Показват се публикациите с етикет мед. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет мед. Показване на всички публикации

понеделник, 14 юли 2025 г.

Френска селска торта със зелени смокини / Russian Honey Cake With Unripe Fig Jam



"Имало едно време една жена.

Тя много обичала да чете научна фантастика, да слуша филмова музика, да решава логически задачи, да гледа коледни филми и — най-вече — да бъде с децата си. Била изключително добра. Някои дори биха казали твърде добра, но според нея такова нещо не съществува. Тя просто държала да има мир и разбирателство около себе си, и хората винаги да си помагат, когато могат.

Имала само едно тънко дънково яке, с което минавала през всички сезони. Но както тя, така и децата ѝ винаги били облечени чисто, спретнато и красиво — с големи, перфектно изгладени панделки в косите.

Готвела превъзходно — правела най-вкусния боб, пълнени чушки, мусака, "торта-зайче" и торта с вафлени кори.
Била умна, красива и много отговорна. Всички ѝ се възхищавали за упоритостта и силата, която носела в себе си, и често се питали защо е винаги сама. Работела по цял ден, после се грижела за децата, учела с тях, а след като ги слагала да спят всяка вечер, отивала в някой тих кът в стаята, където живеели, и сядала да учи до късно на светлината на нощната лампа. "

Понякога ставах, отивах до мама и тихо започвах да я разпитвам какво прави. Тя се опитваше да ме убеди да си легна, но аз се опитвах да открадна малко време само с нея — без сестра ми „да ни свети“. Чудех се как мама разбира всичките тези дебели книги, с толкова малко картинки, странни формули и почти всичко написано на латински. Хем исках да съм с нея, хем осъзнавах, че сигурно ѝ преча да учи, и така тя ще си легне още по-късно.
– „Аз ще те изпитвам, мамо“ – ѝ казвах.
И я оставях да ми разказва уроци, докато седях в скута ѝ, а тя ми сплиташе косата и тихо ми шепнеше част от текста. Не искахме да събудим сестра ми, която спеше в същата стая.

Почти половин живот измина оттогава, а споменът и усещането за уют, любов, спокойствие и грижа от мама не избледняват. И как биха могли? Всеки ден тя прави нещо, което е продължение на онзи момент, на онази връзка, която имаме. На нейната житейска мисия — да даде на децата си всичко, което знае, че е важно, за да станат достойни и добри хора.

Никога няма да ми омръзне да говоря за мама. Тя е човекът, в когото се вслушвам, в когото се оглеждам, към когото се допитвам, на когото споделям, и от когото се вдъхновявам — и до днес.

За някои хора преходът към рецептата е просто текст за четене. За мен — това са моите думи във вечността, изразяващи огромната ми обич и преклонение към нея.

А днес е специален ден.
Днес празнуваме мама, защото има рожден ден.

Желая ѝ да бъде жива и здрава — и за себе си, и за нас, признавам си, защото без нея не мога. Нека бъде щастлива, защото знам, че тя умее да „отглежда щастието“ в себе си и точно затова винаги го постига.
Нека постигне още много хубави неща, а следващата година ѝ донесе още повече успех и красота.

Няма как да не ѝ сътворя торта и днес.
Това е една много нежна, вкусна и деликатна бяла фантазия със зелени смокини — сладко, което знам, че много обича.





Необходими продукти за торта 24 см:
2 яйца
100 г захар
400 г брашно
200 мл прясно мляко
50 г масло
4 с.л.мед ( пълни)
1 ч.л. сода бикарбонат
шипка сол

Крем:
500 г заквасена сметана
200 г маскарпоне
100 мл бита сметана
100 г пудра захар
ванилия 

За глазурата:
250 мл течна сметана
300 г бял шоколад

Още:
сладко от зелени смокини



В купа разбиваме яйцата и захарта на крем и прибавяме половината мляко. В касерола слагаме меда, маслото и остатъка от млякото, да се загреят леко, докато маслото се разтопи. Внимателно прибавяме и яйчената смес към маслената, като бъркаме енергично, за да не се пресекат яйцата. Към тях прибавяме и содата и солта и оставяме сместа да заври на котлона и да тръгне да се пени. Разбъркваме периодично, като оставяме сместа да поври леко на тих огън, така че да стане по-карамелен цвят.

