Показват се публикациите с етикет какао. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет какао. Показване на всички публикации

четвъртък, 29 октомври 2026 г.

Торта "„Шоколадов грях“" с фъстъчено масло и банани / Peanut Butter Chocolate Banana Cake


 

Отдавна не се бях впускала в пътешествието на хелоуинските рецепти. Дали защото времето действително ме притискаше, или защото ежегодният парад на укорителните погледи и моралното възмущение започна да изчерпва и последните ми запаси от търпение — не мога да кажа със сигурност. Вероятно и двете. В един момент човек неизбежно стига до извода, че психичното му равновесие е твърде ценен ресурс, за да го инвестира в безкрайни дискусии с хора, които са объркали личните си естетически предпочитания с универсален етичен кодекс.

В края на краищата човек има право да избира битките си. А понякога най-интелигентната форма на победа е отказът да участваш в състезание, чиито правила са измислени от някого с прекомерно високо мнение за собствената си правота.

Само че днес, когато действителността ежедневно демонстрира, че човешкото въображение е способно да създава ужаси, далеч надхвърлящи възможностите на всяка хорър декорация, ми се струва, че ревностните пазители на обществената нравственост биха могли да пренасочат част от енергията си към проблеми с малко по-съществени последици от наличието на няколко черепа върху торта. Разбира се, това би изисквало известна способност за разграничаване на същественото от символичното — интелектуално упражнение, което, уви, не е сред задължителните дисциплини на моралното самодоволство.

Затова аз смятам да мина между капките, а онези, които изпитват непреодолима потребност да раздават присъди, могат да упражнят благородната си дейност върху далеч по-значими казуси. Светът, за тяхно щастие, не страда от недостиг на поводи за възмущение. Единственото неудобство е, че не всички от тях предлагат толкова удобна възможност да се почувстваш нравствено превъзхождащ някого, без да се налага да направиш каквото и да било полезно.

Разбира се, красноречието ми би могло да придобие и значително по-остри измерения, особено в духа на празника. Но винаги съм предпочитала да използвам сарказма си като средство за забавление, а не като инструмент за унижение. Не защото ми липсват аргументи, а защото не всяка мисъл заслужава да бъде изречена с пълната си разрушителна сила. Понякога известна доза самообладание е последното доказателство, че човек все още не е позволил на собственото си раздразнение да управлява интелекта му.

За съжаление, не всички сме благословени с подобна възвишена способност за самоконтрол. Някои хора все още бъркат въздържанието с безсилие, а добрия тон — с липса на достатъчно убедителни реплики. Какво да се прави. Просвещението е продължителен процес, а свободните места в аудиторията на здравия разум, изглежда, никога не свършват. :)

Но стига толкова мрачни размишления — поне за момента!

В духа на празника и с искрена покана към всички, които притежават не само чувство за хумор, но и достатъчно вътрешна свобода, за да не възприемат всяко отклонение от традицията като цивилизационна заплаха, нека отпразнуваме Самхайн, Хелоуин и всичко онова, което е необичайно, мистично, леко зловещо и приятно различно.

Защото не всяко различие е заплаха. Не всяка черна украса е предвестник на апокалипсиса. И не всяко отклонение от общоприетото изисква свикване на морален трибунал. Понякога то изисква единствено малко въображение, чувство за хумор и способността да приемем, че светът не е длъжен да се съобразява с личните ни предпочитания за украса, празници и цветова палитра.

Особено когато въпросното отклонение е сладко. И то убийствено сладко!

Тази година реших да създам торта, която не те поваля с вулгарна демонстрация на захарно изобилие, а те кара да затвориш очи и да въздъхнеш с онова тихо, почти философско удовлетворение, което изпитваш, когато нещо се окаже значително по-добро от първоначалните ти очаквания.


От онези десерти, при които отделните вкусове не се надпреварват за внимание, а водят добре организиран дипломатически диалог. Торта, в която балансът е постигнат не чрез компромис, а чрез съвършено съжителство на текстури и аромати. И, разбира се, от онези кулинарни творения, при които вътрешният глас, призоваващ към умереност, бива безцеремонно надвит от далеч по-убедителния аргумент на втората порция.

