Готвенето не бива да е скучно. Не всяко ястие трябва да е вечеря, обяд, закуска, „нещо питателно“, „нещо полезно“ или поредната рецепта, в която броим протеина по грамове, сякаш утре ще се явяваме на изпит по хранене. Понякога храната просто трябва да е забавна. Да ни даде повод да се поизцапаме с шоколад, да си оближем пръстите и най-вече – да прекараме хубаво време заедно.
А лятото е идеалният сезон за това. Особено когато имате деца и търсите занимание, което не включва нито екран, нито „Мамо, скучно ми е!“. Слагаме няколко кори на масата, приготвяме шоколадовия пълнеж и започваме надпреварата кой ще навие най-красивата пуричка. Някои ще приличат на пури, други на пръчки, трети вероятно на нещо, което е било нападнато от малък кулинарен тайфун, но накрая всички ще бъдат изядени.
Аз имам особена слабост към тези пурички, защото ме връщат доста назад във времето. Спомням си първите, които опитах, когато думата „корекомски“ все още се използваше като синоним на нещо страшно изискано. Гърция звучеше като екзотична дестинация от друг свят, а от терасата ми се виждаха толкова много панелни блокове, че човек спокойно можеше да си измисли собствена география. Така някъде отсреща беше за мен Белград. Или поне така си мислех.
Само от това можете приблизително да изчислите на каква възраст съм била, когато за първи път се влюбих в онези хрупкави пурички с лешников пълнеж. Вторият ми сблъсък с тях обаче беше съвсем наскоро – този път с домашни.
И тук вече стана опасно.
Хрупкави, тънки, с ароматен шоколадово-лешников пълнеж, който се скрива между пластовете кори и се разтапя при печенето. Толкова са вкусни, че ако затворите очи за момент, има реална опасност да се запитате дали не сте се озовали някъде на гръцкото крайбрежие с кафе в едната ръка и последната пуричка в другата.
Само че не сте. В кухнята сте. И най-вероятно някое дете вече ви е изяло половината пурички, докато вие още се опитвате да ги снимате. Което, ако питате мен, също е доста добър летен спомен.
Ето и рецептата:
Необходими продукти:
5 бр фини кори София мел ( или количество по желание)
течен шоколад Нутела
Вземаме една фина кора и я прегъваме на две, след което я прегъваме още веднъж, така че да получим по-тясна четворна лента. Нарязваме лентата на приблизително еднакви квадратни или правоъгълни парчета.
Прехвърляме малко Nutella в пош с малък накрайник. В долния край на всяко парче шприцоваме една плътна линия шоколадов крем, а в горния правим няколко тънки диагонални линии.
Навиваме всяко парче на стегната пуричка, като работим сравнително бързо, за да не успеят корите да изсъхнат.
Оставяме ги за кратко да се охладят и сервираме. Най-хубави са още леко топли, когато корите са хрупкави, а шоколадовият пълнеж – мек и ароматен.
Бих могла да предположа, че пуричките биха се запазили чудесно няколко дни, ако ги приберете в буркан или друг добре затворен съд. При мен обаче този експеримент така и не се състоя — максималното време, което успяха да „оцелеят“, беше два дни.
Направо са пристрастяващи! Хрупваш една, после още една, а след третата вече се чудиш кой е изял половината тава. Хрупкавите кори и шоколадовият пълнеж са от онези комбинации, при които човек много бързо губи способността си да брои.
Затова няма да ви убеждавам повече. Просто ги опитайте и се убедете сами. Само не казвайте после, че не съм ви предупредила. <3
Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓
