Сладък чили сос / Sweet chili sauce

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Обожавам сладко-чили сос. Може и да не е традиционен за нашата кухня, но ако има ястие, в което мога да му се насладя — правя го с удоволствие.

Всеки път, когато посегна към бутилка сладко чили в магазина, си обещавам, че скоро ще си го направя сама у дома. И всеки път... така си и остава.
Ту не е сезонът на чушките, ту не продават чили чушлета, ту съм решила, че този уикенд ще чистя зад някой шкаф — и просто графикът ми е пълен.                                                                        

Но в момента, в който видях чили чушлетата, захвърлени в секцията с намалени продукти, ги грабнах за ушите (образно казано ) и си казах: "Този уикенд ще го направя! Ако ще и Франция да банкрутира!"                   

И ето ме тук – пред вас, с рецепта за сладко-чили сос, който ще искате да приготвяте отново и отново. Повечето рецепти, на които попадах, съдържаха съставки, които не ми се искаше да използвам – като нишесте или прекалено голямо количество чушки.

Затова ви показвам една олекотена версия – за малко количество, няколко малки бурканчета, които ще са ви достатъчни да изкарате известно време.

 А после? 

Просто си направете нова доза.

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук!

Необходими продукти: 

30 г чили чушлета

4 червени чушки

1 зелена чушка

300 г желираща захар

150 мл ябълков оцет

300 мл вода

1-2  ч.л. сол ( пълни)

Измиваме, почистваме от семките и нарязваме чушките на по-малки парчета, така че да могат да влязат в блендера.

Чили чушлетата също почистваме от семките, като може да оставите една две със семки, за по-силно лютив вкус на чилито. Нарязваме на парчета. 

Прехвърляме всички чушки в блендера и блендираме докато получим малки много парченца.

Изсипваме чушлетата в тиган и добавяме водата. разбъркваме и прибавяме желиращата захар и солта.

След като сместа заври, прибавяме оцета и оставяме да поври още няколко минути. 

Опитваме. Ако преценим, че имаме нужда от още малко сол или сладост, добавяме. 

Имайте предвид, че оцета извира и киселинността му ще намалее, ако варите по-дълго. 

Оставяме сместа да изстине и сама ще се сгъсти заради пектина в желиращата захар. Някои хора добавят агар агар или нишесте към сместа, но аз предпочитам този. 

Готово е за минути, а е толкова вкусно!
Използвам го за глазиране на меса, като дип, или в комбинация със сирена. Универсално — а тоооолкова вкусно! 😋

Моето сладко чили е леко пикантно, точно както го обичам — с приятен ритъм, но без да те удря в челото.

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Сладко от зелени смокини / Green Fig Preserve

 

Мирисът на смокини ми носи спомени от детската площадка пред входа на блока, в който израснах като малка. Там имаше дръвчета смокини с големи листа, които разнасяха благоуханието си във въздуха, докато играехме.

На домашния замразен десерт, който мама правеше и който имаше вкус на сладолед.

На киселото мляко, препечените филийки и ухайния чай – все с аромат на смокини.

И макар самата аз така и да не станах огромен почитател на зрелия плод, не мога да отрека неоспоримия, уникален вкус на зелените смокини.

Точно като малка си спомням, че ако някой ти дадеше такова сладко, значеше, че много държи на теб. Виждах бабите как се прехласват в хвалби и благодарности, а аз послушно се опитвах да попия информация – какво, аджеба, му е толкова специалното?

Веднъж, вървейки с баба за ръчичка, я попитах:

— А, бабо, защо толкова се зарадва на това бурканче? Нали и ние правим сладка?

А баба ми каза:

— Сръткаво е, чедо. Трудно се прави това сладко. И това, дека е от шипки – голем дерт е да го приготвиш, как си требва.

Тогава не разбирах защо му е на човек да минава през тоя зор за едното сладко, но сега разбирам.

Признавам си – обичам шоколад. Понякога е по-лесно да хапна блокче, отколкото да напусна работа, да ида да живея в дървена хижа в гората, да си направя чай и да си намажа филийка със сладко, попивайки природата около мен, докато чета книга.

Обаче още повече си признавам, че си мечтая повече за второто, отколкото за първото.

Почти всеки десерт с шоколад има сходен вкус, но нищо – ама нищо – на света няма уникалния вкус на сладко от зелени смокини.

Затова сега ще ви споделя как да си го направите – както направих и аз преди три години, когато се сблъсках с това предизвикателство за първи път. Не се справих идеално тогава, но хубавото е, че човек може само да задобрява.

Рецептата ми даде майката на моята приятелка Любима – Камелия Стоицова, която прави най-чудния козунак със сладко от зелени смокини. И като всяка добра мама, веднага ми предаде знанието за направата на този очарователен деликатес.

Необходими продукти:
Около 1 200 мл вода
130 броя зелени смокини
2 кг захар
10 г лимонена киселина (лимонтозу)
1 ч.л. син камък

Ето няколко уточнения:

Рецептата ми е предадена точно така и смятам да я съхраня и предам същата – със съветите и начина, по който я прави семейството.

Сладкото от зелени смокини се прави от определен вид смокини, които не узряват напълно. Те са малки, леко сплескани и порести отвътре.
Важно е да се наберат докато са още зелени – около месец май. Да не са пожълтели или изсъхнали.
Обикновените смокини, които ядете зрели, не са подходящи за това сладко – дори и да ги наберете зелени.

• Смокините се надупчват – най-добре с дървено шишче. Заради сока им препоръчвам да използвате ръкавици.

• Завира се вода, поставя се синият камък, след което се слагат и смокините – докато заврат.

• Отцеждат се, изплакват се и се завират така още 3–4 пъти.

• След последното варене се изстискват много добре – една по една, за да не остане вода вътре. Трябва да са сухи, но внимавайте да не ги спукате от натиск.

• (Изстискването премахва синия камък от плодовете. Изстисквала съм и след всяко варене, но е по-трудно и уморително.)

• От захарта и литър вода се приготвя сироп, в който се слагат смокините – да поемат и да възстановят кръглата си форма.

• Може да ги оставите така и да ги доварите по-късно или на следващия ден – така ще се възстановят напълно.

• Пълните горещото сладко в топли бурканчета и ги обръщате. Няма нужда от изваряване.

• Ако смокините са по-едри, може да ви трябва повече сироп – ще го разберете при варенето.

• Лимонената киселина се слага преди пълнене на бурканчетата.

• Ние слагаме малко повече вода, така че сиропът става по-рядък – но после го използвам и за други сладкиши.

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Бърза туршия / Quick Torshi - pickled vegetables

Настана есенно време, звезди обсипят свода небесен, бидони красят балкони, а мезето за ракия вече е туршия.  Не се чудете, нито тревожете, римувам без да се старая, но и тази сряда на софра ще се посяда :) 

Да, толкова е добра рецептата ми днес, че започнах да се вдъхновявам да творя в куплет.

Наистина си е чудесно, да не се налага всяка вечер да режеш салата и да се чудиш как да гарнираш вечерята. Отиваш на балкона и греб-греб от бидончето ( кофата) и готово - имаш мезенце за дни наред. 

Днес ви представям една чудна рецепта за бърза туршия, която обезателно трябва да си направите. Рецептата може да ви е позната от много места, тъй като е стара българска такава, но аз я имам от една дама на име Силвия и нея ще посоча като парична за днешния пост. 

Любимата ми част от тази туршия е карфиола, който обожавам, особено когато е хрупкав ...мляс, мляс....

Необходими продукти: 

2 кг моркови

5 кг зеле

5 кг карфиол

За саламурата:

2 бутилки оцет ( 2 л от 6 %)

16 с.л. сол

20 с.л. захар

1 ч.ч. олио  ( 200 мл) 

5 литра вода

1 пакетче черен пипер на зърна

5-6 дафинови листа

Зеленчуците се нарязват и се изсипват в подходящ съд.

Прави се саламура от изброените съставки за нея, като се завира на котлона и след това се попарват зеленчуците с нея. За оцета съобразете количеството спрямо киселинността, ние ползвахме от 6 % , по 1 литър бутилката. Ако е повече като проценти, може да сложите и литър и половина.

След като изстине се разбърква няколко пъти и след като престои една нощ, туршията  е готова за ядене! 

Добре е да я разбърквате и всяка вечер в продължение на три последователни дни, но ако така и така си загребвате от нея - няма да е проблем :) 

Аз веднага нападнах анемичното броколи или иначе казано карфиола. Толкава обичам да го хрупкам, а саламурата е с идеално съотношение на кисело и солено. Сладостта не се усеща, а по-скоро притъпява силните вкусове, и зеленчуците все пак остават в центъра на това чудесно предястие.

За тези от вас, които искат да я съхранят за по-дълго време, може да оставите туршията да престои два-три дни, докато стане толкова кисела на вкус, че ви допада. После може да я добавите на тази доза 10 аспирина, за да я пресечете и ще може да спре да вкисва.

 Може да я затворите и в буркани, с по един аспирин на буркан и да ги затворите, без да е нужно изваряване. 

Без да се пресича, в зависимост от времето и къде е оставена да преседи туршията може да изкара до около три седмици, а пък ако дозата ви е много голяма, винаги може да си направите половин такава :) 

Тая шия може да не е от туршия, но тази чиния е пълна с туршия ( Айде, пак се почна с римата :))

Аз ще ида да си сипя и малко за обяд, защото наред с всичко друго туршията е и полезна!

Усмихнат ден, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

 

Бързо сладко от ягоди и червен касис / Redcurrant and strawberry jam

Каква буря се изля тази вечер в Благоевград само!!! То не беше дъжд, то не беше ураган, то не беше изкъртени дървета и летящи котки. Това лято е доста дъждовно, така е, но затова пък плодове има и на село червения касис пак украси градината на баба. Малките му зрънца блещукаха под обедните лъчи като рубинчета и само си представях каква вкусотия ще се пръкне, ако се затворят в бурканче. Така и  така усещането за наближаващата есен ни преследва доста осезаемо тези дни, защото да не наблегнем на консервирането на вкусотии, у дома, на сухо и сигурно.

За първи път приготвих сладко с желиращата захар ЗАХИРА  Очарова ме с това, че не само става за 15 минути, но и с това, че така плодовете запазват живия си цвят, сладкото е алено червено, по-свежо и ароматно. Спретнах бързо сладко от червен касис и ягоди, които обогатих с малко ванилия и не мога да ви опиша за каква вкусотия става въпрос!

Ето какво ви трябва:  

500 г червен касис (или 300 г касис и 200 г ягоди) 

500 г желираща захар Захира

100 мл вода

1 пак. ванилия

Смесете измитите плодове със захарта и разбъркайте.

 Тъй като аз сложих и малко ягоди, които имах във фризера, оставих сместа да престои леко в хладилника, за да пусне сок.

 Ако ползвате само касис, може да спестите тази стъпка. Сложете на котлона, добавете около 100 мл вода – зависи колко са сочни плодовете. 

Оставете сладкото да заври и отпенете по възможност с помощта на лъжица, за да може накрая да бъде по-бистро. Оставете го да поври 10-15 минути на тих огън – плодовете ще омекнат, а сладкото ще се сгъстява.

След като е готово, дръпнете от огъня и прибавете една ванилия.

Напълнете предварително затоплени бурканчета с ароматната смес, затворете добре с капачка и обърнете с дъното нагоре. 

Сладкото определено наподобява желе, което го прави идеално за плънка на кросанчета, филийки, без да се разтича, а защо не и всякакви торти и  сладкиши. Със сигурност ще експериментирам и с нещо друго.

Опитайте и вие, а после споделете впечатленията си в коментарите, защото и аз се уча от вас :) 

Прекрасен ден, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Готови платки за пица / Homemade Frozen Pizza

Преполовихме работната седмица и ето, че ще разнообразя коледните рецепти с нещо много полезно, практично, лесно и удобно за тези от нас, които понякога имат нужда от бързо решение за вечеря. И като говоря бързо, говоря за по-бързо дори ot доставката на пица, която като се обадиш и поръчаш обикновено ти казват " Ще е готова след около час". 

Колкото и да ме мързи, чак ми се ояжда като знам колко имам да чакам, и започвам да проклинам всички богове, защо и как съм се оставила да нямам нищо в хладилника. Не отдавна обаче попаднах на една много полезна рецепта и тя е за замразено тесто за пица, но не такова, че тепърва да го чакам да се размразява и да го разточвам ( подчертах, че става въпрос за нещо супер лесно, нали?), а направо готово-готово. Влюбих се в тази рецепта веднага и ще ми позволите да си спестя срама да ви поделя колко пици ошушках от тогава и колко гости бяха почерпени с това откритие. 

За да не си загубя съвсем кулинарните способности, правих поне плънката на пицата директно преди печене, но съм убедена, че някои от вас, могат да я подготвят цялата преди да я замразят и да си спестят дори и това. 

Единственото нещо, което ме е притеснявало досега на този вид "готвене" винаги е било, че ако сложа вече готово тесто в тава, то ще се запече отдолу още повече и ще стане твърде прегоряло и сухо. Ако го сложа на решетките пък, е неизбежно да почне да ти тече мазнина я от кашкавала, я от салама. Сега обаче, когато Фино пуснаха на пазара протектора за фурна, за който ви говорих преди време, аз значително си спестявам грижите по втория въпрос. Нека си капе и си прави каквото си иска, защото това чудо ми върши работа с месеци и въобще не се поколебах да си направя пиците, както ще са най-вкусни, а именно - върху решетката. 

Целта на нас, кулинарните блогъри е да ви представяме удобни решения за дома и лесни рецепти от гледна точка на съвсем обикновени хора, каквото сме и се сблъскваме със същите проблеми. ( За съжаление, аз чистачка не мога да си наема, пък като се знам, ако си наема помощник, ще ме е срам  от него да гледа, че е мръсно и ще чистя преди да идва - ох, луда работа)

Та така, искам да побързам да ви споделя тази много полезна и има ли нужда да споменавам, вкусна рецепта  (все пак за пица говорим), тъй като всеки има нужда от една такава да го чака във фризера вечер :) Ето я и нея:

Необходими продукти:

1 кг брашно

2 пак. суха мая или 1 кубче жива

3 с.л. зехтин

1 с.л сол

1 ч.л. захар

1 1/2 ч.ч. хладка вода

1 бр. протектор за фурна FIno

Смесвам продуктите в купа ( обикновено започвам само с две-трети от брашното), като ако ползваме жива мая трябва първо да я активизираме в хладката вода с малко захар. Аз ползвах суха, затова процедирах с всички съставки в купата. 

Замесваме меко, нелепнещо тесто, на ръка или на миксер, като добавяме постепенно от останалото брашно ( или още вода), докато получим исканата текстура. Оформяме на топка и поставяме в купа, намазана с олио да втаса на топло за около 45 минути. 

                            

Може да забързате процеса, ако го поставите във фурната на 50 градуса, като винаги покривайте тестото, с памучна кърпа пили стреч фолио в процеса на втасване.

След като втаса, го изваждаме от купата, оформяне на топка и разделяме на шест равни части.

                             

Всяка от тях оформяме на топка, а след това и разточва ме на кръг с диаметър около 25 см.

                            

Пъхаме да се пекат във гореща фурна на 200 градуса за около 5-6 минути, докато тестото започне да държи формата си. 

Платките пека в тава, в която съм сложила от килимчето за печене на Фино, което е също много практично, защото ми спестява постоянното купуване на хартия за печене и препарати за съдове, защото тавата ми остава чиста ;)

Видях, че някои от вас също го използват, та реших да се похваля и аз, като скоро ще ви споделя и още една идея как да го използвате.

Готовите платки оставяме да се охладят изцяло, а след това опаковаме със стреч фолио две по две ( или както смятате, че ще ги хапвате) и ги прибираме във фризера. 

Платките могат да седят във фризера свежи до около 3 месеца, но ето че при мен почнаха да се ползват още същата седмица. 

Извадих две и ги намазах директно с  доматен сос, а отгоре рендосах кашкавал.

Допълних пицата с любимите си продукти - гъби, маслини, чушки и луканков салам.

Пъхнах да се пече директно върху решетката, така че тестото остава по-меко, след изваждането от фурната, а макар по протектора да имаше няколко петна, те се измиха лесно под течаща вода. 

Печем пицата още 10 минути или докато кашкавалът се разтопи  :) 

Да живеят мързеливите хора и изобретения! 

Така понякога си спестявам усилия и на следващия ден имам сили за още кулинарни предизвикателства. Надявам се тази рецепта ( и съвет) да са ви от полза и...

Добър апетит, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!