Гръцки сладкиш Галактобуреко / Traditional Greek Galaktoboureko

Докато съм се заровила в работа не искам да си мислите, че изкарах цялото лято почивайки на плажа. Особено, ако не е истина! Да беше, нямаше да има проблем. С днешната рецепта искам да ви припомня, че освен блога, водя и рубрика в сайта на София мел, където специално представям разнообразни рецепти от различни краища на света. 

Една от рецептите, които направих бе класическото галаткобуреко, което ще се хареса на любителите на сиропираните десерти. Аз съм сред тях, макар и да ги открих много по-късно в живота си. Като малка не разбирах защо у дома възрастните се "избиват" за последното парче баклава, когато има торта, но вече и аз съм част от клуба. Ако сте и от пиячите на бира, има нещо невероятно в комбинацията на бира и сиропирани сладкиши - горчивината й убива прекалената сладост и мога да ви кажа, че като нищо може да ме видите да се хиля като зелка след няколко "тулумби"

Тъй като всяко време е подходящо за вкусен десерт, тази сряда ви каня да си спретнете един гръцки пай с крем.  Галактобуреко е познат още от османската империя. Името значи "млечен бюрек" и представлява вкусен крем от грис, между пластове точени тънки кори.

Десертът е чудесен за летните месеци, тъй като е най-вкусен добре изстуден.



Необходими продукти:
14 броя кори за баница
1, 5 литра прясно мляко
200 г грис София мел
150 г захар
4 яйца
2 жълтъка
1 ванилия
кората на един лимон
250 г масло

Сироп:
700 г захар
500 мл вода
2 резена лимон
1 пръчка канела  (по желание)

Започнете със захарния сироп. За целта сложете захарта и водата на котлона да кипнат и варете така 6-8 минути. Прибавете накрая лимона и пръчката канела, като второто е по желание.

В същото време заделете около 250 мл прясно мляко и 100 г захар, а останалата част от млякото и захарта поставете на съседен котлон да се затоплят. Прибавете и лимоновата кора, ванилията и канелата.

Докато млякото и сиропът завират, в друг съд разбийте яйцата, жълтъците и заделената захар за около 5 минути. След това, прибавете млякото и гриса, образувайки пухкав крем. От затопленото на котлона мляко, започваме да прибавям черпак по черпак бавно, бъркайки, за да не се пресекат яйцата. След като температурата на сместа се покачи, може вече да я прехвърлите при останалото мляко в тенджерата и да сложите на котлона.
Бъркайте крема около 10 минути на по-слаб огън докато се сгъсти.
След като кремът е готов, разпределете отгоре му на тънки филийки около 60 г масло, без да го бъркаме. То ще се разтопи и ще образува като защитен слой върху него, за да не хваща коричка. Разтопете останалото масло и пригответе тава с размери около 30 см в диаметър (или 30 х 38 см) и започнете да редите корите в нея. За долния пласт наредете седем кори една върху друга, като всяка от тях намажете с масло.

След това изсипете крема като разбъркваме горния слой от масло преди това в него и го изравнете в тавичката.
Отгоре наредете останалите седем кори, като отново мажете с масло между тях. Изрежете стърчащите части от корите до около един сантиметър извън тавата, а останалата част подвийте навътре. Нарежете сладкиша на квадрати и поставете да се пече за около час на 180 градуса, като след като хване златен загар покрийте с лист алуминиево фолио.
След като е готов, още горещ го залейте с вече изстудения захарен сироп. Нека десерта изстине напълно, а след това приберете в хладилника да стане още по-студен, тъй като така е най-вкусен. Всяко парченце е комбинация от хрупкави захарни кори, а между тях виличката ви ще потъне в плътен ароматен крем.

                               

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - следвайте, коментирайте и споделяйте 💓

📧Ако имаш снимки по мои рецепти, предложения или рецепти, които искаш да видиш в блога, може да се свържеш с мен на !
cussivalo@yahoo.com

Кулинарното ми пътешествие продължава още във :

Страницата на блога във Facebook:
👉Lussi`s World of Artcraft

Приятелската кулинарна група в която можеш сам да публикуваш във Facebook:

👉Добрата кухня - за добри хора с добър вкус

👉Instagram:
@lussievtimova

👉Тik Tok:

@lussievtimova

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди! 

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Рецепти от филми: Джалеби - златото на Индия / Jalebi recipe

От толкова много време искам да пусна тази рецепта, че вече не мога да отлагам. Това се отнася и до всичките ми рецепти в чернови, поне 54 на брой, тъй като може да нямам време да пиша в блога, но това определено не означава, че не намирам време за готвене. 

Ами разбирате, има хора като мен, за които сътворяването на нещо  вкусно е по-скоро храна за душата, отколкото за стомаха. Тази година не започна по плана, който й бях начертала, но животът няма навика да се съобразява с нашите измислени сценарии и често изникват не една и две изненади. Затова пък, въпреки пречките, не оставям котлона студен, миксера - тих, и купите празни.

Ето защо тази вихрушка от предизвикателства ме накара да се понапъна още малко и да ви споделя една златна рецепта за нещо толкова вкусно, колкото и изглежда - Джалеби. 

Знаех за него отдавна, но се вдъхнових да го приготвя едва след като изгледах филма The Hundred -Foot Journey или както го превеждат на български "На един черпак разстояние". 

Един чудесен филм, който съдържа всичко изброено до тук - храна за душата, предизвикателства и разбира се огромна страст към готвенето.

В самото филмче става дума за индийско семейство, което имигрира в малко френско градче и решава да отвори индийски ресторант точно (ама точно) срещу известен ресторант, носител на звезда Мишелин. Е, от там следват и не малко колкото забавни, толкова и не толкова приятни случки, но пък важното е, че този филм завършва щастливо, оставяйки топлина не само в сърцето, но в цялото тяло, което само едно истински добре приготвено ястие може да направи.

И макар по-голямата част във филма да е отделена на желанието на младия индийски готвач Хасан да усъвършенства познанията си във френската кухня, той с най-голямо умиление си спомня за най-любимото му индийско ястие - джалеби.

Вкусните, златни, сиропирани дантели, които майка му е приготвяла.

Гледайки този филм, а надявам се и снимките тук, едва ли може да не ви се прииска да си отделите половин час и да ги приготвите и сами, а най-хубавото е, че това е една изключително икономична и лесна рецепта. Резултатът е повече от вкусен - той е наистина единствен по рода си. Ако искате да завършите деня подобаващо, запишете си рецептата, приберете се и я направете, а през това време си свалете филмчето (така де, да не мислите, че вярвам, че всеки ще търчи да си купи DVD :))

А ето и самите продукти:

1 ч.ч. брашно (добре е една 1/3 от това количество да е грис) 

1 ч.ч. вода

щипка сол

1/ 2 ч.л. бакпулвер

За сиропа:

2 ч. ч. захар

3/ 4 ч.ч. вода

1 ч.л. куркума (или малко шафран) 

1/2 ч.л. лимонена киселина / лимонов сок

Още:

олио за пържене

Започваме като приготвяме първо сиропа. Слагаме продуктите за него, без лимона, да заврат на котлона.  След като сиропът е готов, оставям още няколко минути да поври, за да се сгъсти. Тъй като често ме питате какво да направите, ако ви стане твърде гъст - просто прибавете малко топла водичка и разбъркайте :) 

След като сиропът е готов, дърпам от огъня, добавям лимонената киселина и оставям да се охлади напълно.
Тестото за джалебите приготвям като в купа смесвам сухите съставки,

а след това и водата. Разбърквам с лъжица - не ви трябва миксер. Получаваме тесто, плътно, като за катми.

Загрявам олио в съд на котлона. Температурата трябва да е 2/3 от мощността.
Прехвърлям сместа в пош или както аз направих - в малко по-плътна найлонова торбичка. Изрежете малко връхче и почнете да правите дантелки в олиото ето така:

Аз си приготвям една чаша или купа в която си държа "поша", така че да не изтича, докато чакам дантелките да се пържат - препоръчвам го от сега :)

Веднага след като се изпържат и от двете страни до златисто, ги прехвърлям за "баня" в студения сироп - само потапям, овалвам и изваждам.

Тъй като в сиропа има куркума, има изключително наситен жълт цвят, който допълнително дарява десерта с топлина :)

Освен това е много икономичен - от една чаша брашно излизат доста бройки, както виждате - така че бих нарекла тази вкусотия идеална за "стиснатите" дни, когато има още толкова време до заплата :)

Може да приготвите десерта само от брашно, но по оригинал се използва грис, което прави текстурата им доста по-хрупкава и затова го препоръчвам. Освен това задължително добавете куркумата - тя е важна, не я пропускайте. Важното е да не сме тесногръди като мадам Малъри :) 

Пожелавам ви слънчева и усмихната седмица, приятели! 

Харесва ли ви публикацията  рецепта и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!