Бърза туршия / Quick Torshi - pickled vegetables

Настана есенно време, звезди обсипят свода небесен, бидони красят балкони, а мезето за ракия вече е туршия.  Не се чудете, нито тревожете, римувам без да се старая, но и тази сряда на софра ще се посяда :) 

Да, толкова е добра рецептата ми днес, че започнах да се вдъхновявам да творя в куплет.

Наистина си е чудесно, да не се налага всяка вечер да режеш салата и да се чудиш как да гарнираш вечерята. Отиваш на балкона и греб-греб от бидончето ( кофата) и готово - имаш мезенце за дни наред. 

Днес ви представям една чудна рецепта за бърза туршия, която обезателно трябва да си направите. Рецептата може да ви е позната от много места, тъй като е стара българска такава, но аз я имам от една дама на име Силвия и нея ще посоча като парична за днешния пост. 

Любимата ми част от тази туршия е карфиола, който обожавам, особено когато е хрупкав ...мляс, мляс....

Необходими продукти: 

2 кг моркови

5 кг зеле

5 кг карфиол

За саламурата:

2 бутилки оцет ( 2 л от 6 %)

16 с.л. сол

20 с.л. захар

1 ч.ч. олио  ( 200 мл) 

5 литра вода

1 пакетче черен пипер на зърна

5-6 дафинови листа

Зеленчуците се нарязват и се изсипват в подходящ съд.

Прави се саламура от изброените съставки за нея, като се завира на котлона и след това се попарват зеленчуците с нея. За оцета съобразете количеството спрямо киселинността, ние ползвахме от 6 % , по 1 литър бутилката. Ако е повече като проценти, може да сложите и литър и половина.

След като изстине се разбърква няколко пъти и след като престои една нощ, туршията  е готова за ядене! 

Добре е да я разбърквате и всяка вечер в продължение на три последователни дни, но ако така и така си загребвате от нея - няма да е проблем :) 

Аз веднага нападнах анемичното броколи или иначе казано карфиола. Толкава обичам да го хрупкам, а саламурата е с идеално съотношение на кисело и солено. Сладостта не се усеща, а по-скоро притъпява силните вкусове, и зеленчуците все пак остават в центъра на това чудесно предястие.

За тези от вас, които искат да я съхранят за по-дълго време, може да оставите туршията да престои два-три дни, докато стане толкова кисела на вкус, че ви допада. После може да я добавите на тази доза 10 аспирина, за да я пресечете и ще може да спре да вкисва.

 Може да я затворите и в буркани, с по един аспирин на буркан и да ги затворите, без да е нужно изваряване. 

Без да се пресича, в зависимост от времето и къде е оставена да преседи туршията може да изкара до около три седмици, а пък ако дозата ви е много голяма, винаги може да си направите половин такава :) 

Тая шия може да не е от туршия, но тази чиния е пълна с туршия ( Айде, пак се почна с римата :))

Аз ще ида да си сипя и малко за обяд, защото наред с всичко друго туршията е и полезна!

Усмихнат ден, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;)

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

 

Бързо сладко от ягоди и червен касис / Redcurrant and strawberry jam

Каква буря се изля тази вечер в Благоевград само!!! То не беше дъжд, то не беше ураган, то не беше изкъртени дървета и летящи котки. Това лято е доста дъждовно, така е, но затова пък плодове има и на село червения касис пак украси градината на баба. Малките му зрънца блещукаха под обедните лъчи като рубинчета и само си представях каква вкусотия ще се пръкне, ако се затворят в бурканче. Така и  така усещането за наближаващата есен ни преследва доста осезаемо тези дни, защото да не наблегнем на консервирането на вкусотии, у дома, на сухо и сигурно.

За първи път приготвих сладко с желиращата захар ЗАХИРА  Очарова ме с това, че не само става за 15 минути, но и с това, че така плодовете запазват живия си цвят, сладкото е алено червено, по-свежо и ароматно. Спретнах бързо сладко от червен касис и ягоди, които обогатих с малко ванилия и не мога да ви опиша за каква вкусотия става въпрос!

Ето какво ви трябва:  

500 г червен касис (или 300 г касис и 200 г ягоди) 

500 г желираща захар Захира

100 мл вода

1 пак. ванилия

Смесете измитите плодове със захарта и разбъркайте.

 Тъй като аз сложих и малко ягоди, които имах във фризера, оставих сместа да престои леко в хладилника, за да пусне сок.

 Ако ползвате само касис, може да спестите тази стъпка. Сложете на котлона, добавете около 100 мл вода – зависи колко са сочни плодовете. 

Оставете сладкото да заври и отпенете по възможност с помощта на лъжица, за да може накрая да бъде по-бистро. Оставете го да поври 10-15 минути на тих огън – плодовете ще омекнат, а сладкото ще се сгъстява.

След като е готово, дръпнете от огъня и прибавете една ванилия.

Напълнете предварително затоплени бурканчета с ароматната смес, затворете добре с капачка и обърнете с дъното нагоре. 

Сладкото определено наподобява желе, което го прави идеално за плънка на кросанчета, филийки, без да се разтича, а защо не и всякакви торти и  сладкиши. Със сигурност ще експериментирам и с нещо друго.

Опитайте и вие, а после споделете впечатленията си в коментарите, защото и аз се уча от вас :) 

Прекрасен ден, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Готови платки за пица / Homemade Frozen Pizza

Преполовихме работната седмица и ето, че ще разнообразя коледните рецепти с нещо много полезно, практично, лесно и удобно за тези от нас, които понякога имат нужда от бързо решение за вечеря. И като говоря бързо, говоря за по-бързо дори ot доставката на пица, която като се обадиш и поръчаш обикновено ти казват " Ще е готова след около час". 

Колкото и да ме мързи, чак ми се ояжда като знам колко имам да чакам, и започвам да проклинам всички богове, защо и как съм се оставила да нямам нищо в хладилника. Не отдавна обаче попаднах на една много полезна рецепта и тя е за замразено тесто за пица, но не такова, че тепърва да го чакам да се размразява и да го разточвам ( подчертах, че става въпрос за нещо супер лесно, нали?), а направо готово-готово. Влюбих се в тази рецепта веднага и ще ми позволите да си спестя срама да ви поделя колко пици ошушках от тогава и колко гости бяха почерпени с това откритие. 

За да не си загубя съвсем кулинарните способности, правих поне плънката на пицата директно преди печене, но съм убедена, че някои от вас, могат да я подготвят цялата преди да я замразят и да си спестят дори и това. 

Единственото нещо, което ме е притеснявало досега на този вид "готвене" винаги е било, че ако сложа вече готово тесто в тава, то ще се запече отдолу още повече и ще стане твърде прегоряло и сухо. Ако го сложа на решетките пък, е неизбежно да почне да ти тече мазнина я от кашкавала, я от салама. Сега обаче, когато Фино пуснаха на пазара протектора за фурна, за който ви говорих преди време, аз значително си спестявам грижите по втория въпрос. Нека си капе и си прави каквото си иска, защото това чудо ми върши работа с месеци и въобще не се поколебах да си направя пиците, както ще са най-вкусни, а именно - върху решетката. 

Целта на нас, кулинарните блогъри е да ви представяме удобни решения за дома и лесни рецепти от гледна точка на съвсем обикновени хора, каквото сме и се сблъскваме със същите проблеми. ( За съжаление, аз чистачка не мога да си наема, пък като се знам, ако си наема помощник, ще ме е срам  от него да гледа, че е мръсно и ще чистя преди да идва - ох, луда работа)

Та така, искам да побързам да ви споделя тази много полезна и има ли нужда да споменавам, вкусна рецепта  (все пак за пица говорим), тъй като всеки има нужда от една такава да го чака във фризера вечер :) Ето я и нея:

Необходими продукти:

1 кг брашно

2 пак. суха мая или 1 кубче жива

3 с.л. зехтин

1 с.л сол

1 ч.л. захар

1 1/2 ч.ч. хладка вода

1 бр. протектор за фурна FIno

Смесвам продуктите в купа ( обикновено започвам само с две-трети от брашното), като ако ползваме жива мая трябва първо да я активизираме в хладката вода с малко захар. Аз ползвах суха, затова процедирах с всички съставки в купата. 

Замесваме меко, нелепнещо тесто, на ръка или на миксер, като добавяме постепенно от останалото брашно ( или още вода), докато получим исканата текстура. Оформяме на топка и поставяме в купа, намазана с олио да втаса на топло за около 45 минути. 

                            

Може да забързате процеса, ако го поставите във фурната на 50 градуса, като винаги покривайте тестото, с памучна кърпа пили стреч фолио в процеса на втасване.

След като втаса, го изваждаме от купата, оформяне на топка и разделяме на шест равни части.

                             

Всяка от тях оформяме на топка, а след това и разточва ме на кръг с диаметър около 25 см.

                            

Пъхаме да се пекат във гореща фурна на 200 градуса за около 5-6 минути, докато тестото започне да държи формата си. 

Платките пека в тава, в която съм сложила от килимчето за печене на Фино, което е също много практично, защото ми спестява постоянното купуване на хартия за печене и препарати за съдове, защото тавата ми остава чиста ;)

Видях, че някои от вас също го използват, та реших да се похваля и аз, като скоро ще ви споделя и още една идея как да го използвате.

Готовите платки оставяме да се охладят изцяло, а след това опаковаме със стреч фолио две по две ( или както смятате, че ще ги хапвате) и ги прибираме във фризера. 

Платките могат да седят във фризера свежи до около 3 месеца, но ето че при мен почнаха да се ползват още същата седмица. 

Извадих две и ги намазах директно с  доматен сос, а отгоре рендосах кашкавал.

Допълних пицата с любимите си продукти - гъби, маслини, чушки и луканков салам.

Пъхнах да се пече директно върху решетката, така че тестото остава по-меко, след изваждането от фурната, а макар по протектора да имаше няколко петна, те се измиха лесно под течаща вода. 

Печем пицата още 10 минути или докато кашкавалът се разтопи  :) 

Да живеят мързеливите хора и изобретения! 

Така понякога си спестявам усилия и на следващия ден имам сили за още кулинарни предизвикателства. Надявам се тази рецепта ( и съвет) да са ви от полза и...

Добър апетит, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Мързелива лютеница / Lutenitsa - Bulgarian Red Pepper And Tomato Spread

Ако имаше как бих я нарекла най-вкусната лютеница, но знам че в нета сигурно ще намерите хиляди такива заглавия, които рекламират същото. Аз обаче мога да ви гарантирам наистина невероятен и истински вкус на лютеница, която никога не съм вярвала, че мога да си приготвя съвсем сама и то у дома...на котлона ( и печката в случая). 

Така се случи, че преди време бабчето на село ни правеше лютеници, но винаги бяха твърде "доматени" и честно казано нищо общо като вкус от тези от магазина, които ми харесваха. Знааам, че тия на баба са по-полезни, но всеки си има кусури. Моите включват и този, че понякога харесвам вкуса на купечките неща повече от този на домашните. Понякога, подчертавам. 

Затова и може да ми отнеме повечко време да изнамеря рецепта, която да докарва идеално този вкус, без вредните добавки, но направя ли го, нямам търпение да го споделя.

Така последния път на село, когато ви се "похвалих" как си прекарвам съботите край огнището да пека чушки, вуйна ми се похвали с тази рецепта за мързелива лютеница. Мързелива ще дойде защото не само си я приготвила у дома на фурната, ами накрая се минава с пасатор и може да забравите за всякакви машинки за мелене и прочие. Разбира се, че при споменаването на нещо мързеливо очите леко ми се изцъклят от вълнение, но след като вуйна отвори едно бурканче от лютеницата, която си бе правила точно миналата седмица, аз метнах една ( четири, повтарям четири,  да не се чудиш, Люсо, че тая шия не е от туршия) филийка хляб на горещата ламарина, запекох я, намазах отгоре масълце и завърших картинката с вуйнината лютеница.

 Оооо, небеса и всички земни дарове! Това беше най-вкусната филия с домашна лютеница, която бях яла през живота си. Зарекох се още тогава, че щом се прибера се захващам с направата на тази лютеничка у дома. 

Сега, ако трябва да съм откровена , тя вуйна ми ми даде рецептата и аз като невинно девойче й се доверих без да си правя сметката дали имам тава за всичките тези продукти. Тъй като съм виждала нейната фурна, си мислех, че явно ще свърши работа и моята, но не знам, дали първо е правила половин доза или просто има някаква нова огромна фурна, но аз се озорих. 

Значи, оказа се още докато рязах продуктите, че няма начин това количество да влезе в печката и да не почне да пада от тавата, пък камо ли да го разбърквам. Затова пък реших да го разделя, като приготвях една част от лютеницата на котлона, а друга във фурната и после ги смесвах. Не знам дали е гениална идея или нещо, обаче се получи такъв вкус, че не съжалявам за "леката" криза в която ми е наложи да изпада първоначално. Заслужава си да опитате, като аз ще опиша начина по който я сготвих за да не ви подвеждат снимките, но цяло идеята на рецептата е всичко да си направите в една голям тава ( като за агне например). Но да не се бавим повече, вижте какво ви трябва у дома:

Необходими продукти:

3 кг домати
1.5 кг червени чушки
1 кг патладжани
10 бр. моркови
2-3 глави лук
2 глави чесън
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. олио
1/ 3 ч.ч оцет
1/2 ч.ч. червено вино

Подправки на вкус:
сол
млян кимион
лют пипер * по желание
черен пипер прясно смлян
чесън на прах / гранули или пипер

Всичките ми зеленчуци бяха от домашната градина, затова се наложи да ги измия и почистя, ако има за изрязване, защото са тръгнали да се скапват

Патладжаните се обелват и се нарязват на малки кубчета. Морковите също се обелват и се нарязват първо на по-едри парчета, 

                      

а след това ги минаваме през чопъра ето така. Към тази смес прибавяме и накълцания на ситно лук и разбъркваме добре.

                       

Нарязваме чушките и доматите на средно големи парчета и прибавяме към тавата, но за мен нямаше място, затова ги сложих в дълбока тенджера да на котлона. Към тях прибавих още чесъна, захарта, малко от червеното вино, а към патладжаните( и другите зеленчуци) в тавата във фурната прибавих останалите съставки.

                       

Разбърквах периодично и двете смеси, като на два пъти смесвах от тавата в тенджерата и обратното, за да може всяка част от зеленчуците  да бъде и варена, и печена. 

най-трудно е в началото, тъй като сместа е по-обемиста, но когато тръгне да сляга е напълно възможно да се прехвърли и в един съд. Пасирах след около половин час от варенето/ печенето сместа, като овкусих и с подправките и върнах вече окончателно на огъня да покъкри за още 10 минути. ( По принцип рецептата не беше с толкова подправки, но аз ви съветвам да не ги пропускате. Има голяма разлика във вкуса, защото наистина има вкус на леко щипеща, ароматна лютеница, а не като сос за готвене) 

 Покриваме с фолио, тъй като сместа е доста гъста и пръска. След като няма никакви твърди зеленчуци в лютеницата пасирам още веднъж за още по-фин резултат, но това не е задължително, ако харесвате по-едро смления й вариант.

                        

И този път си спестих изваряването, като просто пълних бурканчетата бързо и обръщах с капачките надолу. Редя ги винаги първо в найлонова торба, в която ги задушавам,а  след това и одеяло и така се изваряват от собствената си топлина.

От тази доза ми излязоха около 16 броя бурканчета със среден размер около 300 г.

Така като чета рецептата не излиза много мързелива, но се надявам да не ви подведе моята несъобразителност. Ако сложите всичко в дълбок съд ( на котлона или във фурната) и просто го минете с пасатора, а после си задушите бурканчетата без да ги изварявате, мисля че няма по-подходяща, мързелива и в случая вкусна рецепта, която да опитате. 

Убедете се сами :) 

До нови срещи, приятели! 

п.п. За още повече рецепти, тайни от кухнята и как преминава деня на блогъра, може да последвате моят инстаграм акаунт тук  https://www.instagram.com/lussievtimova/ , където тези дни може да видите и предстоящите рецепти в блога ;) 

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!