Баница на тиган / Bulgarian Skillet Banitsa

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток   

 

Ето че се прибрахме от Рим – преяли с паста, пица, тирамису и всякакви други доказателства, че човечеството е способно на велики неща, когато комбинира брашно, сирене и малко ентусиазъм. Върнахме се вдъхновени за нови кулинарни приключения, снимали повече чинии, отколкото забележителности, и убедени, че ще започнем да живеем по италиански.

Само че знаете ли кое беше най-интересното?

Още някъде между самолета и дома започнаха да ни се привиждат не римски площади, а тройка кюфтета и една голяма, сочна, току-що изпечена баница. Очевидно балканецът в нас може да бъде временно приспан, но никога окончателно победен.

Докато бяхме в Италия, изобщо не ми липсваше подобна храна. Там човек толкова лесно се предава на удоволствието от живота, че забравя за всичко останало. Връщаш се обаче у дома, поемаш си от родния въздух и изведнъж започваш да мечтаеш за хрупкави кори, сирене и чаша айрян.

И тук идва въпросът, който вероятно занимава половината свят – как италианците успяват да консумират тесто, сирена, вино и десерти с олимпийско постоянство и въпреки това изглеждат така, сякаш току-що са слезли от модна фотосесия? Започвам да подозирам, че тайната наистина е в тяхното прословуто dolce far niente – изкуството да не правиш нищо и да присъстваш напълно в момента.

Ние, българите, сякаш сме устроени малко по-различно. Или преживяваме отново миналото, или се подготвяме за някакво хипотетично бъдеще. Рядко просто сядаме да изядем едно парче баница и да бъдем щастливи от този факт.

А, ако трябва да дадем нещо на италианците в замяна на пастата и пицата, бих предложила именно баницата. Този многопластов шедьовър от фини кори, сирене и златиста коричка спокойно може да накара и най-изтънчения гастроном да преосмисли философските си възгледи за живота.

Най-хубавото е, че за подобно удоволствие дори не ви трябва фурна. Само тиган, няколко яйца, малко сирене, шепа свежи зеленолистни и желание да си подарите една вкусна пауза от ежедневието.

Защото понякога щастието не се намира в Рим, а в една топла баница на тиган, която ухае на дом.

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток   

Необходими продукти:

1/2 пакет фини кори София мел
3 яйца
250 мл прясно мляко
250 г сирене
100 г пресен спанак
2 стръка зелен лук
50 мл олио или разтопено масло
щипка сол (ако сиренето не е много солено)

80 г кашкавал по желание
За заливката:

40 г разтопено масло
100 мл газирана вода

Намазняваме добре тиган с диаметър около 24 см. Поставяме две кори на дъното така, че краищата им да излизат извън съда и слагаме малко мазнина между тях. заделяме си една кора за накрая, а останалите накъсваме или нарязваме на дебели ленти. 

В купа разбиваме яйцата с прясното мляко и потапяме една по една летите, като редим на дъното на тигана. 

 

След като направим един пласт, слагаме малко натрошено сирене и шепа от нарязания на ситно спанак и зелен лук. Измиваме спанака и зеления лук и ги нарязваме на ситно.

 

Повтаряме процедурата още един-два пъти, според това колко кори и плънка са ни останали. Ако желаете, между пластовете или най-отгоре може да добавите и малко настърган кашкавал за още по-богат вкус.

След като изсипем и последната част от плънката, подвиваме навътре краищата на корите, които оставихме да висят отстрани. Покриваме с последната заделена кора и подпъхваме краищата ѝ отдолу, така че баницата да бъде добре затворена и да запази формата си по време на печенето.

 

Нарязваме баницата на квадрати или ромбове още преди печене. Смесваме разтопеното масло с газираната вода и заливаме равномерно баницата.

Покриваме тигана с капак и печем на много слаб котлон около 20-25 минути.

Когато долната страна стане златиста, внимателно обръщаме баницата с помощта на голяма чиния или капак и допичаме още 10-15 минути от другата страна.

Оставяме я да почине 10 минути преди сервиране.
Получава се сочна отвътре, с ароматна плънка и приятно хрупкава коричка отвън. Поднасяме с айрян, кисело мляко или боза.

Ех, едно нещо е сигурно...след като се напраскаме с тази баничка, със сигурност ще изпитаме състояние да бъдем част от изкуството, да не правим нищо :) 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Чийзкейк "Баклава" / Baklava Cheesecake

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток  

Ето че лятото вече наднича зад ъгъла – с мирис на липи, потни чаши с лимонада, комари с амбиции и онова колективно самозалъгване, че „тая година ще почиваме повече“ 

Напоследък все по-често се улавям как мисля за минали лета и за моменти, които тогава ми се струваха напълно обикновени, дори леко хаотични. Все нещо не беше „идеално“ – някой беше болен, парите не стигаха за почивки тип Instagram, не бяхме достатъчно отпочинали, климатикът капеше, а доматите пак нямаха вкус. И въпреки това… сега ги помня като едни от най-хубавите времена.

Май човек много рядко осъзнава, че е щастлив точно докато му се случва. По-често го разбира години по-късно, докато гледа стари снимки с лошо качество и си мисли: „Леле, колко сме били млади… и с колко по-малко дископатия.“ 

Животът постоянно се променя. Децата растат, сезоните минават, а ние все чакаме „идеалния момент“, за да си починем, да се видим с хора, да седнем спокойно на маса или просто да се порадваме на деня. Истината е, че идеален момент няма. Има моментът, в който Боян пак носи поредния вирус от яслата, аз пия кафе като човек, преживял природно бедствие, и въпреки това пак решавам да правя десерт с 14 стъпки, кори, крем и ядки 

Защото колкото и абсурдно да звучи понякога, готвенето наистина ми носи удоволствие. Да, дори когато между бъркането на крема гоня дете с термометър, а фурната пищи като моралната ми съвест в полунощ пред отворения хладилник.

И така… между хаоса, сиропа и леката липса на сън се роди този баклава чийзкейк. Десерт за хора, които отказват да избират между „още едно парче“ и „от понеделник съм на режим“.

Нека това лято да не чакаме всичко да стане перфектно, за да му се зарадваме. Нека има шумни маси, разтопен сладолед, криви снимки, неочаквани гости, малко смях в повече и поне няколко десерта, които да помним дълго 

Ето един от тях. 

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток  

Необходими продукти за форма 20 см:
6 бр. фини кори София мел
80 г масло
100 г шам фъстък ( или сме с други ядки) 

За плънката:
400 г крема сирене
200 мл сметана
2 жълтъка
25 г царевично нишесте
180 г фина захар
1 ванилия
кората на един лимон

За сиропа:
100 мл вода
100 г захар
сока и сок на лимон

Започваме, като намазваме корите с малко разтопено масло и поръсваме с по една супена лъжица от смлените ядки. Поставяме кората във формата за торта, така че да покрие и стените на съда.

Тъй като моята форма е по-малка, разполових корите. Подреждаме ги една върху друга, като се стараем да покрием добре цялата форма. Накрая смесваме останалото масло с останалите ядки и изсипваме сместа на дъното на формата, като леко притискаме, за да оформим плътен пласт.

Подвиваме и корите навътре, така че да се получи красива и равна основа и по стените на формата.

 

За плънката, в купа смесваме кремата сирене със захарта, жълтъците, сметаната, кората от лимона, ванилията и царевичното нишесте. Аз обичам да слагам и няколко капки лимонов сок към сместа, за повече свежест, но ако искате може да добавете друг аромат - като розова вода и т.н

 

Изсипваме плънката в корите и пъхаме да се пече на 175 градуса за около 45 минути. След като е готов, оставяме да се охлади напълно на стайна температура, а след това прибираме в хладилника за една нощ.

 

Преди поднасяне заливаме с предварително пригодения захарен сироп. Напарете го толкова гъст, колкото обичате.

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Шоколадов кейк с фини кори и кафе сироп (с уиски) / Chocolate Espresso Whiskey Fillo Cake

 

Mоже да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток  

Думите ми от тази статия може и да не са особено актуални след ден-два, но рецептата в нея – тя ще си остане вечен евъргрийн.

Днес е изборен ден и рядко ми се случва да публикувам рецепта в същия ден, в който пиша, но ето че днес усетих, че по един или друг повод на всички ни се иска да „ударим един шот“ в края на вечерта. А тъй като младите родители рядко имаме възможност да пием (или поне ние с Ачо така се оправдаваме – че вече не можем да носим на алкохол 😄), реших, че можем да си го вземем… под формата на десерт.

