Една неумираща класика: Торта "Шах-мат" и 6 години блог / The Undying Classic : Chess board cake and 6 years Blogoversary

Вярвате или не, изминаха шест години откакто за първи път се появих в инеренет пространството със свои думи  и идеи, достигащи до всеки, който дръзне да ги прочете. Как бързо лети времето е нещо, което всеки отбелязва на рождения си ден, а за тези от нас, които са създали нещо допълнително към собственото "Аз"  като семейство, бизнес, деца или просто блог е още една дата, която да потвърждава твърдението. Във всички случаи времето е учител и обръщайки се назад виждам колко много неща са се променили от тази моя първа публикация. Самата тя дори не беше рецепта, а грим, тъй като не виждах себе си чак като голям кулинар, а по-скоро като човек, на който от време на време му се получават нещата в кухнята. 

Шест години по-късно, 34 000 последователи, няколко кулинарни награди, участия в готварски презентации и две кулинарни книги, а аз все още се чудя понякога дали ме бива всъщност. Не си мислете, че си прося похвали, защото благодарение на вас, те не ми липсват, а най-верните от читателите ми не спират да ми дават кураж във всякакви моменти - лични, професионални, подкрепят ме с думи, с гласуване, с рецепти и какво ли още не. Май и точно тази ваша любов и подкрепа е силния шум, който заглушава подмолната несигурност в мен, която избива точно когато не трябва. 

Така например, вече ви споменах, че се намирам в преломен момент в живота си, в който трябва да започна всичко от начало. Е, почти всичко, ако не броим скъпото ми дневниче с рецепти и приятели - моят блог. Докато събирам парченцата на каквото е останало, градя настоящето и се тревожа за бъдещето ( което е напълно безсмислено, но ето, че го правя), реших, че трябва да намеря себе си отново, такава каквато съм си била винаги - влюбена в добротата и красотата  на живота.

 Ето защо, за тазгодишната си блогогодинка реших да се върна към корените си и да ви представя една много любима и класическа торта - Торта "Шах-мат" по рецептата на мама. Тя я приготвяше за наши рождени дни, във времената, когато тортите се правеха у дома и обикновено съдържаха около 4-5 съставки.  И въпреки това, вкусът на домашната, българска торта е нещо, което нито едно маскарпоне и фондан не може да замени, защото ухае на детство, любов и топлина. 

Точно тези чувства искам да породя и аз у вас, да ви отвърна с мили думи и благодарност за това, че ми помогнахте да намеря призванието си, подкрепяйки ме в това все още новаторско и вълнуващо начинание блогърството. 

Благодаря на всеки един от вас, който постави похвалата над критиката, който предпочете да се забавлява и научи отколкото да опровергае нечии думи и мнение, само защото не ги е изрекъл той. На всеки който продължи веригата от вдъхновение и се опита да внесе още повече вкусотийки и сладост у дома и да зареди още хора. 

Благодаря на всеки, който е оставил отзив под рецептата, за да може другите след него да знаят, че тя е добра ( или пък може да се модерира по някакъв начин), че споделят случките в кухнята - къде със смях, къде със сълзи, но винаги искрени. 

Вярвам, че всеки от нас има глас и роля в живота и е много важно как ще я използваме. За себе си знам, че си обещах да бъда добрия приятел, който винаги ще ви насърчи и помогне в трудна ситуация, я със съвет или идея, я просто с мили думи. 

Радвам се, че все още има хора, които четат и не намират два-три уводни абзаца за досадни, а напротив - радват се да прочетат и навярно да се припознаят в живота на някой друг. Шест годинки не са малко, но не са и много. Блогът ми догодина ще бъде едва "първолак", а тогава започва истинското приключение. 

Пожелавам си да постигна всичко, което съм замислила за напред, да срещна съмишленици, които споделят моите ценности и идеи за да може да осъществя всички тези невероятни планове, които съм начертала. Целта ми е да накарам поне един човек да се усмихне на ден, но ако мога да го направя за хиляди - още по-добре. 

И така, за да сложим усмивките е необходимо да сложим нещо сладичко в устата и затова се надявам мамината рецепта за торта шах-мат да е точно това от което имате нужда, както бе при мен. Не изневерих на стила си да я представя с нова визия, но отново нещо класическо, което съм сигурна няма да ви затрудни. А ето и самата рецепта: 

Необходим продукти:

За един блат:

4 бр. яйца

1 ч.ч.захар

1 ч.ч. брашно 

1 с.л. какао*

За крема:

1 л прясно мляко

4 яйца

1 ч.ч. захар

1 ч.ч. брашно

1 бр. ванилия

За сиропа: 

1 ч.ч захар

1 1/ 2 ч.ч. вода

За украса:

шоколадов ганаш

орехи ( Около 400 г)

*само за кафявия блат

Това е може би най-лесната торта, която знам, тъй като се помни много лесно - и за блатовте и за крема продуктите са едни и същи - 4 яйца, чаша брашно и чаша захар. Добавя се малко какао и мляко на две от тях , но като цяло формулата е една и съща. Лесно се помни :) 

Започваме с белия блат, за да не мием купата после :) За целта разбиваме яйцата със захарта на пухкав крем, а след това бавно прибавяме и брашното, за да се интегрира добре. Както виждате, няма набухвател в блата и така е по рецепта,но за по-несигурните от вас, могат да си сложат една чаена лъжичка, за да се презастраховат. Аз и мама не го правим :) 

Изсипваме сместа във форма за торта с диаметър 25 см, като сме сложили кръг намаслена хартия за печене на дъното. Печем в предварително загрята на 170 градуса фурна за около 30 минути или до суха клечка. 

В същата купа приготвяме и втория блат, като отново разбиваме 4 яйца и захарта, като този път слагаме брашното, плюс една супена лъжица какао, за да получим кафяв блат. Повтаряме процедурата за печене.

Докато блатовете се пекат, започваме да приготвяме крема и сиропа. 

На единия котлона слагаме млякото и захарта да заврат, а на други карамелизираме захарта в касерола до приятно и ароматно кафяво, а след това прибавяме водата. Карамелът ще стегне, но след като кипне водата, намаляваме температурата на едно - две и бъркаме от време на време, за да се разтвори напълно и да получим ухаен, карамелен сироп. 

                             

Готовите блатове оставяме да се охладят напълно.

След като млякото за крема тръгне да завира, разбъркваме яйцата и брашното в отделна купичка ( на крем), като добавяте лъжичка по лъжичка от топлото мляко и бъркате бързо. Като получите сме с консистенцията на боза, изсипете обратно при млякото на котлона и разбъркайте отново, докато кремът се сгъсти напълно. Дръпнете от огъня и прибавете ванилията, като може да обогатите крема със 100 г масло, ако желаете да бъде още по-плътен и ухаен.

                             

 Оставяме кремчето леко да се охлади, колкото да може да работим с него, но не е необходимо да е студено - даже напротив. Колкото по-топъл е, толкова по-мека ще бъде тортата ни :) 

Всеки един от блатовте разрязваме на концентрични кръгове с помощта на две чинийки и чаша, както е показно на снимките. ( вижда се в горния ъгъл какви съм ползвала аз). 

Разменяме два по два кръговете на белия и черния блат, така че всеки един от тях да стане по модела - бяло, черно, бяло, черно и обратното.

Някои хора сглобяват тортата като слагат крем само между двата сглобени блата, но мама винаги слага крем и между самите рингове. Така правя и аз. 

Взимаме единия ринг - кафяв в случая, мажем с крем от вътрешната страна и слагаме бял ринг, слагаме пак крем и слагаме пак кафяв, пак крем и завършваме с бялата среда. 

След това сиропираме блата с половината от карамеления сироп.

                             

 Намазваме от крема и поръсваме обилно със счукани орехи. 

Отгоре започваме да редим останалите ни рингове, с крем между тях, като завършваме отново със сиропиране, измазваме тортата с остатъка от крема и облепваме хубаво със счуканите орехи. Оставаме тортата да се охлади леко, а след това прибираме за няколко часа в хладилника, най-добре за една нощ.

                             

На следващия ден я украсих с шоколадов ганаш ( рецепта на много места в блога, например тук) и готови фунийки с крем и лешник, които бяха на промоция в захарната борса в града. Щом ги видях, знаех, че ще украся торта с тях. Не е необходимо да ползвате такива готови сладки, или поне не точно тези, но може да си направите и сами у дома, като изрежете и напълните просто фунийки за сладолед с шоколад и сложите ядка отпред.

Исках украсата да е естествена, ядлива, не -прекалено помпозна, но все пак да хваща окото, защото тортата е наистина много вкусна.

Обожавам тази торта, защото когато кремът е изстуден е толкова разхлаждаща и свежа, ухае на карамел и е много сочна, а изобилието от ядки може само да ви главозамае. 

 

Едва ли мога да намеря толкова епитети да я опиша колко е вкусна, отколкото камерата може да ви покаже.

 Снимах ли снимах и не можех да спра да й се любувам. :) 

Идват много празници, така че вярвам, че тази рецепта ще ви е от полза, като аз самата ще я приготвя в още много варианти. Няма как да сбъркаме с нещо толкова вкусно и наложило се във времето :) 

Благодаря, че се отбихте за моя празник и ви каня на масата, а аз почвам да режа парчетата. <3

 

Усмихната и късметлийска седмица, приятели!

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като

споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!