Бяла лазаня / White Lasagna

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

И такова животно съществува – бяла лазаня. Колко е италианско изобретение и колко американско — не ми се търси отговор на този въпрос. Истината е, че когато нещо е вкусно, нямам две мнения по въпроса. А когато в него можеш да включиш любими продукти и все пак да сътвориш съвсем ново ястие — това вече си е направо „отличен 6“.

Не знам дали има домакиня, която обича постоянното мислене „Коя да бъде следващата нова рецепта в семейното меню?“ На теория изглежда вълнуващо, но на практика е по-труден ребус от куба на Хелрейзър. Ако ястието е твърде странно като вид — ще предизвика скептични погледи, и след цялото трепане в кухнята ще обикаляте да молите поне да го опитат, преди да издадат присъда. Ако пък е нещо познато — ще кажат: „Няма ли нещо друго?“, защото са им писнали еднообразните храни.

Ако някои от вас са на мнение, че в тяхната къща такива неща не минават и се яде каквото има — е, у дома сме малко по-демократични. Вижте, съпругът ми, колкото и да го обичам, си има недостатъци. Знам, че звучи невъзможно, но храната е най-важното нещо за него.

Понякога се чудя дали не е и основната причина да се ожени за мен — но дори и да е така, не мога да го виня, че знае какво иска от живота. 

Не е суетен, не е проблематичен, няма комплекси, не харчи пари за себе си, няма скъпи хобита (освен че кара БМВ) и не е претенциозен към нищо… освен към храната и удобството на обувките си. Ако реши, че нещо не му се яде — това му е единствената радост в деня, която си е негова, и за Бога — няма да му я отнемам. Какво ще спечеля? Аз пък обичам да готвя, а той с радост се грижи за детето, докато аз вършея в кухнята (което понякога си отнема дни :) ).

Ето защо презентирането на бяла лазаня на човек, който обича предимно традиционната,

и който чува в една рецепта: „рикота“ и „тайно шмугната тиквичка“ — криеше много рискове, включително и отхвърляне на бъдещи мои менюта.

За щастие обаче, получи огромно одобрение. Отдъхнах си. Защото рецептата не е от супер бързите, но си заслужава. И сега ще ви убедя и вас – защото щом видите всички стъпки, ще започнете да фантазирате за вкуса ѝ, а тя определено предоставя точно това. Богат, плътен вкус, богат на протеини, който наяжда и в малки порции. 

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Необходими продукти:

600 г пилешки гърди Лудогорско пиле

1 бр. средно голяма тиквичка

1 средна глава лук

3 скилидки чесън

1/3 връзка магданоз

250 мл течна готварска сметана

400 мл пилешки бульон *

400 г рикота

300 г моцарела

50 г пармезан

8 бр. кори за лазаня

1 с.л. брашно

1 яйце

1 с.л. масло

сол и черен пипер

олио

Рецептата има четири основни компонента. За щастие, те могат да се приготвят почти едновременно, така че не е задължително да ви отнеме много време. Освен това, вместо печено пиле, можете да използвате останало пилешко месо от друга рецепта или такова, приготвено на грил. Общо взето, възможностите са много.

Но в името на добрия вкус, започваме с изпичането на месото. Аз често приготвям пилешко, защото е част от моя хранителен режим и е чудесен източник на протеини, затова винаги имам готово месо – в хладилника или във фризера. Залагам на българско месо с установен стандарт и проверено качество, като например „Лудогорско пиле“.

Овкусяваме пилешките гърди с малко олио, сол и черен пипер, след което ги печем добре. Можете да го направите и ден по-рано, дори в по-голямо количество.

Готовото месо накъсваме или нарязваме на хапки – така, че да са удобни за ядене. Можете да го използвате направо така, но аз обичам леко да го запържа в тиган, за да придобие по-интензивен вкус.

Изваждаме месото от тигана и в същия съд, с малко мазнина, запържваме настърганата тиквичка. Готвим, докато течността се изпари и тиквичката омекне добре. Прибавяме половината от чесъна, запържваме още около две минути и след това изваждаме тиквичката в купичка.

В съшия тиган, отново, слагаме олио и малко масло. Запържваме в мазнината лука на средна температура, докато лукът омекне. Прибавяме след това брашното и при продължително бъркане добавяме пилешкия бульон, а след това и сметаната. 

 

След като сосът се сгъсти, слагаме тиквичката в него и готово. 

Третия компонент е пластът от сирена: За него не ви трябва готвене, просто смесете в купа и разбъркайте: рикотата, половината моцарела ( или обикновен кашкавал) едно яйце и наситнения магданоз, 

 

Финалната стъпка е сваряването на корите за лазаня. Като цяло може да сглобите ястието и без да ги варите, като пече по-продължително, за да омекнат, но определено така става по-бързо и сигурно, че няма да останат тегави. сварете ги в подсолена вода, докато станат ал денте. Не  е нужно да са много меки, все пак ще се досготвят, докато се пекат. 

Сглобяване на лазанята: На дъното на съд за печен слагаме малко от соса с тиквичката. Отгоре слагаме две от сварените кори. Отгоре разпределяме от крема с рикота, част от пилешкото и още малко от соса с тиквички. 

 

Процедираме така до края, като в средния пласт добавяме един черпак от водата, в която сме варили корите. Завършваме, като смесим останалия крем от рикота със соса от тиквички и поръсим със заделената моцарела отгоре. Добре е пилето да бъде разпределено в по-долните пластове.

Ако не искате фолиото да залепне за кашкавалената коричка, можете да забодете няколко клечки за зъби, преди да поставите фолиото за печене.

Печем лазанята около 30–40 минути на 180–200 градуса, като накрая я допичаме без фолио, за да получи златиста коричка.

Винаги изчаквайте лазанята да изстине леко, преди да я режете. С толкова много сос, определено е по-трудно да имате стабилни парчета докато е още гореща. 

Безумно вкусно ястие. Не е леко, но пък от време на време трябва да се отдадем на кулинарен разврат, нали така ? :) 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :
@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Кюфтета от тиквички / Easy Zucchini Fritters Recipe

 

Сигурна съм, че не съм открила топлата вода с днешната рецепта, но със сигурност съм открива най-вкусните, топли и вкусни кюфтетата от тиквички, поне за себе си. 

Искам да ги споделя с вас, защото сезонът на тиквичките официално е открит, ако съдим по аромат , който се носи от отворените кухненски прозорци наоколо. Истината е, че лятото е сезонът на пържотийките и колкото и да искаме да ги ограничим или минем в здравословен вид, излезем ли навън, най-сигурният начин да хапнеш нещо наистина прясно приготвено е да е аламинут и то пържен. 

Трудно се "симулира" прясно пържена храна и това е един от малкото и плюсове. И все пак, хубавото на днешната рецепта е, че може да я приготвите пържена, печена, не съм опитвал на еърфраър, но предполагам, че ще стане, в зависимост от вида на уреда. ( Ако още нямате хубав такъв, препоръчвам ви да си го избере от Instantpot, където ако въведете код LUSSI ще получите и специален бонус) 

Тази рецепта ми харесва специално, защото липсват млечните продукти в кюфтетата. Обикновено те са слагат като слепващ и овкусяващ елемент, но истината е, че покачват и калорийната стойност, а всъщност кюфтетата могат да бъдат достатъчно вкусни и само така. 

Но да преминем на рецептата, която днес, веднага щом Боян се събуди от сън ще направя пак, Обожавам тези кюфтенца, защото са много вкусни, богати на витамини, и ако не искате да ползвате обикновено брашно, може да замените с безглутеново.  Ето как да ги приготвите:

Необходими продукти:
2 бр. средно големи тиквички
2 бр. моркови
1 глава лук 

1-2 скилидки чесън
2 яйца
50 г брашно / галета
сол/ черен пипер

1/4 връзка копър/ магданоз

олио за пържене

Започваме с рендосването на морковите и тиквичките. Овкусяваме с малко сол, разбъркаме и оставяме за малко да пуснат сок. След това отцеждаме добре от получилата се течност и прибавяме нарязания на ситно кромид. 

 

Прибавяме още яйцата и брашното и разбъркваме добре. Овксявяваме с подправките, като може да добавите пресована глава чесън или да ползвате сух, на гранули. Аз не мога без черен пипер. така че слагам щедро от него. Разбъркваме всичко, докато получим по-рядка паста. 

Аз лично винаги добавям и малко свежи подправки, копър или магданоз, но ако не ги обичате, пропуснете. 

Взимаме една лъжица от сместа и оформяме на кюфтенце в ръката си ( използвате мокри длани за по-лесно оформяне) или директно в тиган, в който сме загрели олио. 

