладолед да си вдигне ръката или най-добре да си седне на трите буквички и да се залови за работа. Хубаво беше, ама свърши и за мое щастие, пак имам още някой останал ден до първия работен ден, за да мога да се аклиматизирам постепенно. Първо трябваше да свикана наново с неистовата жега в Благоевград, защото друго си е на моренцето, с вечерния бриз, а тук бетон, нагрят асфалт и много "липса на климатик". Съседите може и да са поприключили с ремонта, като гледам дрелката липсва вече два дена и ако не побръмчи нещо скоро, ще се обадя в полицията да ги проверят добре ли са. :) 

Сестра ми пристига днес със зетя и малкото слънчице Ноа, с което ще прекарам още няколко дни ваканция, защото когато той е около мен, всеки ден ми се струва такъв. Най-любимото ми нещо е да слушам детския му звънлив смях, особено когато се киска продължително и на моменти чак губи звук от истерия. Леля пак ще му приготви нещо вкусно за хапване, и затова трябваше да си припомни как работят котлоните у дома. 
Да си призная първоначално хич не ми беше до готвене, затова и реших да потренирам с някаква много бърза  и лесна рецепта, която бях набелязала отдавна. 
Имах да изразходвам малко и от един от готовите миксове за хляб на София мел, които понякога имам у дома, защото "съквартирантът" може да борави само с него, ако иска да си изпече хляб :) 
Аз пък нямах останала мая у дома, а магазинът изглеждаше толкова далеч ( уточнявам, не, че е, но така изглежда), а мързелът беше по-силен от мен.! Така се разкиснах на тази почивка, че направо не мога да се позная. Потвърждава го и факта, че обявих публикуването на тази рецепта за вчера в инстаграм, но мама ми каза, че било ден, в който не трябвало да се върши нищо и на мен само толкова ми трябваше. 


Скачих се за леглото и изгледах четирите филма от поредицата Американски пай, за да мога съвсем да си разваря мозъка. 
Истината е, че работата, стресът, есента и роднините няма къде да избягат :) и по-добре да си открадваме всяка една възможност да chillax. Затова и такива рецепти ви трябват! Бързи, лесни, супер вкусни и ако досега не сте се сещали да сложите локум в бухтите, ами много ви моля да поправите тази грешка. 

Освен безумно вкусно е и много красив десерт, които захвърли всичките ми желания да се върна към диетата след морето. Ха- ха ха, понякога сама си правя деня с такива глупави мисли и изказвания. Нали не мислите, че човек може да си приготви парещи ухайни, пухкави бухти с гореща сърцевина от ароматен локум, всичко това залято с ароматен сос и ядки и да прави снимки, без да си олигави обектива. 



Но стига приказки, ще имаме достатъчно време да наваксаме с тях в следвате публикации, като с новия сезон ще ви донеса още много изненади, нови рубрики и се надявам за мен нови върхове за покоряване. Септември, идем! 


Необходим продукти:
За тестото:
250 мл хладка вода
3 с.л. захар
щипка сол

Още: 
олио за пържене
100 г локум 
100 г мед 
розова вода 
пръчка ванилия
30 г ядки ( шам фъстък) 



От сега казвам, че може да направите рецептата и с обикновено брашно и мая, но аз имам такъв микс и ще ви покажа как го направих с него. По този начин няма нужда да добавяме мая, защото има такава в самото брашно. Важно е само да съобразите инструкциите на етикета, който ви казва да разбъркате добре брашното преди употреба. 


Отделяме си нужното количество, добавяме останалите  съставки за тестото и разбъркваме добре, докато получим ето такава смес. Може да ароматизирате тестото с ванилия, но ако решите да имате и солени бухтички, като замените кубчето локум със сирене или кашкавал например, е добре да си остане по-семпло.

Оставяме тестото да втаса на топличко за около 30 минути, като аз го правя във фурната на 50 градуса, добре увито, или лятото - на най-големия пек срещу прозореца в хола! 


През това време си нарязваме локума на кубчета, с големина по желание. Спрях се на дълъг локум, не този от кутиите, защото този тук е по-мек и смятам, че ще е по-подходящ за пълнежа на бухтите.


