Вижда ѝ се краят и на тази година… А каква година само!
Струва ми се, че беше доста тежка, емоционална и година на промени. Още повече ми се струва, че следващата, а може би и няколко след нея, ще бъдат същите.
Опитвам се да не съм от хората, които живеят в миналото, нито пък от онези, които се страхуват от бъдещето. Затова се стремя да се науча да живея и да се радвам на настоящето.
Понякога това е истинска борба с вътрешния ми свят, който винаги се опитва да бъде подготвен за всяка ситуация — особено ако е лоша.
Като бях малка, бях убедена, че ще си направя къща с бомбоубежище, а да се презапасиш с някои жизненоважни продукти никога не е лоша идея. Било заради изненадваща снежна буря и блокирани пътища, било заради пандемия (сега някой ще каже, че съм параноичка) или дори нападение от безмозъчни зомбита… Няма какво да се лъжем — те вече са сред нас.
И тук идва въпросът — как да се научим да изместим фокуса на вниманието си от несигурното бъдеще към хубавите емоции, които можем не просто да преживеем, а истински да изживеем и да им се насладим в настоящето?
Смятам, че храната е едно от онези ежедневни действия, които сме свикнали да приемаме просто като средство за бързо набавяне на енергия, но не и като възможност да изпитаме истинско удоволствие от живота. Творчеството, експериментирането, вълнението от нещо ново и непознато могат да ни донесат онова приятно, гъделичкащо чувство на любопитство — като на малко дете, което за първи път вижда ново животно, сложен предмет или как багер копае.
Обещавам ви, че днешната рецепта ще изпълни душата ви с всички тези усещания, а накрая ще запълни стомаха ви с супер вкусен десерт.
Попаднах на тази viral рецепта на няколко места в интернет и първоначално я подминавах, защото ми изглеждаше суха и някак обикновена. Но останете с мен още малко, за да ви убедя, че това е един изключително лесен и ужасно вкусен десерт, който — наред с още три торти — беше обявен за фаворит. И не, той изобщо не е сух, а мек като истинска торта Наполеон!
Тази рецепта може да видите и във
Необходими продукти:
1 пак. фини кори София мел
150 г масло
50 г захар
50 г млени ядки
Крем:
500 мл прясно мляко
2 яйца
30 г царевично нишесте
50 г захар
300 мл течна сладкарска сметана
200 г маскарпоне ( по желание)
1 ванилия
Ако потърсите рецепта в интернет, ще откриете много варианти, но според мен моята си е най-добрата.
Започваме, като навиваме корите на руло и ги нарязваме на лентички.
Аз използвах форма за сладкиш, добре намазана с масло и олио, с размер около 22 см, но вие можете да направите и по-голяма.
Слагаме част от лентичките във формата и ги разпределяме равномерно, така че да покрият дъното. Поливаме леко с разтопеното масло. Поръсваме с малко захар и смлени ядки. Аз използвах бадеми, но вие можете да сложите орехи, лешници или каквото ви хрумне.
Печем в добре загрята фурна на 180 °C, докато се зачерви, след което изваждаме. Внимателно махаме блата от формата, намазваме я отново с мазнина и приготвяме следващия „блат“ по същия начин.
Аз успях да направя общо четири блата. Оставям ги да се охладят напълно.
За крема разбиваме сметаната на сняг и постепенно започваме да добавяме към нея добре изстиналия, приготвен предварително млечен крем. Може да го направите малко преди това или дори предишния ден.
Млечен крем: Слагаме на котлона две трети от млякото. Прибавяме захарта и оставяме млякото да се загрее, докато захарта се разтвори напълно.
През това време в купа разбиваме двете яйца с нишестето. Добавяме и отделеното мляко, така че да получим по-рядка смес. Изсипваме я на тънка струйка, при непрекъснато бъркане с телена бъркалка, към горещото мляко на котлона.
Бъркаме, докато кремът се сгъсти. Сваляме от огъня, прибавяме ванилията и оставяме да се охлади. Най-бързо става, ако го изсипем в добре охладен метален поднос, разнесем го на тънък слой и покрием със стреч фолио. Така, на тънък пласт, ще изстине най-бързо.
След като смесим сметаната с изстиналия крем, добавям и малко маскарпоне — просто защото исках кремът да стане по-богат. Ако желаете, можете да го пропуснете.
Сглобяваме тортата, като редим: блат, крем, блат, крем.
Няма да имате нужда от ринг за торта или тава — и блатовете, и кремът са достатъчно стабилни.
За една нощ в хладилника блатовете омекват достатъчно, така че да усетите приятно хрупкава повърхност и нежна, мека сърцевина на тортата.
Може да я поръсите с малко пудра захар за по-зимна визия, а аз добавих малко свежи малини за украса и апетитен контраст на цялата сладост.
Наистина не очаквах да ми хареса толкова, и да не казвам голяма дума, но май ми допада дори повече от оригинала.
Стои по-лека, а самите блатове не са толкова глетави. Трябва да опитате този вариант и да ми кажете кой ви е харесал повече — а аз ще споделя резултатите от анкетата :)
Вие не забравяйте да ми изпращате снимките на вашите творения по мои рецепти. А, сега да почвам да режа парчетата, освен :)
Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓
👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код: LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com
Моето кулинарно пътешествие продължава тук:
Страница на блог във Facebook :
на приятел , където можете да публикувате себе си във Facebook :
👉Tik Tok:3