 

Пържим и от двете страни, докато се зачервят. Времето за изпичане ще варира, спрямо дебелината и големината на кюфтетата. Ето още няколко съвета:

- сложете първо само едно кюфте в тигана и преценете дали сместа не е твърде течна, гъста и дали да добавите още нещо. Така и да не се получи нещо, няма да е цяла партида кюфтета, а само едно

- използвайте добре загрят тиган и не обръщахте кюфтето, докато не се запече от едната страна добре. Така ще ви по-лесно да го обърнете, без да се разпадне

- не ги правете твърде дебели или големи. не само ще отнеме повече време докато се приготвят, но и ще ви е трудно д аги обръщате. 

- спрямо силата на котлона ви, може бие  добре да не пържите на максимална степен, а една идея по-слабо. Не ги препържвайте, нека да се усеща прекрасния зеленчуков вкус

\

Като малки златни кюлчета, толкова ароматни, сочни и безумно вкусни. 

Тази смес може да направите още на руло, гофрети, палачинки и каквото си решите и пак ще стане чудесно.

Опитайте и вие :) 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :
@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Гофрети от тиквички/ Savory Zucchini Waffles

 

Подготвях се за този момент от години.. време е да бръкнем в дълбоките дебри на рецептите в чернови, които се трупаха и чакаха своя момент, сезон и причина да излязат наяве. Не винаги ми стига време да пускам рецептите в конкретния сезон и така малко по малко се трупат. Знаех, че ако някои ден се появи бебе в живота ми ще гледам да се отдам на това да съм добра с него и по възможност със себе си, като не се напрягам излишно и публикувам от тези рецепти, вместо да се вайкам, че не мога да готвя.

 И все пак, тъй като ме питахте в Инстаграм, да, готвя и сега, но отново не мога да кажа, когато този материал ще види бял свят. Имам чувството, че бебе с вграден радар в дупето и се събужда винаги когато почна да правя нещо на лаптопа или свързано с блога, та за сега имам малко успешни мисии. Вярвам, че бебетата се повяват в живота ни да ни научат нещо, и ако за някои може моят да ме учи да почивам, на мен ми се струва, че по-скоро ми теста нервната система, защото определено не дава много време за почивка в момента. И не, не се притеснявайте, не се оплаквам. 

Радвам се, че в живота ми има от този вид "проблеми", защото само те те карат да се чувстваш толкова жив. Доста добре се чувствам и когато успея да си направя от тези апетитни гофрети от тиквички. За да няма грешка, не, това не е десерт, така че да няма изненадани. Като съставки са кюфтета от тиквички, но стават много бързо и лесно в гофретник, а  самите гофрети може да хапвате както топли, така и студени. Може би една от любимите ми рецепти, които в повечето пъти правя на око, но ще се опитам да дам приблизителни мерки:

Необходими продукти:
2 бр. средни тиквички
2 бр. моркови
1 глава лук
3 яйца
(безглутеново ) брашно
сол/ черен пипер
олио

Започваме като рендосваме в купичка тиквичките и подправяме със сол като намачкваме леко, Оставям да престоят така около 5-6 минути и отцеждаме. Прибавяме още рендосаните моркови и лук. Чукваме яйцата, подправките и добавяме брашно на око. Ако е обикновено брашно, ще поеме по-малко 1-2 с.л. , но безглутеново може да "хапне" повече. 

Разбъркваме като трябва да получим ето такава консистенция на сместа. 

Загряваме гофретника и намазваме плочата с олио. След като е достигнала исканата температура, слагаме около една чаена чаша/ черпак от сместа и разстиламе равномерно

Печем гофретата около 5 минути ( в зависимост от мощността и дебелината на гофретата) и след това обичам да ги "довършвам" за някоя и друга минута във фурната на 180 градуса, на функция за грил. 

Това разбира се не е задължително, но така стават по-хрупкави. ако искате може да добавите още копър и чесън в сместа, така ще станат по като предястия, и по-малко като зеленчуков хляб, който може да пълните с плънка или да хапвате просто ей така. 

Това е една от най-любимите ми рецепти, които си правя когато съм на диета, защото ме засища, вкусно е, сезонно и освен това е  много приятна за хапване студена.

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! !

Потърси ме още във Фейсбук Тук и Тик Ток Тук! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!

Кабак на сач / Bulgarian Zucchini Filo Pie

 

Ако се чудите какво да сготвите днес, ви препоръчвам да извадите прашлясалия сач от долапа (или просто някоя подходяща тавичка) и да си спретнете един кабак. 