Когато тестото ни е готово, загряваме щедро количество олио в малък съд ( за да не ни отиде чак толкаво много олио) и взимаме подходяща лъжичка, с която да си направим грамажа за бухтите. Аз ползвам лъжица от сладолед, която всеки път потапям преди това в студено олио за да не ми залепва тестото. 
Бучкаме едно парченце локум и прищипваме отгоре с ръка, за да го запечатаме.


Изсипваме ги в горещото олио, като внимавайте да не пържите на максимална сила на котлона, а по-скоро средна до две трети от мощността му. Така бухтичките се изпържат до златисто, без да прегарят.  Пържете по 5-6 минути от всяка страна :) 


От това тесто ми излязоха 15 бройки, като след пържене ги отцеждаме върху кухненска хартия. 

На съседно котлонче загрейте меда, прибавете пръчката ванилия и розовата вода.
Залейте с този сироп още топлите бухтички и поръсете с малко счукани ядки шам фъстък.

 

Може да ви се вижда доста сладичко, но мога да ви кажа, че си е таман. Всяка хапка те пренася на едно по-щастливо място и определено края на лятото не изглежда толкова лошо. Поне вече ще си дебеля на спокойствие :)

Аз се захващам със следващите задачи за деня, защото моята малка бухтичка Ноа е вече в самолета и леля трябва да подготви подаръците.

А, на вас пожелавам усмихнати почивни дни, които са чудесен повод да си направите тези вкусотийки! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



вторник, 20 август 2019 г.

Торта "Киндер пингуи" / Kinder Pingui Cake


Ами освен да почерпим, а ?! Измина още една година, в която се правя на възрастен човек, който знае какво прави. Истината е, че животът става все по-голяма загадка за мен и макар да е доста непредвидим, пътешествието си заслужава. Ако и вие сте като мен, то рожденият ви ден не е най-любимия ви ден от годината, макар вътрешно винаги да се надяваме да ни се случи нещо хубаво. Опитваме се да приглушим звука на биологичния си часовник я с алкохол, я с много захар, че виждаш ли времето минава, а плановете от детството така и не се осъществяват. Мераците за рязко забогатяване и оглавяване на класацията на Форбс за най-успешни хора под еди колко си също започват да ни изглеждат все по нереални, а времето за самооценка, самовглъбяване и самосдухване достига своя пик именно на рождения ни ден. 

Всяка година пиша своята оптимистична публикация, въпреки всичките трудности, които като всеки човек и аз боря в ежедневието си. Но все си казвам...тук сме за да ни е весело, не да тъжим и хайде пак да поставя ведрия тон. Тази година ще съм още по-откровена и близка с вас от всякога. Защото и аз съм човек, който има своите страхове, а трудностите си казват своето след време. От по-предпазливи ставаме недоверчиви, от разбитото ни сърце ставаме човек, който не може отново да повярва на любовта, от лошотията наоколо и престъпленията, за които четем всеки ден нямам как страхът да не се внедри почти хронично в нас и да очакваме нещо лошо да ни случи, защото сякаш ако сме подготвени, ще боли по-малко. Какво значение има един рожден ден в цялата тази картинка? Чоплейки си сама тези въпроси, баш кога не трябва, всяка година по това време с радост откривам, че дори самата аз не си позволявам да унивам толкова колкото мислите ми позволяват. И може би затова накрая стигам до позитивната публикация. Защото в края на краищата "Нищо не е свършило докато дебеланата не запее", както се казва. Няма лошо понякога да оставим някои мечти и идеали да умрат, все пак затова израстваме и се променяме. Няма лошо да разширим светогледа си относно идеята за възраст, семейство, брак и идеален партньор, успешна кариера и щастлив живот като цяло. 



