Показват се публикациите с етикет Бъдни вечер. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Бъдни вечер. Показване на всички публикации

понеделник, 19 декември 2022 г.

Постна боб чорба за Бъдни вечер / Bulgarian White Bean Soup

 

Имате ли си любимо ястие за Бъдни вечер? Кое е то? Моето е маминия постен боб. И макар софрата да е отрупана с толкова много ароматни и вкусни гозби, аз знам, че от всичко ще опитам, но от бобчето ще си сложа две панички. Така е от дете, та дори и до днес. :)

Когато съм си говорила с мои приятели и познати, усещам, че не всеки изпитва тази привързаност и магия на тази специална вечеря, но за мен винаги е било така. Никога масата ни не била така отрупана с ястия, когато тогава, пък макар и постни. Мама разбира се винаги ни приготвяше вкусна и прясна домашна храна, но нека се съгласим, девет ястия за една вечер не е реално постижимо, осен ако няма тематична вечер "обери хладилника". Ние пък си бяхме само трите - мама, сестра ми и аз, та не бяхме свикнали на големи угощения. На Бъдни вечер обаче всичко ставаше специално. Цялото суетене преди да седнем на масата, молитвата, която мама казва и как се държим за ръчичики подредени по "старшинство". 

Винаги хапвахме на тишина, без музика, телевизори и странички шумове. Чуваше се само щастливото премляскване, а в стаята се разнасяха ароматите на всички ястия, примесени с малко тамян и горещия восък на свещичката забучена в житото. Никога не ставахме от масата, докато и последния от нас не се нахрани, а след като приключихме, не сядахме отново на нея до сутринта. Любим момент ми беше и когато бях още съвсем малка и живеехме още с баба и дядо, как дядо изнасяше купичка боб, парченца питка и по малко от другите ястия на терасата, поглеждаше нагоре и казваш "Ела, дядо Боже да вечеряме". 

Навън беше тъмно, студено, а във въздуха се усещаше още един познат за зимата мирис - на горящите комини от всички домове, в които тази вечер се случваше едно и също. 

С годините броят на ястията на нашата трапеза се менеше, както и броят на хората около нея, но едно беше сигурно, боб чорбичка винаги ще има. И мама, и нейната майка преди нея - баба ми го приготвят по този стар начин, както е адета - без подправки, без запръжки, бистър и постен както повелява традицията. 

И преди да си помислите, че е само боб и вода, не е така. За мен няма по-вкусен от тоз боб за Бъдни вечер, в него усещаш богатството на простичкия, но божествен вкус на майката земя в едно единствено зрънце, което е зряло и сега увряло, за да напълни устата ти с най-прекрасния вкус. Елата да ви покажа как:  

Необходими продукти:

около 400-500 г български боб "Имало едно време" Крина

1 голяма глава лук

2 сухи чушки

сол на вкус

Както виждате съставките са съвсем малко, даже няма и олио, но повярвайте ми, толкова е вкусно и като се казва постен боб за празника, точно това имат предвид.


Може да накиснете боба от предната вечер във вода, но може и директно. Избрах си хубав български боб на Крина, който се отглежда района на Добруджа и Плевен. Вижте само какви хубави зрънца. 


Слагаме вода за боба, колкото да го облее и кипваме водата. След като водата кипне, ще се запени, но ние точно това целим. Отцеждаме боба от тази вода и го слагаме отново в тенджерата. този път слагаме вече вода като за самото ястие - два-три пръста нас самия боб, в зависимост колко чорбичка предпочитате. Когато и тази вода заври, слагаме нарязаната на ситно глава лук и две сухи чушки. 


Оставяме яденето да заври отново и после намаляваме  силата на огъня и оправяме бобчето да се вари на много тих огън до пълното му увиране или докато омекне. Чак накрая добавяме сол на вкус, поне една супена лъжица си отива. 
Ако искате да се посгъсти малко накрая, може да увеличите силата на огъня, след като бобчето е омекнало и да поври така, с което някои зрънца ще се разкъсат и ще сгъстят леко чорбата. 


По принцип в този боб не се слага нито мазнина, нито цвят - подправки като пипер и т.н. Може да сложите само сухи чушки, но много внимавайте да не са от онези изгорелите, които ни пробутват в магазините. Много често те са горчиви и рискувате да стане и бобът такъв. 

Каня ви да ми се доверите и да опитате този традиционен постен боб за Бъдни вечер, като за мен най-вкусната комбинация е със СОДЕНА ПИТКА( РЕЦЕПТА ТУК) и скилидки чесън, които да гризкаме докато посръбваме от горещата чорбичка. 

Нали така и така сме само семейството у дома, може да си позволим да си хапнем и повече чесън. :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята,  а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!



понеделник, 20 декември 2021 г.

Най-вкусните постни кюфтета / Vegan Rice Patties

Колегите на мама и до ден днешен говорят за уникалните ми оризови кюфтенца, за които искам да ви разкажа сега. Добре, че е Бъдни вечер и има поне един ден в който мога да натикам нещо постно в устата на половинката, защото по-голямо месоядно от него няма. И все пак, кой от нас не обича тази специална, магическа вечер, която ухае на варива, сухи чушлета, печена тиква, хляб и тамян. 
Сигурна съм, че почти всяко семейство е изградило през годините любимо и традиционно за домакинството си меню за този празник, но все пак не спираме да се оглеждаме за нещо ново, което да поднесем на тазгодишната трапеза. Еми не търсете повече. Тези кюфтенца ще бъдат звездата на вечерта.  

Хубавият ориз е в центъра на тази рецепта и затова ви препоръчвам такъв, който е идеален за ястия от нашата национална кухня. Рецептата е много лесна и бърза, а от тази доза излизат около 12 броя, така че ще стигнат за всички. Вижте колко малко ви трябва:

Необходими продукти:
1-2 картофа
1 морков
1 стрък праз 
сол/ черен пипер
брашно за овалване
олио за пържене

Започваме като измиваме ориза и го сваряваме в малко подсолена вода. На съседно котлонче слагаме да се варят и картофите. Аз го правя докато са цели, даже с кожата, само леко набучкани с вилица. 


След като оризът се свари напълно, го отцеждаме от водата, а картофите обелваме и оставяме да се охладят.
През това време нарязваме праза на по-ситно и рендосваме моркова. Запържваме ги докато омекнат на умерен огън в сгорещено олио на котлона. 


В подходящ съд смесваме сварения ориз, намачканите картофи и задушените зеленчуци. Овкусяваме със сол и черен пипер на вкус. Опитайте сместа докато я разбърквате, но с мярка, защото аз едвам се спирам да не я изям още тогава. :) 


Грабваме една пълна лъжица от сместа и оформяме на топка, която сплескваме леко, за да стане на кюфтенце. 


Всяко от тях овалваме за кратко в малко брашънце. Оставяме да поседят така 2-3 минути, за да може брашното да полепне, а през това време загряваме още малко олио в тигана.


Запържваме кюфтенцата до златисто и от двете страни на умерен огън, за да може да се запечатат и да запазят формата си след като изстинат. 


Гарантирам ви, няма да останете равнодушни и най-вероятно ще включите още едно ястие в традиционното меню за Бъдни вечер. Ако ги направите, не забравяйте да ми пишете и изпратите снимки :) 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!


понеделник, 23 декември 2019 г.

Содена обредна питка за Бъдни вечер / Bulgarian Christmas Bread Recipe


Навярно всяко семейство си има любима рецепта за обредната питка за Бъдни вечер и винаги съм се чудила колко популярна ще бъде една такава рецепта, ако я споделя в блога. Това е една от най-простичките и обикновени рецепти, които мога да представя, но си давам сметка, че всяка година това може да бъде и първата самостоятелна Коледа за много двойки и семейства, когато ще имат нужда от точно тази рецепта.

Отново се доварявам на рецептата на мама, защото не само аз, но и тя е израснала с нея и за разлика от много други, смятам, че е най-подходяща питка за празника.
Случвало ми се е да ме почерпят с питка от Бъдни вечер на следващия ден и го намирам за не не много подходящо, защото знаете, че трябва да се изяде само от семейството на вечеря. Също така, някои я приготвят с мая, което също не бива да се прави, защото питката трябва да е прясна, както се казва. 

Украсяват я  различни видове украси, което е прието, но за мен има най-голямо очарование да виждам този простичък хлебец в най-чистата му форма. Обредният хляб се прави със сода, и е трябва да се изяде още същата вечер, както казах, затова е хубаво да се направи в малък размер или поне размер спрямо членовете на семейството. Така и така те се наричат още на масата и не е много хубаво да се ядат след това от други хора. Трябва цялата да се нарече и раздаде, като може разбира се някой да получи повече от едно парче, но най-важно е да се спази реда на раздаване.

Първо се чупи по средата, като едно парче се отделя за Господ Бог ( обикновено главата на семейството търси там или иначе казано мама), после се дава за Богородица ( тук се включва сестра ми, нали е Мария) и после се дава на Къщата ( аз като най-малка взимам него) 


Късметът в къщата е много хубав, защото значи, че всички у дома ще са добре. После започва да се  раздава на хората на масата, като се започва от най-възрастния. Докато питката още пари, и ухае неустоимо, всеки трепетно търси парата, която не забравяйте преди да сложите в питката, да изварите за няколко минути във вряла вода на котлона.
Не забравяйте, че трябва да е сребърна  на цвят!
Приготвяме питката с обикновено брашно или за мен това е София мел Класик, което винаги имам у дома. Ето и рецептата: 


Необходими продукти:
Около 300 мл хладка вода
1 ч.л. сода загасена с оцет
олио 3-4 с.л. олио
1 с.л. захар
1 ч.л. сол

Пресяваме брашното в купата, като както знаете, аз никога не замествам първоначално с цялото брашно, а само с две трети от него. 


Правим в него кладенче и прибавяме захарта, а солта е по страните на съда. Прибавяме и олио, като аз го слагам на око.

                            

Слагаме още содата, която сме "загасили" с малко ябълков оцет, така че да шупне ето така:


Прибавяме малко по малко от водичката, докато замесваме, меко, нелепнещо тесто, като редувам водичка и брашънце. Не забравяйте да сложите и паричката. 


Готовата питка няма нужда от втасване, а веднага може да се пече. Може да си поигарете с украсата й или като мен да направите нещо скромничко, като тази с долната страна на вилицата.

Направете четири дупчици с вилицата на кръст, за да излиза парата от тестото и пъхнете да се пече на 170 градуса с обухване за около 40 минути.


Още топла я намазваме с малко вода и я запаряваме под фолио, за да омекне. 


Сервира се на масата и се разчупва от най-възрастния член на семейството.


Понякога се случва в забързаното ежедневие да хапваме и да си гледаме  телефона служебния мейл, друг да зяпа новините по телевизора, и нито храната, нито компанията на масата остават забелязани. На този ден обаче сякаш всичко има смисъл и в сърцето си усещаме смирение и любов. 


Затова са хубави празниците и е добре, че ги има - да ни накарат да поспрем и да се огледаме, да уважим традициите и да се постараем да ги съхраним за идните поколения. 
Аз ви пожелавам да  имате щастието да празнувате с любимите си хора дълги години и нека парата  е у вас, заедно с целия късмет на следващата година!

До нови срещи, приятели! 


п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!

 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
Благодаря ви, приятели!






петък, 20 декември 2019 г.

Постни зелеви сарми / Vegan Cabbage Rolls


Дойде и това време от годината, когато постната храна сякаш има своето магическо ухание и ни носи спокойствие, надежда и някакво вътрешно смирение. Дори като дете обичах Бъдни вечер, въпреки че мама цял ден ме следеше да не се облажа с нещо сладичко и да не си наруша постенето. Може да е за един ден, но държеше да можем да усетим значението му. Още по-трудно ставаше, когато цял ден от кухнята се носеше уханието на къкрещето бобче, малките сармички на мама, печените тиквеници, пълнени чушки с боб и какво ли още не, което само ме караше да си представя как вечерта ще се насладя на една от най-любимите си вечери в годината. И то без месо!!! Възможно е и още как. Лично аз си признавам, че обичам повече сармичките без месо, отколкото с. Напоследък, като че ли във всяко ястие преобладава месото и ако случайно го пропуснем, значи нещо сме или сбъркали жестоко или пък както моята половинка понякога се шашка и ме пита "Сърдиш ли ми се нещо, че ядем таковО?"


Аз обичам традициите обаче и си признавам, че  ритуалът прави и вечерята по-специална. Преди да седнем на масата, мама казва молитвата, като сме се наредили по възраст, прекръстваме се, а телевизорът е изгасен, както и всякакви разсейващи звуци. Масата е отрупана и сякаш усещаш най-сетне времето за миг да спира и да можеше да се потопиш в уханията на ястията и въобще в целия обред.


След като разчупим питката и потърсим паричката, започваме да си подаваме ястията, като знам, че моята чинийка пак ще се напълни със сармички. Мама прави най-хубавите сармички, с големина на бонбонки, като всяка е само една хапка. Обожавам това ястие и колкото и да се прехласвам върху кулинарните шедьоври на Гордън Разми и други известни готвачи, ако трябва да избера да ям едно ястие веднъж седмично до края на живота си, пак биха били сармичките на мама. Тази година, реших да ви споделя и нейната рецепта, защото и Крина ме снабди с подходящия ориз за целта - Ориз Екстра. Това е висококачествен бял ориз с едри бляскави зрънца, който се сварява равномерно и е много подходящ за ястията от българската национална кухня.


Какъв по добър избор за рецепта от тези апетитни самички за Бъдни вечер. Ето и рецептата: 

Необходими продукти:
1 бр. голяма кисела зелка
1 голяма червена чушка ( или 2-3 прясна или суха)
1 голяма глава лук
2 глави чесън
1 ч.л. червен пипер
2 бр. дафинов лист
кимион на зърна и черен пипер на вкус
олио
не слагаме сол!

Започваме като си изчиства ориза, защото мама винаги държи, макар този да бе толкова чист, че направо нямаше нужда. Измиваме го, докато водата стане бистра.


Тъй като в този момент нямахме сухи чушки, ползвахме прясна, но със сухи е по-вкусно. Нарязваме чушките и кромида на средно ситно и около една глава чесън , обелена на скилидки.

В тиган слагаме олио ( достатъчно, че да покрие тигана, така че не е малко, както обикновено) и след като се загрее, запържваме лука докато омекне. 

                             

След това прибавяме чесъна, само дотолкова че да пусне уханието си и прибавяме чушката и кимион на зърна и млян черен пипер на вкус.


Разбъркваме един-два пъти и прибавяме измития ориз, който също запържваме съвсем за кратко - може би минута, а накрая прибавяме и червения пипер.


Разбъркваме всичко добре и дърпаме от огъня. 


Взимаме от листата на зелето, като изрязваме дебелата част от тях, която е като стъбло по средата. Заделяме го, защото  ще го сложим на дъното на съда, заедно с едно голямо листо, докато се варят и ще се сготви също. 


От останалата част на листото, режем, малки парченца ( около 4 или 6 ), в зависимост от големината му), в които слагаме по около половин или една чаена лъжичка от плънката с ориза. 


Завиваме първо от двете страни леко, а след това навиваме плътно нагоре , като ролце.


Важното е да е мъничко, стегнато и с размерите на хапка. 


Редим върху поставеното листо, като може да сложим около половин или една чаена чаша хладка вода преди това отдолу, за да не ни загори дъното. 

При нас за това количество ни излязоха около три реда сармички с около 40 бр на ред, като между всеки слагаме от останалите ни скилидки чесън, дафинов лист и още кимион на зърна


Прибавям по етапно и водичка, като всичко пое около 4-5 чаши вода, тъй като самия ориз не се нуждае от много вода  


Най-бързо сармичките се варят в тенджера под налягане - за около 20-30 минути,като независимо дали е в такова тенджера или обикновено, ще трябва да сложите подходяща чиния отгоре, която да пристиска сармичките докато къкрят.


В обикновена тенджера може да ги варите за около час, или поне ги проверявайте през това време,защото ги варим до сваряване. Това време ще варира от много фактори - какво е зелето, колко са големи сармите и колко са на брой. 


Щастлива съм, че успявах да ви представя тази рецепта, тъй като се каня от много време, но явно тя си знае сама кога й е дошъл мига. :) Ще се радвам да се доверите на мамината рецепта, защото както и тази за меденките - просто е най-добрата,която съм опитвала.


Оставам ви с тези вкусни кадри, а вие не пропускайте да ми пишете повод и без повод, да ми изпращате снимки от вашите рецепти, а пък аз ще съм повече от щастлива да ги споделям.
 От сърце ви желая весели и светли празници, приятели! 


п.п.Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 



Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...