Захладнее ли веднага ми се иска да хапвам повече ястие в глинени съдове - сач, керемида, гювечета или голям гювеч, а българската традиционна кухня на мига ми става предпочитана. Докато лятото се наслаждавах на все чуждестранни идеи - салати с авокадо, скариди, маргарити, джелато и всякакви такива завъртулки, сега само "една ябълка на ден държи доктора далеч от мен". Или който и да е било друг далеч, стига да я хвърлиш подобаващо :) Ако сте готови да посрещнете с мен този есенен сезон, сгушени по домашни терлици, ухание на планински чай и горещи гозби, то нека ви представя първата от тях.

Не знаех много за съществуването на кабака, освен може би името и това, че съм го чувала. Преди две години някъде обаче попаднах на публикация на един младеж, Иван Кацаров ( дано не се лъжа) в една от кулинарните групи и веднага ми стана инверсно. той разказваше и споделяше за бабини рецепти от тракийския край и по-специално село Труд. 

Ястието е нещо като пататник, но с тиквички и може да го направите и на тиган и на фурна. Аз пък го направих на сач. Защо ли? След като години наред се канех да си го купя, си обещах , че ако го взема, ще си го ползвам поне няколко пъти годишно. 

Надявам се рецептата да ви хареса, макар аз леко да съм я адаптирала, като замених овчето сирене с краве - иначе просто няма да ми ядат яденето. Аз ще се опитам да опиша всичко, а вие ще прецените кое ще ви се понрави повече като вариант.

Необходими продукти за сач/ тава с размери 22 см диаметър:

1/2 пак. кори за баница ( аз ползвах само 8 кори) 

1-2 бр. тиквички

2 броя яйца

70 г сирене ( овче или краве) 

стрък зелен кромид

чубрица и сол на вкус

шепа орехи

галета ( по желание) 

Още:

масло и олио 

Може да използвате всички или само някои съставки, като разбира се може да приготвите ястието и в обикновена тавичка, тъй като често ме питате това. Ако ползвате сач обаче, трябва да го загреете постепенно във фурната и да работите с него докато е загрят или да го сложите с студена фурна и да загрявате постепенно. И в двата варианта сложете обаче олио по цялата вътрешна страна на сача, защото трябва да е добре намаслен. 

Първата ни стъпка е да рендосаме тиквичките на по-едро ренде и да ги овкусяваме със сол. Оставяме ги да преседят така и да пуснат водата си,  без да ги изстискваме допълнително, но нека водата се отцеди сама под наклон. 

След това към отцедените тиквички добавяме натрошеното сирене, яйцата, чубрицата, нарязания лук и орехите. Ако сместа ви се струва твърде влажна може да добавите някоя и друга супена лъжица галета да попие влагата. 

В намазания със олио сач, който сме загрели леко на 50 градуса първоначално започваме да редим корите. Редим на дъното три-четири кори, като между всяка една намазваме с микс от разтопено масло и олио. 

След четвъртата кора изсипваме плънката и изравняваме.

След това слагаме още 3-4 кори по същия начина, изрязваме излишъка и подпъхваме леко от краищата навътре в сача, за да се оформи добре. Отгоре намазваме също с мазнината от масло и олио 

и нарязваме с остър нож ето така.

Пъхаме сача да се пече във вече силно загрята фурна, като нашият трябва още да е топъл и оставяме кабака да се запече. Когато добие златист цвят, покривам е с капак ( ако имате) или фолио и допичаме за още половин час на 170 градуса.

Уханието, което ще се разнесе от фурната не е зад подценяване.

Доста семпло на вид  ястие, но и много вкусно, а бих казала и лесно за приготвяне. По принцип орехите се слагат отгоре при поднасяне, но на мен много ми харесаха в плънката. сигурна съм, че може да добавите и мръвка, защо не и запържена кайма, ако сте от хората, които не могат без месо, 

но както съм казвала, понякога предпочитам да мина без или пък може да има само някое филенце ( студено) на масата за мезене, докато си хапвам с охота от тази вкусотия. 

Не е баница, не е питка, не и закуска, но не ви пречи да закусите, обядвате и вечеряте с него. С винце или айранче, то ще засити апетита ви и ще ви накара да се размечтаете за предстоящите поводи да извадите сача :) тази зима. 

п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,

 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 

Благодаря ви, приятели!