Tази рецепта може да видите и във
Ето, че времето навън вече съвсем започна да мирише на лято. Дори онзи дребен дъждец, който се опитва да развали следобеда, не може да ни изкара от мислите за море, късни вечери, сладолед след вечеря и онова усещане, че животът някак става една идея по-лек. Е, поне до момента, в който не си погледнем банковата сметка след отпуската :) Но както казва Ачо: „Това е проблем на Ачо от друг ден.“ И честно казано, много харесвам тази философия.
Напоследък сякаш става все по-трудно човек да балансира между желанието да бъде информиран и нуждата просто да живее спокойно. Светът постоянно ни залива с тежки новини, цени, инфлация, тревоги и какво ли още не. И ако не внимаваш, много лесно можеш да започнеш да живееш повече в притесненията си, отколкото в самия живот.
Затова все повече вярвам в малките форми на спасение. Да излезеш на слънце за дневната доза витамин D. Да се смееш с хората около теб. Да си измисляте глупави шеги на работа. Да слушаш хубава музика, дори и да си единственият човек в стаята с добър вкус :) Да гледаш децата как тичат, скачат и се радват на най-дребните неща с такава искрена емоция, че ти напомнят как се живее истински.
И, разбира се — да ядеш вкусна храна. Не казвам човек да не внимава какво хапва, но съм убедена, че животът е твърде кратък, за да отказваме хубав десерт, който може да ни направи щастливи поне за десет минути.
Точно така се почувствах, когато попаднах на тази торта „Пломбир“. Самото име звучи като нещо, което ядеш на пейка през юли, докато се чудиш дали да не си вземеш и втори сладолед :) А самата торта?
Бисквитени трохички, нежен сметанов крем, приятно охладена и толкова лесна, че няма нужда да месите блатове и да се карате с миксера. Десерт за хора, които търсят щастие в малките неща… и често го намират в хладилника 🤍
За трохите:
250 г брашно София мел Екстра
60 г захар
120 г масло
щипка сол
За крема:
500 г сметана (20%) ( течна или заквасена)
2 яйца
1 с.л. царевично нишесте
120 г захар
20 г ванилова захар
60 г масло
Смесваме мекото масло, захарта, брашното и солта. Разтриваме с ръце, докато се получат маслени трохи.
Запичаме ги в сух тиган за около 5–6 минути, като бъркаме, докато станат златисти и ароматни.
Смесваме яйцата, нишестето, сметаната и захарта. Слагаме сместа на котлона и бъркаме непрекъснато, докато кремът се сгъсти. Щом започне леко да къкри, готвим още около 30 секунди.
Махаме от котлона и добавяме ваниловата захар и маслото.
Разделяме трохите на пет равни части. На дъното на форма за торта слагаме ред трохи, които лека притискаме, после горещ крем и така редуваме, докато продуктите свършат.
Завършваме с трохи отгоре.
Покриваме тортата с фолио. Оставяме да изстине на стайна температура, а след това прибираме в хладилника за 6–8 часа или както му казвам аз " да преспи една нощ".
Млечния вкус на крема допринася за усещането за млечен ( сметанов) сладолед, особено, когато е добре охладена.
Признавам си, липсваше ми малко повече аромат и сладост, затова гарнирах с малко сладко-кисело сладко като това от боровинки. Вярвам обаче, ще паснат идеално и малко малинки ако се сложат в крема при подредбата.
И все пак, поглезих се с някое и друго малко парченце. Опитайте и вие...да издържите само с едно :) и после ме съдете :)
