Tази рецепта може да видите и във Мога да говоря за излелия се тези дни дъжд, за бурите – буквалните и преносните – около нас, за политиката, за майчинството, за пенсионерите, за орязания фонд „Култура“, за здравето на всичко живо около мен (куцо и сакато все от нещо се оплаква), за ужасните новини, които ни сервират всяка вечер без дори щипка подсладител.
Мога да сложа доста сол в раната, както се казва.
Но вместо това ще заложа на един малък и сладък повод, който ме накара отново да се завра в уютната си кухня и да сътворя малко магия в чиния - тази супер лесна и вкусна шоколадова торта.
И когато казвам лесна, разбирайте: новата ми НАЙ-най-най любима рецепта за торта. От онези, които се правят почти сами, докато ти само кимаш одобрително и се преструваш на велик сладкар.
А поводът? Втората годишнина от сватбата.
Оказва се, че това е така наречената памучна сватба. След първата година, която е хартиена, идва памукът – мек, гъвкав и здрав, когато нишките му са преплетени заедно. Нещо като брака след две години съвместен живот. Вече не си в периода на медения месец, а в периода на "кой ще стане в три през нощта, защото детето кашля като трактор", "кой ще тича до аптеката" и "кой ще се преструва, че не вижда течащия кран още една седмица".
Две години брак. Едно дете, което след броени дни става на три. И едно приятелство на цели десет години, започнало съвсем невинно с разговор на по бира.
Какви времена бяха само! Десет години по-млади, десет килограма по-леки и абсолютно неподозиращи докъде може да те отведе едно случайно сядане на маса.
Няма да ви задушавам с хвалебствия за мъжа ми. Всеки знае, че в половината време ми идва да го хвана за гушата и Господ ми е свидетел – понякога има защо. Но щом все още не съм го направила, а вместо това го чакам с нетърпение да се прибере вечер, за да си поговорим, да се сгушим на дивана и да усетя прегръдката му, докато Боян се опитва да се намушка между нас, защото не може да допусне някой да е по-нагушкан от него... значи все пак някаква любов вирее в тази къща.
След всички тези години продължавам да смятам, че Ачката е много симпатичен човек. Толкова симпатичен, че понякога като го видя и в главата ми автоматично зазвучава „Майстор Ачо“ на Светльо & The Legends.
А това, ако не е любов, поне е много дългосрочна форма на привързаност с общ бюджет, ипотека, списък за пазаруване и дете.
И понеже по старите традиции за памучна сватба хората са си подарявали платове, покривки и ръчно изработени текстили, аз реших да отбележа празника по начин, който е много по-близък до сърцето ми – с шоколад.
Защото ако преди две години пред олтара ме попитаха: „Вземаш ли този мъж?“, а аз без колебание отговорих „Да“, то днес, ако някой ме попита: „Ще вземеш ли още едно парче от тази торта?“, отговорът ще бъде абсолютно същият.
Без колебание.
Без допълнителни въпроси.
Нека ви покажа за какво говоря.
Tази рецепта може да видите и във
Необходими продукти за торта 22 см:
За кората:
300 г млени бисквити
40 г тъмно какао
150 г разтопено масло
50 мл ароматен алкохол ( или вода)
За крема:
2 консерви подсладено кондензирано мляко ( около 800 г)
2 с.л. тъмно какао
500 мл сметана
1 с.л. масло
250 г тъмен шоколад
Започваме, като смесваме смлените бисквити с какаото и разтопеното масло. Аз добавих и малко уиски (добре де, не беше чак толкова малко 😄 - исках леко да се усеща ароматът му), но вие спокойно можете да го замените с вода или мляко.
Разбъркваме, докато получим смес с текстура на мокър пясък, която лесно се притиска и оформя. Разпределяме я по дъното и стените на формата, като притискаме добре, за да получим стабилна основа.
Прибираме в хладилника, докато подготвяме останалата част от десерта.
В касерола изсипваме кондензираното мляко и прибавяме какаото, сметаната и маслото. Загряваме като разбъркваме непрекъснато, докато получим гладка и еднородна смес.
След като кремът заври, добавяме нарязания шоколад и продължаваме да бъркаме, докато се разтопи напълно и се смеси с останалите продукти.
Намаляваме котлона и оставяме крема да къкри около 30- 40 минути, като разбъркваме периодично, за да не загори. Когато се сгъсти и придобие плътна, кадифена консистенция, го сваляме от огъня и оставяме леко да се охлади.
Кремът ще намали обема си и ще се сгъсти осезаемо, но трябва да остане леко течен. Не го оставяйте да се редуцира прекалено много и да се изпари цялата течност, защото може да стане твърде гъст и лепкав след охлаждане.
Изсипваме готовия крем върху охладената бисквитена основа и заглаждаме повърхността. Оставяме десерта да изстине първо на стайна температура, а след това го прибираме в хладилника за няколко часа, докато стегне напълно.
Украсяваме по желание.
Тази торта е толкова простичка , а същност най-хубавото нещо - точно като мъжа ми :) Обикнах я веднага и все се чудя кога да си я напарвя пак.
Знам, че ще си направим чудесна годишнина, където и да сме, но винаги се вълнувам, къде ще ме заведе : )
Поне десертът е уреден...винаги!
Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓
👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код: LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!
cussivalo@yahoo.com
Моето кулинарно пътешествие продължава тук:
Страница на блог във Facebook :
на приятел , където можете да публикувате себе си във Facebook :
👉Tik Tok:3