Имаме нужда от нещо, което да подслади живота ни в тези малко по-напрегнати времена, не мислите ли?

В деня за размисъл (вчера) една от моите баби – сестрата на „оригиналната“ ми баба – отпразнува своя 80-годишен юбилей. Събрахме се на лек обяд в тесен семеен кръг, в който не липсваха нито смехът, нито онези типични за рода ни хапливи подмятания и леко излишното напрежение около организацията.

Истинското напрежение обаче дойде, когато разговорът тръгна към днешния вот… и по-точно – кой за кого ще гласува. В такива моменти човек неволно си задава въпроса: „Абе, аз наистина ли съм роднина с всички тук?“

Но може би това е част от реалността, която всеки от нас трябва да приеме – че хората имат право на своето мнение, на своя избор, а понякога и на своите грешки. Да, понякога тези грешки засягат и други хора, но историята винаги се повтаря.

Аз все още пазя надежда – ако не за днешните избори, то за следващите… и по-следващите. Надявам се някога разумът и желанието да живеем по-добре да настигнат всички ни.

И въпреки различията, вярвам, че най-важното е да съхраним любовта помежду си. Защото само така имаме шанс да не се радикализираме, да не се радваме на чуждото нещастие и да мислим за доброто като нещо общо, а не разделено по убеждения.

И така – не мислете, че денят за размисъл трябва да е само един. Той може да бъде всеки ден.

Но ще ви дам и нещо, за което няма нужда да мислите толкова много – коя да е следващата сладка изненада в кухнята ви.

Ето този вкусен сиропиран кейк, който успя да обедини целия „електорат“ на нашето семейство 
Нека ви го покажа и да ви разкажа малко повече за него.

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Необходими продукти:
5 листа фини кори София мел
80 г масло, разтопено

 
За кафе сиропа:
1 ч.ч. силно кафе ( 200 мл)
130 г кафява захар
3 с.л. уиски

 
За кейка:
100 г черен шоколад (70%)
100 г масло
1 ч.л. ванилия
1 шот еспресо

1 шот водка  
4 яйца (разделени)
100 г захар
100 г бадемово брашно
щипка сол

Слaгамe кафето и захарта в касерола и варим 5 минути на силен огън, след това още 5 минути на слаб.
Оставяме да изстине и добавяме уискито и водката.

 

Разбиваме белтъците с няколко лъжички от захарта на сняг. Разбиваме в друга купа жълтъците с останалата захарта до светъл крем.

 

Разтопяваме шоколада с маслото на водна баня или в микровълнова. Добавете ванилията и еспресото.

Смесваме шоколадовата смес с жълтъците, добавяме и бадемовото брашно и солта.

 

Накрая внимателно добавяме белтъците, като бъркаме бавно с въртеливи движения, така че да запазим въздушността на сместа.

Изсипваме в тавичка с размери 22 см диаметър, застлана с хартия за печене на дъното и пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса. 

 

Печем само 5 минути, селд това изваждаме и слагаме пакетчетата от корите. За тях...

Взимаме една кора, намазваме я с разтопеното масло, превиваме по средата, а след това прищипваме от двата противоположния края. 

 

Завиваме на вътре и обръщаме, така ще видим как се получава красиво набрано. Слагаме в кейка и правим така с останалите кори. 

Пъхаме да се пече още 40 минути до суха клечка. 

Заливаме с вече изстиналия сироп, докато кейка е още топъл. но заделяме една част, която да доварим още малко, за да стане гъст като карамел

Въпреки че кейкът привлича вниманието с идеята за алкохол, по думите на мама той почти не се усеща – дори казва, че може да поеме още 😄 Аз обаче, като фен на вкуса на тирамисуто, предпочетох да запазя този шоколадово-кафеен аромат точно толкова деликатен, колкото е необходимо.

Сигурно се чудите защо в десерта има кори за баница и дали могат да се пропуснат. Отговорът е един – опитайте го и сами ще се убедите, че мястото им е точно там. Именно те придават онази интересна и различна текстура, която прави кейка толкова специален.

Голям плюс е корите да са вкусни сами по себе си – а за това спокойно можете да се доверите на корите на София Мел.

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova