Бисквитена торта с маскарпоне и боровинки / Blueberry Cheesecake Icebox Cake

 

По случай Осми март реших да ви изненадам с нещо леко, ефирно, нежно, вкусно и на всичкото отгоре лесно за приготвяне, защото съм наясно колко малко свободно време имаме в ежедневието си. Искам да поздравя и всяка една от вас, която всеки ден се бори да бъде най-добрата версия на себе си, въпреки всички предразсъдъци, изисквания и ограничения, които срещаме по пътя си. 

Да бъдеш феминист означава да си реалист! Означава социално, правно и икономическо равноправие.  Нито повече, нито по-малко. И от двата пола има хора с физически възможности да вдигнат нещо изключително тежко и такива, които не могат. Има такива, които могат да воюват, и такива, които не могат, имат такива, които са по-добри в работата си от други, по-смели, по-сигурни, по-умни, но да си жена в който и да  е било момент от историята на човечеството продължава да бъде по-тежката задача. И това заслужава признание. 

Наша задача е, особено на жените от по-развитите държави, получили достъп до образование, права и автономност на решенията ни да се подкрепяме и да помагаме на всички тези, които не са имали или нямат този късмет.

Доста често чувам, че всяка жена може да си тръгне от лошата ситуация в която се намира, но всъщност по-бързо й се дава "определение" на лоша, лека, нестабилна, слаба, незнаеща какво иска, в какво се забъркала,  глупава, сама си е виновна, отколкото да й се предлага помощ, за да го направи. 

Все още в различни прослойки диктуват други закони, паралелно с тези на държава, които определят ценността на жената, извън нейната собствена представа за това, като тя е лишена дори от идеята, че е възможно да има такава. 

За някои от нас, това е нечовешко, но истината е, че така са по-голямата част от жените по-света, от страните с по-гъсто, бедно население, без достъп до образование, здравеопазване и най-вече осъзнатост за другите възможности пред личността им.

Иска ми се да кажа още толкова много неща по темата, но дори когато пиша, изтривам за да не засегна някоя по-обширна тема, а целта ми е да покажа, че въпреки всичко това, ние сме силни, повече отколкото дори самите ние предполагаме. 

Ние можем да помагаме една на друга, а с това ще се засили и нашето влияние и равноправие в обществото.

 Така наречената известна "мъжка солидарност" може да се превърне в обикновена човешка солидарност и да обхване не само жените на които симпатизираме и ни вдъхновяват, но и тези, които не одобряваме или смятаме за недостойни. Всеки човек заслужава достоен живот и ако помагаме на едни в една тежка ситуация, не забравяйте, че има жени, които са израснали в такава и живеят в нея цял живот, изкривявайки представата за самите тях и пречейки им да развият критично мислене. Нека си напомняме една на друга за този труден и дълъг път, който жените са извървяли за да стигнат до тук, нека честваме успехите една на друга и нека бъдем солидарни с всички около нас, чийто живот е все още твърде труден.

 

Може би някои няма да прочетат този текст, защото е дълъг, но знам, че някои ще се радват, че са го почели. Аз пък ще съм доволна, че съм го написала, защото не само рецептите, но и част от мен ще остане завинаги в блога и се надявам да достига винаги до хората, които имат нужда от нея.

А, сега нека от горчивата истина отидем към сладката страна на живота, за която всички живеем - удоволствието от вкусната храна и най-вече негово величество ДЕСЕРТЪТ:

Необходими продукти:

400 г обикновени бисквити

400 г сладко от боровинки

600 г заквасена сметана

200 мл прясно мляко

350 гр маскарпоне

7-8 броя големи целувки

Това е една супер бърза торта, която няма да може да спрете да ядете, или поне аз съм така. Приготвяме си подходящ съд и почваме да редим бисквитките, като преди това ги топваме за малко топлото прясно мляко. 

През това време разбиваме маскарпонето  и заквасената сметана на крем, като ако искате да добавите още повече вкус, може да добавите едно пакетче крем без варене с вкус на ванилия. Аз правя крема винаги на око, като не му добавям захар, защото ще слагаме сладко. 

Намазваме пласт от крем върху първия пласт бисквити, и отгоре разпределям част от сладкото.

Натрошваме част от целувките и повтаряме с още един пласт и така докрай. 

