петък, 23 октомври 2020 г.

Супа топчета / Mini Meatball Soup Recipe


Не знам дали ще повярвате, но никога не съм мислила, че ще пусна рецепта за супа топчета в блога. Като голям анти-фен на супите като дете, пък и на по-късен етап в живота, не съм мислила много да се съсредоточавам върху уменията си по тях. Все ми напомняха на онази миризма на стола в училище ( да, аз съм от това поколение) или пък детската градина, където вечно пробутвах моята супа на някой да я изяде. Така правех и със зелената салата с репички, риба и каквото друго се сетите, за което днес бих убила. И все пак, дори преди години пуснах рецепта за Шкембе чорба в блога, а самата аз не го ям. 

Да, но супата топчета и Пилешката супа ( не ме убивайте) ми носят много неприятни асоциации за време, в което съм била в болница или са ме карали насила да ям нещо, което не обичам. Но години по-късно, с половинката седнахме да обядваме и той си поръча супа топчета. За разлика от мен, ако имаше как, той само в стол ще се храни и гледа авокадото и тирамисуто като неща от друга планета. За пръв път уханието на супата не ми беше неприятно и реших да я  опитам отново. ЧИ то било вкусно, бря??!!

Малките симпатични кюфтенца, оризчето и ароматна чорбичка ми стоплиха коремчето така добре, че не след дълго у дома започна да се готви и Супа топчета. И така днес, в това хладно време се замислих, няма ли да е хубаво всички да си направим една супа за идните дни. А ето как може да си я направите: 


Необходими продукти:
Около 200-250 г кайма
1 голяма глава лук
1 голям морков
1 голям картоф
1 малка червена чушка
1 малка зелена чушка
1/ 3 ч.ч. суров ориз
магданоз
подправки като чубрица, сушена целина или други, които обичате за супа 

Застройка:
2 бр. яйца
3-4 с.л. кисело мляко

Започваме като измиваме ориза и нарязваме лука на ситно - аз използвам чопъра. Прибавяме две-три супени лъжици от ориза към каймата и още толкова от лука.


Подправяме каймата с подправки за скара, кайма или просто купете вече овкусена.
Правим малки топчета  с размерите на лешник, като за по-хубава форма, навлажнявайте ръцете с вода от време на време.


Слагаме малко олио в подходяща тенджера да загрее и прибавям останалия ни лук да се запържи, докато омекне и стане бистър. След това прибавяме към него около два литра вода и слагаме какапака и оставяме да заври.


През това време в чопъра или на ръка нарязваме на ситно един по-голям моркови и две чушки - червена и зелена. 























                    

Прибавяме ги към лука и водата след като заврат, а малко след това пускаме е едно по едно и малките топчета.























                   

Слагаме капака и оставяме супата да заври отново, като след като топчетата изплуват на повърхността, значи са готови.
Подправяме на вкус със сол, още олио ако е необходимо, подправки за супа и слагаме последно останалия ориз и нарязаните на малки кубчета картофки.


Оставяме супата да заври още веднъж, след което намаляваме силата на колона и я отделяме още няколко минути да покъкри, за да се смесят добре ароматите.


През това време правим застройката. В купа разбиваме яйцата и киселото мляко на еднородна смес. Загребваме част от чорбата на топлата супа и прибавяме към тях на тънка струйка, като бъркаме енергично с телената бъркалка, така че да не ни се пресече яйцето.
























                     
Прибавяме черпак по черпак, докато сместа израни температурата на супата, а след това връщаме към тенджерата.


Супата ни е готова.



Сигурна съм, че някои може да не харесат присъствието на картофки или пък нещо друго, но това е рецептата, която правя и за хора, които не са най-големите фенове на супите като цяло. 



Някой ден в блога може би ще се появи и рецептата на мама за Пилешка супа, в която се кълне всеки, който не я опитал, но този ден е още далеч...или може би не :) 



Напишете ми вие какво обичате или не, какво сте прояли с годините и каква рецепта, която не сте мислили, че ще ядете някога сега ви удря в в петите от апетит към нея.


Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 


Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!






петък, 16 октомври 2020 г.

Как се прави традиционно пиле с ориз / Chicken with Rice Bulgarian Style

 

Помните ли първите си опити да готвите? Не онези в детските години с яйца на очи или пък някакъв бърз кекс, а онези, в които за първи път се изправяте пред изпитанието на мамините и традиционни български гозби. 

Спомням си, че преди да замина за Германия записах рецептата на мама за мусака, пиле с ориз и пълнени чушки в един тефтер, с илюзорната представа, че ще мога да ги направя като нея. Когато отидох и разбрах, че не може да направиш пълнените чушки на мама с ориз басмати и чушки колкото глава, които са съвсем различен сорт. Всичко беше различно.

 Отне ми време да  усъвършенствам рецептите и дори сега не искам да ги готвя, ако мама все още може да ме глези с автентичния им вкус. И все пак, си дадох сметка, че всеки един ден, някое ново момиче или момче ще потърси рецептата им в Интернет и ще иска да ги направи, чудейки се - коя точно е истинската рецепта. Коя се доближава най-точно до познатия ни вкус. Аз не мога да обещая, че днешната рецепта е такава за всички, но мога да ви кажа, че е моята! Нашата семейна рецепта! Това, което отличава готвенето на мама, че знае точно колко и кои продукти подправки да ползва в ястията. Никога няма да я видиш да слага нещо, където не му е мястото и така при нея "малкото е повече". 

Дори с половинката спорим понякога коя майка готви по-добре ( както си е реда, с лазерни мечове), но и той признава, че майка ми винаги слага точно толкава колкото и от каквото трябва. Сега я поканих да ви покаже КАК ДА СИ НАПРАВИТЕ САМИ домашно ПИЛЕ ( Пилуе) с ОРИЗ, и то - с правилния ориз

Много често хората допускат грешката да слагат всякакви зеленчуци или подправки на всички ястия и накрая имат един общ познат вкус. Както казах, мама обаче не прави тази грешка и се надявам да ми се доверите и да опитате рецептата. Оризът е Екстра на Крина, който е чудесен точно за традиционни български рецепти, но сега и закупуването му ще помогне на деца в нужда.

Обратно към рецептата. Пилето с ориз си има своите тънкости, но като цяло е рецепта с много малко продукти и възможността сбъркате. Тъкнкостите само ще определят дали ще бъде вкусно или мнооого вкусно. Може да използвате цяло пиле или пилешки бутчета. Майка ми прави обикновено с три пилешки бутчета за 1 ч.ч. ориз. Тук увеличих бройката, за да запълня тавата, но толкова ще ви излезе и с едно цяло пиле от около килограм и половина месо. 

Традиционно, мама и баба винаги са варили пилето предварителни и най-вероятно така е най-стария начин, за да получите хубаво пиле с ориз. И все пак, не може да се отрече, че месото има вкус леко на разварено и хората го сравняват точно като с пиле за супа. 

Друг елемент е, че месото, ако остане за следващия ден не е така вкусно като месото от днешната рецепта. Това е единствената разлика, която съм направила в мамината рецепта и тя самата прегърна промяна след толкава години готвене по нейния си начин, като се убеди, че предварително запечено пилето е в пъти по-вкусно.

При запичането и мазнината от месото в тавата овкусява допълнително ориза и мога да ви кажа, че няма да сбъркате, ако го приготвите точно по този начин. Да започваме.

Необходими продукти:

1 пиле ( или само бутчета) 
1 1/2 ч.ч*. ориз Екстра Крина 
2 средни глави лук
2 червени чушки
черен пипер
сол
пресен магданоз
олио
 1ч.ч = 200 мл

Първо измиваме и изчистваме месото, ако по него има ненужна кожа, пара  и т.н

Нареждаме бутчетатта в подходяща тавичка и слагаме сол от двете им страни. Солта е тънък момент, ако готвите за първи път каквото и да е, защото наистина се чудите колко е достатъчно. Хванете с пръсти сол и просто гледайте да поръсите навсякъде. Няма по-лошо от безсолно месо. Наредете в тавата и залейте с няколко щрихи олио и съвсем малко водичка, колкото да покрива дъното. 

Пъхнете във фурната и печете първо на 200 градуса докато заври водата, после намалете до 180. Печете около 40 минути или до моментът, в който като забиете виличка в бутчето ще изтече бистър на цвят сок и изглеждат ето така.

Когато пилето е почти готово се захващаме с ориза. 

За целта накълцваме на ситно две средни или една по-голяма глава лук. Аз го правя на чопъра. Отделно си отмерваме ориза, като аз сложих една и половина чаена чаша, но за средна по големина тавичка и една чаена чаша ще ви стигне. Разбира се това зависи и човек какво обича да има повече - ориз или повече месо. 

Измиваме го под течаща вода, докато мътната вода започне да става бистра, за да отмие нишестето и ориза накрая да бъде точно такъв какъвто го обичаме - пухкав и с разделящи се зрънца, но и сочен също така.

                             

Единственото нещо, което мама слага на ориза - това е червена чушка. Яла съм стотици хиляди пилета с ориз и мога да ви кажа, че това е и единствения зеленчук, който трябва да има. Виждала съм и моркови, грах и какво ли не, но не са нужни. За разлика от други неща, чушката НИКОГА не я слагаме на чопъра. Тя се нарязва на малки, симпатични кубченца, така че може да я усещате в ориза, със своя неповторим вкус. 


В тиган слагаме олио, така че да покрие дъното и загряваме на две трети от мощността на котлона. Прибавяме лука и запържваме докато омекне и стане прозрачен ето така.


След това прибавяме и чушката. Пържим още около минута, 


а след това прибавяме ориза и запържваме още за минута-две, докато поеме мазнината и стане по-прозоречен. Овкусяваме със сол и черен пипер. Ние слагаме около 1 с.л. равна сол на една чаена чаша ориз, но наистина това ще варира и в зависимост от вида на солта. 
Аз слагам щедро количество млян черен пипер, вие може да сложите и на зърна. 
След като оризът е готов, изваждаме тавата с бутчетата. Изваждаме ги внимателно в чиния и си отделяме половината от образувалата се мазнина в тавата. 
В тавата разпределяме по дъното ориза,

                          

а отгоре нареждаме бутчетата ( или пилешкото месо, което сме избрали)
Заливаме с хладка до топла водичка ( обикновено я загряваме в тигана от ориза, тъкмо да обере вкусовете и мазнината по него), като мама винаги приготвя ориза 3 към 1. Тоест на 1 чаена чаша ориз 3 ч.ч. вода.
Така го направихме и тук и стана много добре.


Върху самите бутчета леко заливаме с отцедената мазнина от месото, която си заделяме, така че кожата да стане още по-ароматна при печене и пъхаме отново във фурната да се пече на 200 градуса, а след като заври - намаляваме на 180 градуса.


                                                                                                                                               Печем още около 30-40 минути. Става наистина бързо, като може да отваряте фурната и да разпределяте ориза, ако ви се струва, че някъде е отишло повече.                                                                                                                                                                                                                                                   Готовия ориз оставяме да почине за малко, за да поеме остатъка от течността в тавата и поръсваме с накълцан песен магданоз.  




Аз винаги слагам още малко прясно смлян черен пипер, защото ароматът му и лека пикантност направо ме пренасят в най-скъпите ми детски спомени. Надявам се и за вас да е така и всички съвети и описания да ви помогнат ада се научите да правите най-вкусното пиле с ориз на света.


Ако е така, не забравяйте да ми напишете своя коментар и да ми споделите впечатленията си. 


Надявам се моето предложение да ви е от полза и е ако е така, и искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте ме в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята! 

Бъдете здрави и добри, 
всичко друго ще се нареди! 




Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.
Благодаря ви, приятели!





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...