Френска селска торта със зелени смокини / Russian Honey Cake With Unripe Fig Jam

"Имало едно време една жена.

Тя много обичала да чете научна фантастика, да слуша филмова музика, да решава логически задачи, да гледа коледни филми и — най-вече — да бъде с децата си. Била изключително добра. Някои дори биха казали твърде добра, но според нея такова нещо не съществува. Тя просто държала да има мир и разбирателство около себе си, и хората винаги да си помагат, когато могат.

Имала само едно тънко дънково яке, с което минавала през всички сезони. Но както тя, така и децата ѝ винаги били облечени чисто, спретнато и красиво — с големи, перфектно изгладени панделки в косите.

Готвела превъзходно — правела най-вкусния боб, пълнени чушки, мусака, "торта-зайче" и торта с вафлени кори.

Била умна, красива и много отговорна. Всички ѝ се възхищавали за упоритостта и силата, която носела в себе си, и често се питали защо е винаги сама. Работела по цял ден, после се грижела за децата, учела с тях, а след като ги слагала да спят всяка вечер, отивала в някой тих кът в стаята, където живеели, и сядала да учи до късно на светлината на нощната лампа. "

Понякога ставах, отивах до мама и тихо започвах да я разпитвам какво прави. Тя се опитваше да ме убеди да си легна, но аз се опитвах да открадна малко време само с нея — без сестра ми „да ни свети“. Чудех се как мама разбира всичките тези дебели книги, с толкова малко картинки, странни формули и почти всичко написано на латински. Хем исках да съм с нея, хем осъзнавах, че сигурно ѝ преча да учи, и така тя ще си легне още по-късно.

– „Аз ще те изпитвам, мамо“ – ѝ казвах.

И я оставях да ми разказва уроци, докато седях в скута ѝ, а тя ми сплиташе косата и тихо ми шепнеше част от текста. Не искахме да събудим сестра ми, която спеше в същата стая.

Почти половин живот измина оттогава, а споменът и усещането за уют, любов, спокойствие и грижа от мама не избледняват. И как биха могли? Всеки ден тя прави нещо, което е продължение на онзи момент, на онази връзка, която имаме. На нейната житейска мисия — да даде на децата си всичко, което знае, че е важно, за да станат достойни и добри хора.

Никога няма да ми омръзне да говоря за мама. Тя е човекът, в когото се вслушвам, в когото се оглеждам, към когото се допитвам, на когото споделям, и от когото се вдъхновявам — и до днес.

За някои хора преходът към рецептата е просто текст за четене. За мен — това са моите думи във вечността, изразяващи огромната ми обич и преклонение към нея.

А днес е специален ден.

Днес празнуваме мама, защото има рожден ден.

Желая ѝ да бъде жива и здрава — и за себе си, и за нас, признавам си, защото без нея не мога. Нека бъде щастлива, защото знам, че тя умее да „отглежда щастието“ в себе си и точно затова винаги го постига.

Нека постигне още много хубави неща, а следващата година ѝ донесе още повече успех и красота.

Няма как да не ѝ сътворя торта и днес.

Това е една много нежна, вкусна и деликатна бяла фантазия със зелени смокини — сладко, което знам, че много обича.

Необходими продукти за торта 24 см:

2 яйца
100 г захар
400 г брашно
200 мл прясно мляко
50 г масло
4 с.л.мед ( пълни)
1 ч.л. сода бикарбонат
шипка сол

Крем:

500 г заквасена сметана

200 г маскарпоне

100 мл бита сметана

100 г пудра захар

ванилия 

За глазурата:

250 мл течна сметана

300 г бял шоколад

Още:

сладко от зелени смокини



В купа разбиваме яйцата и захарта на крем и прибавяме половината мляко. В касерола слагаме меда, маслото и остатъка от млякото, да се загреят леко, докато маслото се разтопи. Внимателно прибавяме и яйчената смес към маслената, като бъркаме енергично, за да не се пресекат яйцата. Към тях прибавяме и содата и солта и оставяме сместа да заври на котлона и да тръгне да се пени. Разбъркваме периодично, като оставяме сместа да поври леко на тих огън, така че да стане по-карамелен цвят.

 

Дърпаме от огъня и прибавяме към пресятото в купа брашно. Замесваме тесто.

 

Оформяме тестото на топка и разделяме на части, които разточваме на тънки листа ето така:

 

За по-голямо удобство, разточвам директно върху силиконова подложка за печене, а отгоре слагаме дъното на торената форма, по която изрязваме кръг. Ако умеете да разточите по-тънки листа, може да изкарате и повече платки, но за тортата аз използвах 6 броя. 

 

Печем платките в добре затоплена фурна на 180 градуса за по колко 5 минути или докато се зачервят по ръбчетата. След изпичане са още меки, но след това се втърдяват, затова не ги препичайте.

Оставяме всички блатове да изстинат добре преди сглобяването. 

За крема, разбиваме маскарпонето с пудрата захар, прибавяме течната сладкарска сметана, докато и тя се интегрира в сместа и прибавяме заквасената сметана, като последната препоръчвам да интегрирате не с миксер, а с телена бъркалка, тъй като при силно биене се разводнява. Прибавяме малко ванилия за аромат.

