Вити банички с газирана вода/ Spiral Banitsa with Sparkling Water

 

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток   

Докато французите започват уикендите си с кроасани, които се ронят като есенни листа под краката и оставят след себе си достатъчно трохи, за да проследиш пътя си обратно до кухнята, а англичаните нагъват боб, яйца, наденички и още няколко неща в чинията, сякаш се готвят да не ядат до понеделник, тук, на Балканите, си имаме баничка. ❤️

Малка, симпатична, топла и ухаеща така, че още от първата хапка разбираш защо уикендът е измислен.

При нас рецептите за баничка се предават от баба на мама, от мама на дъщеря, а после на всяка следваща жена в семейството, като по пътя към рецептата неизменно се добавя по едно важно уточнение: „Това е най-вкусната“, „Тази е най-лесната“ или „Само така я прави, иначе не става“.

И понеже аз, освен че обичам да ям, съм решила да се изживявам и като кулинарен антрополог, приемам тази задача съвсем насериозно. Ще изследвам, ще приготвям, ще опитвам и, разбира се, ще ви споделям онези рецепти, които заслужават да останат в семейната история.

Много приятно хоби съм си избрала, нали?!

 

Особено когато се сетя за хората, които в 4 сутринта влизат в студен язовир за риба, завити до ушите и въоръжени с въдица, докато аз съм в кухнята с топла баничка и напълно научно обоснованата задача да проверя дали е достатъчно вкусна. 😂

А днешната ми изследователска работа е посветена на тези малки, вити банички. Чудесни са за уикенд закуска – хрупкави отвън, много мекички отвътре, симпатични и точно толкова малки, че да си кажете: „Ще хапна само една“.

Само че и двете знаем, че това няма да се случи.

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток   

Необходими продукти:

1 пак фини кори София мел

400 г извара

200 г сирене

2-3 яйца

За намазване:

200 мл прясно мляко

200 мл газирана вода

100 мл олио

В купа смесваме течните съставки за намазване. В друга купа слагаме сиренето, изварата и яйцата. 

 

Взимаме една кора и хубаво я намазваме с четка от течната смес, а след това в долния край на листа слагаме малко от плънката. 

Завиваме на руло а след това усукваме на фитил, който оформяме на охлювче. Така процедираме с колкото кори искаме. 

Редим в тавичка и мажем с течната смес отгоре още веднъж. 

 

Пъхаме да се пекат на 180 градуса с обухване в загрята фурна за около 20-30 минути.

Още топли ги завивам със стреч фолио, за да ги задуша и да останат много мекички. 

Газирана вода в плънката е малкият трик, който ги прави толкова нежни и въздушни, а витата форма ги превръща в онези симпатични хапки, към които човек посяга уж само за още една.

Получават се малки, мекички и много ароматни банички, които са чудесни за бавна уикенд закуска с кафе и малко време, в което никой не ви пита „Мамо, какво ще ядем?“. 

С други думи, още една баничка, която успешно премина кулинарния ми антропологичен тест. И да, изследването продължава. 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Бразилски хлебчета / Brazilian Cheese Bread (Pão de Queijo)

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток   

Понякога си мисля колко много са се променили кухните ни през последните десетина години. Не толкова като обзавеждане, а като продукти. Ако някой ми беше казал преди петнайсетина години, когато за първи път опитах тези прословути бразилски хлебчета в ресторант Happy, че един ден ще си ги приготвям у дома, сигурно щях да го погледна с недоверие. Не защото рецептата е сложна, а защото тогава нямах никаква представа какво е брашно от тапиока.

Днес обаче времената са други. Брашното от тапиока вече спокойно може да откриете в магазините за здравословни храни, в DM, да си го поръчате онлайн, а аз с най-голяма изненада го намерих дори в кварталното магазинче. Явно светът върви напред. Остава само да измислят как калориите да вървят назад.

Тези хлебчета са естествено безглутенови, приготвят се лесно и са едни от най-пухкавите, които съм правила. Отвън имат фина коричка, а отвътре крият онази еластична, разтеглива сърцевина, която кара всеки любител на сиренето да възкликне: „Още едно само...“. За съжаление не успях да уловя този момент на снимките, но във видеото към рецептата ще го видите в целия му разкош.

Тъй като вкусът им зависи основно от сиренето, не правете компромис с него. Аз избрах продуктите на Дестан, защото са с наситен млечен вкус и се разтапят чудесно, превръщайки всяка хапка в истинско удоволствие.

А сега остава само да си отделите половин час, да извадите хлебчетата още топли от фурната и да се убедите защо тези хлебчета все още се предлагат в менюто на Happy толкова години по-късно.

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток   

Необходими продукти:

250 мл прясно мляко
100 мл олио
250 г брашно от тапиока
1 щипка сол
1–2 яйца
200 г настърган кашкавал
50 г сирене на конци, настъргано (или пармезан)


В касерола смесваме прясното мляко, олиото и солта. Загряваме до кипване, след което сваляме от котлона. Прибавяме наведнъж брашното от тапиока и разбъркваме енергично с дървена лъжица, докато получим гладко, гъсто тесто, подобно на парено тесто.

Оставяме сместа да се охлади за 5–10 минути. След това прибавяме едно яйце и разбъркваме добре. Ако тестото е твърде стегнато, добавяме и второто яйце. Трябва да получим меко, леко лепкаво тесто.

Накрая добавяме настъргания кашкавал и сиренето на конци (или пармезана) и разбъркваме до равномерното им разпределяне.

С леко навлажнени ръце оформяме топчета с големината на орех или по желание използваме пош за по-интересна форма. Подреждаме ги върху тава, покрита с хартия за печене, като оставяме разстояние между тях, защото леко ще увеличат обема си.

Печем в предварително загрята на 190°C фурна за около 20 минути, или докато хлебчетата станат приятно златисти.

Поднасяме ги още топли. Отвън са с фина коричка, а отвътре – еластични, въздушни и изпълнени с богатия вкус на разтопен кашкавал. Чудесни са както самостоятелно, така и като гарнитура към супи, салати или месни ястия.

Аз ги хапвам понякога и за закуска, ако са ми останали в кутийка - все така мекички и вкусни. 

Опитайте ги, но внимавайте - водят до пристрастяване. 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Домашен пилешки бургер Макчикън / McChicken McDonald's Copycat

 Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток   

Има храни, които човек не избира непременно защото са върхът на световната гастрономия, а защото в определен момент от живота му просто са му се стрували като най-добрата идея на света. И да си признаем – почти всеки от нас поне веднъж е заставал пред онова меню, гледал е снимките на бургерите и си е казвал: „Днес няма да мисля. Днес просто ще ям.“

За някои това е било детска мечта, за други – спасение след дълъг ден, а за трети – онзи момент, в който гладът е толкова голям, че философските въпроси за състава на храната временно напускат главата.

Аз обаче реших да върна любимия McChicken у дома, но с една малка промяна – да знаем абсолютно всичко, което има в него. И когато казвам всичко, наистина имам предвид всичко: българско пилешко месо и шепа подправки. Толкова.

След това идва хрупкавата панировка, която прави онзи прекрасен контраст между златиста коричка отвън и сочно, меко месо отвътре. Добавяме пухкава питка, свежа салата и любимия сос и вече имаме бургер, който спокойно може да съперничи на оригинала – само че този път кухнята е нашата, а списъкът със съставките е кратък и напълно ясен.

И най-хубавото? Не е нужно да отделяте половината вечер за готвене. Тези бургери се приготвят толкова бързо, че почти имат собствено мнение по въпроса кога е време за вечеря.

А когато са готови, проблемът вече е друг – не колко време ще ги приготвяме, а колко бързо ще изчезнат. И по този показател домашната версия определено няма нужда от реклама.

Ето и рецептата:

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток   

Необходими продукти:

За 4 бургера:

500 г пилешко филе или обезкостено пилешко месо Лудогорско пиле
1 ч.л. сол
1 ч.л. черен пипер
½ ч.л. чесън на прах
½ ч.л. сладък или пушен червен пипер

За панировката:
100 г брашно
1 ч.л. сол
½ ч.л. чесън на прах
½ ч.л. червен пипер
½ ч.л. черен пипер
около 150 мл студена вода

За бургерите:
4 меки хлебчета
зелена салата, ситно нарязана
майонезен сос*

олио за пържене

 

Нарязваме пилешките гърди на по-малки парчета  и ги смиламе на кайма. Овкусяваме я със сол, черен пипер, чесън и червен пипер. ( По принцип се слага и лук на прах, но аз не намерих, затова пропуснах) 

 

Оформяне си бургерите и ги оставяме за кратко във фризера да стегнат, а пред това време приготвяме панировката. Смесваме брашното и подправките. Добавяме постепенно студената вода и разбъркваме до получаването на гъста смес.