Така че — който се осмелява, нека я опита. Който желае рецептата, нека ми пише. А който е дошъл единствено за да осъди черепите и костите, бих посъветвала първо да опита тортата. Не защото очаквам шоколадът да извърши чудо на просветлението, разбира се, а защото е несправедливо да произнасяме окончателна присъда, преди да сме се запознали с доказателствата.

Пък и никога не се знае. Възможно е малко шоколад, нежен крем и щипка мрак да направят света една идея по-поносим. А ако не успеят — поне ще сме изяли нещо хубаво, докато останалите продължават да спорят за цвета на опаковката.

Рецепта

Необходими продукти:

Блат: 
220 г брашно
65 г какао
180 г захар
180 г кисело мляко
100 мл олио
100 мл горещо кафе
100 г черен шоколад
70 г кафява захар
1 ч.л. сода
1 ч.л. бакпулвер
2 яйца
шипка сол
1 ванилия
Крем:
250 г маскарпоне
180 г фъстъчено масло
80 мл сметана
80 г пудра захар
1-2 банана

Шоколадов крем:
250 г шоколад ( микс черен и млечен)
80 г масло
330 мл сметана
Шоколадова украса

Започваме, като си вземаме един малък, сладък помощник, който да ни прави компания и да се забавлява с нас в кухнята. ❤️

Първо приготвяме ганаша. Признавам си, обикновено го правя от предната вечер, а понякога дори два-три дни по-рано. Винаги имам готов ганаш в хладилника – човек никога не знае кога ще му потрябва малко шоколадова магия!

Рецептата е стара като света: загряваме сметаната до кипване, добавяме ситно нарязания шоколад и маслото. Разбъркваме добре, докато шоколадът и маслото се разтопят напълно и получим гладка, лъскава и хомогенна смес. Покриваме и прибираме в хладилника да стегне за една нощ. На следващия ден ганашът е готов за употреба и можем спокойно да преминем към сладките приключения! 

За блата, в голяма купа смесваме сухите съставки:  брашното и какаото, двата вида захари, бакпулвера и солта.

В същата купа добавяме после яйцата, киселото мляко със содата, олиото и ванилията. Разбъркваме всичко с телена бъркалка до хомогенна смес.

 

Добавяме към сместа нарязания на парченца шоколад. Винаги използвам възможността да изчистя шкафа от всякакви бонбони и малки сладкишчета.

Накрая излизваме горещото кафе на тънка струя, като непрекъснато разбъркваме. Сместа ще бъде сравнително течна - това е нормално, а част от шоколада може да се разтопи, но все пак да останат и парченца.

 

Разпределяме сместа равномерно в три форми с диаметър 20 см (може да използвате кухненска везна, но аз го правя на око) 

Най-лесни са ми тези алуминиеви тавички.

 Оставете блатовете да се охладят напълно.  Пъхаме да се пекат на 170°C без вентилатор за около 20 минути. Оставяме да се охладят напълно. очаквайте по-тежки, мокри, брауни блатове. 


За крема, разбъркваме маскарпонето, фъстъченото масло и пудрата захар до получаването на гладък крем.

Доливаме сметаната и продължаваме да разбиваме, като гледаме да не пресечем крема, затова нека температурите да са сходни, а самото фъстъчено масло да е от финото ( моето беше по-едро смляно и на снимките може да ви изглежда крема пресечен, но не е) 

 

Сглобяваме тортата като поставяме първия блат в подходящ поднос или чиния за торта, а около него ринг за торта.

Слагаме слой от фъстъчено-млечния крем върху блата. 

 

Върху крема нареждаме малко от предварително нарязаните на кръгчета банани. Между тях слагаме парченца от предварителния ни ганаш, който сме оставили да стегне. 

Поставяме втория блат, отново намазваме с крем и подреждаме ред бананови кръгчета и ганаш.
Завършваме с третия блат отгоре.


Слагаме тънък пласт от осланилия ни крем отгоре и прибираме в хладилника за няколко часа ( при мен тортите винаги спят една вечер в хладилника :)) 

 

На следващия ден украсяваме с шоколадовия ганаш и ..


шоколадови черепчета. Тях направих като разтопих 100 г черен шоколад и го разпределих в силиконов молд на черепи, който си купих от Тему.


Когато есенният вятър зашепне в тъмнината, а сенките удължат своя танц край прозореца, душата ви ще поиска само едно – тази опасна, греховно вкусна прегръдка в чиния.


Тази торта е истинска магия за сетивата, в която шоколадът крие своите изкушаващи тайни, а всяка хапка е такава наслада, че направо... 


ще си оближете пръстите (ако устоите на призрачния апетит!).



Пригответе я за вашите любими „чудовища“ у дома и превърнете есенната вечер в приказка с вкусен край! 🎃👻 




Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3









сряда, 26 август 2026 г.

Шоколадово шекерпере / Chocolate Şekerpare – Turkish Syrup-Soaked Cookies



С всеки нов сезон си обещавам да опитвам повече нови неща. Не само да въртя едни и същи рецепти, а да се разхождам из различни кухни и вкусове, дори когато това означава да приготвя нещо, което не се появява всеки ден на българската трапеза.

Точно такъв е и този ориенталски десерт – нещо между сиропирана сладка, шоколадово шекерпаре и малко кулинарно приключение. Приготвя се с пълнозърнесто брашно, което е и една от основните причини да го харесвам. И не, няма да ви убеждавам, че щом има пълнозърнесто брашно, автоматично можем да изядем цялата тава без последствия. Това вече би било научна фантастика. 😄


Но пък е чудесен начин да внесем малко повече пълнозърнести продукти в десертите си, без да се отказваме от удоволствието. Защото финалът е всичко друго, но не и „диетичен“ – сладък захарен сироп, шоколадов вкус и онзи прекрасен момент, когато сиропът попива в сладката и я превръща в сочна, ароматна хапка.


Има нещо много лятно в това да седнеш с малка чинийка десерт и студено кафе, докато навън денят бавно се предава на вечерта. А ако това е началото на новия сезон, аз съм напълно готова да го посрещна така – с малко повече любопитство, много вкус и възможно най-малко сериозни намерения. ❤️


Необходими продукти: 
Около 300 г пълнозърнесто брашно София мел
150 г масло ( разтопено)
2 яйца
60 мл олио
60 г пудра захар
50 г грис
25 г тъмно какао
1 ванилия
60 г орехи
10 г бакпулвер
щипка сол
3 с.л. течен шоколад
За сиропа:
500 мл вода
400 г захар
90 г шоколад


Започваме като слагаме водата и захарта в тенджера. След като сместа заври, добавяме шоколада и варим около 10 минути, като разбъркваме, докато шоколадът се разтопи напълно. Отстраняваме от котлона и оставяме сиропа да се охлади.

През това време в купа смесваме мекото масло, яйцето, пудрата захар, олиото, какаото, ванилията, гриса, течния шоколад, ванилията и щипката сол. Разбъркваме добре.


 

Добавяме орехите, а след това постепенно започваме да прибавяме брашното и бакпулвера. Омесваме меко тесто, което не лепне по ръцете. Не добавяйте брашното наведнъж — количеството може леко да варира.

 


Откъсваме парчета тесто с големината на по-голям орех, оформяме ги на топчета и им придаваме желаната форма. Може да използвате и вилица или формичка, за да направите красив релеф. 

Подреждаме сладките в тава с хартия за печене и печем в предварително загрята на 180°C фурна за около 20 минути. Трябва леко да се напукат отгоре. Следете ги, тъй като времето зависи от фурната, но все пак трябва да са мекички като ги извадите.

 

Изваждаме горещите сладки от фурната и ги заливаме с топлия, но не горещ сироп. Оставяме ги да престоят, докато поемат добре сиропа.


