Черешова торта с 4 продукти / Easy 4-Ingredient Cherry Cake

 

Ето че и късните череши най-после се появиха. Или поне тези в нашия двор.

Месеци наред наблюдавах как черешите на съседите се отрупват с цвят, а след това и с плодове, докато нашето дърво стоеше подозрително зелено и невъзмутимо. Вече започвах да се чудя дали тази година изобщо възнамерява да ни удостои с реколта или просто е решило да практикува модерен минимализъм.

Но ето че дочакахме. И в днешно време, ако ме питате, да имаш собствена череша е почти като да притежаваш инвестиционен фонд. След цените на плодовете напоследък мога спокойно да кажа, че съм подсигурила бъдещето на внуците. Поне откъм череши.

Подсигурила съм си и следващата доза очарование, защото част от тази реколта намери най-достойното си приложение – в една невероятно лека, въздушна и ароматна тортичка с череши.

От онези десерти, които изглеждат така, сякаш са изисквали цял следобед усилия, а всъщност се приготвят почти между другото.

И най-хубавото? Нужни са ви само четири продукта. Понякога най-вкусните неща в живота наистина са и най-простите.

Какво по-хубаво от свежия вкус на череши и добре изстуден, въздушен крем в горещ летен ден?

Тази тортичка ми даде и чудесен повод да поупражня малко уменията си с поша и различните накрайници за декорация. Истината е, че понякога не са нужни сложни техники или десетки украси. Достатъчни са няколко красиви движения и дори най-семплият десерт може да придобие елегантен, нежен и празничен вид.

А, когато върху пухкавия крем се наредят и сочни череши, резултатът е от онези сладки изкушения, които първо радват очите, а след това и небцето.

В тези горещини едва ли на някого му се прекарват часове в кухнята, включена фурна и няколко купи за миене след това. Именно затова такива бързи, лесни и ефектни торти са истинско спасение. Получават се с минимални усилия, изглеждат впечатляващо и са чудесен начин да се възползваме от сезона на черешите.

Ето и рецептата:

Необходими продукти:
400 г бутер тесто
80–90 бр. череши (около 750 г)
2 ч.ч. (400 мл) течна сладкарска сметана
1 консерва (385 г) подсладено кондензирано мляко

Сочни череши, пухкав крем и хрупкави пластове бутер тесто – понякога не е нужно нищо повече, за да се получи десерт, който изчезва от масата за минути. 🍒

Разделяме бутер тестото на две равни части. Всяка разточваме на правоъгълник с дължина около 30 см, след което нарязваме на четири дълги ленти с ширина приблизително 8 см.

Подреждаме по около 10 череши по средата на всяка лента, завиваме на руло и добре притискаме краищата, за да не се разтворят по време на печенето.

 

От четирите рулца оформяме един блат, като ги подреждаме плътно едно до друго. Повтаряме и с втората част от тестото. Печем блатовете в предварително загрята на 180°C

 

 фурна за около 20 минути или до приятен златист загар.

За крема разбиваме сметаната с кондензираното мляко до пухкава и стабилна смес.

 

Аз използвах обикновено подсладено кондензирано мляко, но може да сложите и варено, ако искате по-сладък и карамелен крем.

 

Сглобяваме тортата, като редуваме блат и крем, а украсата оставяме на вашето въображение.

Получава се невероятно въздушен, пухкав и свеж десерт, в който сладостта на крема прекрасно допълва сочните летни череши.

Опитайте и се потопете в тази пухкава и свежа лятна целувка! 

Ако го направите, оставете отзив или ми пратете снимка :) 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Баница на тиган / Bulgarian Skillet Banitsa

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток   

 

Ето че се прибрахме от Рим – преяли с паста, пица, тирамису и всякакви други доказателства, че човечеството е способно на велики неща, когато комбинира брашно, сирене и малко ентусиазъм. Върнахме се вдъхновени за нови кулинарни приключения, снимали повече чинии, отколкото забележителности, и убедени, че ще започнем да живеем по италиански.

Само че знаете ли кое беше най-интересното?

Още някъде между самолета и дома започнаха да ни се привиждат не римски площади, а тройка кюфтета и една голяма, сочна, току-що изпечена баница. Очевидно балканецът в нас може да бъде временно приспан, но никога окончателно победен.

Докато бяхме в Италия, изобщо не ми липсваше подобна храна. Там човек толкова лесно се предава на удоволствието от живота, че забравя за всичко останало. Връщаш се обаче у дома, поемаш си от родния въздух и изведнъж започваш да мечтаеш за хрупкави кори, сирене и чаша айрян.

И тук идва въпросът, който вероятно занимава половината свят – как италианците успяват да консумират тесто, сирена, вино и десерти с олимпийско постоянство и въпреки това изглеждат така, сякаш току-що са слезли от модна фотосесия? Започвам да подозирам, че тайната наистина е в тяхното прословуто dolce far niente – изкуството да не правиш нищо и да присъстваш напълно в момента.

Ние, българите, сякаш сме устроени малко по-различно. Или преживяваме отново миналото, или се подготвяме за някакво хипотетично бъдеще. Рядко просто сядаме да изядем едно парче баница и да бъдем щастливи от този факт.

А, ако трябва да дадем нещо на италианците в замяна на пастата и пицата, бих предложила именно баницата. Този многопластов шедьовър от фини кори, сирене и златиста коричка спокойно може да накара и най-изтънчения гастроном да преосмисли философските си възгледи за живота.

Най-хубавото е, че за подобно удоволствие дори не ви трябва фурна. Само тиган, няколко яйца, малко сирене, шепа свежи зеленолистни и желание да си подарите една вкусна пауза от ежедневието.

Защото понякога щастието не се намира в Рим, а в една топла баница на тиган, която ухае на дом.

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток   

Необходими продукти:

1/2 пакет фини кори София мел
3 яйца
250 мл прясно мляко
250 г сирене
100 г пресен спанак
2 стръка зелен лук
50 мл олио или разтопено масло
щипка сол (ако сиренето не е много солено)

80 г кашкавал по желание
За заливката:

40 г разтопено масло
100 мл газирана вода

Намазняваме добре тиган с диаметър около 24 см. Поставяме две кори на дъното така, че краищата им да излизат извън съда и слагаме малко мазнина между тях. заделяме си една кора за накрая, а останалите накъсваме или нарязваме на дебели ленти. 

В купа разбиваме яйцата с прясното мляко и потапяме една по една летите, като редим на дъното на тигана. 

 

След като направим един пласт, слагаме малко натрошено сирене и шепа от нарязания на ситно спанак и зелен лук. Измиваме спанака и зеления лук и ги нарязваме на ситно.

 

Повтаряме процедурата още един-два пъти, според това колко кори и плънка са ни останали. Ако желаете, между пластовете или най-отгоре може да добавите и малко настърган кашкавал за още по-богат вкус.

След като изсипем и последната част от плънката, подвиваме навътре краищата на корите, които оставихме да висят отстрани. Покриваме с последната заделена кора и подпъхваме краищата ѝ отдолу, така че баницата да бъде добре затворена и да запази формата си по време на печенето.

 

Нарязваме баницата на квадрати или ромбове още преди печене. Смесваме разтопеното масло с газираната вода и заливаме равномерно баницата.

Покриваме тигана с капак и печем на много слаб котлон около 20-25 минути.

Когато долната страна стане златиста, внимателно обръщаме баницата с помощта на голяма чиния или капак и допичаме още 10-15 минути от другата страна.

Оставяме я да почине 10 минути преди сервиране.
Получава се сочна отвътре, с ароматна плънка и приятно хрупкава коричка отвън. Поднасяме с айрян, кисело мляко или боза.

Ех, едно нещо е сигурно...след като се напраскаме с тази баничка, със сигурност ще изпитаме състояние да бъдем част от изкуството, да не правим нищо :) 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Торта Бригадейро / Brigadeiro Cake

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток   

Мога да говоря за излелия се тези дни дъжд, за бурите – буквалните и преносните – около нас, за политиката, за майчинството, за пенсионерите, за орязания фонд „Култура“, за здравето на всичко живо около мен (куцо и сакато все от нещо се оплаква), за ужасните новини, които ни сервират всяка вечер без дори щипка подсладител.

Мога да сложа доста сол в раната, както се казва.

Но вместо това ще заложа на един малък и сладък повод, който ме накара отново да се завра в уютната си кухня и да сътворя малко магия в чиния - тази супер лесна и вкусна шоколадова торта.

И когато казвам лесна, разбирайте: новата ми НАЙ-най-най любима рецепта за торта. От онези, които се правят почти сами, докато ти само кимаш одобрително и се преструваш на велик сладкар.

А поводът? Втората годишнина от сватбата.

Оказва се, че това е така наречената памучна сватба. След първата година, която е хартиена, идва памукът – мек, гъвкав и здрав, когато нишките му са преплетени заедно. Нещо като брака след две години съвместен живот. Вече не си в периода на медения месец, а в периода на "кой ще стане в три през нощта, защото детето кашля като трактор", "кой ще тича до аптеката" и "кой ще се преструва, че не вижда течащия кран още една седмица".

Две години брак. Едно дете, което след броени дни става на три. И едно приятелство на цели десет години, започнало съвсем невинно с разговор на по бира.

Какви времена бяха само! Десет години по-млади, десет килограма по-леки и абсолютно неподозиращи докъде може да те отведе едно случайно сядане на маса.

Няма да ви задушавам с хвалебствия за мъжа ми. Всеки знае, че в половината време ми идва да го хвана за гушата и Господ ми е свидетел – понякога има защо. Но щом все още не съм го направила, а вместо това го чакам с нетърпение да се прибере вечер, за да си поговорим, да се сгушим на дивана и да усетя прегръдката му, докато Боян се опитва да се намушка между нас, защото не може да допусне някой да е по-нагушкан от него... значи все пак някаква любов вирее в тази къща.

След всички тези години продължавам да смятам, че Ачката е много симпатичен човек. Толкова симпатичен, че понякога като го видя и в главата ми автоматично зазвучава „Майстор Ачо“ на Светльо & The Legends.

А това, ако не е любов, поне е много дългосрочна форма на привързаност с общ бюджет, ипотека, списък за пазаруване и дете.

И понеже по старите традиции за памучна сватба хората са си подарявали платове, покривки и ръчно изработени текстили, аз реших да отбележа празника по начин, който е много по-близък до сърцето ми – с шоколад.

Защото ако преди две години пред олтара ме попитаха: „Вземаш ли този мъж?“, а аз без колебание отговорих „Да“, то днес, ако някой ме попита: „Ще вземеш ли още едно парче от тази торта?“, отговорът ще бъде абсолютно същият.

Без колебание.

Без допълнителни въпроси.

Нека ви покажа за какво говоря. 

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток  

Необходими продукти за торта 22 см:
За кората:
300 г млени бисквити
40 г тъмно какао
150 г разтопено масло
50 мл ароматен алкохол ( или вода)
За крема:
2 консерви подсладено кондензирано мляко ( около 800 г)
2 с.л. тъмно какао
500 мл сметана
1 с.л. масло
250 г тъмен шоколад

Започваме, като смесваме смлените бисквити с какаото и разтопеното масло. Аз добавих и малко уиски (добре де, не беше чак толкова малко 😄 - исках леко да се усеща ароматът му), но вие спокойно можете да го замените с вода или мляко.

 

Разбъркваме, докато получим смес с текстура на мокър пясък, която лесно се притиска и оформя. Разпределяме я по дъното и стените на формата, като притискаме добре, за да получим стабилна основа.

 

Прибираме в хладилника, докато подготвяме останалата част от десерта. 

 

В касерола изсипваме кондензираното мляко и прибавяме какаото, сметаната и маслото. Загряваме като разбъркваме непрекъснато, докато получим гладка и еднородна смес.

След като кремът заври, добавяме нарязания шоколад и продължаваме да бъркаме, докато се разтопи напълно и се смеси с останалите продукти.

Намаляваме котлона и оставяме крема да къкри около 30- 40 минути, като разбъркваме периодично, за да не загори. Когато се сгъсти и придобие плътна, кадифена консистенция, го сваляме от огъня и оставяме леко да се охлади.

 

Кремът ще намали обема си и ще се сгъсти осезаемо, но трябва да остане леко течен. Не го оставяйте да се редуцира прекалено много и да се изпари цялата течност, защото може да стане твърде гъст и лепкав след охлаждане.

Изсипваме готовия крем върху охладената бисквитена основа и заглаждаме повърхността. Оставяме десерта да изстине първо на стайна температура, а след това го прибираме в хладилника за няколко часа, докато стегне напълно.

 

Украсяваме по желание.

Тази торта е толкова простичка , а същност най-хубавото нещо - точно като мъжа ми :) Обикнах я веднага и все се чудя кога да си я напарвя пак.

Знам, че ще си направим чудесна годишнина, където и да сме, но винаги се вълнувам, къде ще ме заведе : ) 

Поне десертът е уреден...винаги!

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova