Сладко от зелени смокини / Green Fig Preserve

 

Мирисът на смокини ми носи спомени от детската площадка пред входа на блока, в който израснах като малка. Там имаше дръвчета смокини с големи листа, които разнасяха благоуханието си във въздуха, докато играехме.

На домашния замразен десерт, който мама правеше и който имаше вкус на сладолед.

На киселото мляко, препечените филийки и ухайния чай – все с аромат на смокини.

И макар самата аз така и да не станах огромен почитател на зрелия плод, не мога да отрека неоспоримия, уникален вкус на зелените смокини.

Точно като малка си спомням, че ако някой ти дадеше такова сладко, значеше, че много държи на теб. Виждах бабите как се прехласват в хвалби и благодарности, а аз послушно се опитвах да попия информация – какво, аджеба, му е толкова специалното?

Веднъж, вървейки с баба за ръчичка, я попитах:

— А, бабо, защо толкова се зарадва на това бурканче? Нали и ние правим сладка?

А баба ми каза:

— Сръткаво е, чедо. Трудно се прави това сладко. И това, дека е от шипки – голем дерт е да го приготвиш, как си требва.

Тогава не разбирах защо му е на човек да минава през тоя зор за едното сладко, но сега разбирам.

Признавам си – обичам шоколад. Понякога е по-лесно да хапна блокче, отколкото да напусна работа, да ида да живея в дървена хижа в гората, да си направя чай и да си намажа филийка със сладко, попивайки природата около мен, докато чета книга.

Обаче още повече си признавам, че си мечтая повече за второто, отколкото за първото.

Почти всеки десерт с шоколад има сходен вкус, но нищо – ама нищо – на света няма уникалния вкус на сладко от зелени смокини.

Затова сега ще ви споделя как да си го направите – както направих и аз преди три години, когато се сблъсках с това предизвикателство за първи път. Не се справих идеално тогава, но хубавото е, че човек може само да задобрява.

Рецептата ми даде майката на моята приятелка Любима – Камелия Стоицова, която прави най-чудния козунак със сладко от зелени смокини. И като всяка добра мама, веднага ми предаде знанието за направата на този очарователен деликатес.

Необходими продукти:
Около 1 200 мл вода
130 броя зелени смокини
2 кг захар
10 г лимонена киселина (лимонтозу)
1 ч.л. син камък

Ето няколко уточнения:

Рецептата ми е предадена точно така и смятам да я съхраня и предам същата – със съветите и начина, по който я прави семейството.

Сладкото от зелени смокини се прави от определен вид смокини, които не узряват напълно. Те са малки, леко сплескани и порести отвътре.
Важно е да се наберат докато са още зелени – около месец май. Да не са пожълтели или изсъхнали.
Обикновените смокини, които ядете зрели, не са подходящи за това сладко – дори и да ги наберете зелени.

• Смокините се надупчват – най-добре с дървено шишче. Заради сока им препоръчвам да използвате ръкавици.

• Завира се вода, поставя се синият камък, след което се слагат и смокините – докато заврат.

• Отцеждат се, изплакват се и се завират така още 3–4 пъти.

• След последното варене се изстискват много добре – една по една, за да не остане вода вътре. Трябва да са сухи, но внимавайте да не ги спукате от натиск.

• (Изстискването премахва синия камък от плодовете. Изстисквала съм и след всяко варене, но е по-трудно и уморително.)

• От захарта и литър вода се приготвя сироп, в който се слагат смокините – да поемат и да възстановят кръглата си форма.

• Може да ги оставите така и да ги доварите по-късно или на следващия ден – така ще се възстановят напълно.

• Пълните горещото сладко в топли бурканчета и ги обръщате. Няма нужда от изваряване.

• Ако смокините са по-едри, може да ви трябва повече сироп – ще го разберете при варенето.

• Лимонената киселина се слага преди пълнене на бурканчетата.

• Ние слагаме малко повече вода, така че сиропът става по-рядък – но после го използвам и за други сладкиши.

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Френска селска торта със зелени смокини / Russian Honey Cake With Unripe Fig Jam

"Имало едно време една жена.

Тя много обичала да чете научна фантастика, да слуша филмова музика, да решава логически задачи, да гледа коледни филми и — най-вече — да бъде с децата си. Била изключително добра. Някои дори биха казали твърде добра, но според нея такова нещо не съществува. Тя просто държала да има мир и разбирателство около себе си, и хората винаги да си помагат, когато могат.

Имала само едно тънко дънково яке, с което минавала през всички сезони. Но както тя, така и децата ѝ винаги били облечени чисто, спретнато и красиво — с големи, перфектно изгладени панделки в косите.

Готвела превъзходно — правела най-вкусния боб, пълнени чушки, мусака, "торта-зайче" и торта с вафлени кори.

Била умна, красива и много отговорна. Всички ѝ се възхищавали за упоритостта и силата, която носела в себе си, и често се питали защо е винаги сама. Работела по цял ден, после се грижела за децата, учела с тях, а след като ги слагала да спят всяка вечер, отивала в някой тих кът в стаята, където живеели, и сядала да учи до късно на светлината на нощната лампа. "

Понякога ставах, отивах до мама и тихо започвах да я разпитвам какво прави. Тя се опитваше да ме убеди да си легна, но аз се опитвах да открадна малко време само с нея — без сестра ми „да ни свети“. Чудех се как мама разбира всичките тези дебели книги, с толкова малко картинки, странни формули и почти всичко написано на латински. Хем исках да съм с нея, хем осъзнавах, че сигурно ѝ преча да учи, и така тя ще си легне още по-късно.

– „Аз ще те изпитвам, мамо“ – ѝ казвах.

И я оставях да ми разказва уроци, докато седях в скута ѝ, а тя ми сплиташе косата и тихо ми шепнеше част от текста. Не искахме да събудим сестра ми, която спеше в същата стая.

Почти половин живот измина оттогава, а споменът и усещането за уют, любов, спокойствие и грижа от мама не избледняват. И как биха могли? Всеки ден тя прави нещо, което е продължение на онзи момент, на онази връзка, която имаме. На нейната житейска мисия — да даде на децата си всичко, което знае, че е важно, за да станат достойни и добри хора.

Никога няма да ми омръзне да говоря за мама. Тя е човекът, в когото се вслушвам, в когото се оглеждам, към когото се допитвам, на когото споделям, и от когото се вдъхновявам — и до днес.

За някои хора преходът към рецептата е просто текст за четене. За мен — това са моите думи във вечността, изразяващи огромната ми обич и преклонение към нея.

А днес е специален ден.

Днес празнуваме мама, защото има рожден ден.

Желая ѝ да бъде жива и здрава — и за себе си, и за нас, признавам си, защото без нея не мога. Нека бъде щастлива, защото знам, че тя умее да „отглежда щастието“ в себе си и точно затова винаги го постига.

Нека постигне още много хубави неща, а следващата година ѝ донесе още повече успех и красота.

Няма как да не ѝ сътворя торта и днес.

Това е една много нежна, вкусна и деликатна бяла фантазия със зелени смокини — сладко, което знам, че много обича.

Необходими продукти за торта 24 см:

2 яйца
100 г захар
400 г брашно
200 мл прясно мляко
50 г масло
4 с.л.мед ( пълни)
1 ч.л. сода бикарбонат
шипка сол

Крем:

500 г заквасена сметана

200 г маскарпоне

100 мл бита сметана

100 г пудра захар

ванилия 

За глазурата:

250 мл течна сметана

300 г бял шоколад

Още:

сладко от зелени смокини



В купа разбиваме яйцата и захарта на крем и прибавяме половината мляко. В касерола слагаме меда, маслото и остатъка от млякото, да се загреят леко, докато маслото се разтопи. Внимателно прибавяме и яйчената смес към маслената, като бъркаме енергично, за да не се пресекат яйцата. Към тях прибавяме и содата и солта и оставяме сместа да заври на котлона и да тръгне да се пени. Разбъркваме периодично, като оставяме сместа да поври леко на тих огън, така че да стане по-карамелен цвят.

 

Дърпаме от огъня и прибавяме към пресятото в купа брашно. Замесваме тесто.

 

Оформяме тестото на топка и разделяме на части, които разточваме на тънки листа ето така:

 

За по-голямо удобство, разточвам директно върху силиконова подложка за печене, а отгоре слагаме дъното на торената форма, по която изрязваме кръг. Ако умеете да разточите по-тънки листа, може да изкарате и повече платки, но за тортата аз използвах 6 броя. 

 

Печем платките в добре затоплена фурна на 180 градуса за по колко 5 минути или докато се зачервят по ръбчетата. След изпичане са още меки, но след това се втърдяват, затова не ги препичайте.

Оставяме всички блатове да изстинат добре преди сглобяването. 

За крема, разбиваме маскарпонето с пудрата захар, прибавяме течната сладкарска сметана, докато и тя се интегрира в сместа и прибавяме заквасената сметана, като последната препоръчвам да интегрирате не с миксер, а с телена бъркалка, тъй като при силно биене се разводнява. Прибавяме малко ванилия за аромат.

 

Сглобяваме тортата във форма за торта с махащи стени или ринг, като редуваме блат, крем, нарязани плодове от сладко от смокини и така докрай. 

 

Прибираме тортата да стегне в хладилника, а след това заливаме с ганаш от бял шоколад. 

За него загряваме сметнатата до точка на кипене и дърпаме от огъня. Прибавяме нарязания на ситно бял шоколад и с телена бъркалка бъркаме, докато се разтвори напълно в сметаната. Така получения ганаш, оставяме да се охлади и стегне. 

Аз го правя на стайна температура ( стая с климатик), тъй като в хладилника по стените на съда изстива по-бързо и ганашът може да стане неравен. Докато е вече по-гъст, но все още течен, заливаме тортата отгоре и отстрани изцяло. 

Отгоре украсяваме с ядки и зелени смокини :) 

За мен лятото винаги носи ухание на смокини. Напомня ми уханието, което се носи покрай много морски алейки, когато смокиновите листа насищат въздуха с аромата си. Затова, макар и със сладко, смятам, че това е една много специална лятна торта. 

