Показват се публикациите с етикет яйца. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет яйца. Показване на всички публикации

понеделник, 28 септември 2026 г.

Бананов сладкиш "Страчатела"/ Banana Stracciatella Sheet Cake

 Има едни съставки, които човек не купува с конкретна рецепта наум. Просто ги вижда в магазина, хвърля ги в количката и си казва: „Ще измислим нещо.“ После ги прибира в шкафа и чака да дойде моментът да измислим нещо. 

Но най-голямата класика в тази категория са бананите. Особено онези банани, които всеки родител познава прекрасно.

Сещате се – детето ви вижда банани в магазина и започва: „Искам банан!“. Вие, разбира се, знаете много добре, че този банан е жизненоважен точно в този момент и най-вероятно ще бъде изяден… никога. Но купувате. После купувате още. Защото някъде дълбоко в себе си вярвате, че този път може би и на вас ще ви се дояде банан.

И така, няколко дни по-късно, вместо да ядете банан, гугълвате: „Какво да направя със стари банани?“, „Рецепти с презрели банани“ и вечната класика: „Може ли да се яде банан, който вече изглежда така?“. 

А истината е, че точно тези много узрели банани са прекрасни за сладкиши – те са по-сладки, ароматни и придават естествена сладост и сочност на тестото.

И понеже искам да съм ви от помощ повече, отколкото нашето правителство, днес ви нося една рецепта с грижа. Даже не една, а цяла концепция: от онези десерти, в които можете да вкарате каквото ви е останало в шкафа – малко шоколад, ядки, овесени ядки, сушени плодове, кокос или каквото друго ви се усмихне от задния ред.

А бананите? Те ще свършат основната работа – ще дадат сладост, аромат и сочност, така че после изобщо няма да ме е яд, че съм изяла две парчета вместо едно. Е, добре де… вероятно ще изям повече от две, но точно това отличава моето усмихнато, закръглено лице от изпитото лице на човек, който живее само на протеинови шейкове и Озимпик. Моето лице е резултат от нещо много по-приятно: щастието от десерта. 


А днес това щастие идва под формата на едни страхотни бананови блокчета „Страчатела“ – супер лесни, сочни и ароматни, с малка чийзкейк решетка отгоре, която не само изглежда чудесно, но добавя и още малко кремообразност и протеин.

Защото, нека си признаем – каква рецепта от 2026 година ще е, ако в нея няма поне малко протеин? 

Необходими продукти:
За блата:
3 яйца
90 г ксилитол ( или захар)
2 узрели банана
150 мл прясно мляко
150 мл олио
250 г брашно София мел Екстра
10 г бакпулвер
100 г шоколадови пръчици ( тъмен шоколад) 
За крема:
200 г извара
1 яйце
2 с.л. подсладител
1 ч.л. брашно или царевично нишесте

И този десерт започва с една купа. В нея разбиваме яйцата с подсладителя, който спокойно можете да замените с обикновена захар, ако не държите десертът да е една идея по-диетичен. Аз разбивам всичко с телена бъркалка, но, разбира се, можете да използвате и миксер.

Към яйчената смес постепенно добавяме олиото и млякото, като разбъркваме, докато всичко се смеси добре.

 

След това добавяме намачканите банани и пресятото брашно, смесено с бакпулвера. Разбъркваме, докато получим гладка и еднородна смес. Накрая прибавяме шоколадовите пръчици, а ако нямате такива, спокойно можете да използвате ситно нарязан черен шоколад.

 

За крема отгоре в купичка смесваме крема сиренето с още малко захар или подсладител. Добавяме яйцето и брашното или нишестето и разбъркваме добре, докато получим гладка и кремообразна смес.

Изсипваме банановата смес в подходяща тавичка с размери около 30 × 25 см, предварително застлана с хартия за печене. Отгоре разпределяме крема сиренето на малки купчинки или оформяме решетка, в зависимост от желаната визия.