 

Сглобяваме тортата във форма за торта с махащи стени или ринг, като редуваме блат, крем, нарязани плодове от сладко от смокини и така докрай. 

 

Прибираме тортата да стегне в хладилника, а след това заливаме с ганаш от бял шоколад. 

За него загряваме сметнатата до точка на кипене и дърпаме от огъня. Прибавяме нарязания на ситно бял шоколад и с телена бъркалка бъркаме, докато се разтвори напълно в сметаната. Така получения ганаш, оставяме да се охлади и стегне. 

Аз го правя на стайна температура ( стая с климатик), тъй като в хладилника по стените на съда изстива по-бързо и ганашът може да стане неравен. Докато е вече по-гъст, но все още течен, заливаме тортата отгоре и отстрани изцяло. 

Отгоре украсяваме с ядки и зелени смокини :) 

За мен лятото винаги носи ухание на смокини. Напомня ми уханието, което се носи покрай много морски алейки, когато смокиновите листа насищат въздуха с аромата си. Затова, макар и със сладко, смятам, че това е една много специална лятна торта. 

Тя също като мама, е бяла, елегантна и лишена от излишна помпозност. Тя знае, че е перфектна, такава каквато е. 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Черамису / Cherrymisu

Рецепта за милион долара! Eвро? Коя валута предпочитате или да направим референдум? Знаете, че се стремя да избягвам политика и тежки теми в блога, не защото не ме вълнуват или нямам позиция, но ако ги обсъждаме и тук, с какво ще се пълни фейсбук? Пък и винаги съм смятала, че макар и малко наивно и егоистично, всеки от нас заслужава няколко минути на ден, в които не му се налага да бъде нащрек и да бъде сериозен, а може да се отпусне, да погледне с насмешка на проблемите и да си хапне малко десерт. 

Аз със сигурност знам, че заслужавам парченце.

 Заслужавам и парченце спокойствие да си го хапна, but lest face it, имам двугодишно у дома и няма никакъв шанс. Но и това ще се промени съвсем скоро, когато се завърна в редицата на работещите мами. Всеки един етап от гледането на дете е толкова внезапен и тъкмо решиш, че почваш да го схващаш и той се променя и идва друг. Боян е на прага да започне ясла, което ни носи още нови задачи, задължения и промяна в семейната динамика. 

И макар и доста модерно да споделяме в клипчета елементи от семейния живот, рутина, нови ежедневни предизвикателства, аз пак се явявам с нещо старо, изпитано и близко до сърцето ми. Добрия стар разказ. За мен писаното слово си остава класика и вярвам, че все още има хора, които могат да усетят вкусът на храната и да възбудят апетита си дори и от добре формулирани думи. Да видим дали ще се справя.                                                                                                                               Днешната рецепта е за поредната плодова вариация на тирамису и според мен е любимата ми такава. Нарекох я Черaмису.                                                                                                                                                                 В него ще намерите сладки череши в комбинация с тъмен шоколад, пухкав крем и сочни бишкоти, напоени в леко, ароматно кафе. Във всяка хапка има сочно, пухкаво, хрупкаво, сладко, леко киселко, свежо и опушено. Вкусът му ще те отвее като шамар в лицето. 

Необходими продукти: 

200 г бишкоти

400 г череши

250 мл течна сладкарска сметана 

200 г капки черен шоколад

250 г маскарпоне

200 г захар

1/2 лимон

200 мл ароматно кафе

1 с.л. фикс за сладко

Започваме като подготвяме черешите за десерта. За целта ги измиваме, обез-костилко-стяваме :) , и прехвърляме в касерола на котлона. добавяме половината захар и лимоновия сок, като оставяме плодчетата да кипнат и да покъкрят пет минути след това на по-тих огън. 

За сгъстяване на черешите може да ползвате желираща захар, готов фикс за сладка ( продава се магазините) или да замените с 2 с.л. царевично нишесте. 

 

Оставяме леко да изстинат и си пукаме едно мнооого дълго, ароматно кафе, което прехвърляме в по-разлят съд. Слагаме още толкова топла вода и по-желание добавяме няколко капки ром, вермут или друг подходящ алкохол. Може да сложите също есенция или изцяло да го пропуснете. 

 

Последната стъпка е приготвянето на крема. Разбиваме сметаната със захарта и щом стане пухкава, започваме да добавяме малко по малко от маскарпонето докато се абсорбира напълно. След като разбирам сметаната, намалете силата на бъркане и смесете останалите продукти на по-ниска степен. 

Във форма за торта с диаметър 24 см започваме да редим бишкотите, като преди това ги топваме леко в кафената течност.

  

Слагаме част крема и разпределяме от черешите. Поръсваме с малко от шоколадовите капки. Мои любими са тези капки, които продават в Кауфланд в прозрачните пакетчета, тъй като са много наситено шоколадови, но и някак мекички когато ги хрускаш. Много се връзват с черешите. 

Повтаряме процедурата още веднъж с още един пласт напоени бишкоти.

