понеделник, 28 септември 2026 г.

Бананов сладкиш "Страчатела"/ Banana Stracciatella Sheet Cake

 Има едни съставки, които човек не купува с конкретна рецепта наум. Просто ги вижда в магазина, хвърля ги в количката и си казва: „Ще измислим нещо.“ После ги прибира в шкафа и чака да дойде моментът да измислим нещо. 

Но най-голямата класика в тази категория са бананите. Особено онези банани, които всеки родител познава прекрасно.

Сещате се – детето ви вижда банани в магазина и започва: „Искам банан!“. Вие, разбира се, знаете много добре, че този банан е жизненоважен точно в този момент и най-вероятно ще бъде изяден… никога. Но купувате. После купувате още. Защото някъде дълбоко в себе си вярвате, че този път може би и на вас ще ви се дояде банан.

И така, няколко дни по-късно, вместо да ядете банан, гугълвате: „Какво да направя със стари банани?“, „Рецепти с презрели банани“ и вечната класика: „Може ли да се яде банан, който вече изглежда така?“. 

А истината е, че точно тези много узрели банани са прекрасни за сладкиши – те са по-сладки, ароматни и придават естествена сладост и сочност на тестото.

И понеже искам да съм ви от помощ повече, отколкото нашето правителство, днес ви нося една рецепта с грижа. Даже не една, а цяла концепция: от онези десерти, в които можете да вкарате каквото ви е останало в шкафа – малко шоколад, ядки, овесени ядки, сушени плодове, кокос или каквото друго ви се усмихне от задния ред.

А бананите? Те ще свършат основната работа – ще дадат сладост, аромат и сочност, така че после изобщо няма да ме е яд, че съм изяла две парчета вместо едно. Е, добре де… вероятно ще изям повече от две, но точно това отличава моето усмихнато, закръглено лице от изпитото лице на човек, който живее само на протеинови шейкове и Озимпик. Моето лице е резултат от нещо много по-приятно: щастието от десерта. 


А днес това щастие идва под формата на едни страхотни бананови блокчета „Страчатела“ – супер лесни, сочни и ароматни, с малка чийзкейк решетка отгоре, която не само изглежда чудесно, но добавя и още малко кремообразност и протеин.

Защото, нека си признаем – каква рецепта от 2026 година ще е, ако в нея няма поне малко протеин? 

Необходими продукти:
За блата:
3 яйца
90 г ксилитол ( или захар)
2 узрели банана
150 мл прясно мляко
150 мл олио
250 г брашно София мел Екстра
10 г бакпулвер
100 г шоколадови пръчици ( тъмен шоколад) 
За крема:
200 г извара
1 яйце
2 с.л. подсладител
1 ч.л. брашно или царевично нишесте

И този десерт започва с една купа. В нея разбиваме яйцата с подсладителя, който спокойно можете да замените с обикновена захар, ако не държите десертът да е една идея по-диетичен. Аз разбивам всичко с телена бъркалка, но, разбира се, можете да използвате и миксер.

Към яйчената смес постепенно добавяме олиото и млякото, като разбъркваме, докато всичко се смеси добре.

 

След това добавяме намачканите банани и пресятото брашно, смесено с бакпулвера. Разбъркваме, докато получим гладка и еднородна смес. Накрая прибавяме шоколадовите пръчици, а ако нямате такива, спокойно можете да използвате ситно нарязан черен шоколад.

 

За крема отгоре в купичка смесваме крема сиренето с още малко захар или подсладител. Добавяме яйцето и брашното или нишестето и разбъркваме добре, докато получим гладка и кремообразна смес.

Изсипваме банановата смес в подходяща тавичка с размери около 30 × 25 см, предварително застлана с хартия за печене. Отгоре разпределяме крема сиренето на малки купчинки или оформяме решетка, в зависимост от желаната визия.



Разбъркваме всичко добре и прехвърляме сместа в пош или в здрава торбичка, на която сме отрязали единия край, за да можем да шприцоваме тънки линии върху сладкиша.

 

Правим линии на решетка върху сладкиша и пъхаме да се пече на 180 градуса за около половин час.


Когато се изпече изваждаме, охлаждаме и режем на квадратчета. По желание поръсваме с пудра захар. 

Перфектният чаен сладкиш за онзи сезон, в който чаят е най-добрият ни приятел. Не че не си отива с кафе – напротив, чудесен е и с него, но към чайчето спокойно можете да добавите и малко ром и така следобедното матине да премине в доста по-забавна сбирка. 😄

Опитайте го и ще се убедите, че няколко излишни банана в купата съвсем скоро няма да бъдат проблем. Даже напротив – може да започнете нарочно да купувате повече, само за да имате оправдание да направите сладкиша отново. :)




Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3






събота, 26 септември 2026 г.

Торта "Аржентина" / Argentinian Chocotorta (No-Bake Chocolate Cake)

Ако има десерт, който аржентинците могат да нарекат своята любима торта без дълго обсъждане, това е „Chocotorta“ – торта, която е толкова популярна в Аржентина, че присъства на рождени дни, празници и всякакви поводи, а през последните години дори се превръща в любим десерт в ресторантите. И честно казано, напълно разбирам защо. 

Това е една от онези гениални рецепти, при които почти няма какво да объркате – няма печене, няма блатове, няма сложни кремове и не е необходимо да имате диплома от сладкарската академия. Има шоколадови бисквити, кафе, карамелен крем и малко кисел крем, който балансира сладостта и прави цялата комбинация много по-лека и приятна.


А главният герой тук е dulce de leche – аржентинският карамелен млечен крем, който за тях е почти национално богатство. Слагат го навсякъде и в количества, за които ние вероятно бихме казали „Това май е малко прекалено“. Те пък вероятно биха отговорили: „Не, това е точно толкова, колкото трябва“. 

Историята на тортата също е любопитна – рецептата се появява първоначално на гърба на опаковка с шоколадови бисквити като начин да се популяризира продуктът. Само че явно маркетинговият ход е проработил малко по-добре от очакваното, защото днес Chocotorta е един от най-разпознаваемите аржентински десерти.


Тайната е в простотата, но има един важен момент – тази торта не трябва да се яде веднага. Оставете я да престои поне една нощ, а най-добре ден-два в хладилника. Бисквитите омекват, кремът попива в тях, вкусовете се смесват и от хрупкава бисквитена торта постепенно се превръща в нещо нежно, кремообразно и почти с консистенция на тирамису.

И така стигаме до моята версия на торта „Аржентина“ – без печене, с шоколадови бисквити и онзи прекрасен карамелен вкус, който прави всяка хапка опасно лесна за повторение. 🍫🤎


Необходими продукти:
400 г дулсе де лече ( варена сгушенка)
500 г крема сирене ( или заквасена сметана) 
400 г шоколадови бисквити
250 мл силно кафе ( или шоколадов мляко) 
100 мл сметана
100 г черен шоколад

Започваме с приготвянето на крема. Разбиваме крема сиренето и карамела до получаването на гладък и пухкав крем. Някои хора използват заквасена сметана за по-свеж вкус, но аз лично предпочитам комбинацията с крема сирене, защото леката му киселинност балансира сладостта на карамела и прави крема много по-приятен.

Приготвяме си кафе, а ако десертът е предназначен за деца, спокойно можем да го заменим с мляко с какао. Ако пък искаме съвсем да преминем в отбора на възрастните, добавяме малко ром или друг ароматен алкохол към кафето – за да засилим огнените страсти в този иначе невинен десерт. 


На дъното на форма за торта започваме да подреждаме шоколадовите бисквити, като предварително ги потапяме за кратко в горещото кафе. Не ги оставяйте да се напояват прекалено дълго – целта е да омекнат, но да запазят достатъчно структура, за да не се превърнат в шоколадова каша още преди тортата да е готова.

Аз ползвах бисквити закуска, но ако имате други любими бисквити, ползвайте тях. Редим така бисквити, крем, бисквити крем и така докрай.  

 

Посочените продукти ще ви стигнат за торта с диаметър около 22–24 см.

По традиция тази торта се украсява съвсем семпло – с още малко карамел и натрошени бисквити. Но кога аз съм се спряла пред възможността да вкарам малко помпозност и драматизъм дори в най-простия десерт? 

Затова реших да я завърша с малко шоколадов ганаш. Приготвяме го, като кипваме сметаната и към нея добавяме ситно нарязания шоколад. Разбъркваме, докато шоколадът се разтопи напълно и получим гладък, лъскав и копринен шоколадов сос.


Оставяме ганаша да се охлади до стайна температура, а през това време тортата вече трябва да е добре охладена и стегнала. Заливаме отгоре и оставяме шоколада да се разтече красиво по повърхността.

И ето как една семпла торта с бисквити и карамел внезапно придоби вид, сякаш има повод да празнува нещо много важно. А всъщност поводът може да е съвсем прост – просто ни се е прияло нещо вкусно.



Най-хубавото е, че това е десерт, който става още по-вкусен с времето. Оставете го една нощ в хладилника и на следващия ден ще имате мека, сочна и кремообразна торта, в която всички вкусове вече са се сприятелили.


Торта без печене, без сложни техники и без излишна суета – просто шоколад, карамел и много удоволствие във всяка хапка. 

И ако аржентинците са измислили това като начин да използват шоколадовите си бисквити, аз лично смятам, че са свършили чудесна работа.
Опитайте и вие, а после задължително ми споделете в коментар колко парчета успяхте да изядете.


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓


👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3



сряда, 23 септември 2026 г.

Пилешки шишчета с чушки и бекон / Chicken Skewers with Peppers and Bacon


Tази рецепта може да видите и във 

Неведнъж съм казвала, че за мен ароматът на печени и пържени чушки, разнасящ се през лятото или началото на есента от хорските прозорци, ме кара да се връщам мисловно на огнището на село при баба и дядо. Тогава първо се радвах, а после пуфках колко много работа има с тези чушки! Тъкмо се измиеха едни, и дядо носеше нови торби от градината. То не беше миене, рязане, търкане... А капачките — само баба можеше да работи с оная машина за затваряне, която ми приличаше на мини гилотина.

Сега е достатъчен само един секуден спомен за този аромат и се пренасям в онова свидно време, което тогава ми се струваше вечно, а днес — като миг, който ми се иска да траеше повече.


Дядо обичаше да си хапва зеленчуци, но ако можеше да са поне облажени с малко месце — най-добре! И така, след като приключвахме с цялата работа, предвидена за деня, хвърляхме по някое мръвка на скарата, върху вече добре оформената жар. Баба беше факир в поддържането на огъня — както на двора, така и в семейното огнище, дето се казва. Дядо ѝ казваше баба „Фитилка“ (от Филка — Карамфилка, както е името ѝ). Той беше старшина, но шефът на операцията се виждаше и чуваше от далеч. Когато баба нареждаше, всички се поглеждахме, въртяхме очи или се подсмихвахме — защото кои сме, че да кажем нещо!

И все пак, няма по-хубаво от това да седнеш заедно с баба и дядо да хапнеш, след като цял ден сте се трудили. Дори и нейният понякога суров поглед омекваше, докато ни гледаше как ядем лакомо, и знаеше, че целият труд в градината си е струвал.


Днес искам да ви предложа една рецепта, която носи уханието на село, жар, чушки, месце, блажничко и много вкус, който ще обикнете. Приготвих я на скарата у дома, но — точно като в една реклама — след като я опитах, се пренесох там.

Tази рецепта може да видите и във 

Ето ги моите вити пилешки шишчета с чушки и бекон.

Необходими продукти:
Около 700 г пилешки гърди Лудогорско пиле
4-5 бр. чушки ( зелени, червени, оранжеви) 
200 г бекон ( или сланина) 
1/3 връзка магданоз
1 ч.л. черен пипер
1 ч.л. червен пипер
1 ч.л. сол

Започваме, като нарязваме пилешките гърди на малки кубчета. След това ги смиламе в блендер или ги наситняваме с остър нож, докато получим нещо като кайма. С нож отнема малко повече време и усилия, но пък така можете да запазите по-едри парченца месо и да усещате текстурата им в готовото ястие.

Аз, разбира се, като човек, който уважава мързела като основен двигател на кулинарния прогрес, ги пускам в чопъра.

 

Прехвърляме пилешката смес в купа и към нея добавяме ситно нарязаните цветни чушки, магданоза и подправките. Омесваме всичко много добре, докато съставките се разпределят равномерно и получим ароматна и добре овкусена смес.

Върху стреч фолио нареждаме плътно едно до друго лентичките бекон. В оригиналната рецепта, която видях, се използват тънки слайсове сланина, но аз разполагах само с бекон, така че без излишна драма го използвах него. 

Отгоре разпределяме равномерно сместа от пилешката кайма и с помощта на стреч фолиото завиваме на стегнато руло, като притискаме добре, за да запази формата си.


 

Прибираме рулото в хладилника за една нощ, за да стегне добре и да се охлади. Така на следващия ден ще бъде много по-лесно за нарязване и приготвяне.

На следващия ден, когато скарата е добре загрята, изваждаме рулото и го нарязваме на парчета с дебелина около 1 см. Нанизваме парчетата на шишчета, като внимаваме да не ги притискаме прекалено едно в друго, за да могат да се изпекат равномерно.



Печем на леко намаслена, разгорещена скара и от двете страни до пъна готовност. Като цяло пилешкото месо става по-бързо, но все пак се убедете, че напълно готово, без да изсъхва. 


И накрая получаваме нещо, което е едновременно страшно вкусно и сравнително леко – пилешкото е чудесен източник на протеин, а в комбинация със зеленчуците получаваме засищащо ястие, което не тежи. 


Малкото беконче или сланинка пък добавя точно толкова мазнинка, колкото е нужна за сочност, аромат и онзи леко опушен вкус, заради който тези шишчета изчезват от чинията подозрително бързо. 😄


Така че, ако търсите идея за скара, която да е по-лека от класическите мазни меса, но в никакъв случай да не е скучна – тези пилешки шишчета са чудесен вариант. Протеин, зеленчуци, малко мазнинка и много вкус – понякога това е напълно достатъчно за една добра вечеря.
 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3





Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...