Потапяме всяко парче пилешко в сместа и го покриваме добре. Пускаме да пържи в загрятото олио и пържим на две трети от силата на котлона за около 7-8 минути, в зависимост от дебелината на бургера.

 

Пържим на умерена температура до златисто от двете страни и до пълна готовност на месото. Изваждаме върху кухненска хартия.

Разполовяваме хлебчетата, добавяме малко майонезен сос, ситно нарязана зелена салата и хрупкавото пилешко. Затваряме и сервираме веднага.

Моят майонезен сос се състои от майонеза смесена с малко кетчуп и горчица. Понякога добавям и малко сос от сладко чили ( домашен), макар да не е част от оригиналната рецепта.

И ако след първата хапка се усъмните дали наистина сте си вкъщи, а не пред касите на McDonald’s – спокойно, това просто означава, че домашният McChicken си е свършил работата. А най-хубавото е, че този е само с вкусни и полезни съставки 🍔❤️

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Брускети с гриловани парскови и бурата / Grilled Peach & Burrata Bruschetta

 

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток   

Знаете, че има рецепти, които изглеждат така, сякаш струват колкото една самолетна карта до Италия. Поднасят ги върху красиви чинии, носят ги с драматична физиономия и накрая получаваш сметка, която те кара да се чудиш дали не си осиновил готвача.

А после се прибираш у дома и разбираш, че същото удоволствие можеш да си направиш за няколко минути.

Една хубава филия препечен хляб, кремообразна бурата, няколко резена прошуто и сладки, гриловани праскови – толкова е просто, че чак е смешно. Ако прасковите са от градината на баба, вкусът става още по-хубав. Някой веднага ще каже: „Да, ама баба ти едва ли отглежда бурата и прошуто.“ И ще е прав... макар че зависи от бабата. Италианските баби сигурно имат по някое парче прошуто под ръка.

Аз отдавна съм решила този проблем – вместо магнитче за хладилника си нося вкусни италиански сувенири. После само чакам прасковите да узреят и за три-четири минути на масата се появява закуска, която спокойно би могла да бъде звездата в някое малко ресторантче с гледка към лозята на Тоскана.

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток   

Необходими продукти:
2 филийки хляб
1-2 ч.л. масло
1-2 праскови / нектарини
2 резена прошуто / хамон
100 гр бурата
листа пресне босилек
За глазиране:
1 с.л. мед
1 с.л. балсамова редукция
шипка лют черен пипер на люспи 

В горещ тиган запичаме за кратко филийките хляб от двете страни.

Изваждаме от тигана в чиния и слагаме малко масло на дъното на съда. Прибавяме прасковите нарязани на резенки и  запичаме от двете страни за кратко. 

 

През това време накъсваме малко бурата върху филйките ( спешно може да се земни с котидж сирене, крема или извара за същата доза протеин) 

Отгоре нареждаме малко късчета прошуто, прасковите, листенца босилек и поръсваме с вкусния сос. 

Повярвайте ми - за нещо толкова простичко, въздишката,  която ще излезе от вас след като го питате, ще ви потвърди, че малките неща в жива са най-големи :) 

Бъдете здрави и добри, 

всичко друго ще се нареди!

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova

Баница на тиган / Bulgarian Skillet Banitsa

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток   

 

Ето че се прибрахме от Рим – преяли с паста, пица, тирамису и всякакви други доказателства, че човечеството е способно на велики неща, когато комбинира брашно, сирене и малко ентусиазъм. Върнахме се вдъхновени за нови кулинарни приключения, снимали повече чинии, отколкото забележителности, и убедени, че ще започнем да живеем по италиански.

Само че знаете ли кое беше най-интересното?

Още някъде между самолета и дома започнаха да ни се привиждат не римски площади, а тройка кюфтета и една голяма, сочна, току-що изпечена баница. Очевидно балканецът в нас може да бъде временно приспан, но никога окончателно победен.

Докато бяхме в Италия, изобщо не ми липсваше подобна храна. Там човек толкова лесно се предава на удоволствието от живота, че забравя за всичко останало. Връщаш се обаче у дома, поемаш си от родния въздух и изведнъж започваш да мечтаеш за хрупкави кори, сирене и чаша айрян.