Тя също като мама, е бяла, елегантна и лишена от излишна помпозност. Тя знае, че е перфектна, такава каквато е. 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Торти за рожденни дни / Birthday cakes

През изминалите месеци имахме няколко рожденни дни, включително и моя. За щастие този път нямах торта, което може да ви изглежда на пръв поглед странно. Просто ако имам торта, значи съм някъде у дома, а това не е сред любимите ми неща за рождения ми ден. (е, понякога е добре, защото иначе нямаше да имам от моите рисувани торти :) )  Тогава обичам да правя нещо по-интересно, с което да запомня празника - ходене в пещера, увеселителен парк, летене с парапланер или нещо от този род. За щастие - тази година беше от хубавите и прекарах рождения си ден далеч от печката :)

За сметка на това обаче успях да направя две празнични торти за мои много скъпи хора - бащата на моя приятел - Христо и вече порасналата ми братовчедка Криси.

И за двете торти са използвани блатовете на моята лесна шоколадова торта, която е любима на всеки, който я опита.

В сладкишите за Христо обаче има две правила - голямо "не" за канелата и голямо "за" зелените смокини. Ето защо неговата торта беше с крем от крема сирене и парченца зелени смокини.

Кремът вътре беше от тортата с кайсии, но с нарязани на парченца плодове от сладко от зелени смокини.

Искаше ми се да има някакъв интересен елемент, затова реших да мариноваме няколко смокинки в алкохол, и да ги запаля вместо свещичките. Пламък се получи, но доста по-малък от очакваното, така че има какво да се поработи по пиротехниката на моите торти :)

Втората направих преди броени дни и бе за братовчедка ми Криси - очарователно, красиво и забавно момиче, което навърши 17 години. Как лети времето...сякаш вчера беше времето, когато я разнасях на ръце като бебе и снимах, седнала в чекмедже или заспала (до поставена от мен бутилка уиски : ) ) 

 

Като голямо момиче заслужава и подобаваща торта, затова се спрях на тази елегантна торта в черно и бяло. Към шоколадовия ганаш обаче добавих парченца орехов крокан, а блатовете напоих леко със захарен сироп..с уиски :) 

Да си призная, че честно това не е първият път, който правя тази торта, поне що се касае до украсата. Първият път обаче я направих - вита торта с готови блатове и крем сметана и пияни вишни - ето и снимките от тогава:

Криси обаче е момиче на шоколада, и затова се спрях на този вариант.

Още един рожден ден измина неотдавна.  Той бе на едно вече голямо момиче - Надежда, за която ви разказах в публикацията за моя първи кетъринг. Тя направи своята първа годинка, а темата на партито беше - калинката. Ето защо и се постарах да и направя такава торта:

Надежда си е малка кокетка, така че червилото за калинката си беше задължително. 

Тортата беше с пълнеж от два крема - шоколадов мус и сметанов крем, като имаше пластове бишкоти и резенчета банан.

Сладоледена нуга с поширани круши / Nougat ice cream and Spiced Red Wine-Poached Pears

Съвсем наскоро открих рецептата за този сладкиш из тефтерите на мама. И макар да свързваме сладоледа предимно с лятото, реших да го приготвя в съчетание, което го прави изключително подходящ за коледните празници. Ето и необходимите продукти:

за сладоледената нуга:

300 гр сладкарска сметана
4 белтъка
200 гр сладко от зелени смокини
150 гр захар
крокан от карамел, орехи и фъстъци
портокалови корички

За пошираните круши:

3-4  круши
700 мл - 1 литър хубаво червено вино
50-100 мл вишновка (и малко от плодовете)
150 гр захар
2-3 лъжици мед
половин ябълка
половин или малък портокал
канелена пръчка
няколко карамфилчета

За нугата : започваме с разбиването на сметаната с половината захар, а другата половина бием с белтъците до твърд сняг. След това смесваме сметаната с белтъците и добавяме сладкото от смокини на малки парченца, като гледаме да запазим въздуха в сместа. Слагаме още парченца от предварително приготвения крокан* и портокаловите корички. Изсипваме сместа във формички за крем карамел и покриваме със свежо фолио, след което оставяме във фризера.

*Кроканът се приготвя като в карамелизирана захар изсипваме ядки. Аз използвам орехи и малка част от солени пържени фъстъци. Изсипваме врялата смес върху намазано с  масло опаковъчно фолио и оставяме да изстине, докато се втвърди, след което натрошаваме.

За крушите: Крушите могат да се сервират и като самостоятелен десерт, но според мен комбинацията на двата десерта е прекрасна. В малък съд слагаме на котлона да се загрее виното със захарта, докато захарта се разтвори. Добавяме меда, вишновката и малко от вишните, изстискваме портокала, като слагаме и кората за аромат,  половин ябълка и останалите подправки. Добавяме предварително обелените круши, в които може да направим няколко разреза, за да може да проникне сока по-лесно. 

 

 Оставяме на тих огън да ври, като от време на време обливаме или обръщаме крушите.

                                                  

Сервираме десертите заедно в чиния, като ги заливаме с малко от греяното вино.