сряда, 22 април 2026 г.

Бърза палачинкова торта "Тирамису" / Tiramisu Crepe Cake Recipe

 

Вече сме в „ерата на палачинките“ или, както им казва Боян – „пучинки“. Пучинки се ядат за закуска, обяд и вечеря. Понякога дори правя пучинки в 7 сутринта, докато онзи рошав кичур коса на главата му от съня още не е решил дали да се предаде на гравитацията. 😄

Много обича да бърка сместа, да разлива мляко по пътя до купата и да гледа как пучинките „скачат“, когато ги обръщам. Все казва: „Мамо, направи пучинката да скочи!“ – и после се смее с онзи детски смях, който е най-сладкият звук на света. Може би след този на банкомата, когато по грешка ти изсипе всичките пари наведнъж, но това засега съм го чувала само във фантазиите си 😄

Правенето на торти винаги ще си остане моето „guilty pleasure“, колкото и да се опитвам да не ги ям. Опитвам ги във всякакви версии – нискокалорични, без захар, без брашно, без печене, без време… и накрая винаги стигам до версията „с всичко“, защото съм си взела твърде сериозна почивка от ограниченията.

Така, след поредната доза пучинки, ми остана смес и реших да направя от остатъка шоколадова версия. Добавих само какао към сместа (ще ви дам ориентировъчна рецепта, но спокойно можете да използвате и своята), и си казах, че тортата сама ще се измисли. И честно казано – почти го направи.


Всъщност идеята дойде от една рецепта в Instagram – за тирамису с палачинки. И как да не ми хареса? Аз обожавам тирамису и няма да е лъжа, ако кажа, че понякога това е единственият десерт, който може да ми „затвори устата“ – по най-добрия възможен начин 😄

Тирамисуто не е просто десерт. То е лекарство, терапия и чиста форма на сладка медитация.


Тази торта е не само много лесна за приготвяне, но и не прекалено сладка – точно както я обичам. Любима комбинация за мен: наситен шоколад, меки палачинки и свеж, плътен крем, който връща силите в края на една така „безкрайна“ работна седмица.

А между нас казано… напоследък тези работни дни не ви ли се струват подозрително дълги? 😄

Необходими продукти:

10-15 бр. какаови палачинки*
400 мл течна сметана (студена)
1¼ ч.л. ванилия
4 с.л. тъмно какао (за поръсване)
1 ч.л. мляно кафе
100 г пудра захар
500 г маскарпоне (студено)


 За рецептата ползвах 10 палачинки, като ми отиде и по-малко крем, но пък ако сложите повече, добре е да имат повече крем под ръка. В края ще сложа едно предложение за шоколадови палачинки, които може да ползвате.

За крема, разбиваме маскарпонето до гладкост. Добавяме сметаната, пудрата захар и ванилията. Разбиваме до пухкав и лек крем. 

 

Сглобяваме тортата като слагаме първата палачинка. Намазваме с тънък слой крем. Поръсваме леко с какао, в което сме смесили и кафето. Поставяме следваща палачинка. Повтаряме, докато свършат продуктите.

 

Слагаме ринг за торта или просто страните и изрязваме излишната част на палачинките, ако е необходимо. 

Шприцоваме останалата част от крема отгоре и поръсваме отново с какао и кафе. 


Оставяме тортата в хладилник за поне 4 часа (или най-добре за една нощ).


Ако търсите добра рецепта за палачинките, ето ви една: 
Необходими продукти:
2 големи яйца
65 г брашно
15 г какао (неподсладено)
1 с.л. разтворимо еспресо (по желание)
40 г масло, разтопено и охладено ( или олио)
400 мл прясно мляко
½ ч.л. ванилия
щипка сол

Разбиваме яйцата. Добавяме брашното, какаото и еспресото и разбъркваме. Добавяме млякото, разтопеното масло( може да замените с олио), ванилията и солта и разбий до гладка смес.
За най-добър вкус, прецедете сместа и оставете в хладилника да престои поне 30 минути.




Това не е просто десерт, а малък ритуал за забавяне и наслада. Всяка хапка е баланс между кафе, шоколад и кремообразна нежност.


Перфектен за споделяне… или за онези моменти, в които не ти се споделя изобщо 😄



Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



























неделя, 19 април 2026 г.

Шоколадов кейк с фини кори и кафе сироп (с уиски) / Chocolate Espresso Whiskey Fillo Cake

 

Tази рецепта може да видите и във 

Думите ми от тази статия може и да не са особено актуални след ден-два, но рецептата в нея – тя ще си остане вечен евъргрийн.

Днес е изборен ден и рядко ми се случва да публикувам рецепта в същия ден, в който пиша, но ето че днес усетих, че по един или друг повод на всички ни се иска да „ударим един шот“ в края на вечерта. А тъй като младите родители рядко имаме възможност да пием (или поне ние с Ачо така се оправдаваме – че вече не можем да носим на алкохол 😄), реших, че можем да си го вземем… под формата на десерт.

Имаме нужда от нещо, което да подслади живота ни в тези малко по-напрегнати времена, не мислите ли?

В деня за размисъл (вчера) една от моите баби – сестрата на „оригиналната“ ми баба – отпразнува своя 80-годишен юбилей. Събрахме се на лек обяд в тесен семеен кръг, в който не липсваха нито смехът, нито онези типични за рода ни хапливи подмятания и леко излишното напрежение около организацията.


Истинското напрежение обаче дойде, когато разговорът тръгна към днешния вот… и по-точно – кой за кого ще гласува. В такива моменти човек неволно си задава въпроса: „Абе, аз наистина ли съм роднина с всички тук?“

Но може би това е част от реалността, която всеки от нас трябва да приеме – че хората имат право на своето мнение, на своя избор, а понякога и на своите грешки. Да, понякога тези грешки засягат и други хора, но историята винаги се повтаря.

Аз все още пазя надежда – ако не за днешните избори, то за следващите… и по-следващите. Надявам се някога разумът и желанието да живеем по-добре да настигнат всички ни.


И въпреки различията, вярвам, че най-важното е да съхраним любовта помежду си. Защото само така имаме шанс да не се радикализираме, да не се радваме на чуждото нещастие и да мислим за доброто като нещо общо, а не разделено по убеждения.

И така – не мислете, че денят за размисъл трябва да е само един. Той може да бъде всеки ден.

Но ще ви дам и нещо, за което няма нужда да мислите толкова много – коя да е следващата сладка изненада в кухнята ви.

Ето този вкусен сиропиран кейк, който успя да обедини целия „електорат“ на нашето семейство 
Нека ви го покажа и да ви разкажа малко повече за него.

Tази рецепта може да видите и във 



Необходими продукти:
5 листа фини кори София мел
80 г масло, разтопено
 
За кафе сиропа:
1 ч.ч. силно кафе ( 200 мл)
130 г кафява захар
3 с.л. уиски
 
За кейка:
100 г черен шоколад (70%)
100 г масло
1 ч.л. ванилия
1 шот еспресо
1 шот водка  
4 яйца (разделени)
100 г захар
100 г бадемово брашно
щипка сол


Слaгамe кафето и захарта в касерола и варим 5 минути на силен огън, след това още 5 минути на слаб.
Оставяме да изстине и добавяме уискито и водката.

 

Разбиваме белтъците с няколко лъжички от захарта на сняг. Разбиваме в друга купа жълтъците с останалата захарта до светъл крем.


 

Разтопяваме шоколада с маслото на водна баня или в микровълнова. Добавете ванилията и еспресото.
Смесваме шоколадовата смес с жълтъците, добавяме и бадемовото брашно и солта.


 

Накрая внимателно добавяме белтъците, като бъркаме бавно с въртеливи движения, така че да запазим въздушността на сместа.

Изсипваме в тавичка с размери 22 см диаметър, застлана с хартия за печене на дъното и пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 160 градуса. 

 

Печем само 5 минути, селд това изваждаме и слагаме пакетчетата от корите. За тях...


Взимаме една кора, намазваме я с разтопеното масло, превиваме по средата, а след това прищипваме от двата противоположния края. 

 

Завиваме на вътре и обръщаме, така ще видим как се получава красиво набрано. Слагаме в кейка и правим така с останалите кори. 


Пъхаме да се пече още 40 минути до суха клечка. 


Заливаме с вече изстиналия сироп, докато кейка е още топъл. но заделяме една част, която да доварим още малко, за да стане гъст като карамел


Въпреки че кейкът привлича вниманието с идеята за алкохол, по думите на мама той почти не се усеща – дори казва, че може да поеме още 😄 Аз обаче, като фен на вкуса на тирамисуто, предпочетох да запазя този шоколадово-кафеен аромат точно толкова деликатен, колкото е необходимо.

Сигурно се чудите защо в десерта има кори за баница и дали могат да се пропуснат. Отговорът е един – опитайте го и сами ще се убедите, че мястото им е точно там. Именно те придават онази интересна и различна текстура, която прави кейка толкова специален.

Голям плюс е корите да са вкусни сами по себе си – а за това спокойно можете да се доверите на корите на София Мел.

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



сряда, 15 април 2026 г.

Пролетно спаначено ризото / Spring green risotto

 

Tази рецепта може да видите и във 

Обожавам пролетта по безброй причини. Може би една от тях е, че тя е постоянна тема в моя блог – времето, сезоните, красотата на всеки миг, на всяко преживяване, на всяко ястие и напитка, които можем да усетим в този свят.

Влюбена съм в идеята за живота и във всички възможности, по които той може да бъде изживян – в обрати, в иронията на съдбата, която понякога се разгръща пред очите ни по най-неочакван начин.

Хора, които са твърдели, че никога няма да се омъжат, създават големи семейства. Други, които са вършили злини, оставят след себе си поколения, които носят тежестта на човешката болка. Виждаме силата на интуицията, начина, по който се справяме с болката и предателството, как понякога „замръзваме“ от страх като във вечна зима… и как други от нас успяват да се върнат към живота след всяка малка смърт на надеждата, любовта или оптимизма.

Пролетта винаги ми носи надежда… както и сенна хрема, но това е друг въпрос 😊

Колкото и да кихам, у дома винаги ще има лалета, люляци и зюмбюли. Винаги ще се връщам към спомените за всяка пролет, която съм запомнила – разговорите с дядо, срещите с приятели при чешмичката в парка, музиката, която слушах, докато рисувах великденските яйца у дома, а мама месеше тестото за козунаците.

Пролетта е ново начало – не за да се „стегнем“ за лятото, а за да си напомним, че нищо не е вечно, а всичко е временно и красиво по свой начин.

Обожавам зеления цвят, който носи пролетта – той е и любимият ми цвят, и един от най-„вкусните“ за мен визуално. Затова идеята за свежо пролетно ризото буквално ми отваря апетита за още една чиния… и още една малка порция щастие 🌿✨

Tази рецепта може да видите и във 

Необходими продукти:
1 ч.ч. ориз за ризото ( 200 г)
1 ч.ч. пасиран спанак ( 35 г)
1/2 глава лук 
2 скилидки чесън
2 ч.л. лимонов сок
1 с.л. масло + малко зехтин
800 мл бульон
50 г пармезан
сол/ черен пипер
250 г крема сирене


Започваме като пасираме спанака с малко лимонов сок или зехтин. Аз ползвах пресен спанак, но може да ползвате и замразен. Може да добавите лапад или други любими пролетни зеленийки. 


В тиган с малко масло и зехтин запържваме на умерен огън първо чесън, а след това добавяме последователно лук ( аз добавих червен лук, тъй като придава по-свеж вкус), а малко след това и ориза. 


Запържваме за три-четири минути и започваме да прибавяме бульона – първо един черпак. Едва след като оризът го поеме напълно, добавяме следващия. Така процедираме, докато оризът абсорбира цялата течност, като разбъркваме периодично.


Прибавяме сол и черен пипер на вкус и добавяме от пасирания спанак. Може да използвате цялото количество или само част от него, а останалото да запазите за украса.

Добавяме и крема сиренето, което прави ризотото още по-кремообразно, засищащо и свежо.



Аз добавям и пармезан – както в самото ризото, така и като поръска отгоре при поднасяне. Малко ядки или няколко капки лимонов сок ще добавят допълнителен вкус, който със сигурност ще оцените.

Опитайте и не пропускайте да ми споделите впечатленията си в коментарите.


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...