Освен, че извадих отдавна зимните дрехи ,а коледната украса чака да бъде сложена тези дни в къщата, се подготвям и по-друг начин за зимата.. Вадя панталоните един размер по-голям от тези, които нося и скривам кантара под леглото.
Сори, но така като ме гледа от ъгъла в стаята, все едно ми напомня за бруталното си участие в моето минало, когато носех летни дрехи и се съобразявах с неговото мнение. Ето,. че зимата е пред нас и мога да го натикам там където му е мястото, не защото няма да ми се наложи да го извадя отново - повярвайте ми, наясно съм, че всичко това ще ми излезе през носа, но това ще е по-нататък.
Сега идват празници и почти всеки ден в главата ми се раждат нови кулинарни идеи, които си заслужава да се опитата и направят. Започвам да изживявам някакъв кошмар след всеки разопакован бонбон и облизан пруст от купата, затова реших, че за да си запазя психиката, трябва да се примиря с качените кила по празниците и да възпитам една стабилна воля и мотивация за борбата им с тях...след това.
Подчертавам, след тях, защото истината е, че навън е студено и без това нося по три ката дрехи и приличам на снежен човек така и така.
Така като се прибирам вечер ставам като някоя стръвна хрътка, която веднага подушва уханията носещи се от съседните къщи - ето го съседа пак си прави пръжки с лук, съседката отсреща пече някакъв сладки и се носи ухание на канела, а аз се давя в собствени сосове, като с е опитвам да си стигна по-бързо до кухнята и да захапа каквото там съм си направила.
После сядам с тефтера и химикал и почвам да пиша идеите за рецептите, които ми хрумват, а за тази цел, както казах, кантарът трябва да е скрит някъде в друга галактика, далеч, далеч.
И така, днес без срам и притеснения ви представям една рецепта, за мини кифлички, вдъхновени от този междинен сезон - есен / зима.
Приличат на листенца и след като се изпекат има прекрасен златист цвят, но поръсиш ли ги с пудра захар, сякаш пада ситен снежец и ето, че зимата се прокрадва и при тях. ( По-поетична и енергична съм като хапвам захар значи :)) )
Рецептата и идеята видях от тук, като аз направих половин доза и ще ви допълня малко разяснения, тъй като според мен са необходими, най-вече за дребните детайли :) А ето и самата рецепта:
Необходими продукти:
За тестото:
350 г брашно София мел Бяло
20 г жива мая или 1 пак. суха ( 7 г)
25 г заквасена сметана
150 г меко масло
25 г захар
20 мл хладка вода
2 яйца
щипка сол
За плънката:
150 г сушени плодове( боровинки, стафиди)
50 г печени орехи
мармалад
Още: 1 жълтък за намазване
пудра захар
Започваме с направата на тестото. В купа пресяваме брашното и правим кладенче. Прибавяме в него маята ( аз ползвах суха, но ако е жива, трябва да я шупнете първо с хладката вода и една. с.л захар), захарта, хладката вода, яйцата, маслото и заквасената сметана.
Хубаво е всички продукти да са на стайна температура. Солта прибавям винаги покрай купата на съда, тъй като не е добре да се смесва директно с маята. Разбъркваме всичко добре, като добавям още вода или брашно, ако е необходимо, за да получим хубаво, еластично, не лепнещо тесто.
Слагаме в леко намаслена с олио купа, покривам с памучна кърпа и оставяме да втаса. аз обикновено го правя във фурната на 50 градуса.
През това време правим плънката като смесваме печените орехи с накиснатите в малко вода сушени плодове и мармалада - моят беше от сини сливи.
След като тестото втаса, го разделяме на три равни части, като всяка от тях разточваме на кръг, който разделяме на осем триъгълници ето така. Аз ползвах къдрав нож за пица, за да може листенцата да имат и къдраво оформление и отвън, но то някак се загуби в последствие.
Взимаме един триъгълник и правим шарка с остър нож по дължина и отстрани на дългата част на триъгълника, като ето така:
Обръщаме триъгълника на обратно, така че долната му страна да ни стане лице сега, защото след завиването, по-видимите шарки ще дойдат отгоре. ( сами се убедете, че като правите резките с ножчето, от долната стрна на тестото не са толкова видими !)
Слагаме една лъжичка от плънката и завиваме кифличките по следния начин..
Процедираме така с всички останали и редим в тава с хартия за печене и ги оставяме да втасат още няколко минути. Намазваме отгоре с жълтък, който сме разбили с малко вода или прясно мляко.
Печем кифличките в предварително загрята фурна на 180 градуса за около 15 -20 минути.
След това поръсваме с пудра захар :)
Плънката от ядки и сушени плодове, с лека киселка жилка на сливовия мармалад е направо разтопяваща сърцето комбинация, която ще ви накара да ометете поне две-три кифлички, докато са още горещи и внимавайте да не се изгорите като мен. :)
Аз се отдам на зимно дебелеене, но поне ще го направя с усмивка и се моля килограмите да ме спасят от всякакви болести този сезон. Ако и вие сте с мен по този въпрос, останете на линия, защото в идните седмици до Коледа, рецепти ще има почти всеки ден :)
До скоро, приятели-читатели!
Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!
Чудесни празнични кифлички, със сушени плодове не съм правила.За предстоящите коледни празници са идеално предложение.
ОтговорИзтриванеПоздрави !
Благодаря ти, Лени :) Прегръдки!
ИзтриванеЗдравейте Люси! А за обичащите шоколад, дали кифличките могат да се напълнят с шоколад и какъв? И дали може да се направи тестото в хлебопекарна?
ОтговорИзтриванеЗдравей, Анонимен. Аз нямам хлебопекарна и не знам какъв вид теста могат и какви не мога, май ще трябва да опитате сами :) Що се касае за плънката, може да е всякаква, но според мен тази е уникална сама по себе си, пък е важно да ги завиете добре, за да не изтече ;) Поздрави и усмивки!
Изтриване