Показват се публикациите с етикет яйца. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет яйца. Показване на всички публикации

неделя, 14 юни 2026 г.

Баница на тиган / Bulgarian Skillet Banitsa

Tази рецепта може да видите и във 

 

Ето че се прибрахме от Рим – преяли с паста, пица, тирамису и всякакви други доказателства, че човечеството е способно на велики неща, когато комбинира брашно, сирене и малко ентусиазъм. Върнахме се вдъхновени за нови кулинарни приключения, снимали повече чинии, отколкото забележителности, и убедени, че ще започнем да живеем по италиански.

Само че знаете ли кое беше най-интересното?

Още някъде между самолета и дома започнаха да ни се привиждат не римски площади, а тройка кюфтета и една голяма, сочна, току-що изпечена баница. Очевидно балканецът в нас може да бъде временно приспан, но никога окончателно победен.

Докато бяхме в Италия, изобщо не ми липсваше подобна храна. Там човек толкова лесно се предава на удоволствието от живота, че забравя за всичко останало. Връщаш се обаче у дома, поемаш си от родния въздух и изведнъж започваш да мечтаеш за хрупкави кори, сирене и чаша айрян.

И тук идва въпросът, който вероятно занимава половината свят – как италианците успяват да консумират тесто, сирена, вино и десерти с олимпийско постоянство и въпреки това изглеждат така, сякаш току-що са слезли от модна фотосесия? Започвам да подозирам, че тайната наистина е в тяхното прословуто dolce far niente – изкуството да не правиш нищо и да присъстваш напълно в момента.


Ние, българите, сякаш сме устроени малко по-различно. Или преживяваме отново миналото, или се подготвяме за някакво хипотетично бъдеще. Рядко просто сядаме да изядем едно парче баница и да бъдем щастливи от този факт.

А, ако трябва да дадем нещо на италианците в замяна на пастата и пицата, бих предложила именно баницата. Този многопластов шедьовър от фини кори, сирене и златиста коричка спокойно може да накара и най-изтънчения гастроном да преосмисли философските си възгледи за живота.



Най-хубавото е, че за подобно удоволствие дори не ви трябва фурна. Само тиган, няколко яйца, малко сирене, шепа свежи зеленолистни и желание да си подарите една вкусна пауза от ежедневието.

Защото понякога щастието не се намира в Рим, а в една топла баница на тиган, която ухае на дом.

Tази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:

1/2 пакет фини кори София мел
3 яйца
250 мл прясно мляко
250 г сирене
100 г пресен спанак
2 стръка зелен лук
50 мл олио или разтопено масло
щипка сол (ако сиренето не е много солено)
80 г кашкавал по желание
За заливката:
40 г разтопено масло
100 мл газирана вода


Намазняваме добре тиган с диаметър около 24 см. Поставяме две кори на дъното така, че краищата им да излизат извън съда и слагаме малко мазнина между тях. заделяме си една кора за накрая, а останалите накъсваме или нарязваме на дебели ленти. 

В купа разбиваме яйцата с прясното мляко и потапяме една по една летите, като редим на дъното на тигана. 

 

След като направим един пласт, слагаме малко натрошено сирене и шепа от нарязания на ситно спанак и зелен лук. Измиваме спанака и зеления лук и ги нарязваме на ситно.

 

Повтаряме процедурата още един-два пъти, според това колко кори и плънка са ни останали. Ако желаете, между пластовете или най-отгоре може да добавите и малко настърган кашкавал за още по-богат вкус.

След като изсипем и последната част от плънката, подвиваме навътре краищата на корите, които оставихме да висят отстрани. Покриваме с последната заделена кора и подпъхваме краищата ѝ отдолу, така че баницата да бъде добре затворена и да запази формата си по време на печенето.

 


Нарязваме баницата на квадрати или ромбове още преди печене. Смесваме разтопеното масло с газираната вода и заливаме равномерно баницата.
Покриваме тигана с капак и печем на много слаб котлон около 20-25 минути.

Когато долната страна стане златиста, внимателно обръщаме баницата с помощта на голяма чиния или капак и допичаме още 10-15 минути от другата страна.


Оставяме я да почине 10 минути преди сервиране.
Получава се сочна отвътре, с ароматна плънка и приятно хрупкава коричка отвън. Поднасяме с айрян, кисело мляко или боза.


Ех, едно нещо е сигурно...след като се напраскаме с тази баничка, със сигурност ще изпитаме състояние да бъдем част от изкуството, да не правим нищо :) 



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



четвъртък, 28 май 2026 г.

Торта с трохи "Пломбир" без печене за 15 минути / No-Bake “Plombir” Cake in 15 Minutes

 Tази рецепта може да видите и във 

Ето, че времето навън вече съвсем започна да мирише на лято. Дори онзи дребен дъждец, който се опитва да развали следобеда, не може да ни изкара от мислите за море, късни вечери, сладолед след вечеря и онова усещане, че животът някак става една идея по-лек. Е, поне до момента, в който не си погледнем банковата сметка след отпуската :)  Но както казва Ачо: „Това е проблем на Ачо от друг ден.“ И честно казано, много харесвам тази философия.

Напоследък сякаш става все по-трудно човек да балансира между желанието да бъде информиран и нуждата просто да живее спокойно. Светът постоянно ни залива с тежки новини, цени, инфлация, тревоги и какво ли още не. И ако не внимаваш, много лесно можеш да започнеш да живееш повече в притесненията си, отколкото в самия живот.


Затова все повече вярвам в малките форми на спасение. Да излезеш на слънце за дневната доза витамин D. Да се смееш с хората около теб. Да си измисляте глупави шеги на работа. Да слушаш хубава музика, дори и да си единственият човек в стаята с добър вкус :) Да гледаш децата как тичат, скачат и се радват на най-дребните неща с такава искрена емоция, че ти напомнят как се живее истински.

И, разбира се — да ядеш вкусна храна. Не казвам човек да не внимава какво хапва, но съм убедена, че животът е твърде кратък, за да отказваме хубав десерт, който може да ни направи щастливи поне за десет минути.


Точно така се почувствах, когато попаднах на тази торта „Пломбир“. Самото име звучи като нещо, което ядеш на пейка през юли, докато се чудиш дали да не си вземеш и втори сладолед :) А самата торта? 

Бисквитени трохички, нежен сметанов крем, приятно охладена и толкова лесна, че няма нужда да месите блатове и да се карате с миксера. Десерт за хора, които търсят щастие в малките неща… и често го намират в хладилника 🤍

Tази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти за торта 20 см диаметър:
За трохите:
250 г брашно София мел Екстра
60 г захар
120 г масло
щипка сол
За крема:
500 г сметана (20%) ( течна или заквасена)
2 яйца
1 с.л. царевично нишесте
120 г захар
20 г ванилова захар
60 г масло


Смесваме мекото масло, захарта, брашното и солта. Разтриваме с ръце, докато се получат маслени трохи.

 

Запичаме ги в сух тиган за около 5–6 минути, като бъркаме, докато станат златисти и ароматни.


 

Смесваме яйцата, нишестето, сметаната и захарта. Слагаме сместа на котлона и бъркаме непрекъснато, докато кремът се сгъсти. Щом започне леко да къкри, готвим още около 30 секунди. 

Махаме от котлона и добавяме ваниловата захар и маслото.


 

Разделяме трохите на пет равни части. На дъното на форма за торта слагаме ред трохи, които лека притискаме, после горещ крем и така редуваме, докато продуктите свършат.

 

Завършваме с трохи отгоре.

Покриваме тортата с фолио. Оставяме да изстине на стайна температура, а след това прибираме в хладилника за 6–8 часа или както му казвам аз " да преспи една нощ".



Тортата много прилича на френската селска торта, без сладостта от меда, точенето и печенето на блатове, което е голям плюс. 



Млечния вкус на крема допринася за усещането за млечен ( сметанов) сладолед, особено, когато е добре охладена. 


Признавам си, липсваше ми малко повече аромат и сладост, затова гарнирах с малко сладко-кисело сладко като това от боровинки. Вярвам обаче, ще паснат идеално и малко малинки ако се сложат в крема при подредбата. 


Само като я опитах, веднага се обадих на мама да я помоля да дойде да ме отърве. Знаех си, че ако не го направи, ще си я изям сама. За щастие да се жертва вместо мен ( така е като има ген в който нищо не и се лепи :))


И все пак, поглезих се с някое и друго малко парченце. Опитайте и вие...да издържите само с едно :) и после ме съдете :) 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3





събота, 23 май 2026 г.