Получават се меки, сочни и наситено шоколадови сладки с аромат на какао и орехи — класическото турско шекерпере, но с доста по-шоколадов характер. 


Малък съвет: Не се изкушавайте да ги сиропирате с врял сироп. Най-добре е сладките да са горещи, а сиропът вече да е охладен до приятно топъл.


Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!




Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3





вторник, 28 април 2026 г.

Двуцветна сладка питка с шоколад / Two-Tone Sweet Bread with Chocolate

 

Тази година… не направих козунаци. Да, знам. Почти като да си пропуснал Коледа без елха 😄 Но това в никакъв случай не означава, че у дома не се пекат вкусни неща ей така – без повод, без план и с много желание.

И докато всички около мен говорят за „по-здравословно“, „безглутеново“ и „по-леко“, аз излизам навън и какво да видя – пекарни на всяка крачка, опашки пред тях и аромат на топъл хляб, който те хваща за носа и те води право вътре.


И тук идва големият въпрос – как така уж всички сме отказали хляба, а пекарните се множат като пролетни цветя? 😄


Аз лично не се заричам за такива неща. Хляб истински обичам. Особено когато говорим за сладки, пухкави, обемни питки, които изглеждат като малко произведение на изкуството и ухаят така, че няма как да им устоиш.


Точно такава е и тази – една сладка питка, която спокойно може да мине за „masterpiece“, но всъщност се прави, за да бъде изядена… и то бързо 😄


Необходими продукти:
Около 700 г брашно за Козунак София мел
200 мл прясно мляко
200 мл топла вода
11 г суха мая
60 г захар
50 мл олио
60 г меко масло
1 ванилия
2 яйца
2 с.л. тъмно какао+ 2 с.л. прясно мляко
150 г течен шоколад
лешникови ядки за поръсване

Започваме, като пресяваме брашното. То е идеално за обемни печива, а тази питка е точно такава.


В купа слагаме около една трета от брашното и оформяме кладенче. В него добавяме част от захарта с ванилията, маята и леко затопленото мляко и вода. Разбъркваме и оставяме да се активира за няколко минути, покрито с кърпа.

След това прибавяме олиото, останалата захар и едното яйце плюс един белтък – жълтъкът заделяме за намазване на питката преди печене.


 

Месим тестото около 10 минути, като постепенно добавяме от останалото брашно, докато започне да се отделя от стените на съда и се оформи на топка в средата. След това започваме да прибавяме малко по малко от мекото масло.


Заделяме половината от тестото, оформяме го на топка и го поставяме в леко намаслена с олио купа.

В отделна купичка смесваме млякото с какаото до получаването на шоколадова паста. Прибавяме я постепенно към останалото тесто, като месим, докато се оцвети равномерно в кафяв цвят.

Оформяме и това тесто на топка и го поставяме в друга купа, също леко намаслена с олио.


 

Оставяме и двете теста да втасат на топло, докато удвоят обема си. 


След това разточваме и двете теста на правоъгълник с размери около 30 на 40 см. 
Поставяме ги едно върху друго и слагаме течен шоколад в единия край до средата, като навиваме на руло точно до средата. 

 

Точно от там нарязваме и останалото тесто на ленти, които усукваме леко и прехвърляме върху рулото.

Подпъхваме фитилчетата навътре и завиваме рулото на венец. 

 

Прехвърляме в тавичка - моята бе с размери 25 см, леко намаслена с олио и оставаме да втаса на топло още 15 минути. След това намазваме с малко разбит жълтък и поръсваме с лешник.



Печем в предварително загрята фурна за около 30 минути на 160 градуса с вентилатор. 


Питката е толкова мекичка и пухкава, а сърцевината от горещ шоколад е просто божествена. 


Обичам това тесто, защото остава мекичко дори на следващия ден, а плънката може да се направи с всичко, което обичате. Опитайте и ми споделете вашите варианти и отзиви в коментарите, 



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...