 

Дърпаме от огъня и прибавяме към пресятото в купа брашно. Замесваме тесто.

 

Оформяме тестото на топка и разделяме на части, които разточваме на тънки листа ето така:

 

За по-голямо удобство, разточвам директно върху силиконова подложка за печене, а отгоре слагаме дъното на торената форма, по която изрязваме кръг. Ако умеете да разточите по-тънки листа, може да изкарате и повече платки, но за тортата аз използвах 6 броя. 

 

Печем платките в добре затоплена фурна на 180 градуса за по колко 5 минути или докато се зачервят по ръбчетата. След изпичане са още меки, но след това се втърдяват, затова не ги препичайте.

Оставяме всички блатове да изстинат добре преди сглобяването. 

За крема, разбиваме маскарпонето с пудрата захар, прибавяме течната сладкарска сметана, докато и тя се интегрира в сместа и прибавяме заквасената сметана, като последната препоръчвам да интегрирате не с миксер, а с телена бъркалка, тъй като при силно биене се разводнява. Прибавяме малко ванилия за аромат.


 

Сглобяваме тортата във форма за торта с махащи стени или ринг, като редуваме блат, крем, нарязани плодове от сладко от смокини и така докрай. 

 

Прибираме тортата да стегне в хладилника, а след това заливаме с ганаш от бял шоколад. 
За него загряваме сметнатата до точка на кипене и дърпаме от огъня. Прибавяме нарязания на ситно бял шоколад и с телена бъркалка бъркаме, докато се разтвори напълно в сметаната. Така получения ганаш, оставяме да се охлади и стегне. 



Аз го правя на стайна температура ( стая с климатик), тъй като в хладилника по стените на съда изстива по-бързо и ганашът може да стане неравен. Докато е вече по-гъст, но все още течен, заливаме тортата отгоре и отстрани изцяло. 



Отгоре украсяваме с ядки и зелени смокини :) 


За мен лятото винаги носи ухание на смокини. Напомня ми уханието, което се носи покрай много морски алейки, когато смокиновите листа насищат въздуха с аромата си. Затова, макар и със сладко, смятам, че това е една много специална лятна торта. 
Тя също като мама, е бяла, елегантна и лишена от излишна помпозност. Тя знае, че е перфектна, такава каквато е. 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВОИзползвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3





събота, 24 май 2025 г.

Фета пурички със пикантен мед/ Phyllo-Wrapped Baked Feta with Honey

 

Tази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток

Ей, свърши вече "Ергенът" и тази година! Нацията ликува. 

Точно за днешния светъл празник -  24-ти май, който също е и празник на моя град Благоевград, ще се празнува по още много поводи. Да живее писмеността и културата! 

То, нали не е луд тоя, който яде баницата, а оня, който му я дава. Толкова "писменост" се изписа по това реалити и си размишлявах, докато вървеше какъв голям ефект имаше върху хората, които "не го гледат". 

Аз също не съм го следила изкъсо, но като човек, който не само е учил психология, но е работил и в голяма медия, винаги ме е изненадва колко неправилни изводи могат да си направят хората от едно единствено шоу. Три месеца чета (където писмеността е позволила коментарите да се разбират),  колко ужасни са ту модерните мъже, ту съвременните жени. Качествената извадка разбира се е от...телевизора!

 Обществото ни има много проблеми, но те не са от последните няколко години. Не знам какви хора имате около вас, но в моя офис и среда имам трудолюбиви колеги и колежки, които се грижат за семейства, деца, близки, работят, чистят, четат, подобряват се и нямат нищо общо с показаните "герои" от телевизора. И не само там, имам приятели, познати, дори продавачките в супера до нас, нямат общо с тези хора. Нито пък техните деца, приятели и познати. 

Не всички млади жени са като показаните, нито пък мъжете. Не всеки иска да е на екран, нито пък иска да търси "любовта" в предаване със строг регламент, структура, с поцинкован договор за поверителност и изисквания към външния вид на кандидатите. 