Нещата не винаги са такива каквито изглеждат и ако сме също толкова наблюдателни относно позитивните преживяния колкото негативните, сигурна съм, че ще успеем да открием доста неща, които да ни накарат да се усмихнем. Проблемът е, че ние хората приемаме щастието като за даденост, а проблемите като "извънредна ситуация". Слънцето грее, което е добре, ама не баш чудесно, но ако завали, вече е гадно. Времето във всичките си форми е красиво и говоря не само за климата. Времето е това което има значение в края на краищата и единственото умение, което трябва да развиваме е да се радваме на времето, което имаме. Как да не се радвам, че слагам тогава още една свещ на тортата. След като много други нямат тази възможност. Времето може да покаже много неща, много нови лица и нови уроци, които ще се радвам да науча. 
 Благодарна съм за времето, което имах и си пожелавам още много, много време за напред. Благодарна съм за любовта на семейството ми и на всички вас, читателите, които отделяте време за мен, да ме опознаете и да създадем още нещо, което да ни радва. Създаването на вкусна храна е не само приятно заради самото похапване, но и малък процес на творчество, което можем да си позволим в края на работния ден. Не се лишавайте от малките радости, защото ще има дни в които те ще са всичко, което имате. Но дори и тогава както виждате пак ще имате нещо :) 

Посвещавам тази торта, не само на читателката която си я поиска и аз обещах да я направя, но и на всички вас, които се присъединявате към моя рожден ден днес. Ако нямате повод за празнуване, давам ви моя, ако нямате торта, нека тази бъде ваша. Нека отпразнуваме всичко, което сме преживели добро или лошо, защото сме още тук и определено заслужаваме една хубава награда за това. :)


И така, време е за сладката част на нашия пост, а именно за днешната рецепта за торта "Киндер Пингуи". Както вече и казах, помня, че конкретен човек си я поиска преди време в едно от моите запитвания и влезе в списъка за "рецепти за правене". Аз я приготвих с огромно желание не само защото обичам да нося радост, но и защото обожавам това десертче. Помня, че преди години толкова се бях "зарибила", че си купих едно кашонче от Метро да си хапвам, когато ми скимне. Ако знаех, че има и по-лесен вариант като тази торта например нямаше да се ръсна толкова, но за ваш късмет ето я за вас :




Необходими продукти:

За блата:
6 бр. яйца
220 г захар
140 г брашно 
45 г нишесте
40 г какао 
1 ч.л бакпулвер
щипка сол 
2 бр ванилия 


Крем:
500 мл сметана
100 г захар
1 с.л ванилия 
1-2 с.л мед 
1 пак. желатин (10г)

За шоколада:
140 г масло 
250 г тъмен шоколад
2 с.л олио

За декорация:
150 мл сметана
8 бр. Киндер Пингуи

Започваме като приготвяме блата. Той не е никак сложен, приготвя се като за пандишпан. Отделяме жълтъците от белтъците в две напълно сухи купи. Разбиваме белтъците с шипка сол и прибавяйки последователно от захарта, докато станат на сняг. Прибавяме последователно един по един от жълтъците към тази смес, като бием с миксера на средна скорост.


В купа смесваме останалите сухи съставки, така че да получим еднородна смес, която пресяваме постепенно към яйчената смес, обърквайки всичко на ръка, с бавни и въртеливи движения. Важно е да запазим въздушността на сместа.


Изсипваме я във форма за торта с размери около 25 см, като сме сложили намаслен кръг хартия за печене на дъното. Изравняваме добре и пъхаме във фурната да се пече на 180 градуса за около 30 минути.
Готовия блат оставяме да се охлади постепенно, за да не спадне.


След като изстине го разрязваме по хоризонтал на две равни половини.


Следващата стъпка е да приготвим крема и шоколада. 
Слагаме желатина да набъбне в малко студена вода, а меда загряваме докато стане много топъл. Може да ги смесите, така че желтинът да се разтопи от топлия мед, или да разтопите желатина на водна баня - както за вас ще е по-лесно. Аз смесвам меда и желатина, защото съм мързел :) 
Разбиваме сметаната на крем със захарта и ванилията и след това прибавяме сместа от мед и желатин.

                             

Разпределяме половината от крема върху единия блат и изравняваме добре.


Правим не много тънък пласт от шоколадова заливка отгоре, който приготвяме след като разтопяваме на водна баня продуктите за него и се получи хомогенна смес. Слагаме олиото накрая за повече блясък. 
Препоръчвам използването на черен шоколад, не само заради по-добрия цвят и вкус( според мен), но ако вие искате по-сладко може да ползвате и млечен. 
Изравнете добре и този пласт и приберете в хладилника или фризера за да се замрази по-бързичко.

                             

Сложете останалия пласт от крема и завършете с втората част от блата. Приберете в хладилника, за да стегне за около час.

Шоколадът ще стегне през това време, но вие може да го затоплите набързо на котлона и той ще се отпусне отново.


Извадете тортата от формата и измажете добре с шоколада, като когато тя е студена ще замръзва много бързо, което може да ви улесни :)


Може да стане наистина много гладка, което е много задоволително за гледане :) 


За украсата на тортата разбийте сметаната на сняг и шприцовайте розички. Ако е неподсладена, добавете малко захар в нея, преди разбиването й. 

Разрежете осем броя киндер пингуи на триъгълничета, като аз бях голям карък и в последния момент не успях да намеря и ползвах манте версията им от магазина. Тя е по-евтина и също толкова ефектна.
Изрежете първо триъгълничета от двата края на десертчето с остър нож. После наложете едно от тях като модел по който да режете и останалите от вътрешността :) 


Сложете по едно върху всяка розичка ето така:


Получават се просто идеални парчета, стабилна конструкция не знам дали е необходимо да казвам...


НЕВЕРОЯТЕН ВКУС!



Дължа да отбележа, че  блата е една идея малко по-сух. Аз бих я сиропирала с течност на вкус или бих направила по-тънък блат следващият път.


Ами това е от мен черпавката тази година, приятели! Направих я голяма, пък дано да стигне за всички ни! Любов да има, това е важното! Благодаря ви, че ме карате да я чувствам на този ден и всеки следващ! 
Обичам ви и ви благодаря, че споделихте празника ми!


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!




петък, 16 август 2019 г.

Чийзкейк "Медена пита" / Honeycomb Cheesecake



Трудно е да се съсредоточа днес по ред причини, но първата, която се сещам е неспирният шум от резачка на дърва, която се носи из улицата от шест сутринта. Ах, нищо не може да замести летните звуци, започващи по тъмно с всякакви дейности. Заради липсата на охлаждащо средство у дома, спя на широко отворен прозорец, което ми дава първи ред за симфоничния оркестър на разгонените котки и боклукчийския камион през малките часове. За мой "късмет" съседите до нас правят ремонт, затова епизодичното чукане, дрелкане и разкопаване на всякакви места е част от атмосферата до такава степен, че няма да се учудя дори да се провикнат, че са открили нефт.  Рязането на дърва днес е бонус, но като цяло лятото не си е работа да ти се наложи да почиваш у дома. 

Морето е измислено за тази цел и аз се моля с всички сили, дано тази година ми падне възможност да отида натам, макар и към края на лятото. Самото то определено не протече както се надявах досега и доста неща се объркаха, което вече като вряла и кипяла старейшина в селото отдава не ме изненадва. Затова и това лято нито се подложих на драстични диети, нито правих типичните за мен планове, а се оставих на течението и да видя с какво ще ме "изненада".

 Обикновено течението ме изненадва с настинка, но ако все пак си се вгледаме добре в нещата около нас, все ще забележим нещо, което да ни донесе усмивка. 

Днешната рецепта за мен е такава. Както знаете обещах  една седмица с рецепти, които може да направите за около половин час, в това число и десерта. Освен, че е бърз и лесен десерт,  е направен с чудесни, истински био продукти, изпратени от брата на нашия зет - Иво. Един млад и работлив човек, който отглежда пчели с голяма любов и хъс, а медът му е повече от уникален. 




Няма как да не скрия възхищението си и умилението си по този вид дейности, защото както съм ви казвала, с моя дядо също отглеждахме пчелички. Така ми липсва това време с него, както и целия процес по изваждането на това течно злато. 


Докато нашият мед не беше в най-благоприятният райони в страната, то този на Иво е просто нереално вкусен, като предлага разнообразие от видове. Нали сме си рода, ми изпрати буркан с мед от липа и драка, и един полифлорен.  Още опаковка малка пита, "дъвка" с мед и пакетче ухайна мащерка. Ей, това е подарък! Какво повече му трябва на човек за да се усмихне и да се порадва на живота. Нещо вкусно, полезно и истинско, създадено от ръцете на Иво, с помощта на хиляди пчелички, които той отглежда най-добросъвестно.

На неговия инстаграм акаунт може да видите клипче, как някои от тях си отглеждат мед директно в дънер на дърво?! Такива красиви кадри и такава надежда и живот носят в себе си.  Иво продава медните продукти, които са в асортимент доста повече от описаните впрочем, дори самата аз не знам колко още неща, но тъй като няма да е последният път, в който пиша за тях, ще проуча въпроса и ще ви държа в течение. 




Ако все пак искате да си поръчате нещо истинско и на добра цена, може да го направите на този имейл тук ivosbeefarm@gmail.com  или на телефон  00359 885 061 001. Знам, че мои приятели го правят, та защо не да подпомогнем добрите практики в България с малко "реклама". 


A сега малко за десерта днес. Наистина бърз и лесен за приготвяне, а идеята е на Веселина Димитрова, която видях преди време в някоя от страниците във фейсбук. Записах си я, макар да съм я виждала и на страницата на Tasty Japan, както навярно и на други места. Аз искам да дам кредит обаче към тази дама, защото все пак може би тя беше първата, която видях.

В тези горещени не ви трябва да пускате печката, а се заредите с един супер разхлаждащ и свеж чийзкейк, а глазурата му е от нищо повече от истински мед!!!!Но ето и как да си го направите:


Необходими продукти:
За кората:
200 г бисквити
100 г масло

За крема:
250 г маскарпоне
200 мл сладкарска сметана
1 портокал / ( или лимон) 
1 пак. желатин (7 г ) 
2 -3 с.л. пудра захар ( или мед)
мед

Започваме като смиламе в блендер бисквитите. Прибавяме разтопеното масло и разбъркваме добре. Изсипваме във форма за торта с махащи стени с размери около 22-24 см диаметър, изравняваме добре като притискаме с ръка, чашка или лъжица и прибираме в хладилника да стегне.



Докато кората стяга изстискваме сока на един по-голям портокал ( или лимон), а в отделна купичка накисваме желатина със студена вода, така че да набъбне. Моят желатин е от 7 г, но има и от 10 г, които желират същото количество - 500 мл течност.

                              
Затопляме портокаловия сос на котлона или пък в микровълновата и след това го изсипваме върху набъбналия желатин, като разбъркваме докато същия се разтвори напълно. 


През това време разбиваме маскарпонето с малко пудра захар ( на вкус) и прибавяме кората от портокала ( лимона). След това при умерено бъркане с миксера прибавяме портокаловия сок на тънка струйка, а след това малко по малко от разбитата предварително на сняг сметана. 

                                     
Изваждаме формата със стегналата кора от хладилника и изсипваме отгоре крема. Върху него поставяме кръг, предварително изрязан с големината на формата от аерофолио, с изпъкналата част навътре.


Прибираме в хладилника за още половин-един час, докато чийзкейкът стегне. Може да го направите и във фризера, като този сладкиш наистина е чудесен за консумация и като сладоледната торта, но и ще стегне още по-добре, което ще ви улесни при отлепването на фолиото.

След като стегне, отлепваме внимателно аерофолиото и получаваме тази шарка.


Изваждаме от формата и покриваме сладкиша с мед,а отстрани украсяваме с мента и свежи цветя, както пчеличките биха харесали :)


Ами какво да ви кажа, толкова лек, свеж и лесен десерт, а с такъв ефект. Не всичко сладко идва под формата на шоколад - медът е просто нещо божествено, което трябва да консумираме по-често :) 

Опитайте и вие и обезателно ми споделете отзивите си тук в коментарите или ми изпратите вашите снимки :) 



п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...