Показват се публикациите с етикет сметана. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет сметана. Показване на всички публикации

сряда, 19 февруари 2025 г.

Виенски ябълков щрудел / Viennese Apple Strudel

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук    

Зимата по нищо не личи, че иска да ходи скоро. Такива студени дни ни очакват, че дори показващото се слънчице не може да ни подлъже да излизаме навън. А, сме почти пред прага на март, по мое мнение, най-тегавият месец от годината. Или поне за мен. Тогава най-много усещам, че жадувам за пролетта, и тогава най-често топлите дни биват застигнати от студ, мраз, дъжд и сняг. Точно тогава и тъжните и унили настроения надделяват и често се налага да убеждавам приятели и познати, че не са в депресия, а трябва да изчакат само още малко и идва хубавото време. Ще запеят птиците отново, ще замирише на цъфнали дръвчета, ще седим да се препичаме пак на някоя пейка и ще ни се допие биричка. И макар зимните празниците да са зад гърба ни, а те, да си кажем честно правят сезона доста по-поносим, не пропускайте да се радвате на всеки ден, такъв какъвто е.


И обикновените дни са важни и няма нужда все да искаме да ги избутваме. 
Все искаме и тази седмица да мине, и тази зима, а накрая с изненада отчитаме, колко бързо сме преполовили годината, без дори да сме я усетили.

 Стига сме я пъдили, нека я поканим. Нека я поканим у дома, на топло, уютно и вкусно. Нека я почерпим с парче перфектен виенски ябълков щрудел и чашка горещ шоколад. И не е нужно да купувате перфектните ябълки за целта. Грабвайте от касетката зимни ябълки, изрежете натъртеното и си пригответе ароматен, карамелизиран и неземно вкусен виенски ябълков щрудел. 
Ще ви се получи от първия път, защото макар рецептата да е специфична, не е никак трудна и в това ще ви убедя сега:



Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Необходими продукти:
6-7 броя фини кори София мел
60 г масло
4 с.л. галета
5 с.л. орехи

За плънката:
450 г ябълки
60 г стафиди
70 г орехи
1 с.л. лимонов сок
2 с.л. ром или портокалов/ мандарини сок
165 г кафява захар
1/2 ч.л. канела
щипка индийско орехче и сол

За поръсване:
2 с.л. пудра захар


Започваме като си приготвяме продуктите на масата. Разтопяваме маслото за и накисваме стафидите в топла вода, за да набъбнат. Аз ползвах светли стафиди. Обелваме ябълките.


Режем ги на средно тънки резенчета и поставяме в дълбока купа. Към тях прибавяме избрания от нас аромат - ром или цитрусов плод.  

 

През това време редим корите една върху друга на масата, като между всяка една слагаме разтопено масло, захар и галета. Останалата захар прибавяме към ябълките, заедно с орехите и вече набъбналите стафиди. 

  

Разбъркваме всичко добре и 


изсипваме в средата на корите. Подвиваме от двата края и завиваме на стегнато руло. 

 

Намазваме отгоре отново с масло и пъхаме щрудела да се пече на 190 градус за около 30 минути.


Добре е да прехвърлите рулото след изпичане в друг съд, за да не омеква в топлата тава. От сока от ябълките ще има достатъчно карамел по корите и ще по-лесно да го преместите, докато е топъл. 


След като изстине, поръсете обилно с пудра захар и сервирайте с голямо количество бита сметана. 



Като човек, който многократно е бил във Виена мога да кажа, че тази рецепта по нищо не отстъпва на оригинала. самата аз съм правила няколко различни, все твърдящи да са оригинала, затова ви предлагам, не търсете истината другаде, освен в собствения си вкус. 


Сигурна съм, че ще ви хареса, но ако е така, наминете да ми оставите своя отзив в коментарите. Усмихната седмица, приятели! 


Надяваме се това да е моето предложение и да е от ползването, а ако търсите и виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ни го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo @yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:


петък, 24 януари 2025 г.

Еклерово руло с карамел и шоколад / Éclair roll recipe

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук  

Странно започна тази година ми се струва. От всякъде дебне някаква драма - презвитерска, от шоубизнеса, даже и скандалите между съседите са толкова разгорещени, че ти е трудно да не взимаш страна. Сякаш е годината, в която хората си казват всичко за всичко. Няма вече голямо пазене на тайни, имидж или да трепериш какво ще кажат хората, те така или иначе ще те намерят и ще ви оставят коментар с мнението си в някоя от социалните мрежи. 

Колкото по-шумно става навън, толкова повече искам да се потопя в спокойствие и тишината у дома.

 Остават ми броени месеци преди да се върна на работа и с всеки ден си казвам, че искам да попия всяка минута, в която сме само ние - аз, Ачо, Боян и котето.

 За сега само Ачо е този, който излиза да се сблъсква със света: къде на работа, къде с познати и ни носи препитание и клюки у дома. Но скоро и аз ще се върна в редиците на социума, а заедно с мен и Боян, който ще се сблъска с първата си организирана социална среда, тази на яслата. Тогава, сигурна съм, всеки ще се прибира у дома със своята драма и история за разказване от деня и  лудницата ще бъде още по-голяма. 

Но засега е още тихо...доколкото може да бъде с дете на 18 месеца. Все още имаме време за уют, гушки, книжки, къщуване и чакане на тати, залепени за прозореца. Все още имаме тихо време, следобеден сън и много смях, когато се къпем и плискаме. Все още имаме време да приготвяме изкусителни десерти, просто защото сме решили, ей така, в един прекрасен, снежен следобед. Като днешната фантазия за Еклерово руло с пухкав крем, карамел и шоколад. 


Попаднах на тази рецепта на няколко места в интернет и реших, че Господ ми праща знак да си го направя. Както е казано "Искай и ще ти се даде". Ооо, толкова вкусно се получило, че просто не мога да ви опиша. И лесно! Обичам еклери но цялото това пълнене понякога отнема твърде много време. 

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук





Необходими продукти:
500 мл прясно мляко
150 г масло
щипка сол
250 г брашно София мел Екстра
6 яйца
Крем:
300 г маскарпоне
300 мл сметана
1/2 консерва варена сгущенка ( дулче де лече) 
50 г пудра захар
За ганаша
100 г черен шоколад
150 мл сметана

Започваме като в подходящ съд слагаме млякото и маслото на котлона, заедно със щипка сол да се загреят до точка на кипене. ( Може да използвате мляко и вода 50 ма 50 вместо само мляко)

 

Когато млякото започне да завира изсипваме изведнъж цялото пресято брашно и започваме да бъркаме, докато почне да се оформя на топка и отделя от стените. Използвам брашно Екстра на София мел, тъй като е идеално за парено тесто. 

Дърпаме от огъня и оставяме да се охлади до телесна температура, а след това прехвърляме в купата на миксера. Започваме да добавяме яйцата едно по едно.

  

Добавяме следващото яйце само след като предишното напълно е поето от тестото.  Трябва да получим тежко, гладко тесто, което се точи бавно от врътките на миксера.

  

Прехвърляме тестото в пош и шприцоваме в правоъгълна тава с приблизителни размери 35 на 25 см, предварително застлана с хартия за печене.
Пъхаме да се пече в предварително загрята фурна на 190 градуса за около 35 -40 минути.

 

След като еклеровото тесто се изпече, навиваме на руло и оставяме да изстине. През това време се захващаме с крема. Разбиваме сметаната на сняг, прибавяйки постепенно от захарта и маскарпонето, докато получим пухкав крем. 

  

Разгръщаме еклеровото руло и намазваме със сметановия крем, а отгоре от карамеления крем (варената сгущенка). Може би щеше да е по-лесно ако им разместя реда, но и така стана. Завиваме на руло и пробираме за няколко часа в хладилника.

 

След като сладкишът е стегнат напълно, загряваме сметаната за ганаша на котлона и прибавяме към нея нарязани на ситно шоколад, разбърквайки с телена бъркалка, докато се разтвори напълно. Заливаме сладкиша с така получения ганаш. 


Оставяме да се охлади и украсяваме по желани. Аз имах още малко смес, с която направих малки екелрови розички. 


Може да напълните рулото и с традиционен домашен крем, но ако обичате по-свежите и леки кремове, този е за вас. 


Изключително вкусно, мекичко и крехко - трябва да го опитате! 


Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:






сряда, 15 януари 2025 г.