И тук идва въпросът, който вероятно занимава половината свят – как италианците успяват да консумират тесто, сирена, вино и десерти с олимпийско постоянство и въпреки това изглеждат така, сякаш току-що са слезли от модна фотосесия? Започвам да подозирам, че тайната наистина е в тяхното прословуто dolce far niente – изкуството да не правиш нищо и да присъстваш напълно в момента.

Ние, българите, сякаш сме устроени малко по-различно. Или преживяваме отново миналото, или се подготвяме за някакво хипотетично бъдеще. Рядко просто сядаме да изядем едно парче баница и да бъдем щастливи от този факт.

А, ако трябва да дадем нещо на италианците в замяна на пастата и пицата, бих предложила именно баницата. Този многопластов шедьовър от фини кори, сирене и златиста коричка спокойно може да накара и най-изтънчения гастроном да преосмисли философските си възгледи за живота.

Най-хубавото е, че за подобно удоволствие дори не ви трябва фурна. Само тиган, няколко яйца, малко сирене, шепа свежи зеленолистни и желание да си подарите една вкусна пауза от ежедневието.

Защото понякога щастието не се намира в Рим, а в една топла баница на тиган, която ухае на дом.

Tази рецепта може да видите и във 

👉ВИДЕО вариант в Инстаграм тук и 👉Тик Ток ток   

Необходими продукти:

1/2 пакет фини кори София мел
3 яйца
250 мл прясно мляко
250 г сирене
100 г пресен спанак
2 стръка зелен лук
50 мл олио или разтопено масло
щипка сол (ако сиренето не е много солено)

80 г кашкавал по желание
За заливката:

40 г разтопено масло
100 мл газирана вода

Намазняваме добре тиган с диаметър около 24 см. Поставяме две кори на дъното така, че краищата им да излизат извън съда и слагаме малко мазнина между тях. заделяме си една кора за накрая, а останалите накъсваме или нарязваме на дебели ленти. 

В купа разбиваме яйцата с прясното мляко и потапяме една по една летите, като редим на дъното на тигана. 

 

След като направим един пласт, слагаме малко натрошено сирене и шепа от нарязания на ситно спанак и зелен лук. Измиваме спанака и зеления лук и ги нарязваме на ситно.

 

Повтаряме процедурата още един-два пъти, според това колко кори и плънка са ни останали. Ако желаете, между пластовете или най-отгоре може да добавите и малко настърган кашкавал за още по-богат вкус.

След като изсипем и последната част от плънката, подвиваме навътре краищата на корите, които оставихме да висят отстрани. Покриваме с последната заделена кора и подпъхваме краищата ѝ отдолу, така че баницата да бъде добре затворена и да запази формата си по време на печенето.

 

Нарязваме баницата на квадрати или ромбове още преди печене. Смесваме разтопеното масло с газираната вода и заливаме равномерно баницата.

Покриваме тигана с капак и печем на много слаб котлон около 20-25 минути.

Когато долната страна стане златиста, внимателно обръщаме баницата с помощта на голяма чиния или капак и допичаме още 10-15 минути от другата страна.

Оставяме я да почине 10 минути преди сервиране.
Получава се сочна отвътре, с ароматна плънка и приятно хрупкава коричка отвън. Поднасяме с айрян, кисело мляко или боза.

Ех, едно нещо е сигурно...след като се напраскаме с тази баничка, със сигурност ще изпитаме състояние да бъдем част от изкуството, да не правим нищо :) 

Надявам се това мое предложение да ви е харесало, а ако търсите и искате да виждате още такова авторско, позитивно и българско съдържание в интернет, знаете как да ми го покажете - следете, коментирайте и споделяйте 💓

👉👉👉НОВО: Използвайте Промо код:  LUSSI при закупуването на уреди и аксесоари от Instantpot.bg (натисни тук) и получи безплатна доставка и/ или безплатна книжка с рецепти. 

👉📧Ако имате снимки на мои рецепти, предложения или рецепти, които търсите и виждате в блога, може би можете да ги направите с мен!

cussivalo@yahoo.com

Моето кулинарно пътешествие продължава тук:

Страница на блог във Facebook :

👉 Lussi`s World of Artcraft Кулинарна група

на приятел  , където можете да публикувате себе си във  Facebook :

👉 Добрата кухня - за добра храна с добър вкус

👉 Instagram :

@lussievtimova

👉Tik Tok:3

@lussievtimova