вторник, 16 октомври 2018 г.

Бързо кисело зеле / Quick Fresh Sauerkraut/Pickled Cabbage


Толкова много задачи имам напоследък, че започвам да губя разсъдъка си. Вчера излязох със слънчеви очила на лицето, а тези за компютъра на главата като диадема, бях обута с два различни чорапа, и заклевам се, когато ме попитаха как ми е бащиното има се зачудих за няколко секунди. Да не говорим колко често пиша във всички формуляри вместо ЕГН-то си, телефония си номер, защото съдържат едни и същи цифри. Няма гинко-билоба толкова силна света, която да ми помогне в момента, а май си ми трябва просто сън, спокойствие и топла храна както се казва. У дома е по-студено отколкото навън или поне в топлата част на деня, но вчера освен традиционната порция гадини от телевизора чух, че и времето ще захладява. А аз си правих планове да изляза поне на една есенна разходка този сезон, но явно ще си остана с мераците. 


Накрая реших да вечерям пуканки и една бира, белким ми се разкисне мозъка и успея да го приспя. Бързите и лесни рецепти са станали начин на живот напоследък, затова и мисля, че днешната ще ви е от полза, както бе и на мен. Някои от вас може би помнят, че ви споменах за това бързо кисело зеле в поста си за немския джолан по случай Октобърфеста. Аз все още не се наемам сама да си залагам кисело зеле за зимата и докато баба ми е все още властелинът на бидонените вкусотии, нямам намерение да навлизам в територията й ( да ми е жива и здрава). Затова пък, ако ми се хапва кисело зеле или просто имам някоя по-сухичка зелка в хладилника, която плаче за рецепта, посягам към бързото кисело зеле. 
Може да издържи до две седмици в хладилника и идеална гарнитура към всяко месце и хлебче, което имате у дома - сготвено или купено за вечеря. 
Определено има малко по-различен вкус от отлежалото, българско кисело зеле, но пък на мен ми харесва много. Върви чудесно хем с бира, хем с вино. Но стига сме прЕтаквали рецептата, ето я и нея :) 

Необходими продукти:
1 малка глава  зеле
1 глава червен лук 
1 1/ 4 ч.ч. ябълков оцет
1/2 ч.ч. винен оцет
1 ч.ч. вода
1/ 4 ч.ч. олио
1-2 с.л захар
1 с.л. сол
кимион на зърна


Нарязваме зеленчуците на средно тънки резени. Слагаме ги в подходящ съд - тиган с капак или тенджера.


Прибавяме останалите съставки и оставяме зеленцето за заври, след което намаляваме температурата и оставяме да къкри на тих огън ( покрито с капак или фолио) докато стане крехко. 


Аз да си ви кажа, си го коригирам и слагах захар и сол на вкус, за да мога да балансирам киселината на зелето. 
След като е готово го отцеждаме и го изсипваме  в купа, като може да го приберете в хладилника след като изстине и да го затопляте преди консумация или да си го хапвате студено.


Към зелето може да добавите настъргани ябълки, както и малка лъжичка горчица, ако решите, но дори и да го оставите така, ще бъдете впечатлени от чудесния баланс на кисело, свежо и леко сладичко. 


Надявам се рецептата да ви е харесала, а ако ви се пие още бира в моя компания, може да ме гледате в 24-часовото предаване Бирнавал, което ще се излъчва на живо в ред страници във фейсбук на 20 октомври събота. 
Освен, че предаването ще ви срещнете с много различни артисти, блогъри и влогъри, ще се води цяло денонощие, а куп записали се участия ще мерят сили в 24-часове пиене на бира. Аз пък ще им отворя глътка, като им проведа едно състезание за издържливост на люто, като ще видим тогава кон люто яде ли :) 

Усмихната седмица, приятели! 



Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!


петък, 12 октомври 2018 г.

Безглутенова бърза крем торта "Италия" / Gluten-Free Italian Cream Cake


Дочакахме го петъка, ей! Вече си мислех, че няма да дойде! Как може една седмица хем да върви бързо, хем да се влачи. Сигурно както може в един и същи ден да излизаш навън с пуловер и тениска в рамките на един час, а тази сутрин съм убедена, че беше почти тъмно като станах. Докато отидох в кухнята имаше вече слънце, а половин час по-късно пак беше тъмно. Започнах да си проверявам пулса дали не съм заспала на клавиатурата и да е станало вечер. С тези промени и настроението ми играе нагоре надолу като първолак с асансьора, затова и хич не ми се мисли какво ще стане сега като пак ще сменяме часовете. Като за петък доста мрънкащо подхващам публикацията, признавам си. И когато съм толкава разсеяно-объркана единственото нещо, което си поставям за задача е поне да довърша нещата, които съм започнала.