Прибираме в хладилника да стегне за една нощ най-добре, а на следващия ден се наслаждаваме на тази красота! 

Сервираме тортата на топки с лъжица за сладолед, като загребваме от всички пластове. 

Такава нежност не може да си представите, че може да се усети с небцето. Кремообразност, аромат и богат вкус с всяка лъжичка. Може да обогатите рецептата с ядки или някакъв ликьор, но аз смятам, че така е най-вкусна. Без излишни елементи. Kато всяка класна дама, понякога по-малкото е повече.

Пожелавам на всяка от вас един незабравимо красив празник, не забравяйте да похвалите и честитите на приятелките, познатите си и семейството си, а ако искате да ми изпатите снимки, рецепти, въпроси или идеи за рецепти, може да се свържете с мен на всеки един от описаните канали :) 

Надявам се моето предложение да ви е от полза, а ако искате да виждате повече такова авторско, позитивно и българско съдържание в нета, знаете как да ми го показвате - споделяйте, коментирайте, гответе и ме последвайте в Инстаграм тук - https://www.instagram.com/lussievtimova/ за повече тайни от кухнята и ФЕЙСБУК страницата на блога тук ,

а ако искате да споделяте и вашите творения и да видите още много идеи за рецепти и оформяне на ястия, присъединете се в НОВАТА МИ КУЛИНАРНА ГРУПА ТУК! ! 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Харесва ли ви публикацията и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.  Благодаря ви, приятели!

Торта "Киев" и 7 години Lussi`s world of Artcraft / Kiev Cake

През януари доста хора имат поводи да черпят ( например Атанасовците днес), но не и аз. Защо тогава съм се захванала да правя торта, освен това, че от време на време трябва да ви приготвям по една такава прелестна рецепта, за да не забравяте, че аз споделя ли торта, значи е нещо необикновено. Но и друг е въпросът - с какъв акъл човек на диета прави торта, която няма как да опита, а ще раздаде на хора, близки, познати и непознати ( Да, правя го.. последния път занесох коледни сладки на служителките в моя пощенски клон, които също имат нужда от усмивки).

Истината е, че днес е спокойна събота, малко мрачна и освен, че вече съм свикнала да ставам по това време за работа, друга причина нямах да стана от леглото, освен тази, да ви напиша следните думи. 

Винаги съм искала да обичам толкава силно, че хората да се заразят с тази емоция. Може да ставам малко за смях понякога, може да ви се струвам твърде неестествено мила и че нещо не е наред ( у мен неща не наред с лопата да ги ринеш, но гарантирам ви - не са свързани със сърцето ми), но чувството за любов е това, заради което живея. И не говоря само за красивата, романтична любов, а  за тази на хората помежду си. Искам да я виждам, искам да я провокирам, искам да я създавам, с каквото мога.

В тъжните дни, във веселите, да изкопая от някъде история за чудесен човек, която да ви усмихне и да знаем всички ние, че въпреки мрачните събития и не толкова розова действителност, животът трябва да продължи, трябва да се вижда, оценява и да сме благодарни за него.

Благодарност е чувството, което се опитвам да развивам дори за най-малките неща, които имам щастието да изпитам, защото ако не си благодарен на малкото, няма да бъдеш и за голямото. Празнината в нас не се запълва с нищо, освен любов, а тя трябва да дойде първо от нас самите, за да може хората да отвърнат на същото. И нека да не обръщаме толкова внимание на факта, че винаги ще има хора, които няма да виждат това, които ще ни убедят, че предадени, изоставени, наранени или с тъмни мотиви, могат да стигнат по-далеч и с чувствата си сме само по-уязвими и слаби. Нека кратките мигове на завист, яд и гняв, да не ви заблуждават, че и вие сте един от тях, защото и аз ги имам, но не това ни определя, а какво ще направим накрая. Не мислите, а действията! 

Затова съм благодарна, че имам красиви хора около себе си, и фактът, че те се увеличават  с всеки изминал ден показва, че повече хора имат нужда от такъв приятел. Благодарна съм за всички вас, които успях да видя и да се запозная лично през изминалата годна, които ме спряхте и казахте мила дума, за тези, които ми писахте писма, картички, за тези,които споделиха своите лични моменти и просто искаха да кажат нещо на някого, които ги е накарал да го почувстват близък, макар да не са виждали никога. Това ми дава сили, за да продължа. 

Знаете, че в храната човек влага много енергия и емоция и  вярвам, че наистина едно приготвено с любов ястие може да излекува тъга, да усетиш грижата на мама и обичта на любимия. Вярвам,че и най-скъпото гурме ястие, идващо от ръцете на разтревожен готвач може да не ни се услади. Стремя се тук на страничките на блога да намирате и храна за душата,  с думите, които пиша за вас и себе си, ден след ден. Да си припомня какво има значение и защо, колкото и да живеем в сват на етикети, не съм просто момиче, жена, инфлуенсър, блогър, кулинар, блондинка, благоевградчанка, провинциалистка, българка или друго, а съм човек, който като всеки един от нас носи много в себе и и просто иска да бъде себе си, да се радва, да чувства, да има приятели и да създава и усеща любов и подкрепа. 

След като преживях доста разрушителна раздяла през 2018-та, 2019-та трябваше да положа всички основи на това да си стъпя на краката по възможно най-бързия наличен начин. Все още събирам парчетата, защото за съжаление сърцето не е винаги само това, което е пострадало.

 За мен изминалата година бе толкова натоварена и изпълнена с толкова препятствия и предизвикателства, че ме беше страх да споделя с който и да е било, че нямам идея как живота ми стигна до тук. Нали съм вече голям човек и всички имаме проблеми, не би трябвало да обръщам внимание на тези неща. 

Ето защото отново избрах да показвам хубавите неща, не защото ме е страх да говоря за лошите, а защото знам, че те така и не ме промениха. Аз съм си същия човек, все така силно обичам, и все така искам да се радвам на живота и ако има нещо, което ми донесоха е още по-голямо желание да показвам на хората, че лошото не побеждава доброто, докато ние не му позволим. 

И докато през изминалата 2019-та година не успях да отбележа годишнината на моя блог, поради ред причини, реших, че торта трябва да има, макар и по-късно. Празник трябва да има, макар и по-късно. Трябва да благодаря на хората, макар и по-късно, защото вие не сте никак малко: 

Вече 40 000 последователи във Фейсбук

5000 последователи в Инстаграм

     и 1 изключително благодарен и обичащ човек в мое лице

Благодаря на всеки, които застава зад мен, гласува за мен, пише ми, отнася с мен преди всичко като с човек. Зная, че понякога на успявам да отговявам на време, но не съм така неангажирана като преди,. Зная, че понякога в бързината допускам технически грешки, но докато за някои от вас е трети или пети коментар за деня, за мен това е сто и десетия, като пиша текстове на работа, пиша в къщи, пиша навсякъде и понякога мозъкът ми се уморява. Зная, че не мога да се харесам на всички, и че колкото и да се опиташ да показваш най-доброто от себе си, може самото ти съществуване да дразни някого, но и това е нещо, което няма как да променя. 

Благодаря на всеки един, който е допринесъл за тези числа по-горе, защото макар да са просто числа за някои, за мен това сте вие, до последната цифра. Благодаря на всеки, които иска да вижда повече такова съдържание около себе си в Интернет, по телевизия или в пресата, само с вашата подкрепа и интерес може да стане това! Споделяйте рецептите, пишете на марките какви продукти искате да имате у дома, пишете на  книжните издателства какво искате да виждате, да четете, да гледате по телевизията. И моля, това да не се приеме като някаква политическа или пък амбиция за телевизионна кариера от моя страна ( там ще ме изядат с парцалите с моята душичка), просто искам да обърна внимание, че хората са по- склонни да коментират нещо, когато не им харесва, когато "зле"," тъпо", "този човек не е подходящ" или да укоряват, вместо да предлагат неща, които те искат да видят. Не е нужно да вредим на някого, за да получим това, което искаме. 

Благодаря на всеки, които и да е той, ако чете това и думите ми предизвикват разбиране. 

Благодаря ви, приятели, днешната торта е за вас, и защото знам, че  някои може да имат алергия към фъстъци, ще ви черпя през екрана :) 

Обичам ви! 

Ваше Люсе

Необходими продукти:

За блатовете:

4 бр. яйца

3/4 ч.ч. захар*

2 с.л. масло

3/4 ч.ч. брашно

1/4 ч.ч. тъмно какао

1/2 пак бакпулвер

щипка сол

За крема:

250 г меко масло

1 консерва варено кондензирано мляко ( карамел) 

250 мл сметана

За сиропиране:

1 ч.ч. вряла вода ( може и повече течност по-влажна торта) 

3 с.л. захар

1 с.л. ликьор

1 ванилия

Още: 

13 бр. средно големи целувки

100 г печени фъстъци ( моите бяха с мед) 

шоколадов ганаш ( рецепта за ганаш тук)  

ч.ч = 200мл

Започваме като разбиваме яйцата със захарта на пухкава смес. През това време в купа смесваме сухите съставки и добавяме постепенно при яйцата. 

                         

Прибавяме и разтопеното масло и разбиваме отново, докато получим плътна, шоколадов смес, която разпределяме в две намазани с олио и с хартия за печене на дъното тавички, с размер 20 см ( Може и едни блат с размери около 24 см диаметър) 

Пъхаме да се пекат едновременно в предавателно загрята фурна на 170 градуса с обдухване за около 20-30 минути или до тест със суха клечка. 

                         

През това време разбиваме карамела с мекото масло, докато стане на крем, а след това смесваме с предварително разбитата на твърд сняга сметана. Получаваме много карамелен и вкусен пухкав крем.

                        

Когато блатовете са готови и изстинали напълно  ги разрязваме на половина по ширина.

Подготвяме си и сиропа за сиропиране на сладкиша като кипваме водата със захарта, а след това го овкусяваме  с малко винила и ликьор по желания. Всъщност тази стъпка е най-възможно да направите по свой вкус, защото може да бъде алкохолен ликьор с вкус на кафе или просто да сложите някакъв компот за напояване на блатовете, който смятате, че ще съчетае добре като вкусове с останалите компоненти. Аз винаги препоръчвам светли и нежни компоти като от кайсии, дюли или праскови. Може да сиропирате и с обикновен захарен сироп.

Сглобяване на тортата: Тъй като кремът е много стабилен, нямах нужда от ринг. Слагаме една част от блата, сиропираме и разпределяме част от крема. Поставяме втората част на блата, сиропираме отново, слагаме крем и счупваме отгоре от целувките, завършвайки с богата порция от фъстъците. Слагаме още малко крем и отново блат. След това сиропираме, слагаме крем и последния блат. 

Да поясня, целувки и фъстъци има само в средната част на тортата, но се стремим тя да  е по-обемна и целувките да са по-едри парчета, които да се вижда и да не се стопят в крема. 

                       

Измазваме тортата с крема и прибираме в хладилника да "спи".

На следващия ден я заливаме с щедра порция ганаш от черен шоколад ( към който също може да добавите ликьор, ако искате да сгрее душата в тези студени дни) и украсяваме с още малко натрошени фъстъци с мед.

След толкова много писане, сигурно си мислите, че едва ли имам още думи, но причината да нямам е защото тортата е безумно вкусна. 

Такава комбинация на хрупкаво, леко солено от фъстъците, но и въздушните и леки целувки, в комбинация  с карамел и шоколад, просто е торта, която ще ви засити, където и да е останало празно местенце - в стомаха или душата :) 

Споделям я с вас, в този скромен блогорожден ден и  ще се радвам на всеки, който се присъдени, да се почерпи. 

Бъдете живи, здрави и се обичайте! 

Подкрепете ме като ме последвате и споделяте публикации от моя Инстаграм акаунт:   https://www.instagram.com/lussievtimova/ 

и блога 

или фейсбук страницата на блога - https://www.facebook.com/Lussis-World-Of-Artcraft-492229107474274/

Харесва ли ви публикацията  и моя блог? Помогнете ми в популяризирането им, като споделяте моите рецепти чрез иконките под последната снимка от статията в някоя от социалните мрежи по ваше желание! А ако искате да научавате първи за най-новите рецепти в блога, харесайте страничката ми във фейсбук тук.

Благодаря ви, приятели!

Торта "Павлова" и вариация на торта "Павлова" / Pavlova Cake Recipe

Ето ни в сезона на вкусните череши, ягоди и  кайсии. Сами по себе си те са невероятен начин да подсладим деня си, но все пак можем да решим да ги включим и в десерт. Едно правило в десертите с плодове - плодовете трябва да са звездата в ястието, а не обратното. Ето защо останалите продукти трябва само да помагат истинската сладост на свежия плод да излезе наяве. Точно такъв десерт е и днешният - Нежната и известна в цял свят вкусна торта "Павлова" със сочни череши! 