По света има много видове забавления. Не е нужно да ги приемате за повече от това, което са, особено ако не ви забавляват дори. И аз не следя изявите на хора от определен музикален жанр в България, но не ми пречи да имам обща култура попълвайки кръстословици, където ги споменават по имена. 

Знанието е сила, както и способността да пренебрегнеш желанието за хейтене, а да посветиш времето си в хвалене. Прекарвайте по-малко време изразявайки негативност, и повече в подкрепа и изкарване наяве на добрите примери. Лоши примери за жени, мъже, взаимоотношения, интелект, музика и какво ли не, ви показват достатъчно, защото от тяхното невежество се печели повече. Използвайте своята платформа да показвате добрите такива. Похвалете жена си, която не е такава. Сложете снимки на реалните си, естествени приятелки, усмихнати, без миглите, перуките и гето маникюр. 

Похвалете мъжа си, който цяла седмица дори болен извежда детето, а вие пък готвите у дома, за да се храните с вкусна и домашна храна. Примери за стойностни млади семейства има много, или искате да кажете, че само аз познавам такива?! Всички имаме проблеми или пък дрязги по между си, но накрая ги решаваме и без "снимачен екип"

 Време е интелигентните хора да излязат на мода, защото хората искат да ги виждат, да ги подкрепят и да участват в обмен на смислена комуникация и позитивна такава. Хвалете, пляскайте, лайквайте, споделяйте - картини, музика, вкусна храна, добри примери. Не се ядосвайте на останалия шум, той е там да ви накара да коментирате и да го направите известен с гнева си. Живейте не само в "мъжката и женската си енергия", а в хуманната си природа и се учете. Казано е, умният човек ще почерпи знания и от най-големия глупак. "Валидирайте" стойностното около вас, избирайте умните, работливите хора за ваша компания, избирайте партньорите си спрямо техните постъпки и ценности. 

Бъдете мили, усмихнати, напук на татуираната нацепена и нацупена мутренско-кифленска фасада, която се опитват да ви налагат. Живейте, радвайте се и си хапвайте от баницата, защото вие сами сте си я направили и знаете какво има в нея. 

В този ред на мисли днес ви предлагам една рецепта за хрупкави пурички с фета сирене, в които ще намерите и сладост и пикантност. Ще се убедите, че както и в живота, така и в рецептите, понякога когато има от всичко в балансирани количества, е много, мнооого вкусно :) 

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук


Необходими продукти:
6 бр. фини кори София мел
300 г фета сирене
100 г мед
1 с.л. лют пипер на люспи 
3 с.л. млени орехи
3 с.л. сусам
олио и масло за намазване на корите


За една пуричка ползваме един лист, но тъй като корите на София мел са големи. може да ги направите и с половин. Корите обаче са фини, гъвкави и вкусни, така че и цял лист да сложите, ще ви се услади много. 

 

Взимаме един лист, намазваме отгоре с малко разтопено масло и олио и прихлупваме. Мажем още веднъж и прихлупваме още веднъж. В долния край слагаме един резен сирене и завиваме на руло. 

 

Редим пуричките в съд за печен и мажем отгоре отново с малко мазнина. Поръсваме отгоре с малко сусам и счукани орехи. Пъхаме да се пекат във фурната на 200 градуса за около 10 минути или докато се зачервят приятно отгоре. 

 

През това време смесваме меда с лютия пипер на люспи и оставаме да престои така 5 минути, за да се овкуси. Имах чудесен ментов мед и стана още по-вкусно.


Сервираме и заливаме с овкусения пикантен мед.


Толкова са вкусни, горещим, а разтопеното сирене в сърцевината в комбинация с леко пикантния мед ще ви кара да да посягате към още една и още една. 


Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо кодLUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :
👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉Tik Tok:3





петък, 8 ноември 2024 г.

Елфски хляб Лембас / Elven Lembas Bread recipe



Едва ли има някой, който се е потопил в света на Толкин и не поискал да опита от така прочутия елфски Лембас хляб. За него се знае, че дори малко парченце може да те засити за дълго време, има лекo сладък вкус и в тайната му рецепта елфите са включили своята магия. 

