петък, 15 ноември 2019 г.

Лучник "Люси"/ Luchnik - Bulgarian onion pie


За какво да ви разкажа днес, като в последно време от работа - вкъщи, от вкъщи - на работа. Животът ми толкова вълнуващ като световното първенство по надбягване с охлюви. За съжаление не чак толкаво спокойно, защото стресът дебне отвсякъде и вече се усещам, че както си сънувам, си преговарям задачите за деня, като с прекъсване за реклами. Така съм навила пружината, че като нищо ще изскочи кукувичката накрая :) 

Понякога си мисля дали така са всички възрастни хора - правейки по сто неща на ден, половината от които не са им ясни, ама никак и се надяват да се случи чудо. Дори с готвенето напоследък само стрелях напосоки, без да му мисля много-много. Прочиствах шкафовете тази есен и като заизвадих едни ми ти брашна, оризища и какво ли не от новобранската на Хитлер, за щастие някои още в срок и си казах, ей сега ще стане като "Mystery box"от Masterchef.

 Ще насъбера едни продукти от кол и въже и ще видим дали съм такава кулинарка, за каквато ме мислите. От бабчето имах една торба лук, която имаше нужда да се прочисти и едно пакетче ръжено брашънце на София мел, което си бях взела с цел да се храня по-здравословно. Амин! 


Реших, че ще си спретна един вкусен лучник, но както на мен ще ми хареса. Да има вид, да е вкусен, да има тесто и лук, но в идеално съотношение. Ами какво да ви кажа - стана нещо чудесно просто. Направих го на пластове, така че да има от ароматния лук на две нива и се спрях само на пълнеж от жълт лук. Знам, че някои хора смесват лук и праз, но лично според мен е най-добре да си изберете само от единия вид. 


Повечето лучници в България се оформят като питка, тутманик или баница, но защото съм аз трябва да дам нещо от себе си и реших да го оформя повече като пай. Прилича на десерт и като нищо може да го сервирате на ресторант или пък на по-изискана вечеря. За вкуса да не говорим - толкова е вкусен, че може да измести всички пици, които знаете! 

Почивните дни са за това, да се насладим спокойно на хубавата храна, а ако си направите повечко, може да има за през седмицата. A ето какво ви трябва: 


Необходими продукти:
350 г брашно София мел класик ( плюс още за доомесване)
10 г суха мая
1 с.л. захар
350 мл хладка вода
1 с.л. кисело мляко
2-3 с.л. олио
1 с.л. сол

Още:
Около 1 кг лук
подправки : сол, черен пипер, червен пипер, чубрица
1 яйце

Започваме като си пресяваме брашното. Слагаме две трети от него в купата на миксера ( или просто подходящ съд, ако ще месим на ръка) и правим кладенче. Прибавяме в него маята, захарта,  хладката вода, киселото мляко и по ръба на съда от олиото.

                      

Пускаме тестото да се пече с приставка за тесто (или на ръка) като в последствие добавяме и солта. Оформяме меко, не лепнещо тесто и го слагаме на топло да втаса и да удвои обема с - може да отнеме час или ако искате да е по-бързо, го поставете в намазана с олио купа във фурната на 50 градуса, добре покрито. 


През това време си почистваме и нарязваме лука на ситно, но не твърде много както е с чопъра например. 

                             

Запържваме го в малко олио на средна степен на котлона, докато поомекне и стане прозрачен. Овкусяваме с го със сол и подправки на вкус - аз съм написала кои ползвам, но вие може да добавите или извадите от тях.

                             

Разбъркайте и опитайте!  Оставете го да се запържи още докато придобие красив карамелен цвят. 

През това време от готовото тесто ( заделете си една по-голяма част) разточете една кора, която да покрие тавичката  - моята беше с диаметър 28 см, както и да излиза леко отстрани


Когато лукът е готов ще изглежда ето така,а  вие го оставете леко да се охлади: 


Сложете половината част от лука върху кората, завийте го с стърчащите парченца тесто отвън, като ги подвиете навътре. Сложете и  втората част от лука:

                           

С останала ни част от тестото направете украсата на лучника, като аз първо разточих една кора, която минах с този резец за тестото ( за пай), който пак ме засърбяха ръцете да използвам. 

От изрезките пък оформих рамка и скромна украса отстрани. 


Преди да пъхнете лучника да се пече го намажете с леко размитото с вода яйца ( или пък само жълтък), за по-тъмен и лъскав  цвят след изпичане.

 

Печем лучника на 190-200 градуса за около 40 минути, като след като се сдобие с хубав цвят, покриваме с фолио, за да не прегори. 