Тортата носи името на известната балерина Анна Павлова, но за произход и оригинална рецепта се борят от доста години Австралия и Нова Зеландия. Вторите май печелят засега, като тортата е част от националните им ястия. Интересен факт обаче е, че първите записки за десерт с името "Павлова" са именно в австралийско издание, но основата не е от белтъци, а желатинова.

Е, този вид дебати едва ли ще ни разколебаят да спретнем една такава супер лесна торта още днес, особено ако у дома ни се намират свежи ягоди или череши. Приготвяла съм я и с малини, но май е още рано за тях. Можете да се спрете на различни комбинации като тропическа - банани, ананас, манго и т.н, или пък изцяло от червени плодове. Каквото и да изберете, няма да съжалявате, тъй като хем ще похапнете вкусни плодове, хем ще хапнете торта, хем пък тя няма да е от брашно, което си я вкарва в графа "диетични". Какво повече можем да желаем от един десерт, така че да го наречем перфектен!

Да си призная, приготвяла съм торта "Павлова" вече няколко пъти и то все по различни рецепти. Последната, която открих обаче е най-добрата, най-лесната и най-вкусната и затова искам да споделя с вас точно нея. И без да губя повече време, ето и какво ви трябва:

Необходими продукти:
3 белтъка
100 гр кристална захар
50 гр пудра захар
1 щипка сол
1 с.л. оцет
1 с.л. нишесте

Разбийте белтъците, като добавите и щипката сол. Когато тръгнат да се запенват, прибавете кристалната захар на тънка струйка и разбивайте, докато захарта се разтвори, а белтъците се втвърдят. Накрая прибавете, пресявайки и пудрата захар. Последно добавяме разтворената в оцет супена лъжица нишесте. То ще спомогне за стабилизирането на белтъците, както и това  белтъченият блат да остане мек отвътре.

 

Очертайте върху хартия за печене кръг с диаметър 16 см - 18 см и разпределете белтъците, като се опитате да образувате нещо като кладенче в средата.

Сложете целувчения блат във фурната, като сушите за около два часа - два часа и половина на слаба фурна - 80-100 градуса. Следете фурната си, тъй като всички печки са различни като сила на печене. Аз променях градусите по време на печенето, тъй като исках първо да изсъхне отвън хубаво, но накрая увеличих леко, за да се запече повече отвън и да бъде още по-хрупкава. Ето го резлутатът:

За пълнежа обикновено се използва около 100 мл разбита сладка сметана (според мен и 50 мл ще са достатъчни) и плодове по желание. Аз обаче ви препоръчвам да заместите битата сметана с разбити белтъци. Разбийте един белтък с около 50 гр захар (5 с.л.) или повече / по-малко, според вкуса ви. Този пълнеж според мен засилва вкуса на целувката и е много по-вкусен заедно с плодовете. Можете да го заместите и със сладолед, но трябва да се напълни непосредствено преди сервиране.

Друго предложение е да заделите половината череши (ако се спрете на този плод) и да ги почистите. Аз добавих малко захар и вода на око и ги затоплих на котлона, докато захарта се разтвори и сосът леко се сгъсти. Получава се страхотна комбинация от свежи и топли череши, обвити в ароматен захарен сироп.

Както вече споменах, вече няколко пъти съм опитвала да правя тази торта, но по тази рецепта се получава най-хубавият целувчен блат:

Хрупкав и крехък отвън, но мек и сочен отвътре:

 

 И въпреки това, стените и дъното са добре изпечени :

Тази рецепта дава много свобода за експериментиране както визуално, така и вкусово. Тук например я бях направила с ягоди, което може би е най-класическият вариант. Това беше първият ми опит за тортата и беше преди повече години, отколкото ми се иска да си призная :) 

А тук се спрях на белтъчен блат от рецептата ми за целувки на водна баня. Блата оформих като решетка, която закрепих с течен шоколад върху шоколадов блат, останал ми от тази торта. 

И тъй като тортата носи името на балерина, украсих именно по този начин :)

Плодовете този път обаче бяха малини:

На който и вариант да се спрете, едва ли ще сбъркате, тъй като това е наистина много лесна за изпълнение торта. И тъй като е от целувчен блат, е идеална да подарите и такава целувка на някого, когото обичате!