 

Украсяваме по желание, но само сметана, череши и шоколадови капки ще са ви напълно

 достатъчни. 

Оставете десерта да стегне за няколко часа, а най-добре една вечер в хладилника, защото ще омекне още повече и вкусовете ще се поемат и в бишкотите.

Може да не е традиционното тирамису, а още повече има и плодове, но мога да ви кажа, че вкусът му е божествен. Още повече е десерт без печене, а в тези жеги не ни се обикаля около печката. Днес цял ден обикаляхме по задачи, за да подготвим документите за яслата и мога да ви кажа, че няма по-хубаво нещо от това да те чака такъв добре изстуден, сочен, пухкав шоколадово-плодов десерт, който да те чака в хладилника. 

Опитайте и вие! 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :
@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Еклерово руло с карамел и шоколад / Éclair roll recipe

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук  

Странно започна тази година ми се струва. От всякъде дебне някаква драма - презвитерска, от шоубизнеса, даже и скандалите между съседите са толкова разгорещени, че ти е трудно да не взимаш страна. Сякаш е годината, в която хората си казват всичко за всичко. Няма вече голямо пазене на тайни, имидж или да трепериш какво ще кажат хората, те така или иначе ще те намерят и ще ви оставят коментар с мнението си в някоя от социалните мрежи. 

Колкото по-шумно става навън, толкова повече искам да се потопя в спокойствие и тишината у дома.

 Остават ми броени месеци преди да се върна на работа и с всеки ден си казвам, че искам да попия всяка минута, в която сме само ние - аз, Ачо, Боян и котето.

 За сега само Ачо е този, който излиза да се сблъсква със света: къде на работа, къде с познати и ни носи препитание и клюки у дома. Но скоро и аз ще се върна в редиците на социума, а заедно с мен и Боян, който ще се сблъска с първата си организирана социална среда, тази на яслата. Тогава, сигурна съм, всеки ще се прибира у дома със своята драма и история за разказване от деня и  лудницата ще бъде още по-голяма. 

Но засега е още тихо...доколкото може да бъде с дете на 18 месеца. Все още имаме време за уют, гушки, книжки, къщуване и чакане на тати, залепени за прозореца. Все още имаме тихо време, следобеден сън и много смях, когато се къпем и плискаме. Все още имаме време да приготвяме изкусителни десерти, просто защото сме решили, ей така, в един прекрасен, снежен следобед. Като днешната фантазия за Еклерово руло с пухкав крем, карамел и шоколад. 

Попаднах на тази рецепта на няколко места в интернет и реших, че Господ ми праща знак да си го направя. Както е казано "Искай и ще ти се даде". Ооо, толкова вкусно се получило, че просто не мога да ви опиша. И лесно! Обичам еклери но цялото това пълнене понякога отнема твърде много време. 

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Необходими продукти:

500 мл прясно мляко

150 г масло

щипка сол

250 г брашно София мел Екстра

6 яйца

Крем:

300 г маскарпоне

300 мл сметана

1/2 консерва варена сгущенка ( дулче де лече) 

50 г пудра захар

За ганаша

100 г черен шоколад

150 мл сметана

Започваме като в подходящ съд слагаме млякото и маслото на котлона, заедно със щипка сол да се загреят до точка на кипене. ( Може да използвате мляко и вода 50 ма 50 вместо само мляко)

 

Когато млякото започне да завира изсипваме изведнъж цялото пресято брашно и започваме да бъркаме, докато почне да се оформя на топка и отделя от стените. Използвам брашно Екстра на София мел, тъй като е идеално за парено тесто. 

Дърпаме от огъня и оставяме да се охлади до телесна температура, а след това прехвърляме в купата на миксера. Започваме да добавяме яйцата едно по едно.

  

Добавяме следващото яйце само след като предишното напълно е поето от тестото.  Трябва да получим тежко, гладко тесто, което се точи бавно от врътките на миксера.

  

Прехвърляме тестото в пош и шприцоваме в правоъгълна тава с приблизителни размери 35 на 25 см, предварително застлана с хартия за печене.

Пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 190 градуса за около 35 -40 минути.

 

След като еклеровото тесто се изпече, навиваме на руло и оставяме да изстине. През това време се захващаме с крема. Разбиваме сметаната на сняг, прибавяйки постепенно от захарта и маскарпонето, докато получим пухкав крем. 

  

Разгръщаме еклеровото руло и намазваме със сметановия крем, а отгоре от карамеления крем (варената сгущенка). Може би щеше да е по-лесно ако им разместя реда, но и така стана. Завиваме на руло и пробираме за няколко часа в хладилника.

 

След като сладкишът е стегнат напълно, загряваме сметаната за ганаша на котлона и прибавяме към нея нарязани на ситно шоколад, разбърквайки с телена бъркалка, докато се разтвори напълно. Заливаме сладкиша с така получения ганаш. 

Оставяме да се охлади и украсяваме по желани. Аз имах още малко смес, с която направих малки екелрови розички. 

Може да напълните рулото и с традиционен домашен крем, но ако обичате по-свежите и леки кремове, този е за вас. 

Изключително вкусно, мекичко и крехко - трябва да го опитате! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !

cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova