Ето че лятото вече наднича зад ъгъла – с мирис на липи, потни чаши с лимонада, комари с амбиции и онова колективно самозалъгване, че „тая година ще почиваме повече“
Напоследък все по-често се улавям как мисля за минали лета и за моменти, които тогава ми се струваха напълно обикновени, дори леко хаотични. Все нещо не беше „идеално“ – някой беше болен, парите не стигаха за почивки тип Instagram, не бяхме достатъчно отпочинали, климатикът капеше, а доматите пак нямаха вкус. И въпреки това… сега ги помня като едни от най-хубавите времена.
Май човек много рядко осъзнава, че е щастлив точно докато му се случва. По-често го разбира години по-късно, докато гледа стари снимки с лошо качество и си мисли: „Леле, колко сме били млади… и с колко по-малко дископатия.“
Животът постоянно се променя. Децата растат, сезоните минават, а ние все чакаме „идеалния момент“, за да си починем, да се видим с хора, да седнем спокойно на маса или просто да се порадваме на деня. Истината е, че идеален момент няма. Има моментът, в който Боян пак носи поредния вирус от яслата, аз пия кафе като човек, преживял природно бедствие, и въпреки това пак решавам да правя десерт с 14 стъпки, кори, крем и ядки
Защото колкото и абсурдно да звучи понякога, готвенето наистина ми носи удоволствие. Да, дори когато между бъркането на крема гоня дете с термометър, а фурната пищи като моралната ми съвест в полунощ пред отворения хладилник.
И така… между хаоса, сиропа и леката липса на сън се роди този баклава чийзкейк. Десерт за хора, които отказват да избират между „още едно парче“ и „от понеделник съм на режим“.
Нека това лято да не чакаме всичко да стане перфектно, за да му се зарадваме. Нека има шумни маси, разтопен сладолед, криви снимки, неочаквани гости, малко смях в повече и поне няколко десерта, които да помним дълго
Ето един от тях.
6 бр. фини кори София мел
80 г масло
100 г шам фъстък ( или сме с други ядки)
За плънката:
400 г крема сирене
200 мл сметана
2 жълтъка
25 г царевично нишесте
180 г фина захар
1 ванилия
кората на един лимон
За сиропа:
100 мл вода
100 г захар
сока и сок на лимон
Започваме, като намазваме корите с малко разтопено масло и поръсваме с по една супена лъжица от смлените ядки. Поставяме кората във формата за торта, така че да покрие и стените на съда.
Тъй като моята форма е по-малка, разполових корите. Подреждаме ги една върху друга, като се стараем да покрием добре цялата форма. Накрая смесваме останалото масло с останалите ядки и изсипваме сместа на дъното на формата, като леко притискаме, за да оформим плътен пласт.
Подвиваме и корите навътре, така че да се получи красива и равна основа и по стените на формата.
За плънката, в купа смесваме кремата сирене със захарта, жълтъците, сметаната, кората от лимона, ванилията и царевичното нишесте. Аз обичам да слагам и няколко капки лимонов сок към сместа, за повече свежест, но ако искате може да добавете друг аромат - като розова вода и т.н
Изсипваме плънката в корите и пъхаме да се пече на 175 градуса за около 45 минути. След като е готов, оставяме да се охлади напълно на стайна температура, а след това прибираме в хладилника за една нощ.
Преди поднасяне заливаме с предварително пригодения захарен сироп. Напарете го толкова гъст, колкото обичате.
