Имате ли си любимо ястие за Бъдни вечер? Кое е то? Моето е маминия постен боб. И макар софрата да е отрупана с толкова много ароматни и вкусни гозби, аз знам, че от всичко ще опитам, но от бобчето ще си сложа две панички. Така е от дете, та дори и до днес. :)
Когато съм си говорила с мои приятели и познати, усещам, че не всеки изпитва тази привързаност и магия на тази специална вечеря, но за мен винаги е било така. Никога масата ни не била така отрупана с ястия, когато тогава, пък макар и постни. Мама разбира се винаги ни приготвяше вкусна и прясна домашна храна, но нека се съгласим, девет ястия за една вечер не е реално постижимо, осен ако няма тематична вечер "обери хладилника". Ние пък си бяхме само трите - мама, сестра ми и аз, та не бяхме свикнали на големи угощения. На Бъдни вечер обаче всичко ставаше специално. Цялото суетене преди да седнем на масата, молитвата, която мама казва и как се държим за ръчичики подредени по "старшинство".
Винаги хапвахме на тишина, без музика, телевизори и странички шумове. Чуваше се само щастливото премляскване, а в стаята се разнасяха ароматите на всички ястия, примесени с малко тамян и горещия восък на свещичката забучена в житото. Никога не ставахме от масата, докато и последния от нас не се нахрани, а след като приключихме, не сядахме отново на нея до сутринта. Любим момент ми беше и когато бях още съвсем малка и живеехме още с баба и дядо, как дядо изнасяше купичка боб, парченца питка и по малко от другите ястия на терасата, поглеждаше нагоре и казваш "Ела, дядо Боже да вечеряме".
Навън беше тъмно, студено, а във въздуха се усещаше още един познат за зимата мирис - на горящите комини от всички домове, в които тази вечер се случваше едно и също.
С годините броят на ястията на нашата трапеза се менеше, както и броят на хората около нея, но едно беше сигурно, боб чорбичка винаги ще има. И мама, и нейната майка преди нея - баба ми го приготвят по този стар начин, както е адета - без подправки, без запръжки, бистър и постен както повелява традицията.
И преди да си помислите, че е само боб и вода, не е така. За мен няма по-вкусен от тоз боб за Бъдни вечер, в него усещаш богатството на простичкия, но божествен вкус на майката земя в едно единствено зрънце, което е зряло и сега увряло, за да напълни устата ти с най-прекрасния вкус. Елата да ви покажа как:
Необходими продукти:
около 400-500 г български боб "Имало едно време" Крина
1 голяма глава лук
2 сухи чушки
сол на вкус
Както виждате съставките са съвсем малко, даже няма и олио, но повярвайте ми, толкова е вкусно и като се казва постен боб за празника, точно това имат предвид.
Може да накиснете боба от предната вечер във вода, но може и директно. Избрах си хубав български боб на Крина, който се отглежда района на Добруджа и Плевен. Вижте само какви хубави зрънца.
Слагаме вода за боба, колкото да го облее и кипваме водата. След като водата кипне, ще се запени, но ние точно това целим. Отцеждаме боба от тази вода и го слагаме отново в тенджерата. този път слагаме вече вода като за самото ястие - два-три пръста нас самия боб, в зависимост колко чорбичка предпочитате. Когато и тази вода заври, слагаме нарязаната на ситно глава лук и две сухи чушки.
Оставяме яденето да заври отново и после намаляваме силата на огъня и оправяме бобчето да се вари на много тих огън до пълното му увиране или докато омекне. Чак накрая добавяме сол на вкус, поне една супена лъжица си отива.
Ако искате да се посгъсти малко накрая, може да увеличите силата на огъня, след като бобчето е омекнало и да поври така, с което някои зрънца ще се разкъсат и ще сгъстят леко чорбата.
По принцип в този боб не се слага нито мазнина, нито цвят - подправки като пипер и т.н. Може да сложите само сухи чушки, но много внимавайте да не са от онези изгорелите, които ни пробутват в магазините. Много често те са горчиви и рискувате да стане и бобът такъв.
Каня ви да ми се доверите и да опитате този традиционен постен боб за Бъдни вечер, като за мен най-вкусната комбинация е със СОДЕНА ПИТКА( РЕЦЕПТА ТУК) и скилидки чесън, които да гризкаме докато посръбваме от горещата чорбичка.
Нали така и така сме само семейството у дома, може да си позволим да си хапнем и повече чесън. :)
Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята, а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !!
Бъдете здрави и добри,
всичко друго ще се нареди!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. Благодаря ви, приятели!