Разбъркваме всичко добре и прехвърляме сместа в пош или в здрава торбичка, на която сме отрязали единия край, за да можем да шприцоваме тънки линии върху сладкиша.

 

Правим линии на решетка върху сладкиша и пъхаме да се пече на 180 градуса за около половин час.


Когато се изпече изваждаме, охлаждаме и режем на квадратчета. По желание поръсваме с пудра захар. 

Перфектният чаен сладкиш за онзи сезон, в който чаят е най-добрият ни приятел. Не че не си отива с кафе – напротив, чудесен е и с него, но към чайчето спокойно можете да добавите и малко ром и така следобедното матине да премине в доста по-забавна сбирка. 😄

Опитайте го и ще се убедите, че няколко излишни банана в купата съвсем скоро няма да бъдат проблем. Даже напротив – може да започнете нарочно да купувате повече, само за да имате оправдание да направите сладкиша отново. :)




Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3






неделя, 13 септември 2026 г.

Руло „Молив“ за 15 септември / “Pencil” Swiss Roll for the First Day of School


Не бях намислила да пускам толкова щура рецепта само два дни преди началото на учебната година, но ето какво се случи.

Попадна ми една сладка идея за оформяне на торта като моливче по случай 15 септември и се загледах. Боян, както винаги, се катереше около мен, използвайки чудната си хватка „внезапно скачане и тръшване“, но този път и той се загледа и каза: „Искам такова моливче!“

Аз, без много да му мисля, отговорих: „Ако искаш, трябва да си го направиш.“

И тук явно съм подценила детската способност да се приема всичко напълно буквално. Боян хукна към кухнята и докато се усетя, вече беше извадил яйцата и беше готов да започваме.

Не предполагах, че ще приеме думите ми чак толкова сериозно. Все пак при Боян думите на майка му обикновено са нещо като предизборни обещания – звучат чудесно, пожелателни са, но не е задължително да бъдат изпълнени веднага. 


Да, ама не. Като един изнервен електорат той настоя да започнем работа по проекта и не след дълго вече двамата правехме семейната рецепта за маминото руло.

А, щом ще е гарга, нека да е рошава, реших аз, и се сетих за няколко позавехнали сини сливи в хладилника. Да ги ядеш – ядеш, ама те не свършват. Та си казах: „Ето тук ще паснат.“

И така, без особена подготовка, без всички необходими продукти и със значително по-малко време, отколкото вероятно изисква една добре изпипана торта моливче, започнахме.

Резултатът, разбира се, не е съвършен. Но пък беше много вкусен, а най-вече – много забавен за правене. И може би точно това е най-хубавата част от цялата история.

Защото ако можем да измислим още една причина децата да харесват началото на учебната година, вместо да го посрещат като национална трагедия, и в същото време да намерим приложение на някой позавяхващ плод от хладилника – аз съм напълно „за“.

Така че, по случай 15 септември, ви показвам нашето вкусно моливче – направено малко набързо, с много желание и с един тригодишен кулинарен директор, който категорично не приема откази. 

Tази рецепта може да видите и във 
Необходими продукти:
5 яйца
250 г захар
140 г брашно
ванилия

За желето от сини сливи:
Около 1 кг сини сливи 
400 г желираща захар
сокът на половин лимон

За рулото разбиваме яйцата и захарта докато бухнат и станат светли. Прибавяме постепенно пресятото брашно, към което сме смесили и ванилията.

 

Може да бъркате на ръка или на бавна степен на миксера, но е важно да запазим въздушността на сместа. 
Изсипваме я в тавичката на фурмата, застлана с хартия за печене и печем на 170 градуса докато порозовее - около 10-15 минути.

 

Когато го извадим, навиваме на руло както си е с хартията и оставяме да изстине напълно През това време се захванах с желето от сливи, но ако искате може да пропуснете тази стъпка и да намажете рулото с ваш мармалад, сладко или шоколад по желание. 
Аз лично смятам, че пандишпановото руло си върви най-много с леко кисела жилка като мармалади от сливи, кайсия или пипки.

За желето от сливи измиваме и почистваме сливите от костилките. Слагаме ги заедно със захарта на котлона да заврат и бъркаме докато захарта се разтопи и сливите пуснат сока си След като почне да се запенва, намаляваме температурата  да къкри и обираме пяната. Оставяме да поври още 15 минути.  

 

След това пасираме с пасатор и варим още 3-4 минути. Оставяме да се охлади. 


Развиваме пандишпановия блат и намазваме с желето. Може да сложите още един пласт отгоре с бита сметана, за да има моливчето повече обем, както е в оригиналния клип, но аз исках да е по-натурално, пък дори и да рисувам визията му малко. Завиваме отново и слагаме да стегне на студено за няколко часа.

Преди декориране заостаряме единия край с нож.

 

Украсяваме с малко бита сметана. Аз добавих към нея и малко от желето, така че да се оцвети в нежно розово. Накрая добавих още захарна украса и шоколадови буквички – просто защото ми се намираха в „сладкарския шкаф“. 

Вярвам, че вие можете да измислите още много подходящи украси, с които да зарадваме децата и да им пожелаем „На добър час!“.

Още една учебна година е пред нас! Нека бъде успешна, радостна и вдъхновяваща, изпълнена с нови идеи, знания и много поводи за усмивки. ❤️



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3


събота, 12 септември 2026 г.

Вити банички с газирана вода/ Spiral Banitsa with Sparkling Water

 

Докато французите започват уикендите си с кроасани, които се ронят като есенни листа под краката и оставят след себе си достатъчно трохи, за да проследиш пътя си обратно до кухнята, а англичаните нагъват боб, яйца, наденички и още няколко неща в чинията, сякаш се готвят да не ядат до понеделник, тук, на Балканите, си имаме баничка. ❤️

Малка, симпатична, топла и ухаеща така, че още от първата хапка разбираш защо уикендът е измислен.

При нас рецептите за баничка се предават от баба на мама, от мама на дъщеря, а после на всяка следваща жена в семейството, като по пътя към рецептата неизменно се добавя по едно важно уточнение: „Това е най-вкусната“, „Тази е най-лесната“ или „Само така я прави, иначе не става“.

И понеже аз, освен че обичам да ям, съм решила да се изживявам и като кулинарен антрополог, приемам тази задача съвсем насериозно. Ще изследвам, ще приготвям, ще опитвам и, разбира се, ще ви споделям онези рецепти, които заслужават да останат в семейната история.

Много приятно хоби съм си избрала, нали?!

 

Особено когато се сетя за хората, които в 4 сутринта влизат в студен язовир за риба, завити до ушите и въоръжени с въдица, докато аз съм в кухнята с топла баничка и напълно научно обоснованата задача да проверя дали е достатъчно вкусна. 😂

А днешната ми изследователска работа е посветена на тези малки, вити банички. Чудесни са за уикенд закуска – хрупкави отвън, много мекички отвътре, симпатични и точно толкова малки, че да си кажете: „Ще хапна само една“.

Само че и двете знаем, че това няма да се случи.

Tази рецепта може да видите и във 
Необходими продукти:
1 пак фини кори София мел
400 г извара
200 г сирене
2-3 яйца

За намазване:
200 мл прясно мляко
200 мл газирана вода
100 мл олио

В купа смесваме течните съставки за намазване. В друга купа слагаме сиренето, изварата и яйцата. 

 

Взимаме една кора и хубаво я намазваме с четка от течната смес, а след това в долния край на листа слагаме малко от плънката. 


Завиваме на руло а след това усукваме на фитил, който оформяме на охлювче. Така процедираме с колкото кори искаме. 
Редим в тавичка и мажем с течната смес отгоре още веднъж. 

 

Пъхаме да се пекат на 180 градуса с обухване в загрята фурна за около 20-30 минути.