След като е готов го оставяме да се задуши, покрит с найлонова торбичка, за да може да омекне още повече. 


А после - режеш и ядеш! Ръженото брашънце явно само тази рецепта си е чакала, защото си пасна идеално. Засили красивия есенен цвят на ястието, а уханието е такова, че може да накара и най-големия враг да помоли за прошка, само и само да го почерпите.
 Ако ви се случи - направете го! Храната е и затова - да ни сближава!

Усмихнати почивни дни, приятели! 


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)





Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!











сряда, 13 ноември 2019 г.

Карамелен крем на лeля Блага / Caramel pudding of Aunt Blaga


Вчера видях две баби да седят пред един блок на пейката, но не онези старите баби от едно време със забрадките, а две градски баби - модерни, дето им стърчи телефона от джоба и космодиска на гърба. И двете бяха седнали на лек припек, обсъждай нещо разпалено, като си попушваха цигарки. 

Стана ми толкава интересно! Зачудих се, какви ли ще са бабите на бъдещето. С татуировка "stay true"на глезена и три реда чужди мигли, защото по нейно време е било готино.
Как се промениха бабите, които аз познавах и колко е интересно да наблюдаваш палитрата на времето. Изведнъж тези "печени" баби ми се сториха по-близо до мен и моята приятелка Ванчето, с която обичаме да бистрим философски теми докато посръбваме коктейлче отколкото някои тинейджъри, придвижващи се на необясними за мен самодвижещи се бордове.

 Колко е вълнуващ живота и каква привилегия е да имаш щастието да го наблюдаваш. Често виждам хората как се гневят срещу всичко ново, а забравят, че и всичко познато някога  е било ново. Младостта се крие в това да може да се адаптираме към новото и различното. Да може да се насладим на нови идеи и виждания, да изживяваме мига и духа на времето такова каквото е. 


И така, прибрах се у дома и набързо "врътнах една шайба" на Ванчето, която тъкмо беше приспала бебето.
Говорихме си, смяхме се, самокрикувахме се, разказвахме си за нашето ежедневие и какви гафове правим и до ден днешен, а уж сме големи хора и  трябва да сме наясно с живота Още по-мило ми стана. 
Макар и с нови и различни хора, историите на света винаги ще са едни и същи.
Любовта пак ще се изразява с внимание и грижа, а приятелството винаги ще бъде радост за всеки, който го има, дори да се "предава" чрез телеграми, писма, есемеси или просто телефони обаждания по месинджър. 

Спомних си как с Ванчето обичахме да си хакваме сладичко с кафето след работа и реших да спретна едно носталгично кремче, което знам от леля ми Блага от Пловдив. 
Тя и до ден днешен го приготвя по същия начин и когато реша да й отида на гости, то е налично - я на крем с орехи, я пък под формата на бисквитена торта. Никога не й отказвам, особено когато го гарнира със сладолед. 

И защото всяка класика може да се прероди в нещо ново, реших да украся кремчето така, че да пасне и на третия етап от предизвикателството на Кикоман, в което от мен се иска рецепта за десерт, в който да откриете скрита  формата на бутилката КИКОМАН. Можете ли да я видите някъде В десерта? 



Ако е така, цените приятелството като мен и искате да ме подкрепите в състезанието на Кикоман, а същевременно да спечелите и награди може да го направите много лесно ето така: 

 и

2. публикувайте като коментар към нея снимка, на която сте открили емблематичната бутилка на Kikkoman,  ( Снимката може да  е от моите рецепти, които ще ви представям от кампанията и разпознавате символа в оформянето на храната, символ от природата или около вас) или пък дори може да приготвите или нарисувате нещо сами, в същата форма. 

Вашите снимки и харесвания са важните в случая и с всяко едно от тези действия ви гарантират участие в томболата за наградите!


Освен това, на 21 октомври започна националната есенна на кампания „Храната обича Kikkoman“, която ще продължи до 17 ноември и ще раздаде още 84 страхотни кулинарни награди за най-големите фенове на кулинарията. Може да се включите и в нея, за да се пробвате за още награди: 



А сега, разгледайте внимателно моите снимки, ако виждате някъде нещо в украсата на десерта, който ви напомня и прилича на дозатора, споделете бързо снимката и под поста, водещ към линка
Ако пък искате да покажете на Кикоман, че сте майстори - кулинари и заслужавате награда, пригответе нещо сами и пак го публикувайте под същия пост. Играта ще трае общо 4 седмици, като ни остава само още една рецепта.

Времето лети и скоро ще се обявяват наградите, но дотогава нека да ви подкупя с един от най-любимите ми семейни десерти - карамеленият Крем на леля Блага. Всичките чашки от снимката сама си изядох и не ме е срам да го призная. Ето и рецептата; 


Необходими продукти: 
600 мл прясно мляко
100 г захар
1 ч.л. соев сос Кикоман
4 с.л. брашно ( с купка) 
2 бр яйца
1 ванилия

За украсата:
шоколадов топинг
малини
орехи

Започваме като карамелизираме захарта на котлона в подходящ съд.


В купичка разбиваме яйцата, брашното и ванилията. 

                          

Добавяме малко от млякото, така че да получим смес като боза. 


През това време захарта ни се карамелизира постепенно, като може да разбърквате леко, за да става равномерно и да добие красив кехлибарен цвят. 


Когато е готова дръпнете от огъня и добавете соевия сос, като ще тръгне да се пени, а вие разбърквайте енергично. 

                           

Върнете карамела на котлона и изсипете прясното мляко. То ще стегне карамела моментално, като аз го повдигнах леко за снимката, за да го видите. Намалете котлона и оставете карамела да се разтвори в горещото мляко, като разбърквате от време на време, за да помогнете на процеса. 


След като карамелът се разтвори напълно, млякото ще придобие този хубав тофи отенък и ще тръгне да завира повторно. Прибавете малка част към яйчената смес на тънка струйка, за да изравните температурите, а после прехвърлете пък яйчената смес отново в касеролата на котлона и и разбърквайте енергично. 


Кремът ще тръгне да се сгъстява, а аз започвам да си правя пъклени планове как ще изгреба целия крем оставащ по съда и бъркалките.


Прехвърляме го в чаши и го украсяваме по желание след като изстине - орехите са задължителни! 

Въпреки семплия си вид, десертът ми наистина един от любимите и ако искате да се убедите в това - просто го направете - още тази вече - навярно имате продуктите у вас! 


Страхотно е да те чака чашка охладено кремче в хладилника в края на работния ден или след вечеря, а моето така и не дочака Ваничка, но пък затова ми беше много приятно да си го хапвам, докато си лафим с нея. 

Ако го приготвите - ще съм доволна. Ако го приготвите за награда на Кикоман - вие ще сте доволни! Още веднъж, подкрепете мен и себе си в две лесни стъпки : 

и 2.коментирате под него със снимка, вдъхновена от дозатора на Кикоман. :) ( може да е от моите или да създадете своя собствена) 

Прекрасна, усмихната и много вдъхновена седмица, приятели


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



четвъртък, 7 ноември 2019 г.

Безглутенова торта с шоколад и бадеми / Gluten Free Chocolate Almond Cake


Тази седмица съм ви обещала изцяло нови и различни рецепти това и съм намислила да ви предложа.След рецептата за чийзкейк с тиква без бяла захар, за пикантното пилешко, днес минаваме на друга вълна - безглутевнови сладкиши. Все по-модерни и все повече хора имат нужда да спазват този хранителен режим. Аз не се бъркам, кой както реши да прави, но когато ми се насложи да го правя за мой близък, искам да вложа същото сърце в тортата, както и в другите, където не съм ограничена толкова откъм продукти. 

Когато мой приятел, който има глутенова непоносимост започне да съблича с очи пластовете на тортите от витрините, и всеки път щом погледне нещо в магазина, трябва да прочете дословно етикета, сякаш чете условия за кредит, ми става съвестно. Повечето торти, които може да хапва са вкусни, но определено не изглеждат толкова впечатляващо, пък и малко или много са с повтаряш се вкус.
Затова и реших да го зарадвам с една специална торта, която ще го накара да се почуства във виенска сладкарница и дори и през главата му няма да мине на някой, че е без глутен. 



И този път реших да се снабдя от безглутеновата секция в магазина на Вера Италия ( знаете , че и друг път съм правила торта без глутен), като този път асортимента беше още по-голям.

Освен безглутеновото брашно и шоколадовия крем, взех и бял бадемов, защото исках да е нещо невероятно.
Поразрових се още в секцията за сладкишите, и накрая ми попадна и този ЮБЕР шоколад от половин килограм, който само аз и Джоуи можем да оценим както подобава. Не можах да се въздържа..просто е чудесен! 

И тъй като кажи-речи това са си съставките за тортата като цяло, реших да попитам дали не може да пуснат продуктите в пакет, специално за моята торта, но с намаление.  Така хората ще могат да си вземат всичко необходимо, без да трябва да ходят от магазин в магазин, пък и по-изгодно като цяло. Те се съгласиха и ето го и него ТУК

Повече  за продуктите ще ви кажа малко по-надолу в поста ( който иска да знае), други те си четете рецептата и пък следвайте блога и ще имате винаги всичко под ръка ;) 



Необходими продукти:
За блатовете
4 бр. яйца
1 ч. захар
1 1/2  ч.ч. брашно без глутен (тук) 
1/2 ч .л. бакпулвер(тук)  

За крема:
1 литър прясно мляко
1 пак. шоколадов крем без глутен Молино( тук) 
1 пак. желатин ( по желание)

Още:
1/2 ч.ч. кокосови стърготини
1/2 ч.ч. млени бадеми
1 буркан бадемов крем без глутен (тук) 
200 г черен шоколад Гандола (тук) 
200 мл течна сметана
бадеми и бисквитки за украса (тук) 

Както винаги съм поставила линковете към всички използвани продукти, за да може да ги разгледате, ако ви интересува нещо повече от друго и да не бавя приготвянето на тортата :)


Започваме с приготвянето на блата, Може би най-лесния блат на света. В купа разбиваме яйцата и захарта на пухкав крем.


След това прибавяме брашното и бакпулвера, като последния си имах от последната ми покупка от магазинчето :) 

                             

Прибавяме ги към сместа и получаваме пухкава кексова смес, която разпределям в три тавички по 20 сантиметра в диаметър ( аз използвах от еднократните, които си взимам от Джъмбо) . 

Слагаме ги да се изпекат на 160-170 градуса във фурната, а след като са готови ги оставяме да се охладят. 

                             

Взимаме единия от блатовете и го намачкваме, като прибавяме 2 -3 с.л. от бадемовия крем и прибавяме млените бадеми и кокосовите стърготини. 


Тук може да ползват и други ядки и ли само кокос, просто трябва да стане гъста смес, от която да може да оформим топчета. 

Взимаме втория блат и го слагаме на дъното на форма за торта с махащи се стени и размери 20 см диаметър. Намазваме го с още от бадемовия крем и разпределяме топчетата отгоре. 
Прибираме тортичката в хладилника, за да може кремът и топчетата да стегнат, така няма да се отпуснат от шоколадовия крем после

                             

Докато те стягат в хладилника се захващаме с шоколадовия пудинг без глутен. Приготвяме го както е описано на опаковката и както се приготвят повечето кремове. Кипваме около 800 мл прясно мляко, а 200 мл смесваме със сдържането на пакетчетата в кутията. Прибавяме ги после към горещото мляко и бъркаме докато получим хубав плътен крем. 

                             

За да го направите по-вкусен или стабилен може да прибавите към него ( вече набъбнал във вода) желатин, шоколад или масло - не оставяйте един продукт да ви ограничава. Добре е да експериментирате със всичко, което имате и да създавате свои собствени торти :) 

След като се охлади леко и започва да хваща коричка по стените, изваждаме тортата от хладилника и излизваме крема върху топчетата. Завършваме с последния блат. Оставяме тортата да изстине напълно на стайна температура, а после прибираме да нощува в хладилника. 

                           

На следващия ден идва време за украсата. За целта си правим ганаш от 200 мл течна сметана,която кипваме на котлона. Към нея прибавяме 200 г нарязан на ситно шоколад.                 

                             

Да работиш с такова голямо блокче шоколад може да са ти донесе направо нечовешко удоволствие! ( Пък и вкусен на всичкото отгоре) 


След като ганашът е готов, измазваме с него извадената от формата торта и украсяваме по желание с още от рендосания шоколад, 


бадемовия крем, млени и цели бадеми. Отстрани пък наредих от тези бисквитки, които имах, макар че те са с глутен, но в името на външния вид и изкуството, ще си затворим очите. Плюс това аз после ги изядох :) , защото много ги харесвам.


Тортата може да изглежда сложна, но всъщност е много лесна. Префърцуненеият й външен вид ще ви подлъже, че е изработка от някой сладкар, а не просто на влюбена в готвенето и плюскането миньонка от македонския край :)

Разбира се тортата достигна до своя получател, както и до други хора, като всички бяха изумени от невероятната комбинация на вкусове. 
Ако решите да си я приготвите по какъвто и да е начин, постарала съм се в рецептата да има връзки към всичко необходимо, а ако решите да действат изцяло с моята рецепта, вземете си и пакета тук.


Аз ви оставям за сега и се захващам със следващата сладост, защото празниците идват и аз нямам никакво намерение да ви оставя без свежи идеи и красива и вкусна храна!

Усмивки от сърце, приятели и прекрасен ден! 


п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...