Трайфълът на Рейчъл от "Приятели" / Rachel's Trifle for "Friends"

 

Един по-различен пост, посветен на моите приятели..

Едва ли има фен на сериала "Приятели", който да не е искал да приготви Трайфълът на Рейчъл. Дали в оригинал или в нейното супер комбо с Овчарски пай, този епизод е един от най-разпознаваемите. Не и за такива откачалки като мен разбира се, която не съм спряла да го гледам от тогава. Обичам хуморът, обичам лекотата, добрината и сарказмът с който е напоен като бишкотка този ситком. 

В епизода Рейчъл приготвя десерта за един от Дните на Благодарността, задача, която не й е присъща, именно затова не намира за странно, че в изглеждащия на пръв поглед чудесен трайфъл от домашен крем, бишкоти и сладко, има и пласт телешко с грах. Паричната е залепени страници от рецептата, което комбинира две рецепти. Спокойно, моето предложение е напълно ядливо и напълно десертно, но съм сигурна, че видът му ще се разпознаван от всеки "Приятел"-запалянко. 

Това  е чудесна рецепта с която да изчистите шкафа от натрупаните сладкиши от предходната година. Винаги по това време правя една чистка и опис какво ми е останало и гледам да направя ястия и всякакви десерти с останалите ми бисквити, бишкоти, парчета шоколад, отворени ядки , сухи чушки и какво ли не. Ако и вие сте като мен, значи ще ви харесат следващите рецепти.

( Ако не искате да научите повече за мен и моите приятелки, прескочете направо към рецептата по-долу, а сега, нека им отдам малко чест)  

Ако имате прекрасни приятели, те ще се зарадват да ги черпите с днешната сладост. Аз я посвещавам на моите най-близки приятелки. Всяка от тях долетя къде от Англия, къде от Испания, къде от уличните каньони на София, за да присъства на моята сватба и така се събрахме отново. Срещата ни за пореден път ми показа, че пред истинското приятелство ...и любов, няма време, няма и разстояние. Разговорът ни сякаш продължи от коридорите на училището, само темите ни бяха малко по-различни. Същите лигни, същите подхвърляне на коментари, същите думи на подкрепа и доза самоирония. 

Истинска щастливка съм да имам такива чудесни приятелки до мен. 

Деси е от Гоце Делчев. Свири на китара, има невероятно чувство за хумор, умна, смела и разбира от коли. В училище слушаше Хип-хоп и можеше да изведе положителното от всяка ситуация, а сега е семейна с дете, с карира и къща. Постоянно пътува по командировки за разни сделки и се включва от различни места по света. Никой дори и не подозира, че знае "Трета вежда" на Гумени глави, а Енрике Иглесис и беше мъж в осми клас. Живеят в Англия ( със сегашния й мъж)

Цвети е от Симитли. Запазила е същата фигура от училище с някаква черна магия явно. Най-добрият, жертвоготовен и инатлив човек, който познавам. Първа изкара книжка, постоянно вадеше и пълномощни и до ден днешен не съм я чула да укорява някого ( освен себе си) в нещо. Между другото роди и моята кръщелница, която е вече на 16 години. Живеят в Испания.

Ваня, моята кума, е цяла вселена от емоции и размишления. За нея може да се напише книга! С каквото се захване, става най-добрата и най-отговорната в него, но вътрешно сърцето и гори за звуците на китарни рифове и мъже с дълги коси. Разликата между разговори за едното до другото при нея са две питиета. Може би най-пълноценното ми приятелство, което имам, тъй като за всичките ни години зад гърба ни, пътувания, работа в чужбина, различни градове и връзки, останахме близки и не изпуснахме нишката за повече от месец. Живее в София. 

И това далече не изчерпва приятелския ми кръг. Веси е също от моя клас, близка и до ден днешен, макар че се виждахме по-често, когато си идваше от Англия, отколкото сега, когато живее в София. Ходи на всичко - фитнес, бокс, зумба, карате. Била е барман в Лондон и НИКОГА НЕ Е БИЛА пияна, макар, че може да надпие руснак. Елегантна дама със смях, който заразява всички. 