Още топли ги завивам със стреч фолио, за да ги задуша и да останат много мекички. 


Газирана вода в плънката е малкият трик, който ги прави толкова нежни и въздушни, а витата форма ги превръща в онези симпатични хапки, към които човек посяга уж само за още една.



Получават се малки, мекички и много ароматни банички, които са чудесни за бавна уикенд закуска с кафе и малко време, в което никой не ви пита „Мамо, какво ще ядем?“. 

С други думи, още една баничка, която успешно премина кулинарния ми антропологичен тест. И да, изследването продължава. 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3






сряда, 26 август 2026 г.

Шоколадово шекерпере / Chocolate Şekerpare – Turkish Syrup-Soaked Cookies



С всеки нов сезон си обещавам да опитвам повече нови неща. Не само да въртя едни и същи рецепти, а да се разхождам из различни кухни и вкусове, дори когато това означава да приготвя нещо, което не се появява всеки ден на българската трапеза.

Точно такъв е и този ориенталски десерт – нещо между сиропирана сладка, шоколадово шекерпаре и малко кулинарно приключение. Приготвя се с пълнозърнесто брашно, което е и една от основните причини да го харесвам. И не, няма да ви убеждавам, че щом има пълнозърнесто брашно, автоматично можем да изядем цялата тава без последствия. Това вече би било научна фантастика. 😄


Но пък е чудесен начин да внесем малко повече пълнозърнести продукти в десертите си, без да се отказваме от удоволствието. Защото финалът е всичко друго, но не и „диетичен“ – сладък захарен сироп, шоколадов вкус и онзи прекрасен момент, когато сиропът попива в сладката и я превръща в сочна, ароматна хапка.


Има нещо много лятно в това да седнеш с малка чинийка десерт и студено кафе, докато навън денят бавно се предава на вечерта. А ако това е началото на новия сезон, аз съм напълно готова да го посрещна така – с малко повече любопитство, много вкус и възможно най-малко сериозни намерения. ❤️


Необходими продукти: 
Около 300 г пълнозърнесто брашно София мел
150 г масло ( разтопено)
2 яйца
60 мл олио
60 г пудра захар
50 г грис
25 г тъмно какао
1 ванилия
60 г орехи
10 г бакпулвер
щипка сол
3 с.л. течен шоколад
За сиропа:
500 мл вода
400 г захар
90 г шоколад


Започваме като слагаме водата и захарта в тенджера. След като сместа заври, добавяме шоколада и варим около 10 минути, като разбъркваме, докато шоколадът се разтопи напълно. Отстраняваме от котлона и оставяме сиропа да се охлади.

През това време в купа смесваме мекото масло, яйцето, пудрата захар, олиото, какаото, ванилията, гриса, течния шоколад, ванилията и щипката сол. Разбъркваме добре.


 

Добавяме орехите, а след това постепенно започваме да прибавяме брашното и бакпулвера. Омесваме меко тесто, което не лепне по ръцете. Не добавяйте брашното наведнъж — количеството може леко да варира.

 


Откъсваме парчета тесто с големината на по-голям орех, оформяме ги на топчета и им придаваме желаната форма. Може да използвате и вилица или формичка, за да направите красив релеф. 

Подреждаме сладките в тава с хартия за печене и печем в предварително загрята на 180°C фурна за около 20 минути. Трябва леко да се напукат отгоре. Следете ги, тъй като времето зависи от фурната, но все пак трябва да са мекички като ги извадите.

 

Изваждаме горещите сладки от фурната и ги заливаме с топлия, но не горещ сироп. Оставяме ги да престоят, докато поемат добре сиропа.


Получават се меки, сочни и наситено шоколадови сладки с аромат на какао и орехи — класическото турско шекерпере, но с доста по-шоколадов характер. 


Малък съвет: Не се изкушавайте да ги сиропирате с врял сироп. Най-добре е сладките да са горещи, а сиропът вече да е охладен до приятно топъл.


Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!




Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...