Аз обаче, колкото и да искам да съм елф, явно имам стомаха на хобит, защото рядко нещо сладко може да ме засити от една хапка. Трябва да хапна поне четири-пет...парчета, за да съм сигурна, че няма празни места. Очевидно и на ръст го докарвам до дребосъчетата, но за щастие краката ми са гладки като брадата на Леголас. 

Отдавна не бях се впускала в света на рецептите от книгите и филмите, а днешната ще бъде и от двете :) 

За да се настроите подобаващо, ще ви припомня ( или запозная) с представянето на чудноватия хляб във "Властелинът на пръстените" 




"...На сутринта, докато започваха да приготвят оскъдния си багаж, дойдоха елфи, които можеха да говорят техния език, и донесоха много дарове — храна и дрехи за из път. Храната бе главно под формата на тънички тестени питки, светлокафяви отвън и кремави отвътре. Гимли взе една и я огледа с подозрение.

— Заситка — промърмори той под носа си, отчупи от хрускавата коричка и я загриза. Изражението му бързо се промени и той с наслада дояде питката.

— Стига толкова, стига толкова! — разсмяха се елфите. — Колкото изяде, вече стига за цял ден тежък път.

— Мислех, че е просто нещо като ония питки-заситки, които правят хората от Дейл за пътуване из Пущинака — каза джуджето.

— Така е — отвърнаха те. — Но ние го наричаме лембас или пътен хляб, той дава повече сили от което и да било човешко ястие и по думите на всички е далеч по-приятен от заситката.

— Наистина е тъй — каза Гимли. — По-хубав е дори от медените питки на Беорнингите, а това е голяма похвала, защото не знам по-добри пекари от Беорнингите; пък и напоследък те не проявяват желание да предлагат питките си на пътниците. Вие сте любезни домакини!

— И все пак ви съветваме да пестите храната — казаха те. — Яжте по малко и само при нужда. Защото ви даваме тия питки за времето, когато всичко друго ще свърши. Те ще останат меки още много дни, ако не ги начупите и ги пазите обвити в листа, както ги донесохме. Една от тях може да крепи пътника през целия тежък ден, та бил той дори някой от високите хора на Минас Тирит."

Тази рецепта може да видите и във    





Необходими продукти: 
310 г пълнозърнесто брашно
1 ч.л. сода за хляб
щипка сол
80 г масло
65 г захар
1 яйце
230 г мед
1ч.л. есенция ванилия 

Започваме като в купа смесваме сухите съставки ( без захарта)  и ги оставяме на страна. В друга купа разбиваме мекото масло със захарта.

 

След това прибавяме и яйцето. Продължаваме да разбъркваме енергично, на ръка или с миксер, след което прибавяме меда. Ако се е захаросал, стоплете на водна баня докато се отпусне, тъй като е добре медът да бъде в течно състояние. Прибавяме и ванилията.

 

Завършваме със сухите съставки, като за предпочитане ги прибавете на порции, докато месите през това време. 

Така щом тестото се оформи на леко лепнеща топка, може да спрем да добавяме брашно, дори и да ни остане, тъй като целта е хлебчетата да са меки. 
Така полученото тесто, оформяме на правоъгълник, увиваме в кухненско прозрачно фолио и прибираме за половин час в хладилника. 

 

След това, отрязваме парче от него и разточваме на лист върху леко набрашнена повърхност, а другата половина държим в хладилника. 
Изрязваме квадрати, върху които правим шарка с един или два пресечени диагонала. 

 

Печем в предварително загрята фурна на 190 градуса докато се зачервят. Времето ще варира от големината и дебелината на хлебчетата.


Оставете ги да изстинат и след това съхранявайте в затворен съд. Те остават меки с дни. Както виждате, това е вариация на меденки, но ще ви изненада колко са крехки и вкусни, без да се налага да ги слепвате със сладко.

 
Освен това, няма натрапчиви подправки и вкусът на мед е основен. 

Опитайте ги! 




Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Тik Tok:



Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...