сряда, 26 август 2026 г.

Шоколадово шекерпере / Chocolate Şekerpare – Turkish Syrup-Soaked Cookies


С всеки нов сезон си обещавам да опитвам повече нови неща. Не само да въртя едни и същи рецепти, а да се разхождам из различни кухни и вкусове, дори когато това означава да приготвя нещо, което не се появява всеки ден на българската трапеза.

Точно такъв е и този ориенталски десерт – нещо между сиропирана сладка, шоколадово шекерпаре и малко кулинарно приключение. Приготвя се с пълнозърнесто брашно, което е и една от основните причини да го харесвам. И не, няма да ви убеждавам, че щом има пълнозърнесто брашно, автоматично можем да изядем цялата тава без последствия. Това вече би било научна фантастика. 😄


Но пък е чудесен начин да внесем малко повече пълнозърнести продукти в десертите си, без да се отказваме от удоволствието. Защото финалът е всичко друго, но не и „диетичен“ – сладък захарен сироп, шоколадов вкус и онзи прекрасен момент, когато сиропът попива в сладката и я превръща в сочна, ароматна хапка.


Има нещо много лятно в това да седнеш с малка чинийка десерт и студено кафе, докато навън денят бавно се предава на вечерта. А ако това е началото на новия сезон, аз съм напълно готова да го посрещна така – с малко повече любопитство, много вкус и възможно най-малко сериозни намерения. ❤️


Необходими продукти: 
Около 300 г пълнозърнесто брашно София мел
150 г масло ( разтопено)
2 яйца
60 мл олио
60 г пудра захар
50 г грис
25 г тъмно какао
1 ванилия
60 г орехи
10 г бакпулвер
щипка сол
3 с.л. течен шоколад
За сиропа:
500 мл вода
400 г захар
90 г шоколад


Започваме като слагаме водата и захарта в тенджера. След като сместа заври, добавяме шоколада и варим около 10 минути, като разбъркваме, докато шоколадът се разтопи напълно. Отстраняваме от котлона и оставяме сиропа да се охлади.

През това време в купа смесваме мекото масло, яйцето, пудрата захар, олиото, какаото, ванилията, гриса, течния шоколад, ванилията и щипката сол. Разбъркваме добре.


 

Добавяме орехите, а след това постепенно започваме да прибавяме брашното и бакпулвера. Омесваме меко тесто, което не лепне по ръцете. Не добавяйте брашното наведнъж — количеството може леко да варира.

 


Откъсваме парчета тесто с големината на по-голям орех, оформяме ги на топчета и им придаваме желаната форма. Може да използвате и вилица или формичка, за да направите красив релеф. 

Подреждаме сладките в тава с хартия за печене и печем в предварително загрята на 180°C фурна за около 20 минути. Трябва леко да се напукат отгоре. Следете ги, тъй като времето зависи от фурната, но все пак трябва да са мекички като ги извадите.

 

Изваждаме горещите сладки от фурната и ги заливаме с топлия, но не горещ сироп. Оставяме ги да престоят, докато поемат добре сиропа.


Получават се меки, сочни и наситено шоколадови сладки с аромат на какао и орехи — класическото турско шекерпере, но с доста по-шоколадов характер. 


Малък съвет: Не се изкушавайте да ги сиропирате с врял сироп. Най-добре е сладките да са горещи, а сиропът вече да е охладен до приятно топъл.


Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!




Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3





четвъртък, 20 август 2026 г.

Вита малинова торта с шамфъстък и още един рожден ден за мен / Raspberry Pistachio Spiral Cake & Another Birthday to Celebrate


Tази рецепта може да видите и във 

Хей, хей! 🎂 Имам рожден ден днес.

Мислех си, че след N на брой години може би ще ми писне да го празнувам на морето, но ето ни отново тук – аз, то и любимите ми хора. Само че този път стъпките в пясъка са на трима ни, а вълните не ми носят толкова въпроси за бъдещето, колкото ми нашепват за щастието, което вече имам около себе си.

Много неща се случиха през тази година. Доста трудна се оказа, поне за мен. Опитвам се да бъда позитивна, защото един от малкото плюсове на възрастта е, че не непременно помъдряваш, а просто започваш по-трудно да се шокираш. Това отвън изглежда като мъдрост и завидно спокойствие, но истината е, че просто вече знаеш: каквото и да стане, и това ще мине.


Освен със здравословни проблеми тази година се сблъсках и с труден период в работата – май първият подобен в цялата ми кариера. Оказах се в ситуация, в която сякаш трябваше да се съглася с неща, които не са така, защото, ако не се съглася, все едно ги потвърждавам. Чудесен пример за параграф 22.

Когато усещаш силна несправедливост, естествената реакция е да искаш да ѝ се противопоставиш. Но признавам си, вече съм приела, че по един или друг начин всички я срещаме някъде по пътя си. Понякога просто е наш ред. И съм благодарна, когато този „наш ред“ не идва с твърде тежки последствия.


Но какво друго се случи?

Успях да видя сестра си и племенницата си, да ги нагушкам, да споделя много музикални преживявания, да пътувам, да видя любимите си приятелки в чужбина. И да оценя още толкова много малки моменти, в които мога да си кажа: „Аз съм щастлив човек.“

Така че ето ме – отбелязвам още една година. Красива, трудна, понякога объркваща, но в крайна сметка добра.

И реших, че една трудна година заслужава красива торта. ❤️

Защото ние сами можем да си даваме отличия и награди за това, че сме били достойни, добри и умни хора дори когато сме имали възможност да изберем по-лесното.

Тази торта е за всички, които не избраха лесния път тази година. За тези, които обичат малини. За тези, които винаги ще седнат на масата, за да отпразнуват чуждия успех и ще се радват искрено за другия. За тези, които вярват, че има смисъл да бъдем добри, дори когато светът понякога ни дава доста убедителни аргументи да не бъдем.

Направих я голяма, защото, колкото и да не ви се вярва, знам, че има много такива хора.

И както няма нужда да броите годините и свещите, така днес предлагам да не броим и килограмите. 😄


Наздраве за още една година живот. За хубавото, което е било. За трудното, което е минало. И за всичко хубаво, което тепърва предстои. ❤️

Tази рецепта може да видите и във 


Необходими продукти:

За Блата:

8 яйца, разделени 
150 г захар 
1 кора на лимон
60 мл олио 
85 мл мляко 
95 г брашно 
25 г нишесте 

Крем: 
250 г маскарпоне
1 с.л. пудра захар 
150 г крем Пистачо 
250 мл сметана 
1 с.л. нишесте ( по желание за стабилизиране на сметаната) 
250 г сладко от малини


Започваме с приготвянето на блата. За целта в супер-дупер суха купа разбиваме белтъците със 100 г от захарта до пухкав сняг. През това време в друга купичка разбиваме с телена бъркалка жълтъците с останалите 50 г захар. 

 

Последователно прибавяме лимоновата кора кора, олиото, брашното, млякото и нишестето. Започваме да прибавяме към тази смес и от разбитите белтъци, като бъркаме бавно и с въртеливи движения за да запазим въздушността й. 

 

Изсипваме в тавата на фурната, която сме застлали с хартия за печене и печем  на 175°C за около 15-20 минути. 
Готвят блат изваждаме от тавата, обръщаме на обратно и с помощта на линия разграфяваме на еднакви по големина ленти. Около 5-6 см, 

 

За крема разбиваме сметнатата с пудрата захар, прибавяме маскарпонето и крема Писатчо. На пазара вече има много видове. Ще ви кажа вземете най-качествения с най-наситен вкус на шамфъстък, ама вие вземете този на промоция с най-добра цена, който джоба позволи. Слагайте на вкус и това е.

Върху нарязания вече блат на ленти ( не ги разделяйте още) намажете сладкото от малини, 


 

а отгоре разпределяме и от нашия сметанов крем с вкус на шамфъстък.

Започваме да навиваме лентите по следния начин: първо навиваме една лента на руло, след това я прехвърляме върху съседната и продължаваме да навиваме. Повтаряме, докато успяваме да задържим всичко с ръце. Поставяме полученото руло върху чиния, а следващите ленти наслагваме и навиваме около вече оформеното руло, докато свършат.

Скоро ще пусна и кратък клип, за да видите нагледно как става, но днес ми е рожден ден и категорично отказвам да се преработвам. 😄

Когато приключим с всички ленти, поставяме около тортата тортен ринг и леко притискаме, за да запазим формата ѝ. Прибираме в хладилника и оставяме да стегне за поне 4 часа.


 

Останалото е въпрос на украса, а там оставете въображението си да се развихри. Аз разбих малко сметана в два цвята, добавих пресни малини, шамфъстък и няколко ядливи пеперуди от вафлена хартия, които, ако не се лъжа, си купих от Рим.

Не знам дали може да си представите колко перфектно вкусна, пухкава, нежна и сладурска е тази торта, но съм убедена, че ако я опитате ще я опишете точно така. 

С нея започвам и нова година напред и дано тя да е още по-красива, здрава и чудесна от предишната, но аз съм благодарна и на това, което имам, защото имам чудесни хора около себе си, а те са истинското богатство. 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3





вторник, 18 август 2026 г.

Домашен пилешки бургер Макчикън / McChicken McDonald's Copycat


 Tази рецепта може да видите и във 

Има храни, които човек не избира непременно защото са върхът на световната гастрономия, а защото в определен момент от живота му просто са му се стрували като най-добрата идея на света. И да си признаем – почти всеки от нас поне веднъж е заставал пред онова меню, гледал е снимките на бургерите и си е казвал: „Днес няма да мисля. Днес просто ще ям.“

За някои това е било детска мечта, за други – спасение след дълъг ден, а за трети – онзи момент, в който гладът е толкова голям, че философските въпроси за състава на храната временно напускат главата.


Аз обаче реших да върна любимия McChicken у дома, но с една малка промяна – да знаем абсолютно всичко, което има в него. И когато казвам всичко, наистина имам предвид всичко: българско пилешко месо и шепа подправки. Толкова.


След това идва хрупкавата панировка, която прави онзи прекрасен контраст между златиста коричка отвън и сочно, меко месо отвътре. Добавяме пухкава питка, свежа салата и любимия сос и вече имаме бургер, който спокойно може да съперничи на оригинала – само че този път кухнята е нашата, а списъкът със съставките е кратък и напълно ясен.

И най-хубавото? Не е нужно да отделяте половината вечер за готвене. Тези бургери се приготвят толкова бързо, че почти имат собствено мнение по въпроса кога е време за вечеря.

А когато са готови, проблемът вече е друг – не колко време ще ги приготвяме, а колко бързо ще изчезнат. И по този показател домашната версия определено няма нужда от реклама.

Ето и рецептата:

Tази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:

За 4 бургера:
500 г пилешко филе или обезкостено пилешко месо Лудогорско пиле
1 ч.л. сол
1 ч.л. черен пипер
½ ч.л. чесън на прах
½ ч.л. сладък или пушен червен пипер
За панировката:
100 г брашно
1 ч.л. сол
½ ч.л. чесън на прах
½ ч.л. червен пипер
½ ч.л. черен пипер
около 150 мл студена вода

За бургерите:
4 меки хлебчета
зелена салата, ситно нарязана
майонезен сос*

олио за пържене
 

Нарязваме пилешките гърди на по-малки парчета  и ги смиламе на кайма. Овкусяваме я със сол, черен пипер, чесън и червен пипер. ( По принцип се слага и лук на прах, но аз не намерих, затова пропуснах) 

 

Оформяне си бургерите и ги оставяме за кратко във фризера да стегнат, а пред това време приготвяме панировката. Смесваме брашното и подправките. Добавяме постепенно студената вода и разбъркваме до получаването на гъста смес.


Потапяме всяко парче пилешко в сместа и го покриваме добре. Пускаме да пържи в загрятото олио и пържим на две трети от силата на котлона за около 7-8 минути, в зависимост от дебелината на бургера.

 

Пържим на умерена температура до златисто от двете страни и до пълна готовност на месото. Изваждаме върху кухненска хартия.




Разполовяваме хлебчетата, добавяме малко майонезен сос, ситно нарязана зелена салата и хрупкавото пилешко. Затваряме и сервираме веднага.
Моят майонезен сос се състои от майонеза смесена с малко кетчуп и горчица. Понякога добавям и малко сос от сладко чили ( домашен), макар да не е част от оригиналната рецепта.



И ако след първата хапка се усъмните дали наистина сте си вкъщи, а не пред касите на McDonald’s – спокойно, това просто означава, че домашният McChicken си е свършил работата. А най-хубавото е, че този е само с вкусни и полезни съставки 🍔❤️



Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди!


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...