Ивето пък беше от френската паралелка, но с нея учехме една година в Математическата, преди да се прехвърли в Езиковата. Срещахме се по средата на коридора и обсъждахме качество на деня в специална тетрадка, тип корабен дневник. Не обичаме сериозни разговори, защото желанието да говорим за глупости надделява. Има височина, куче, собствен бизнес и постоянен абонамент във Вуду ( София). Открадна шоуто на сватбата, тъй като въртя сватбарите на шиш пред вратата толкова време, че едва не ги остави само по потници.

Милена, Марта, Роси, Льоби, Мига са все жени, които наричам приятелки ( Съжалявам, че няма да им напиша визтики, но постът ще стане безкраен) . Не мога да се оплача от липса на такива, истински, човешки, стойностни и сърдечни. Няма злоба, конкуренция, завист, няма неискреност или лъжа. Всеки уважава личното пространство на другия и се радва, когато успее да го види и да споделят прекрасни мигове.   Когато някой каже, че няма женско приятелство, ми става мъчно. 

Истинските приятели често не са с теб за да пиете кафе всеки ден или да говорите с часове по телефона. Те се радват на твоите успехи и те оставят да разгърнеш потенциала си независимо къде отидеш. Те са до теб и когато се случи нещо тревожно и имаш нужда от тях, но през останалото време, преследвате живота и се надявате на нови, щастливи срещи. 

........................................................................................................................................................

РЕЦЕПТАТА ЗАПОЧВА ОТ ТУК

И така, време е да преминем към рецептата, за всички, които искат да почерпят своите приятели с нещо вкусно, дори и да не ги бива в сладкишите. Трайфълът е за това. Трябва ви само по-дълбок прозрачен съд или купа, така че да могат да се виждат всички пластове. 


Необходими продукти:
1бр.  банан
400 гр.  малиново желе или сладко
1 порция домашен ванилов крем ( виж рецепта тук) 
12 броя  бишкоти  
200 гр. стар кекс ( или още бишкоти) 
20-30 бр. зелени бонибони тип M&Ms
10 бр. шоколадови бисквитки 
300 мл сладкарска сметана


Мерките за продуктите са приблизителни, тази рецепта е по-скоро в сглобяването, не толкова в избора на продукти. Визията е най-важното тук и сега ще ви разкажа аз как я постигнах. Първо си направих една доза домашен крем ванилия. Той е вкусен сам по  себе си, така че всичко останало са добавки. Имах малко стар кекс, но ако нямате, сложете просто двойно количество бишкоти. Отделих време единствено да намеря зелени шоколадови бонбонки, има в един пакетчета в Кауфланд, а за цвета на каймата използвах просто натрошени "Орео". Може би ако са по-светло кафяви щеше да стане още по-добре. 

 

Сглобих всичко в съдче за Трайфъл, който си купих от Музея на стъклото в Белослав. 
Започваме като нареждаме бишкоти по стените на съда, а в основата слагаме или натрошен кекс или още бишкоти. Слагаме един-два черпака от домашния крем и повтаряме, още един пласт кекс в средата и още един крем. .  

 

Следва пласт от малиновото желе, по рецепта е по-дебел, но аз не исках да е твърде сладко и сложих малко. Може да сложите малини и на долния пласт около самите бишкоти, но отново, избегнах го, защото не исках вкуса на сладкото да преобладава

 

Върху пласта сладко, слагаме пласт бишкоти отгоре слагаме още малко крем и нареждаме бананите. Върху тях слагаме натрошените какво бисквити и върху тях слагаме зелените бонбонки, имитиращи грах. 

 

Завършваме с дебел пласт сметана. По графика бананите са под сметаната, но аз както винаги си правя някакви мои размествания кое и как ще ми е по-сладко.



Оставаме го да отлежи поне няколко часа, за да могат да се смесят вкусовете, а бишкотите да омекнат. 


Въпреки всички вкусотии, все пак се чудех дали няма да стане манджа с грозде и за щастие, резултатът бе наистина вкусен. 
Навярно тази рецепта няма да е за всеки, но аз отдавна съм решила, че това не е просто блог за готвене, но и за чувстване и четене. Може да потънете в своите спомени с всяка рецепта, да ви припомни едно различно време или да създадете нови такива. 
А, кои са вашите най-близки приятели ? Може да ми разкажете в коментар :) 



Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:









Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...