 Миналата седмица например, споделих на страницата на блога във фейсбук снимка на продуктите от последната ми виртуална кошница, в отговор на предизвикателство на приятели. Тя съдържаше продукти от едно магазинче, за което вече съм ви писала - Вера Италия тъй като там мога да си набавя чудесни италиански стоки на добри цени, а за качеството да не се съмнявате. 
Днешната торта направих с тях и затова от сега да си кажа, че ще има реклама в поста, да не остане някой не разбрал и не затръшнал вратата след себе си с обида как си позволявам такива своеволия. Ами случва се. И аз - човек и аз душа нося, харесам си нещо и искам да ви го покажа.

 Бях снимала всички продукти от кошницата ( както и предизвикателството беше), като някои от вас забелязаха, че освен храна, купувам и козметика, Много точно отбелязано. Нямаше да го изтъквам отделно, ако не ме бяхте попитали специално за продукта, но си взимам от мицеларната вода на Bioearth за чувствителна кожа, защото моята е точно такава. За марката може да попитате гугъл допълнително, за да няма още по-дълги  встъпителни реши, но само ще ви кажа, че си струва, а пък и реших да си покажа лицето без всякакви филтри, гримове и т.н - както съм се изтърбушила от сърмата в леглото. Не се показвам за красота, а за да се убедите, че актуалните за сезона лишеи и пъпчища липсват и продуктът е хубав. ( Това от мен да не поискаш да похваля нещо :))

За всички останали, които поискаха и повече инфо за продуктите, които съм поръчала, ще се постарая да ги опиша в края на публикацията, за да не бавя самата рецепта.
Като цяло поръчах този път повече безглутенови продукти. Не, не ми е открита непоносимост към глутена, но когато трябва да направя торта за такъв човек, много ми ограничава избора и най-вече не ми се експериментира с още по-скъпи продукти, като не знам какво ще излезе. Предпочитам да закупя готова смес, която със сигурност е направена да е вкусна, стабилна и идеална за десерти - брашна и кремове в случая. 


Исках да направя една много богата, вкусна, и нежна торта, с комбинация на кремове и мусове, цветовете на есента и никакво усещане за това, че е направена с готови или безглутенови продукти. Не казвам, че последните са лоши, но все пак кулинарът в мен винаги ще гледа с едно скептично око на някои от тях. 
Като блогър обаче често се опитвам да разбера всички страни на една идея, затова и си признавам, че не може всички хора да сме майстори сладкари, нито пък всички да имаме еднакви хранителни характеристики, нито да да имаме  инструментите за създаване на  всякакви десерти във всякакви условия. Затова и от време на време обичам да предлагам ястия и десерти, които може да направи всеки - начинаещ или професионалист, навсякъде и по всяко време с продукти, които може да си набави бързо. 
Както съм  казала - за всекиго по нещо тук!


А сега преминавам към рецептата с последен кадър от невероятната симфония на три крема- шам-фъстък, шоколадов мус, крем Шантили и шантава украса, за която не искам да говоря много. 


Ето и какво ви трябва:
За блата:
4 бр. яйца
1 ч.ч. захар

За кремовете:
1 250 мл прясно мляко

За украса: 
шоколадов ганаш 
суров шам фъстък ядки


За да видите повече информация за продуктите просто настинете удебеления шрифт. :)
Започнах с приготвянето на блата. За целта разбих яйцата и една чаена чаша захар на пухкав крем.


Прибавих брашното без глутен и разбърках за още една-два минути. Изсипах сместа във форма за торта с махащи стени и диаметър 24 см, застлана с хартия за печене на дъното.

                             

Пекох на 180 градуса за около 30 минути, до суха клечка. 
През това време приготвих пудинга, тъй като му трябва най-много време да изстине. Според опаковката едно пакетче ( в кутията има два броя) се разтварят в 500 мл прясно мляко, както са повечето пудинги и следваме инструкциите. Дали защото е без глутен, но макар да бърках кремът така и не ми изглеждаше да се сгъстява особено, затова реших да добавя и второто. Никакъв резултат освен, че цветът стана по-токсично зелен, но пък и аромата стана още по-силен и вкусен. Реших, че ще го оставя настрани, покрито със стреч фолио, директно залепен за крема, за да не хване коричка ако стегне.

                             

През това време блата стана готов и го оставих да изстине. Обелих хартията за печене отдолу и пак го поставих във формата. Докато чаках кремът да изстине, почнах да си чопкам от горната захарна коричка на блата ( ако се сещате, като целувка става и я опосках цялата). 
Докато се завъртя и кремът беше тръгнал да стяга доста и затова го изсипах върху блата, но вече беше станал малко на парчета, за което е не толкова идеалната му визия. Това хич не ме възмути, защото имах още два крема отгоре и кой ще забележи докато стигне до там :) 
Оставих тортата да изстине напълно и след това се захванах с шоколадовия мус. Тук вече си спазих указанията на кутията - и двете пакетчета в 250 мл прясно мляко. Стана за броени минути.

                             

Изсипах го отгоре и хайде в хладилника. Остана ми само третата стъпка - приготвянето на крем шантили, който се разбива с още 500 мл прясно мляко - и двете пакетчета. 
Исках да има доста крем, затова разбих и двете, но да си призная оставих една част, тъй като ми се видя много. 
Кремът е много по-крехък от сметаната и затова не исках да стане нестабилна. 

                             

Заделената част мислех да използвам за украса за тортата, но щом я извадих от формата ми хрумна друга идея. Нещо по-простичко, което няма да изисква шприцове и други сладкарски инструменти. Какъв е смисъла да правим лесна торта, ако ще правим сложна украса?!


Не съм сигурна, че избрах правилно, защото започнах ли да украсявам с едно и друго стана някаква какофония, за която не искам да нося отговорност, а онази приятно-разсеяна Люси, намираща се между сезоните и температурните амплитуди, за които ви говорих по-рано.:) 



Тортата беше просто нямам думи! Някаква пош-вариация на любимите ми благоевградски пасти "Бачиново", което забелязвах едва по-късното, но явно Италия за мен е пак България :) 
И защото обещах ето и останалите продукти от кошницата :
Надявам се да съм била полезна за някои от вас, а други да съм съблазнила с тази вкусотия. Което и да е от двете, аз съм долна, че завършвам седмицата с десерт :) 

Усмихнат и слънчев уикенд, приятели! 


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!







сряда, 10 октомври 2018 г.

Усукан тутманик със сирене и кашкавал / Twisted bulgarian bread Tutmanik


Направих лютеничката, направих чушлета и мармаладите, дано зетя скоро нареди и суджуците на терасата и да се подготвяме за зимата викам аз! То и без това сутрин и вечер си нашепва за предстоящия студ, а намаляващия ден все по-често ме подканва към по-лесни и мързеливи идеи за вечери. 


Тъй като скоро натрупаните килограми няма да си личат под пуловерите си позволих да си врътна един усукан тутманик, в компанията на гореизброените зимнини. Аз ви казах, че люСеничката вече я подпуках здраво. Но пък не съжалявам - комбинацията е класика.

Тутманикът е такава душичка, пареща и мекичка, а късовете му се дърпат като дунапрен.


Откакто си забърквам тестото с миксера, тестените ястия ми станаха все по-любими за приготвяне, защото не се цапам въобще. Врътна едно тесто за 15 минути, хайде във фурната за 30 минути да втаса и хоп, след това да се попече. То салатка като направиш, един миш-маш и хайде вечерята е готова. Аз да си призная, често си го хапвам без всякакви гарнитури, най-много един айран да сложа на масата. Той си е вкусен и така, а пък добавиш ли му и кашкавал, както направих аз, става още по-богат и ухаен.




За рецептата се доверих на Зичето, а като както казах - кашкавалът е от мен. Но ето и рецептата:

Необходими продукти:
200 мл хладко прясно мляко
2 с.л. кисело мляко
2 с.л. олио
1 бр. яйце
1 ч.л. захар
1 ч.л. сол
7 г суха мая

За плънката:
краве сирене
кашкавал
кисело мляко
олио

Още:
Яйце за намазване


Започваме със замесването на тестото. Пресяваме брашното, като прехвърляме две трети от него и го слагаме в тавичка или купата на миксера. Правим кладенче и прибавяме останалите съставки - мая, затоплено прясно мляко, захар, кисело мляко, яйце и олио.  По встрани, към ръба на съда прибавяме солата и започваме да месим. 

                      

Прибавяме постепенно и останалата част от брашното и още олио, ако е необходимо докато получим хубаво, еластично, меко тесто, което не лепне. Слагаме в намаслен съд  и покриваме с памучна кърпа. 


Оставяме да втаса на топло за около час или за половин час във фурната на 50 градуса. Когато тестото е удвоило обема си го изваждаме върху леко намаслен плот и го разделяме на четири равни части. 

                             

 Тях оформяме на топче, като всяко топче разточваме на лист - кръгъл или правоъгълен по желание, но с еднаква големина. Аз избрах кръгла форма. 


В купа смесаме натрошеното сирене, рендосания кашкавал и две-три супени лъжици кисело мляко. Може да добавите и едно яйце. Количеството на плънката също е според вкуса тъй като някои хора предпочитат да има повече, а други по-малко. Аз слагам по около 150 г сирене и кашкавал.
Слагаме една кора тесто, разпределяме от плънката, няколко тънки "щрихи" олио и отгоре слагаме следващата кора. 

                             

Процедираме така докрай, като не слагаме нищо върху последната. Разрязваме тестото на ленти и усукваме всяка от тях няколко пъти. 
Прехвърляме ги в тава за печене с диаметър около 32 см, също леко намаслена с олио. 

                             

Оставяме туртманика да втаса още веднъж на топло. Загряваме фурната на 180 градуса, а преди да го пъхнем да се пече го намазваме с леко размито с прясно мляко яйце ( или само жълтък).


 След като тутманикът се изпече, баба ми винаги го задушава с найлонова торба и кърпа, за да стане още по-мек и пухкав. Аз рядко мога да го дочакам, а веднага го слагам на масата и хапвам докато е още горещ.


Тут Ма Никак няма да съжалявате ако си го направите още днес!

Прекрасна седмица, приятели!


Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като
споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!

 
 
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...