Терин с два вида месо и беконова коричка / Chicken & Pork Terrine with Eggs

 

Колкото повече готвя, толкова повече се убеждавам, че човек не трябва да спира да опитва нови неща. Да, има рецепти, с които сме израснали, които обичаме и правим „на сигурно“ – като руло Стефани, мусака, пълнени чушки и всички онези класики, които миришат на детство и семейна кухня. Но понякога е хубаво да дадем шанс и на техните една идея по-„богати“ роднини.

Защото ако харесвате руло Стефани, има голяма вероятност да се влюбите и в този терин. Само че тук нещата са малко по-празнични, малко по-ароматни и определено по-ефектни на вид. Представете си крехко пилешко и сочно свинско месо, обвити в хрупкав бекон, с шамфъстък, сушени боровинки, подправки и цели варени яйца, скрити вътре като малка вкусна изненада.


Това е от онези рецепти, които изглеждат сякаш са поръчани от малък семеен ресторант някъде сред лозята, а после се оказва, че спокойно можеш да си ги направиш у дома… и да ядеш филийки от тях три дни подред.

И честно казано, точно това му е хубавото – че не е нужно да чакаш повод. Реже се лесно, става чудесен за обяд, вечеря или дори за хапване „набързо“, докато уж само проверяваш какво има в хладилника. Салата, картофи, ориз… всичко му подхожда.

Аз лично много обичам в такива рецепти да има и пилешко месо – прави вкуса по-балансиран, а и е чудесен източник на протеин, който засища без да натежава. А когато е качествено българско месо, като това на Лудогорско пиле, някак и самата рецепта става още по-приятна за приготвяне.


Та ако напоследък и вие сте в кулинарен застой и се чудите какво различно да сготвите – ето ви една идея. Позната като усещане, но достатъчно различна, за да ви накара да си отрежете „само още едно парченце“

Необходим продукти:
500 г пилешки бутчета - обезкостени Лудогорско пиле
250 г свинска кайма
14 дълги резена бекон 
1 стрък пресен чесън
1 стрък зелен лук
1 морков
1 филия хляб
60 мл прясно мляко
50 г белен шамфъстък
35 г сушени боровинки
1 ч.л. машерка
1 ч.л. черен пипер
1 ч.л. червен пипер / подправка за кайма
1 яйце, леко разбито
5 яйца варени
сол на вкус


2 с.л. мед (за намазване)



Tази рецепта може да видите и във 

Започваме като смиламе пилешкото месо в чопър, докато получим смес близка до кайма, но може да оставите и малко по-големи парченца.

                

В голяма купа смесваме нарязаните чесън и лук, накиснатият в млякото хляб, пилешкото и свинското месо, шамфъстъка ( леко нарязани), сушените боровинки, нарязния на кубчета морков, подправките, яйцето. Омесваме добре с ръце, докато всичко се разпредели равномерно.

Подреждаме лентите бекон по дъното и стените на форма за кекс с размери около 24см на 9 см, като ги застъпваме леко и оставяме краищата да висят отвън, за да можем после да загърнем плънката.

Слагаме около една трета от сместа във формата и заравняваме. Подреждаме сварените яйца по средата, а отгоре покриваме с останалата месна смес и притискаме леко.

 

Загръщаме терина с краищата на бекона. Покриваме с фолио и поставяме формата в по-голяма тава. Наливаме гореща вода в тавата, така че да стига до средата на формата.

 

Пускаме да се пече за около 50–60 минути в предварително загрята фурна на 160 градуса или докато при пробождане излиза бистър сок.

След като е готов, внимателно изливаме отделилата се течност и обръщаме терина върху тава.


Увеличаваме фурната на 200°C, намазваме бекона с малко мед и връщаме за още 10 минути, докато стане златист и апетитен.

Оставяме да изстине напълно, а най-добре е да го приберем в хладилник за една нощ, за да се стегне добре и да се реже лесно на красиви филийки, но и за два часа на стайна температура става. 


Поднасяме със свежа салата, картофи или просто така – защото е достатъчно вкусен и сам по себе си.


Опитайте и няма да съжалявате :) Аз пък ще чакам вашите отзиви в коментарите :) 



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...