Празнична салата "Часовник" / Salad Clock for New Years Eve

Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук 

Тик-так! И тази година почти си отмина. Вярвате или не, вече ще посрещаме 2025-та. Колко и футуристично звучи това число, а навън ландшафтът си е същия. Хем всичко се променя-  плащаме с телефон, работим от вкъщи, лекари преглеждат на камера, а в същото време, все още мечтаем за пукането на дървата в камината, виното на дядо, уханието на домашна питка и се молим баба да е изплела търлъци и за тази година. 

В най-спокойните ни моменти, когато търсим уюта на дома и близките, търсим и добре позната ни храна, с която сме отраснали, макар и да е не е много "фюжън" и "тренди". Ако трябва да кажа какво има задължително на нашата новогодишна трапеза това е мезета, филета, мес-ета и много салати. На няколко години дори пропускахме основно ястие, защото напарихме толкова вида мезета, че нямаше място за основно. И все пак, само със зеленчук в корема не се изправяй срещу новогодишните наздравици, добере да положиш и нещо месно. Като днешното ми предложение за наяждаща салата "Часовник". Майка ми казва, че като "млада булка" и тя е правила, аз пък тази година бях булка и да не остана по-назад. 

Струва си да опитате това кулинарно пиршество и дори мъжът ви да не носи глави цвекло от магазина с молби да ги готвите, само напарвате тази салата и гледайте как изчезва за нула време. Комбинацията на всеки пласт, един с друг, хем освежава, хем засища. А, напитките с нея вървят идеално. 

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Необходими продукти:

500 г пилешки гърди Лудогорско пиле 

500 г картофи

200 г майонеза

2-3 големи моркова

1 глава червено цвекло

3 твърдо сварени яйца

200 г кашкавал

50 г млени орехи

1-2 скилидки чесън

сол /няколко зърна черен пипер

Започваме като сваряваме пилешкото с няколко зрънца черен пипер и сол. Сваряваме и картофите. Най-лесно е да ги сварим предния ден, в студена вода и още необелени. Когато престоят в хладилника, на следващия ден се белят много лесно и може да ги рендосате  в лекота. 

 

Рендосваме в отделни купички: картофите, цвеклото, морковите, яйцата и кашкавала. Вече изстиналото пилешко, нарязваме на малки хапки, които ще ни е лесно да хапваме с вилица. 

 

Във форма за торта с махащи стени, с диаметър 20-22 см започваме да сглобяваме салатата.

Първият пласт е от парченцата пилешко. Овкусете с още малко сол, ако е необходимо. Отгоре редим пласта от картофи, а веднага след това тънък пласт майонеза. Тя ще подправи двата паста месо и картофи достатъчно. 

 

Следващият пласт е от рендосаните моркови. Слагаме отново малко майонеза и заглаждаме. За следващия пласт смесваме кашкавала и орехите заедно. Може да си отделите малко кашкавал или орехи за украсата отгоре. 

 

Притискаме леко с ръка, заглаждаме и слагаме още един тънък пласт майонеза. Следва пласт яйца, тънък пласт майонеза и завършваме с пласт цвекло. Към цвеклото слагаме пресования чесън и щипка сол и разбъркваме. Разпределяме последния пласт и отгоре слагаме отново тънък пласт майонеза. 

 

Украсата може да бъде всякаква по ваше желание. Аз използвах моркови за циферблата, като изписах номерата с шприц и малко майонеза. 

Хубавото на тази салата е, че може да я сглобите още от предната вечер. Още по-хубавото е, че въпреки, че има доста майонеза на пръв прочит, не се усеща никак тежка, а пластовете се съчетават чудесно един с друг. Пилешкото и картофките са засищащи, а отгоре сочния пласт моркови и цвекло е балансиран със соления кашкавал и орехи. Не пропускайте чесъна в цвеклото, наистина има смисъл да е там. 

Салатката ми беше чудесен здравословен обяд и на следващите дни, защото запазваше вкуса си и ми беше много удобно. 

Сигурна съм, че ще ви хареса. И тъй като Нова Година е след броени дни, искам да ви пожелая весело посрещане, бъдете живи и здрави, радвайте се на живота и осмислете дните си!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !

cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Домашен пилешки бульон на кубчета/ Homemade Chicken Broth Cubes

 

Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук

Леля Вили много щеше да хареса тази рецепта. Тя беше една от най-старите приятелки на мама и смея да кажа, и моя също. Беше невероятна жена, която превърна терасата си в обикновена панелка в награждавана градина, вареше си сама водка на котлона в кухнята и  правеше дяволски добър домашен балсамиков оцет. Винаги изнамираше отнякъде нова рецепта за чудновато ястие, трик за приготвяне на нещо уж сложно в домашни условия и въобще като нищо можеше да преподава  "Елексири, серуми и мехлеми" в Хогуортс, без ние да подозираме. 

И макар тя вече да не е сред нас телом и понякога това да ме натъжава, знам, че ние, които помним, имаме правото да държим духът й жив сред нас, дори и само, когато разказваме за нея. 

Не е ли това красивото в  човешките взаимоотношения и понякога, ако се чудите дали си струва да правите нещо за някого, и дали въобще ще го забележи или оцени, бъдете сигурни, че винаги оставяте следа в живота на хората. Така мисля и аз за моята леля Вили, винаги когато реша да опитам някоя рецепта, която съвсем не съм сигурна дали ще ми се получи. Идеята е там, проучването направено, но съмнението, че ще стане е твърде голямо и отлагам и отлагам. Този уикенд обаче надделя и най-сетне се наех да си направя домашен пилешки бульон на кубчета.

 Не стига, че пак бяхме болни и така добре ни дойде по една чаша от този бульонен елексир, но и заради Боян често правя супи, варя месо, правя заготовки и затварям разни бульони в шишчета в хладилника, заемайки ми доста място. 

Не веднъж сте виждали в блога, че използвам готови бульони на кубчета, защото просто ми е по-удобно ( и бързо), но сега реших, че настъпи моментът да си направя и домашен такъв.

 

И да, именно на кубчета. Направо тръпнах в очакване да видя резултата и най-вече да го опитам. Ако искате да видите видео рецептата, надникнете в каналите по-долу/ горе, а сега ще ви разкажа за нея стъпка постъпка. 

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Необходими продукти:
Гръбче и едно бутче Лудогорско пиле

1 голяма глава лук
3 скилидки чесън

3-4 моркова
2 зелени чушки
2 червени чушки
1-2 корена пащърнак
3 стръка целина
3-4 с.л. сол

1/2 ч.л. захар
куркума за цвят
1 с.л. царевично нишесте
половин глава целина
половин връзка магданоз

олио 

Който няма домашно пиле, използва от магазина, но най-добре да е българско като Лудогорско пиле. Досега не ме е предавало, не го направи и този път. За рецептата ни трябва малко месо, но пък за наш късмет може да ползваме всички части от месото, с които не готвим често и ползваме повече като набор за супа.

Останалото месо сготвих отделно, а тук използвах гръбчето на пилето и едно бутче. Сложих всичко, защото в случая именно кожата и всички мазнинки ще са още по-полезни за нашия бульон. 

 

Запържваме ги от двете страни в малко загрято олио, а след като хванат хубав загар, прибавяме около 150-200 мл вода и слагаме под похлупак да къкри, докато месото се свари напълно.

През това време си нарязваме зеленчуците: лука, морковите и пащърнака, 

 

корена и стръкчетата целина, чушки, чесън и магданоз. 

 

Слагаме всичко в купа, а свареното ни вече месо обезкостяваме ( аз сложих и кожата, която нарязах на ситно) и връщаме в тенджерата, в която вече има само останала ни мазнинка. Запържваме месото за кратко и прибавяме зеленчуците.  

 

Разбъркваме зеленчуците периодично, докато топлината ги обгърне добре и почнат да пускат водичка. Добавяме и солта, която ще засили този процес. Солта може да ви се стори много, но даже може да понесе и още. Хубавият пилешки бульон е приятно солен. 

След като зеленчуците се сварят прибавяме шипка захар, нишестето и куркумата. Може да пропуснете тази стъпка, но според мен така кубчето става още по-близко до оригинала. 

 

Прехвърляме всичко в дълбока купа и пасираме.  

Готовата смес разпределяме в голяма правилна тава, аз ползвах тази от фурната, застлана с хартия за печене и заглаждаме добре. След като изстине сместа на стайна температура, прибираме във фризера за една нощ. 

 

На следващия ден изваждаме и режем на кубчета. По желание може да опаковате всяко кубче в парче фолио, за по-лесно използване за в бъдеще. Бульончето се съхранява във фризера, 

 

но обмислям варианта да се опитам да го изсуша и във фурната следващия път, да видим как ще стане. 

Трябваше веднага да тествам как се разтваря във вода и направо онемях. 

Когато бях ученичка, винаги се чудех как някой сяда и си поръчва бульон в чаша, но сега разбирам напълно. Сякаш пиех бульон на здравето и щастието и всяка глътка стопляше гърлото и стомахчето. 

Опитайте и вие! 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !

cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Ризото с чушки / Risotto With Peppers

 

Тази рецепта може да видите и във 👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток тук 

Тази сутрин с триста зора се опитах да измисля нещо интересно, което да ви напиша и стигнах до заключението, че няма какво. Животът ми е същевременно еднообразен и в същото време ужасно напрегнат. Косата ми скоро ще побелее от стрес и ще си спестя някой лев за боя и това, ако случайно не окапе в тон с есенните листа. Кортизолът ми се качил до небето, а препоръките да го сваля с повече "сън и спокойствие" ми се струват като подигравка. Боян продължава да се буди вечер с рев, а търпението му е просто химера. Изключително бесен, че дори и на детските площадки майки с любезност заявяват "колко е неуморен", докато техните деца играят кротко в пясъчника, моят успява да го изгребе, изпразни извън очертанията, да го обиколи четири пъти, да се измъкне от площадката и да се завре в някоя канавка. 

Постоянно съм в движене и когато ми препоръчват още да подобря състоянието си  с "малко спорт" си казвам, "тези хора, знаят ли, че мечтая просто задникът ми да си спомни какво е да седиш на стол, без да трябва да се ослушвам с третото си ухо ( и око) за случващото се наоколо. И надявам се, не ви звучи като оплакване, положението просто е  такова и това е самата истина.

 Истина е още, че каквото и да прави Боян, винаги е с усмивка, дори когато плаче. Много е обичлив, много се гушка и постоянно иска прегръдки. Обича да гали лицето ми и ме целува с отворената си устичка по бузките, тъй като още не знае как. Обичам сладкия му аромат когато заспиваме гушнати и понякога, признавам си, тайничко се радвам, когато не може да заспи без мен, защото не само имам оправдание да си легна по-рано, но и знам, че съм любимия му човек, както той на мен. 

Знам, че и много скоро това ще се промени и после тати ще бъде този специален човек, затова се опитвам да се насладя на времето ни заедно, колкото и лудо или скучно да е то понякога. Денят ни хем е един и същ, хем цицините са различни, никога не знаеш колко ще спиш, кога и дали въобще ще ядеш. Никога не знаеш колко малко нещо ще те разсмее и какво важно нещо, което си търсил със седмици се е озовало в кофата. 

 Понякога искам да се върне за малко старото ми ежедневие, с колеги, работа и различни и смислени разговори, но по-често се усещам сякаш изпитвам носталгия към времето, което още дори не е свършило. Изпивали ли сте го? Онзи ден с Боян танцувахме на Sweet child of mine на Guns and Roses, докато закусвахме  в кухнята и усетих огромен прилив на любов, топлина и пълноценност, която не съм изпивала преди. Очите ми се насълзиха, изричайки думите на припева, осъзнавайки, че този миг е само тук и сега, а неговия звънлив смях, малки протегнати ръчички и въртящия се в кръг малък пумпал съвсем скоро ще има други интереси, вместо да танцува с мама в кухнята. Изпитах носталгия по настоящето...

И затова и макар да няма какво да ви разкажа, знам, че има какво да разкажа на себе си след време, когато чета тези редова или го правят моите деца, а защо не и внуци. 

Затова и в този блог винаги ще има не само рецепта, но и история, моята история, която оставям за всеки, които иска да ме опознае, а сигурна съм, че има и други хора като мен,

И така, ако има още хора като мен, те със сигурност ще обичат есента, сезонът на чушките и разбира се, ризотото. Днешната рецепта, ми напомня точно на това, на домашен уют, топлина, спомените по изминалото лято и желанието за сгряваща сърцето храна. Рецептата не е никак трудна и е една от най-често приготвяните у дома. 

Тази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук 

и 👉Тик Ток тук

Необходими продукти:
Около 300 г ориз за ризото ( арборио, бомба, карнароли) 
1,5 литра пилешки бульон

100 мл сметана
200 г бекон
1/2 глава лук
 11/2 ч.ч. нарязани цветни чушки 
70 г топено сирене
сол и черен пипер
пармезан за поръсване

1-2 с.л. копър по желание

олио

У дома му казваме "креместото рзиото с чушките", тъй като видове ризото да искаш у нас. Сега има много чушки и ако решите да замените традиционния миш маш с нещо, нека да е тази рецепта. тя точно от онези рецепти, които не спираш да ядеш, а всяка хапка, сякаш достига точно това място в  теб, която има нужда от прегръдка. 

Започваме като нарязваме лука и запържваме в тиган с малко загрята мазнина. След като омекне и стане прозрачен, прибавяме и нарязания на кубчета бекон. Запържваме за още 2-3 минути или спрямо желания от вас загар на месото.

 

Следваща стъпка е прибавянето на чушките. Може а сложите всякакви, но месести и по-сладки са по-добрият избор - червени или жълти. Запържваме за още 2-3 минути и прибавяме ориза. Тук може да добавите сол, но ако ползвате солен бульон, солен бекон и т,н, може да си го спестите. 

 

Отново разбъркваме няколко пъти, така че оризът добре да се намокри от мазнината и след като леко промени цевта си почваме да прибавяме от топлия бульон черпак по черпак. Първоначално слагаме черпак, черпак и половина и разбъркваме на умерен огън, докато оризът го абсорбира напълно. едва след това прибавяме следващия черпак. Така процедираме докато оризът се сготви напълно и разбира се си гарантираме кремообразно, но не преварено и скашкано ризото, тъй като спираме да прибавяме бульона, щом получим желаната консистенция. 

След като оризът е почти готов, прибавяме сметана и топеното сирене. Пушеното сирене също е подхождаща опция, тъй като много добре се съчетава с чупките. 

Оставаме ястието на съвсем тих огън да абсорбира цялата течност и сиренето да се разтвори в сместа. Подправяме с черен пипер, а аз обичам да добавям и съвсем малко пресен копър, тъй като дава на ястието една свежест, от която се нуждае. 

Поднасяме с поръска пармезан. 

 

Просто божествено!

Ням да може да се спрете ..опитайте и вие!

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

👉📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !

cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova