петък, 27 януари 2023 г.

Тутманик на триъгълници като от закусвалня / Тutmanik - Bulgarian layered bread with cheese

 

В петък обикновено ви представям рецепта или за нещо сладко, с което да си подсладите уикенда или рецепта за нещо подходящо за закуска. По-рядко предложенията ми са свързани с основни ястия, овен ако не са по-връткави и си трябва повече време за приготвяне, за което почивните дни са идеални. 

Не знам как е при вас, но ако има един тестен ден в седмицата, за нас това е събота - или ще са палачинки, мекчики, банички, сандвичи, хот-дог, но все ще има нещо с което да стартираме деня така, че да не ни се става повече от леглото :) И защо не, не е като да ни чака работа в градината и нали затова му казват ден за почивка. 

Предлагам ви и на вас, изгодно, естествена изолация от пухкав био материали за идните студени дни под формата на изкусителни тутманичета на триъгълници като от закусвалня. Не знам дали все още се продават така, но преди години помня, че поне в нашия град точно така ги предлагаха. 

Тутманикът като име винаги ще свързам с това, че като бях невръстна тийнейджърка видях един от уважаваните от мен метъл батковци да се реди на опашка в закусвалнята. Мислех си, че сега ще сгъне две мазни банички или ще си вземе една голяма боза, но когато дойде неговия ред дочух как попита : "Тутманичетата топлички ли са?" и цялата ми представа за това колко е сериозен , страшен и величествен се стопи като масълце в тестена закуска. Тогава научих, че не само не никой е по-голям от хляба, но никой не е много корав пред топлия леб. Сега ще ви покажа как да си направите точно таквиа тутманичета, пълни с масълце, сиренце и много, много любов. 

ВИДЕО РЕЦЕПТАТА СТЪПКА ПО СТЪПКА може да видите за сега в Инстаграма ми ТУК> 

Необходими продукти:
Около 700 г брашно София мел Бяло
400 мл хладка вода
1/2 кубче жива мая
150 мл олио
125 г масло
300 г сирене
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
1 яйце + 1 жълтък

Аз използвах бяло брашно на София мел, но може да ползвате и друго - класик или екстра. Приготвяме си продуктите на масата, като водата трябва да е леко топла, но не и гореща.


Тъй като ползвах жива мая, първо  я активизирам. За целят във водата слагаме захарта и маята и разтриваме с пръсти във водата, докато се разтвори напълно. 


Баба ми винаги добавя 1-2 супени лъжици брашно в маята, правейки я повече като гъста каша, за да е по-лесно омесването й после. 


Оставяме я настрана да шупне или иначе казано - да набъбне и да стане на балончета. 


Пресяваме брашно и слагаме две трети от него в купата на миксера ( или в съда, който ще меси, ако го правим на ръка) Правим в него кладенче и добавяме шупналата мая, яйцето и около 3-4 с.л от олиото.


Пускаме миксерът да меси, като по стените му започваме да прибавяме постепенно от отсяното брашно, още олио, ако е необходимо и солта. Прибавяме докато тестото започне да се оформя на топка в центъра и се отделя от стените на съда от само себе си. 


С още малко от олиото намазваме купа и прехвърляме тестото и покриваме със стреч фолио. Оставяме на топло да втаса за около час-два в стая или за много по-кратко, около половин час на 50 градуса във фурната. 


След като тестото втаса го изваждаме на масата и си приготвяме плънката - начупеното сирене и разтопяваме маслото заедно с останалото ни олио. 


Разделяме тестото на четири равни части. всяка част оформяме на топка, като взимаме една, останалите покриваме да не съхнат.


Всяка топка разточваме на правоъгълен лист, намазвайки го с маслото и олиото и поръсваме със сирене. Сгъваме на две по дължина и отново повтаряме - масло и сирене, сгъваме още веднъж и отново, докато не стигнем до квадрат. Към последния етап си помагам още веднъж с точилка, разстилайки предпоследно за да сгъна за последен път, но като цяло не е нужно да правите толкова пластове, ако не искате. 


Така процедираме и останалите парчета тестото, оформяйки четири квадрата, които поставяме в правоъгълна тава, намазана с олио, на малко разстояние един от друг, за да има накъде да бухнат. 


Оставяме ги да втасат още веднъж, и след като удвоят обема си ги нарязваме с нож на триъгълници и намазваме отгоре с малко жълтък, който сме разбили с малко вода или прясно мляко.


Пъхаме да се пече в силно загрята фурна 190-200 градуса до готовност - около 25-30 минути, Проверете към края дъното дали е запечено добре. Ако тутманикът тръгне да се запича много отгоре, а отдолу е още суров, сложете лист фолио и допечете така.


Готовия тутманик задушете за кратко с кърпа и найлонова торбичка, за да може да омекне още повече. Уханието на масло и сирене е направо неописуемо....


Аз използвах по-голяма тава, но в по-малка ще бухнат повече не височина. Хапвайки от него ще разкривате от всички вкусни пластове и със сигурност тази закуска "ще ви върне в първи клас", както се казва :) 
Сподели ми в коментар коя е твоята любима закуска от закусвалните, за която си спомнящ с умиление :) 



п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!



Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
Благодаря ви, приятели!


понеделник, 23 януари 2023 г.

Торта "Серената" / Cake "Serenata"


Не съм много по вафлите, но ако имам любима е тази - "Серената". Дълги години беше изчезнала от рафтовете в магазина, но аз още помня когато се появи на пазара за първи път. бях малка и даже имаше едно детско предаване, в което децата изпълняваха различни задачки и наградите им бяха броя точки като брой вафли в чувалчета. Не знам дали се сещате. Може би тази, и вафла Кукуруку ми бяха любими като малка и макар да не се старая да не се тъпча с вафли, кроасани такива неща, не мога да избягам понякога от нуждата да си купя точно тези сладости - палмичка, суха паста 'Балкан", вафла "Серената" и дори, не се смейте много - "Бонибон". Някой ден като имам наследник поне няма да се срамувам на касата като ги нареждам на тезгяха за плащане като дете на което баба му е дала пет лева и му е казала да си купи, каквото иска, без майка му да знае. 


Е, моята баба явно още е наясно със сладкото ми зъбче, защото улучва точно в десетката като и до ден днешен ми подарява от тези вафлички, които се продават и като мини вариант в пакетче. Не мина много време преди да се размечтая за цял десерт с тях, във формата на една голяма вафла, която вярвам, че ще ви хареса и то много! Представям ви поредната си авторска рецепта :) 


Хубавото е, че в него може да усетите вкуса на вафличките, но заедно с леко дъвкав, шоколадов крем, както и въздушни, какаови, пандишпанови блатове. Може да ползвате и друг вид вафлички, но аз нямаше как да направя друг избор :) 


А, ето сега и самата рецепта, за да се убедите, че не е никак сложа за правене :) 
Необходими продукти:
За блата:
4 яйца
4 с.л. какао
4 с.л захар
3 с.л. брашно
Крем:
1 консерва кондензирано мляко ( 304 мл)
200 г масло
250 г млечен шоколад ( аз използвах с лешници) 
2 с.л тъмно какао
1/2 пак. желатин ( 5 г)
Още:
мляко за сиропиране по желание
шоколадов ганаш за заливка
18 бр мини вафлички Серената

Започваме с приготвянето на пандишпановия плат. за целта разделяме жълтъците от белтъците и разбиваме белтъците със захарта в напълно суха купа до получаването на твърд сняг. в друга купичка разбъркваме жълтъците с какаото на шоколадова смес. Прибавяме малко от разбитите белтъци, докато стане по-течна сместа и малко по-малко я интегрираме към останалите белтъци. 

  

След като сме смесили двете части, почваме да пресяваме и малко по малко да прибавяме и брашното. Опитайте се да бъркате бавно и да не натискате сместа, а да я въртите отдолу нагоре, за да запазите въздушността й. 


Прехвърляме сместа в широка тава, най-добре тази на фурмата и разпределяме равномерно. Използвайте и хартия за печене, за по-лесно отлепяне. Печем на 150-160 градуса с обухване за около 20 минути. След като блатът се изпече оставяме да се охлади напълно.

  

Приготвяне на крема: Много е лесно. За целта затопляме кондензираното мляко и шоколада на среден до тих огън на котлона, докато се хомогенизира. Прибавяме и маслото, 

  

а накрая и предварително набъбналия желатин, разбърквайки докато се разтвори напълно. 


Сладкишът сглобяваме като разделяме блата на три части, удобни спрямо формата, която ще използваме. Моята е силиконова, с размери 24 х 10 см. 
На дъното слагаме едната лента от блата и разпределяме вафличките, а отгоре от крема. Слагаме втората лента блат. 

  

Аз напоих средния блат с мляко, за да съм сигурна, че ще бъде сочен, но ще оставя на вас да прецените дали искате да сиропирате всички или само някои.


Отново редим мини вафлички и слагаме останалия крем и завършваме с третия блат, ( може пак да сиропирате). Завиваме в стреч фолио и оставяме в хладилника да стегне, най-добре за една нощ. 

  

На другия ден обръщаме, махаме от формата и заливаме с шоколадова ганаш от млечен шоколад. Малко след това правя украса както върху самите вафлички с черен ганаш на лентички отгоре.
 

Тъй като исках да прилича на МЕГА ВАФЛА нямаше нужда от друга украса :) 


Истинска приказка! Няма да можете да спрете с първото парче...


вафлички, ядки, пухкав блат, шоколад... шоколад .. шоколааад... във всяка хапка


А, вие имате ли любимо десертче от детството, което още ви съблазнява? Представяте ли си го във формата на торта? ако е така, напишете ми го като идейка - коментар и може би ще създавам такава :) 


п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 


Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
Благодаря ви, приятели!




четвъртък, 19 януари 2023 г.

Хайдушки калпак с пилешко / Bulgarian Stuffed Bread with Chicken and Veggies

 

С тези топли температури напоследък забравихме, че е зима. Обаче аз ще ви напомня да си хапвате вкусно хлебче, месце и руйно винце, винаги когато имате възможност, тъй като вирусите са навън и дебнат отвсякъде. Не е моментът да се тъним със салати, повярвайте ми. Дайте си поне още месец - два. Яжте месо, зеленчуци и плодове, вкусната и питателна храна още трябва да е на масата - картофи, лук, праз, месце, яйца и ако може - да е домашно или поне българско. Така например съм си обещала, колкото и да обичам да експериментирам с различни видове кухни, поне едно-две ястия в месеца да си традиционно български, ей така за да изкараме на баба точилката, на другата баба шарената сол и да знаем, че сме се насладили на някоя традиционна българска гозба. 

Днешната се нарича Хайдушки калпак и представлява пълнено с българско пилешко месо от Лудогорско пиле домашно хлебче, като вътре ще намерите още гъбки, зеленчуци, а отгоре - щедро количество кашкавал. Разбира се, може да ползвате различни видове меса и зеленчуци, но аз сега ще ви покажа как го приготвих, как се изяде за минути, а дори не е никак малко. Виж само колко е дебела кората :) 

Пълнената питка винаги ще е ястие което ще зарадва всеки на масата, тъй като има за всекиго по нещо - домашно хлебче, месце за който обича, или пък зеленчуци за тези, които наблягат на тях.  И освен това е всичко в едно, та като сервираш на масата - слагаш само "калпака" и си готов. Всеки си къса парченце и премлясква лакомо.

И тъй като знам, че обичате да ви давам идеи какво да си приготвяте всяка седмица, ето го идеалното предложение за тази, а ако го направите - не пропускайте да ми изпратите снимки на пощата или в Инстаграм, които да споделя :) Ето и рецептата: 

Необходими продукти за 26 см тава: 

За тестото:

Около 500 г брашно

1/2 кубче мая

1 1/2 ч.л сол

1 ч.л. захар

250 мл прясно мляко

30 мл олио

За плънката:

Около 800 г пилешко месо Лудогорско пиле

400 г гъби

200 г бекон

200 г кашкавал

2-3 глави лук

1 бр. зелена чушка

1 бр. червена чушка

1 бр. морков

Още:

олио, черен пипер, червен пипер, чубрица, шарена сол, магданоз

Започваме с приготвянето на тестото. За целта пресейте брашното и разтворете маята в леко затопленото мляко със захарта. След като маята се активизира ( шупне - стане на балончета), сложете поне две трети от брашното в купата на миксера ( ако ще месите с него) или пък в подходяща тавичка, ако е на ръка. 

Направете кладенче и сложете в него шупналата мая. Започнете да месите тестото, добавяйки постепенно от олиото, останалото брашно и солта, докато тестото започне да се формира на топка и се отлепва от стените на съда от само себе си. (От години замесвам предимно с миксера, тъй като е много по-лесно да преценя дали да добавя още олио или брашно, тъй като лесно ги обира от стените на съда.)

 

След като получите хубаво, еластично тесто, което не лепне, сложете в намаслена с олио купа и оставете да втаса. Аз го правя в печката на 50 градуса, като го покривам с памучна кърпа или стреч фолио. През това време се захващаме с плънката. 
За целта нарязваме бекона на средно големи парчета и гъбите на филийки.


Нарязваме още моркова и лука на кубчета, а чушките на полумесеци или по-дребни парчета - в зависимост как ги обичате.


В малко олио запържваме първо бекона, за да може да пусне от ароматната си мазнина, в която след няколко минути добавяме лука и морковите, а след като омекнат, добавяме гъбите и чушките. Аз не ги препържим, защото обичам да усещам всеки отделен вкус в ястието, пък и освен това после ще ги печем още веднъж. 
След като всичко е готово, ги изваждаме от тигана в подходяща купичка. 

  

В същата мазнина (ако е необходимо, добавете още), която е добре загрята добавете нарязаното на кубчета пилешко. Аз го обичам на по-малки парчета - става по-бързо, но пък трябва да внимавате да не изсъхне. Затова сложете в много загрята мазнина, докато хване хубав цвят от едната страна и разбърквайте. Овкусете с чревен, черен пипер и чубрица и след като е готова, но още сочно, добавете отново всички зеленчуци, разбърквайки всичко отново. 

 

След като плънката е готова, махнете от котлона и е време да се захванем с оформяне на калпака. Аз използвах тавичка за торта с махащи се стени и размери 25-26 см.
Разделих тестото на две части - по-голяма и по-малка, като по-голямата разточваме на кора, от която изрязваме дъното на съда в кръг. Прехвърляме в тавата, а останалото тесто прибавяме към заделеното първоначално и оформяме от него три отделни фитила, които сплитаме на плитка, слагайки около стените на съда. 
Ако тази част ви е трудна, може да го разточите отново и навиете на руло, да го нарежете на розички и пак да оформите "корона", която да бухне и да оформи кладенче за пълнене. 

  

Оставете калпака на топло да бухне за още 15-20 минути, а след това напълнете с плънката, не се страхувайте да напъхате всичко - повярвайте ми, има място. Ако имате много сок в плънката, може да пълните с решетъчна лъжица, за да не прогизне кората отдолу.


Завършете с щедро количество рендосан кашкавал и глазирайте стените на питката с малко размито с мляко или вода яйца. 


Печем в силно загрята фурна на 190 градуса с обухване, като ако ви се струва, че се запича твърде много по стените, не се притеснявайте да покриете с фолио. Тъй като ястието е почти готово, ви стига около половин час за да е излезе от фурната. 


Отгоре може да поръсите  още с шарена сол, магданоз или други благинки, в които ще искате да потопите пръстчета. 
Всичко стана чудесно, само бих избрала друг кашкавал, тъй като моят, макар хубав и качествен, беше италиански и стегна много бързо. Което потвърждава моята теория - за български ястия - изберете български продукти :) 


Не мога да ви кажа кое е по-вкусно, но мога да ви кажа, че всичко заедно е най-вкусно! Има ястия, които си заслужават да изчакаме с диетата и това е едно от тях :) 


п.п. Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята ,
 а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук. 
Благодаря ви, приятели!










Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...