понеделник, 9 февруари 2026 г.

Тирамису пасти "Валентинки" / Valentine's Heart Tiramisu

 

Помните ли първата си любов?

 Беше ли реален човек, художествен образ или някой изпълнител?

 Помните ли първите моменти, в които оставяхте ума си да мечтае за перфектните отношения и как изглеждаха те? 

Позволявате ли си понякога да пътувате назад в спомените и да съживите онези наивни, дори понякога глупави чувства към хора, които дори не сте познавали истински, но сте били убедени, че обичате?

Помните ли как сте си мислили, че никога няма да обичате никого другиго повече? Не знам дали сте успели да реализирате някои от тези фантазии – някои хора със сигурност успяват, но малцина остават с първата си любов.

 Хубавото обаче е, че любовта има свойството да се завръща, особено при онези, които умеят да обичат. Колко е красиво, когато в живота ни има хора, които са успели да събудят и да ни позволят да изживеем най-съкровената човешка емоция – любовта.

В месеца на любовта няма нужда да изпитваме негативни емоции, че едни хора честват този празник, а други – не. Някои имат любим човек, други – вино. Но на всички ни става мило, когато видим възрастна двойка, която върви ръка за ръка. Не защото не знаем, че ежедневието им едва ли е било като в онези „детски фантазии“, а именно защото не е било. И точно затова е още по-ценно – когато с времето, вместо да се отчуждаваме, намираме начин да се сближим, да се приемем и да се обикнем отвъд това, което окото вижда.

Аз винаги съм била безнадежден романтик. Това не означава, че лесно могат да ми замажат очите с поезия, ако зад нея не стои човек с качества, достойни за уважение – такива, които бих искала и децата ми да вземат за пример. Ако някога ми се е струвало романтично мъжът да не може да живее без теб, днес ми се струва много по-голямо доказателство за любов това да иска да живее с теб – всеки ден, и в доброто, и в лошото. Не просто да съжителства, а да има желание да посреща всеки ден с теб, без да хваща гората и да го открият след 20 години. 🙂

Аз си имам едно човече у дома, което ме кара да се чувствам обичана. Не винаги разбрана, но обичана. Той обича да яде, а аз – да готвя. Затова му приготвих тези пастички „Тирамису“. Идеята обикаля рийлсовете напоследък, в чест на предстоящия празник. А тъй като и двамата сме затънали в работа и нямаме време за големи и пищни десерти, тази идея е просто идеална – без печене, без готвене. Сега ще ви покажа как.

Необходими продукти:
1 пак. италиански бишкоти
250 мл ароматно кафе
500 г маскарпоне
250 мл сметана
100 г пудра захар
1 ванилия
1 шоколад
какао за поръсване
1 ч.л. ароматен алкохол по желание

Разрязваме бишкотите по диагонал, като получаваме парчета с различна големина. 

Слепваме ги по двойки с малко разтопен шоколад и ги оставяме да стегнат.

 

Приготвяме си силно, ароматно кафе. Аз използвам капсула, но вие може да добавите и малко алкохол, ако обичате тирамисуто с лек акцент.

Разбиваме маскарпонето, ванилията, сметаната и захарта с миксер, докато получим пухкав и гладък крем.

 

Вземаме едно от вече готовите слепени сърчица и го потапяме за кратко в кафето.

 

Отгоре шприцоваме от крема и поставяме второто сърчице, което също потапяме в кафето.

 

Шприцоваме втори пласт крем и поръсваме с какао.



И готово.

Голямо готвене му ударихме, но истинската любов точно така се усеща – безгрижно. 💛

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



събота, 7 февруари 2026 г.

Домашни пица рулца / Homemade pizza buns

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 

Вече сме в месеца на любовта и виното, а у дома упорито ухае само на пица. Навън времето е в творческа криза – един ден вали сняг, на следващия пролетен дъжд. Температурата се мени по-бързо от настроенията ми, когато се опитвам да проведа смислен разговор с мъжа ми. А лесно ли е, кажете ми, да се сблъскваш ежедневно с толкова много деструктурирана информация?

Колкото и пъти да му напомням едни и същи неща, мозъкът му си остава тефлон – нищо не полепва. А скоростта, с която отговаря на въпрос, докато си обува чорапите, спокойно може да се сравни с набирането на интернет чрез телефонен модем. Пииии… кхррр… почти го има.


И все пак – колкото и да ме побърква понякога, особено с двете си суперсили: отлагане и разхвърляност, не мога да му откажа пица. Няма как. 
В момента, в който захапе парче, на лицето му се появява една такава глупава, самодоволна усмивка – като на дете, което току-що е открило тайния шоколад в долапа. А любовта му към пицата е толкова дълбока, че си има и лична песничка, която си тананика, докато чака да стане готова. Не питайте за текста. По-добре е така.

Може да има доста косури, но пък е изненадващо лесно да го направиш щастлив: пица, бира и малко време за игри. В този ред. Винаги в този ред.


Ето защо пицата е чест гост в нашето меню – под всякакви форми, размери и състояния. Днес, за разнообразие, ще ви покажа една много готина идея за охлювчета пица, които може да направите с любимата си плънка. Обикновено му ги приготвям за работа и досега нито едно не се е върнало вкъщи. Което, честно казано, е най-доброто доказателство за успеха им.


Необходими продукти:
Около 500 г брашно Пица София мел
350 мл хладка вода
80 мл зехтин
7 г ( 1 пак. ) суха мая или 1/2 кубче жива
1 ч.л. захар
1 ч.л сол
Подправки на вкус: чесън на прах, сух риган и босилек

Още:
300 г кашкавал
250 мл доматен сос
150 г чоризо
пикантен зехтин
чубрица

Започваме с приготвянето на тестото. В купа слагаме около две трети от брашното. Аз използвам директно купата на миксера, тъй като ще меся с него. Ползвам брашно за пица на „София Мел“, защото е идеално за този тип рецепти – целта ми е еластично, леко дъвкаво тесто.

Към брашното добавяме маята и захарта и разбъркваме добре, за да се разпределят равномерно. След това прибавяме водата и оставяме сместа за кратко, докато се появят балончета – знак, че маята се е активирала.


 

Започваме да бъркаме и замесваме лепкаво тесто.

През това време в малка купичка смесваме зехтина с подправките. Аз залагам на чесън на прах, сол и риган – така тестото става много ароматно, но без прекалено натрапчив вкус.

Добавяме овкусения зехтин към тестото и месим, докато се усвои напълно. След това започваме да прибавяме постепенно останалото брашно, малко по малко, докато получим меко, леко лепнещо тесто.

Прехвърляме тестото в купа, покриваме с кърпа и оставяме на топло място да втаса.


 

След като тестото втаса, разточваме на правоъгълник и намазваме с доматено пюре. Отгоре порусваме с чубрица, нарязано чоризо и 

 

кашкавал. Разбира се може да добавите още любими продукти: чушки, гъби, царевица и т,н
Навиваме тестото на руло и нарязваме на равни по големина парчета.

 

Редим ги в тавичка и ги оставаме да втасат за малко, докато отново бухнат и поръсваме с още малко кашкавал отгоре. Пъхаме да се пекат на 200 градуса за  около 20 минути. 


Ако обичате вкуса на пухкави закуски – онези от голямото междучасие или тези, които баба майстореше в кухнята – това е вашата закуска, обяд и вечеря в едно.
И за разлика от пицата, те винаги остават меки и пухкави, а не, както мама обича да казва за някои пици, „като подметка“ 🙂

Ще се радвам много да ви харесат!




Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3





събота, 31 януари 2026 г.

Сладоледени топки "Баклава" / Baklava Ice Cream Balls


Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 

Аз като ви казвам, че е хубаво да се хапва всичко, ама в малки порцийки, имам предвид и полезното, и неполезното. Ако се чудите откъде-накъде сладолед през януари, първо да кажа: сладоледът е евергрийн. За всеки сезон, всеки повод и особено ако някъде ви боли — наложете отгоре една добре изстудена купичка сладолед.

Скоро е Св. Валентин и малко или много ще ме удари романтичната вълна. Как все още не съм се удавила в нея - не знам. Все си мислех, че с годините и увеличаващия се в мен цинизъм романтиката ще си замине, но истината е, че видя ли дори съвсем малки наченки на такава в ежедневието около мен, винаги ми прави впечатление. Колко сиво би било всичко, ако не носехме този „плам“ в себе си - за нещо красиво, духовно, нежно и изпълнено само с топлина и желание за споделеност. Тогава даже и Джоуи споделя храната си, а с днешния десерт това изобщо не е трудно.


Оформени като индивидуални порцийки, тези малки сладоледени баклавички могат да разтопят всяко сърце - пък било то направено и от волфрам.

Друго важно предимство на този десерт е, че можете да си направите повече порции, които да съхранявате във фризера и просто да поднасяте, когато се наложи. Например всеки понеделник, когато след работа осъзнаете, че ви предстоят още цели четири дни от същото.


Аз се задоволявам с една топка от време на време, но истината е, че всеки десерт е по-вкусен, когато го консумираш умерено. Сякаш ядеш и не знаеш кога щастието ще ти се усмихне следващия път.

И така, рецептата със сигурност отнема по-малко време за приготвяне, отколкото аз да ви навивам да я направите. Но пък няма лоша реклама - все още има хора, които се „хранят с очите“ и се влюбват само от четене, дори и без картинки. Аз в случая ще хвърля по една-две, а за по-напористите има и кратка видео рецепта.


Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 

Необходими продукти:
5-6 листа фини кори София мел
1 с.л. масло
500 мл сладолед
200 г млени орехи
100 г кафява захар
1 ч.л. канела
1 ч.л. ванилия
мед и шамфъстък за поръсване


Започваме, като опаковаме по една топка сладолед в стреч фолио и я прибираме във фризера, за да стегне в тази форма. Аз го правя поне една вечер по-рано.

 

През това време нарязваме корите на ситно и ги запичаме в тиган, като добавяме и малко от маслото на дъното за аромат.

 

Разбъркваме периодично, така че корите да се запекат добре и да добият карамелен цвят и уханен аромат.

 

Добавяме захарта, канелата и орехите и разбъркваме. Оставяме сместа да се охлади, а след това овалваме всяка топка в нея, като притискаме добре „панировката“ върху сладоледа.

Прибираме отново във фризера, докато решим да поднесем. Поднасяме, поръсени с малко мед или захарен сироп.

Отхапваме бързо с пръсти или се наслаждаваме бавно с лъжичка. 



Добър апетит! 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3




Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...