Посетих го тази година на два пъти и си похарчих парите за глупости – да не кажете, че не съм подпомогнала икономиката, малкия, средния и сенчестия бизнес, които често се припокриват, защото всеки един от тях е „писан“ на нечия баба.
Балканско ли е – все ще намерим причина да не се „долюбваме“, но пък аз смятам да наруша традицията и да хвана да похваля един от нашите съседи.
Освен вкусно фрапе, крехки октоподи и безплатен десерт, там съм намерила и най-вкусната, сочна и дебела пържола на тиган, за която съм готова да пропътувам цялото задръстване по дефилето.
Намерила съм още вдъхновение в безгрижието и спокойствието на гърците – да затварят за обяд, независимо колко туристи има. По обяд – пък каквото ще да става!
Но любовта към дзадзикито намерих у дома.
Истината е, че като повечето хора, и аз съм израснала със салата „Снежанка“, и като такава – нямам намерение да споря дали са еднакви, приличат си или – както казват някои, които живеят, за да злобеят – „нямат нищо общо“.
И все пак – имат своите разлики, и сега ще ви ги кажа – такива, каквито аз съм установила, че са на почит у дома. Ще ви споделя и различни варианти, които може да направите. И ако търпението да прочетете рецепта е с вас – може и да го направите. За по-мързеливките съм спретнала и клип.
500 г гръцко кисело мляко (поне 10% масленост)
2 средни краставици
3-4 скилидки чесън
2-3 с.л. екстра върджин зехтин
1 ч.л. лимонов сок
3-4 с.л. нарязан на ситно копър
сол на вкус
Аз таратор с настъргани краставици не признавам,
но виж – дзадзики не можеш да направиш по друг начин. За щастие, там може да използвате и не толкова хрупкави краставички – така че няма да идат зян, ако са ви останали в хладилника.
За целта първо ги настъргваме в купа.
Аз не ги беля, защото когато са настъргани на ситно, не се усещат, а става по-интензивен вкусът.
Овкусявам със сол и разбърквам, така че да поеме от нея самият зеленчук и да пусне вода.
През това време си настъргваме чесън.
За разлика от млечната салата, тук може спокойно да увеличите дозата. Дзадзикито има доста по-силен чеснов вкус. И все пак – сложете според желанието си. Вие ще си го ядете накрая. 😉
Нарязваме и копър на ситно.
В някои региони на Гърция заменят или добавят и малко мента, но ако не сте свикнали – сложете само малко.
След като краставицата пусне водата, трябва добре да се изстиска.
Като казвам добре, значи наистина – да не остава вода.
След това подправяме с лимонов сок и зехтин.
Дзадзикито има по-кисел и по-чеснов вкус. Освен това се прави с цедено гръцко мляко, което също е специфично само по себе си. Някои казват, че слагат и сметана, но лично аз смятам, че на повечето места си е просто тяхното цедено мляко – което се различава от нашето.
В дзадзики не се слагат орехи, но тук си признавам – Ачо ме кара да слагам.
Ако искате автентичност – не ги добавяйте. Или направете като мен – сложете малко отгоре, заедно с още малко зехтин и копър.
Да сипваме по едно узо и да си кажем:
🥂 Йамас!
