Рецепти от филми : "Бохемска рапсодия" и тортата на кралицата / Movie recipes : Queen Cake - A Bohemian Rhapsody

Толкова много вдъхновение има в днешната ми публикация, че трудно намирам думи, с които да я започна. От деня, в който разбрах, че ще правят филм за Куийн, до първия трейлър, до почти божественото преживяване в киносалона, където никой нямаше време да яде пуканки, да си гледа телефона или да обсъжда скучни моменти от филма, защото такива просто няма.

Потъваш в едно безвремие на вечна класика, безсмъртни идеи, смели новатори, истински творци и магията на музиката в най-чистата й форма. "Бохемска рапсодия" е филмът, който ме накара да изпадна в мини транс и невъзможност да си вдигна дупенцето от седалката в киносалона, докато и последната буква от кредитите не беше изминала, а сърцето ми туптеше забързано от цялото  рок-опера изживяване, от което дори не знаех, че имам такава нужда. Събуди в мен толкова голям заряд за живот, който не мислех, че ще намеря в края на 2018-та година, която се оказа за мен безмилостна и изтощителна като песен на Фики.

 За пръв път от толкова време исках да си забърша прахта от барабаните, да се заровя в книгите, които лежат почти до всяко канапе у дома и да събирам всяка следа от красота и творчество около мен и да го вложа в следващата си публикация,  музикална или кино тема, защото за Бога - ако обичам нещо повече от готвенето и яденето, то това е музиката и киното. 

Обичам ги дотолкова, че като малка джобните ми за месеца отиваха за касетки  на рок, метъл групи или пък филмова музика  вместо в лавката за закуски, на което дължах стройната си фигура. 

Явно бая съм си погладувала тогава та сега нямам наяждане, но за мое щастие вече мога да ги съчетая в едно. Пригответе вилиците и започваме :) 

"We will, we will eat you!

С музиката на Куийн се сблъсках за първи път, когато още бях съвсем малка и увещавах дядо ми да не ме води на детска, а да обикаляме града и да пием кафе с неговите приятели в пенсионерския клуб, докато аз подчертавам всякак буква "г" във вестник Дума. Дааа, виждате накъде бият нещата във времеви план. Тогава имаше едно предаване - "Телевизионен справочник" и чат-пат пускаха някоя и друга западна песен, като изборът не беше много голям.

 Спомням си моментът, когато пуснаха отказ от концерта Live aid и погледът ми се прикова като в намаление на щанда за захар и брашно. Още тогава знаех, че моята малка, черна, бъдеща рок душица ще живее за моментите, които да съпреживявам музиката от големи стадиони до малки зали, но все така близо до първоизточника. 

И до днес днешен разорения ми гъз живее сред плочи, дискове, касетки и мърч от почти всеки концерт, на който кракът ми е стъпвал, но снимки почти нямам. Когато съм там - забравям за всичко. Ако отдавна не сте изпитвали това чувство, предлагам ви да си пуснете "Бохемска рапсодия" и да си го припомните.

 Един от финалните кадри, на стадиона Уембли и спускането на камерата над многобройната публика кара сърцето да ти се преобръща все едно се качваш на гондола. Филмът е изпълнен с такава енергия, че почти не можеш да седиш на седалката без да си тактуваш с крак и заслужено получи номинации за Оскар в множество категории, като спечели не малко от тях. 

За тези, които казват, че филмът не е кой знае какво и сексуалната ориентация на Фреди Меркюри все още им влияе за формирането на обективно мнение така все едно лично са я поели отзад, мога да кажа - kill yorself. 

Хубавите филми не винаги трябва да бъдат over the top complicetd и edgy като някой черно-бял Incredibly Strange Film Festival филм за живота на коминочистачите от Гватемала. 

Няма лошо един филм да ти носи радост, цвят, живот и настроение, което да гърмиш в колата до дупка на път за работа. 

Реми Малек взе Oскара за въплъщението си във Фреди съвсем заслужено и макар да ми стана мъчно за Виго, който направи също чудесна роля и го заслужаваше, щом Лео успя да устиска, вярвам,  че и великия Арагорн ще излезе мъж на място.

Едва ли има кой да отрече, че Реми Малек успя да съживи Фреди Меркюри така, както само китайската индустрия ще направи сега с парцали на тема Queen това лято. Само стойте и гледайте! 

"

"..and another one bites the cake

Влюбена съм в този филм, в тази музика, в тези актьори, в тези музиканти, в цялата работа по създаването на това наследство, което може да бъде пускано на мисловно-непропускливите в час по музика, пък белким се ориентират малко в някой по-стойностен жанр - така поне им е поднесено сдъвкано :) 

Мога да говоря с години за музиката на Куийн и за филма, но ще пристъпя към рецептата, защото тя не е случайна. 

Реших да приготвя тортата на кралица Елизабет, за която се знае, че е единствената торта, която кралицата приготвя сама. Първоначално не ми се видя кой знае колко привлекателна  като вкус, но в името на самата идея на поста реших да се спра на нея. След като прочух, че това е любимата торта на много хора, си казах, че може би наистина крие някакъв таен вкус, който не виждам ясно в съставките.

Още повече, че съдържа фурми, които не мога да кажа, че обичам. И все пак, правих Лепкав тофи пудинг, който е близо като вкус и ми хареса затова и сметнах, че ще ми допадне все пак. 

Модерирах крема на тортата, който в оригинал се запича отгоре, само като кокос, масло и мляко, но аз го upgrade-нах така, че се получи нещо като гигантска меденка от тези пълнените, който обожавам!!! Явно и вие, защото това е и топ рецептата в блога. Ами мога да ви кажа, че все едно ядеш торта със същия вкус, без цялата там игра по овалване, печене, дълбане и какво ли не.

И макар да бях under pressure какво ще се получи от цялата какофония в главата ми, се заех с работа :

Необходими продукти:

1 ч.ч. фурми

250 мл вода

1/2 ч.л. сода

375 г брашно ( около 1 1/2 ч.ч.) 

1 ч.л. бакпулвер

125 г масло

125 г кафява захар

1 ванилия 

1 яйца

1 ч.ч. орехи 

За крема:

100 г шоколад

100 мл течна сметана

200 мл прясно мляко

кокосови стърготини ( около чаша) 

млени какаови бисквити закуска ( около чаша) 

1/3 ч.ч. захар

100 г масло

ч.ч.= 250 мл

Започваме като нарязваме фурмите на средно малки парчета и ги слагаме в касерола. Добавяме водата и содата и оставяме да поврат около три минути. Оставяме да се охладят.

                             

През това време разбиваме маслото и захарта за блата на крем, а след това прибавяме яйцето.

В купа смесваме брашното, ванилията и и бакпулвера и започваме да прибавяме към маслената смес. Прибавяме и меките и сочни форми, които сме отцедили леко от водата, но сме оставили малко течност, за да може да овлажни сместа. Накрая прибавяме орехите, като аз сложих смес от орехи, малко фъстъци и лешници за по-богат вкус :) 

Постарах се да не ги разбивам много на ситно, тъй като исках да се усещат добре в блата.

                             

Готовата смес наподобява мекото тесто за меденките и е доста по-гъсто от обикновеното кексово за блатове. Въпреки това работете с него така :)                                                       Във форма за торта, моята бе квадрат с 22 см на страна слагаме хартия за печене на дъното и намазняваме с олио. Разпределяме половината смес, като може да си помагате с намазнени ръце или опакото на лъжица, която също да потапяте в олио, тъй като смета ще лепне. Постарайте се да я разперелите равномерно.

Печем във фурната на 180 градуса за около 15 -20 минути до суха клечка.  

Обръщаме върху решетка и оставяме блата да се охлади напълно, а в същата тавичка изпичаме и втория блат :) 

Повтаряме процедурата!

Кремът е моя хрумка, но знаех какво ще подхожда и исках да го постигна, макар на пръв поглед да не звучи или пък изглежда много добре. Обещавам ви - този крем ще се появява и в други мои торти занапред, затова си го запишаАЙте от сега ;)

 В касерола слагаме млякото, сметаната и захарта да се загреят на котлона. Прибавяме млените бисквити и кокоса и след като набъбант, дърпаме от огъня и прибавяме маслото и начупения на ситно шоколад. Разбъркваме докато всичко се хомогенизира и стане хубава каша. 

Може да я опитате, но не ви предупреждавам - води към пристрастяване и ще си изядете крема. Оставете да се охлади някъде, за да стегне.

Украсих тортата без ясня идея как точно искам да се получи, което се вижда и няма какво да се оправдавам.


 За стените на торта се вдъхнових от този костюм на Фреди, като изрязах черни ромбове от фондан.






 Отгоре пък има неговия силует , отново от фондан, декорация от шоколадов ганаш и позлатени фурми, защото the show must go on.

Определено исках да я направя малко по-красива отколкото се получи накрая, но смятам, че усетиш ли колко сърце е вложено в нещо, мигновено става по-привлекателно в твоите очи.

Тези от вас, които сме следят в инстаграм, научиха за този торта по-раничко, тъй като ви обещах там да ви издавам някои тайни какво се готви у дома и ви благодаря, че още от вас се включиха и ме последваха. За тези от вас, които са пропуснали, ето моят акаунт отново тук -  https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

Вече сме на финалната права на днешната публикация, с която започвам не само март месец, но и се надявам все по-често да успявам да ви представям такъв вид публикации, вдъхновени от музиката и киното. 

Смятам, че изкуството е това, което ни доближава до божественото и определено се стремя да подкрепям всеки един човек, 

който желае да създава нещо от нищото - дали ще е музика, текст или просто кулинарно  произведение, ние сме създадени с това уникално качество да представяме емоциите си по уникални начин, да пеем за страховете  си, да рисуваме за любовта си и да се борим с невежеството и неправдата посредством думи и дела

Моят петък ще продължи да върви по музиката на Куийн, готвенето на нови рецепти и вкусно похапване от тази невероятна торта, достойна за кралски особи. Сигурна съм, че няма да съжалявате ако направите едно или всичките тези три неща.

На  вас пожелавам един щастлив и усмихнат уикенд, а аз си пожелавам да не надебелея много от всичко, което ям :) 

   

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Metal Kitchen: Whiskey in the Jar cakes and METALLICA for all!

Ето, че още една дългоочаквана, дългопланирана и не достатъчно дълго мислена като текст, както ще се убедите сами,  публикация ще види бял свят днес!!!

Ето го метъл братя и сестри най-нaкрaя постът за Металика в рубриката Metal Kitchen. Няма нужда да ръкопляскате толкова, знам, че сте впечатлени как Poor twisted me успя само за три години да я напише и снима, но все пак този път имах невероятен стимул.

Миналата седмица беше концертът на Megadeth и нямаше как след този як Devil`s dance да не се сетя за една от любимите ни метъл интриги. ( Am I Evil?) :)
Както знаете Дейв Мъстейн е бил уволнен от Metallica преди записа на първия им албум, тъй като се оказало, че след като си подпийне и подрусне, the Attitude оф Дейв си е направо Unforgiven (Sad but true!). Обиден, нацупен, шокиран и потресен от държанието на групата, която не му е дала втори шанс и го е натоварила на автобуса за дома като чувал самоковски картофи, Дейв решава да Turn the page и да създаде своята група - Мегадет. Тази случка,последвана от различни изказвания в интервюта и от двете страни, успяха да разделят малко и феновете на музиката на два лагера. Но тъй като Металика за мен ще са винаги по-добрите (еее, не се сърдете като стари мега-дедковци сега), реших да отдам чест първо на тях.
Както винаги, освен тематична рецепта, ще се опитам да се впусна в малко спомени по темата, вместо да ви разказвам за техния "Бит и култура", тъй като това инфо е достъпно за всеки, който не го плашат филми със субтитри.

Металика е група, която я знае и ергенчето Звънчо в село Рибново, така че тяхното огромно влияние в музикалния свят, както като мастъри на класическия траш, така и новатори в много направления, вдъхновители и учители за поколения музиканти (и музикални инвалиди), което, колкото и да им се иска на някои, дори албум като St. Anger не може да заличи.

Самата аз имах удоволствието да ги гледам на живо тук в България през 2008, когато подгряващи бяха The Sword и Down (с които вече ви изкушавах тук) .

Не е нужно да казвам, че тази група няма как да я набуташ в зала Универсиада (предпоследно, обещавам) и естествено напълниха стадион Васил Левски. Беше оргазматронно преживяване, което споделихме  близо 50 000 души.

Самата аз обаче имам още много далечни спомени за тях, от детството,  свързани главно с : висящ на стената плакат на Джеймс Хетфийлд държащ змия, сестра ми пееща една от песните over and over, докато ги слушаше на слушалки, като звукът наподобяваше главно този на разгонените нощем котки през лятото (дразнещо и да си призная, леко зловещо), объркването ми, когато трябваше да обяснявам на някой, който определяше любителите на тази музика като "тея металики" (вместо метъли/ металисти), ужасът, който изпитах, когато старият ми касетофон надъвка за пореден път лентата на един от албумите и още много такива дребни, сладко-горчиви мeмориис..But the memory remains!!!

И така, години по-късно, когато Металика вече са една от "лекичките" групички в моя непрестанно нарастващ музикален архив, реших, че все пак ще е приятно да си припомня една от групите, която е причината на всеки втори метъл фен да започне да слуша метъл in a first place (Първите са според мен Black Sabbath, но и те си имат вече рецепта тук)

Рецептата, която подбрах за "металиките" днес е вдъхновена от песента Whiskey in the Jar, като си спомних как като невръстна тийнейджърка си мечтаех да ида някой ден на такъв destructive купон и да потрошим всичко.

Оказа се не много трудна за постигане мечта, тъй като години по-късно, когато се случи наистина, хората не бяха толкова "дзен" като тези от клипа и хич не им беше приятно да им изхвърлят телевизора от прозореца (съдба, която всеки телевизор заслужава всъщност!) :)

Затова днес ще печем невероятни мини уиски шоколадови кексчета в буркани, ще ги залеем с карамелен уиски сос и ще ги гарнираме с шоколадова бита сметана и ..уиски, ама разбира се!

(п.п. Алкохолът не се отразява никак добре на Дейв, както знаем, затова той няма да се облажи тук и пак ще гледа отстрани. Затова пък ще отдадем чест на Клиф със специално бурканче - кой колкото е заслужил!!!

Както знаете, постовете в метъл кухня са предимно за душата, затова ще си дрънкаме глупости, ще си готвим и най-вече, ще си пускаме музика и куфеем (по-далеч от храната :) ). Но ето първо и списъкът с необходимите продукти за рецептата:

Необходими продукти:
За кексчетата:
2 ч.ч. брашно
2 ч.ч захар
1 ч.л. бакпулвер
1/4 ч.л. сода
1 1/2 ч.ч. горещо кафе
1/4 ч.ч уиски
1/2 ч.л. канела
1 ч.ч какао
240 г масло
2 яйца
1 ванилия
щипка сол

За карамеления уиски сос:
1/4 ч.ч.уиски
3/4 ч.ч захар
1/4 ч.ч. масло
1/4 ч.ч. вода

За декориране:
Бита сметана и шоколадов ганаш

Започваме приготовлението като си пускаме Enter Sandman. За да ни се получат нещата хубави, трябва да сме с правилна настройка дет се казва. Ако ви трябва, Fuel обърнете един шот за отскок, макар че за мен музиката действа по същия начин. 

Пускаме печката ( It`s electric)  да загрее на  160 градуса с обдухване. Приготвяме си чисти бурканчета -еднакви или различни по-големина. Аз реших да са различни, като за Ларс избрах най-малечкото по очевидни причини. 

Взимаме One купа и смесваме пресятото брашно със содата, ванилията и солта.

В касерола слагаме пък маслото, какаото, канелата и уискито.

Излизаме горещото кафе и разбъркваме. Поставяме на котлона на средна температура и бъркаме докато всичко стане хубава еднородна какаова смес Докато е още гореща прибавяме захарта и разбъркваме докато се разтвори. Махаме от огъня и оставяме да се охлади леко.

Прибавяме я към сухите съставки. Разбъркваме всичко с телена бъркалка  - Sabbra Cadabra и готово! 

Накрая интегрираме едно по едно и яйцата. 

                     

Намасляваме леко бурканчетата с масло и разпределяме от сместа, като аз гледах да е около една трета от обема им. Пъхаме да се изпекат. Тъй като са различни по-големина някои станаха много бързо други 2-3 минути по-късното. 

Готовите сладкиши изваждаме и надупчваме с дървен шиш/ вилица. Оставяме да се охладят и се заемаме със соса.

За целта слагаме съставките захарта и водата в касерола на котлона. Оставяме ги а се карамелизират, като периодично разтърсваме съда с въртеливи движение, но не бъркаме карамела. Когато е готов, прибавяме маслото и разбъркваме, а след това и уискито.

                       

Ако сосът стане много гъст винаги можете да го разредите с още малко вода (или пък защо не уиски) :) Абе, слагайте си уиски на око и No remorse!!!!

Изсипваме карамеления сос върху надупчените като след Crash course in brain surgery кексчетатa и оставяме да попият соса.

Украсявам с бита сметана, която е смесена с шоколадов ганаш. Mama said, че по-добре да ги скрия, че ще ги Seek and destroy едно по едно, ако има възможност.

Аз реших, че може да се гарнират с още малко уиски, тъй като няма по-готина гарнитура за този десерт от шот алкохол. Освен, ако Джеймс и Клиф не мислят, че ще им е в повече?

 - Ей, хора, мислите ли, че може да прекалим с уискито? 

               

Ами, това е положението мои метъл братя и сестри...мога само да ви кажа, че 

когато си хапвам от тази вкусотия, NOTHING ELSE MATTERS!!!

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!